№ 532
гр. София, 02.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Теменужка Симеонова
Членове:Хрипсиме К. Мъгърдичян
Яна Ем. Владимирова
при участието на секретаря Михаела Огн. Митова
като разгледа докладваното от Теменужка Симеонова Въззивно гражданско
дело № 20221100507069 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение от 16.03.2022 г. по гр.д. № 75858/2018 г., СРС, ГО, 45 с-в е
признал за установено в отношенията между страните по искове с правно
основание чл.422, ал. 1 ГПК вр.чл.150, ал.1 от ЗЕ, вр. чл.79, ал.1 и чл.422 от
ГПК от ГПК, вр. чл. 86 от ЗЗД, предявени от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „******* № 23Б срещу В. С.
И., ЕГН **********, че В. С. И. дължи на „Т.С.” ЕАД, сумата в размер на
1066,21 лева, представляваща главница за неплатена цена на доставена
топлинна енергия, през периода от 01.11.2014 г. до 30.04.2017 г. за
топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ж.к. „*******, абонатен №
*******, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 от ГПК- 17.11.2017г, до окончателно изплащане на сумата, като е
отхвърлил иска за главница за доставена топлинна енергия за сумата от
190,50 лева, разликата над уважената сума от 1066,21 лева до размера на
пълно предявената от 1256,71 лева, за периода от 01.05.2014г. до м.10.2014г.,
иска за главница за такси за дялово разпределение за сумата в размер на 17,15
1
лева, за периода от 01.05.2014г. до 30.04.2017г., иска за мораторна лихва
върху главницата за доставена топлинна енергия за сумата от 148,62 лева, за
периода от 31.12.2014г. до 27.10.2017г. и иска за мораторна лихва върху
главницата за такси за дялово разпределение, за сумата от 3,06 лева, за
периода от 31.12.2014г. до 27.10.2017г., и за които суми е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение в производството по ч.гр.д. №
81537/2017г. по описа на СРС, 125-ти състав. Осъдил е В. С. И., ЕГН
********** да заплати на „Т.С.” ЕАД, ЕИК *******, сумата от 40,02 лева,
деловодни разноски в заповедното производство на основание чл.78, ал.1 от
ГПК. Осъдил е В. С. И., ЕГН ********** да заплати на „Т.С.'" ЕАД, ЕИК
*******, сумата от 283,36 лева, деловодни разноски в заповедното
производство на основание чл.78, ал.1 от ГПК. Осъдил е „Т.С.'" ЕАД, ЕИК
******* да заплати на адвокат Р. Ц. А. от САК, личен номер **********, с
адрес на упражняване на дейността в гр.София. бул. *******, кантора 316,
сумата в размер на 83,13 лева, разноски за адвокатско възнаграждение
съобразно отхвърлената част от исковете.
Решението е обжалвано с въззивна жалба от ответника В. С. И., ЕГН
**********, чрез пълномогщника по делото адвокат Р. Ц. А., със съдебен
адрес: гр.София, бул.“*******-******* в частта, в която е признато за
установено, че В. С. И. дължи на „Т.С.” ЕАД, ЕИК *******, сумата от 1066,21
лв. цена на доставена ТЕ, ведно ссъ законната лихва, както и в частта на
писъдените разноски с мотиви, изложени в жалбата. Сочи се, че неправилно
съдът е приел, че ответницата има качеството на потребител на ТЕ в
процесния имот в съотношение наполовина спрямо лицето С.Т.Д.. По делото
е доказано, че това лице владее и ползва изцяло процесния имот, че
ответницата не е част от домакинството на С.Д., че именно С.Д. е титулярът
на партидата.
Прави се доказателствено искане ищецът да бъде задължен да
представи като доказателство по делото заявление за откриване на партида,
подадено от С.Т.Д., за който се твърди, че е титуляр на партидата.
Моли съда да постанови решение, с което да отмени процесното в
обжалваната част като неправилно и незаконосъобразно и да бъдат
отхвърлени изцяло предявените искове, като неоснователни и недоказани.
Моли да бъдат присъдени разноските в пълен размер.
2
Въззиваемото дружество „Т.С." ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес
на управление: гр. София, ул. „*******, представлявано от Изпълнителния
директор А. А. и Председателя на УС И.Е., чрез пълномощника по делото
юрискосулт Д. К. оспорва въззивната жалба.
Третото лице помагач не взема становище по жалбата.
Съдът, след като обсъди по реда на чл.236, ал.2 от ГПК събраните по
делото доказателства и становища на страните, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от
надлежна страна и е процесуално допустима.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта-в обжалваната
му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Обжалваното решение е валидно, не е постановено в нарушение на
правните норми, които уреждат условията за валидност на решенията-
постановено е от съд с правораздавателна власт по спора, в законен състав, в
необходимата форма и с определено съдържание, от което може да се извлече
смисъла му. Ето защо, съдът следва да се произнесе по неговата правилност.
От фактическа страна:
Предявени са искове по реда на чл.422, ал.1 вр. чл.415 от ГПК, с правно
основание чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.150, ал.1 от ЗЕ и чл.86, ал.1 от ЗЗД от „Т.С."’
ЕАД срещу В. С. И., ЕГН ********** за установяване съществуването на
вземания на ищеца спрямо ответника съответно за сумата в размер на 1256,71
лв. - главница, представляваща неплатена цена на доставена топлинна
енергия, през периода от 01.05.2014 г. до 30.04.2017 г. за топлоснабден имот,
находящ се в гр. София, ж.к. „*******, абонатен № *******, сумата в размер
на 17,15 лв. - главница, представляваща неплатена цена за услугата дялово
разпределение, за периода от 01.05.2014 г. до 30.04.2017 г., ведно със
законната лихва върху двете главници, считано от датата на подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК - 17.11.2017 г. до окончателното плащане, сумата
в размер на 148,62 лв. - мораторна лихва върху главницата за топлинна
енергия, за периода от 31.12.2014 г. до 27.10.2017 г., и сумата в размер на 3,06
лв. - мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение, за периода
3
от 31.12.2014 г. до 27.10.2017 г., за които суми е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение от 29.11.2027г., издадена в
производството по ч.гр.д. № 81537/2017г. по описа на СРС, 45-ти състав.
Ищецът „Т.С.” ЕАД твърди, че е налице облигационно отношение,
възникнало с ответника въз основа на договор за продажба на топлинна
енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали
потребителите без да е необходимо изричното им приемане, при режим на
разделност до размера на 1/2 идеална част от сумите за които е издадена
заповедта за изпълнение. Съгласно тези общи условия е доставил за
процесния период на ответника топлинна енергия/ТЕ/, като купувачът не е
престирал насрещно, не е заплатил дължимата цена. За дължимите суми за
неплатена стойност на доставената топлинна енергия и лихва за забава в
плащането й в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение по реда на
чл. 410 ГПК, която не е влязла в сила по отношение на ответника, поради
подадено възражение от него. При тези данни за ищеца е налице правен
интерес от предявяване на исковете.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата
молба от ответницата В. С. И., ЕГН **********, в който исковете са оспорени
само по основание, но не и по размер. Оспорва качеството си на „потребител”
на топлинна енергия, като заявява, че не е ползвател на топлинна енергия в
имота, а такъв е само С.Т.Д.. През 2003г. е живяла в жилището със С.Т.Д., но
след заложническа криза, отразена в пресата, с помощта на полицейските
органи е изведена от адреса, настанена в защитено жилище и от тогава никога
не е посещавала адреса. Представя Заповед № 1874 по преписка № 43-00-
1510/30.10.2003г. на МО, по силата на която г-жа И. е настанена в общежитие
„МАЙ” към МО. Ответницата била настанена трайно под наем в служебни
квартири на МО, като в тази връзка представя писмени доказателства.
Третото лице помагач не взема становище по исковете.
От правна страна:
Въззивната инстанция намира за неоснователно твърдението за липса
валидна облигационна връзка между страните. По делото е представен
договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на Наредбата за
държавните имоти на 13.12.1990г., по силата на който ответницата В. Д. и
С.Т.Д. в режим на СИО са придобили процесния имот. Служебно е била
4
изискана справка за предоставяне на данни по реда на Наредба № 14/2009г.,
от която се установява, че бракът между С. и В. е прекратен, но никоя от
страните не е представила доказателства от кога е прекратен. Ето защо, по
делото липсват данни за уреждане на имуществените отношения между
бившите съпрузи, поради което следва да се приеме, че след прекратяване на
брака В. Д. и С.Т.Д. са останали съсобственици на процесния имот в режим на
обикновена съсобственост при квоти от по 1/2 идеална част за всеки от тях.
Съгласно ТР № 2/2017г. на ОСГК на ВКС собствениците, респективно
бившите съпрузи като съсобственици, или титулярите на ограниченото вещно
право на ползване върху топлоснабдения имот, дължат цената на доставената
топлинна енергия за битови нужди съгласно разпоредбите на Закона за
енергетиката в хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за
ползване по силата на договорно правоотношение, освен ако между
ползвателя на договорно основание и топлопреносното предприятие е
сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия
имот, през времетраенето на който ползвателят като клиент на топлинна
енергия за битови нужди дължи цената й. В настоящия казус не е установено,
че между С.Д. и ищцовото дружество е сключен договор за ползване на
имота. Това обстоятелство се твърди от ответницата, поради което същата
своевременно е следвало да предприеме действия по доказването му, предвид
максимата, че всеки следва да докаже твърдяните от него факти.
От друга страна, съгласно показанията на свидетеля Д.Д., син на
ответницата се установява, че от 2009г. той и майка му живеят на адрес в
гр.София, ул. „*******“, *******, като преди това са пребивавали във военно
общежитие, които показания са съотносими на приетите по делото
доказателства, от които се установява, че ответницата е сключвала договори
за наем с МО. Ирелеванто се явява обстоятелствто дали ответникът реално е
ползвал имота, като законът не се интересува от това обстоятелство, а само
следва да бъде установен факта на собственост/съсобственост или учредено
вещно право на ползване.
Изводът е, че ответникът се явява потребител на топлинна енергия за
битови нужди по смисъла на чл.153, ал.1 от ЗЕ, съгласно който (Изм. - ДВ, бр.
54 от 2012г., в сила от 17.07.2012 г.), всички собственици и титуляри на
вещно право на ползване в сграда-етажна собственост, присъединени към
5
абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на
топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение
по чл.140, ал.1, т.2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за
топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба
по чл.36, ал.3. Съгласно § 1, т. 2а. (нова - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от
17.07.2012 г.) от ЗЕ "Битов клиент“ е клиент, който купува електрическа или
топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление,
климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени
битови нужди, т.е. налице е облигационно отношение между страните по
спора.
Следователно купувач (страна) по сключения договор за доставка на
топлинна енергия до процесния имот е неговият собственик или лицето, на
което е учредено ограничено вещно право на ползване. Именно то е
задължено да заплаща продажната цена за доставената и потребена топлинна
енергия, респ. то е встъпило в облигационни правоотношения с ищцовото
дружество по силата на закона, без да е необходимо негово изрично
волеизяление в този смисъл.
Съгласно разпоредбата на чл.150, ал.1 от ЗЕ / обн. ДВ 107/2003г./ и
действалата преди нея норма на чл. 106а ал. 1 от ЗЕЕЕ /отм./ продажбата на
топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на
топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни
общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от
ДКЕР. Следователно между страните за процесния период е сключен договор
за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни
Общи условия за продажба, съответно одобрение с Решение ОУ-
026/11.05.2002г. на ДКЕВР и Решение № ОУ-067/12.12.2005г. на ДКЕВР.
Съгласно разпоредбата на чл.139, ал.1 от ЗЕ разпределението на топлинната
енергия в сграда -етажна собственост, се извършва по система за дялово
разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е
регламентиран в ЗЕ /чл.139 -чл.148/ и в действалите към процесния период
Наредба за топлоснабдяването / отм./, Наредба № 2 от 28.05.2004 год. за
топлоснабдяването /Обн. ДВ, бр.68 от 03.08.2004 год., отм. ДВ, бр.34 от
24.04.2007 год. и Наредба № 16-334 от 06.04.2007 год. за топлоснабдяването
/Обн. ДВ, бр.34 от 24.04.2007 год./. Топлинната енергия за отопление на
6
сграда-етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от
сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и
топлинна енергия за отопление на имотите /чл.142, ал.2 от ЗЕ и
съответстващата норма в отм. ЗЕЕЕ/, като според чл.145, ал.1 от закона
топлинната енергия за отопление на имотите в сграда-етажна собственост,
при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери се
определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти.
Фактът на предоставяне на топлинна енергия се установява от
индивидуални справки от ФДР, документи за главни отчети, извлечение от
сметки за начислени прогнозни суми от ищеца, изравнителни сметки,
приетата по делото ССЕ.
На основание чл.271, ал.1 изр. 1 ГПК първоинстанцинното решение
следва да бъде потвърдено.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение от 16.03.2022 г. по гр.дело № 75858/18г. на
СРС, ГО, 45 състав.
Решението постановено при участието на трето лице помагач на ищеца
ФДР „Н. И.“ ООД.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване на основание
чл.280, ал.3 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7