Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Варна, ….05.2021г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД
- ВАРНА, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 10-и състав, в открито
съдебно заседание, проведено на осми април две
хиляди двадесет
и първа година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ***
при участието на секретаря ***, като разгледа докладваното от съдията
гр. д. № 67 по описа за 2020 година на Районен съд - Варна, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е образувано по предявена искова молба от „Т.Б.“ ЕАД, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление ***, подадена чрез адв.
Здравко Цанев, срещу Ю.А.С., ЕГН **********, с адрес ***, с искане да бъде
постановено решение, по силата на което да бъде прието за установено в
отношенията между страните, че ответникът дължи на ищцовата
страна сумата от 1027,93 лв.,
представляваща сбор на дължими суми, съгласно фактура ********** от
15.06.2018г., фактура ********** от 15.07.2018г. и фактура ********** от
15.09.2018г., издадени от ищеца въз основа на сключени между страните Договори
за мобилни услуги и Договори за лизинг, ведно със законната лихва върху всяка
главница от датата на подаване на заявлението по реда на чл. 410 ГПК в съда до
окончателното изплащане на сумите.
Твърди се в исковата молба следното: Между страните били сключени следните
договори: Договор за мобилни услуги с номер ********* и Договор за лизинг от
25.02.2016г. Съгласно тях на С. бил предоставен мобилен телефонен номер
********** и мобилно устройство „Telenor Smart Mini II
Black”. За устройството потребителят се
задължил да заплаща сума от 91,77 лв. с
ДДС на месец. Между страните бил сключен и Договор за мобилни услуги с
номер ********* и Договор за лизинг от 07.07.2016г.
Предоставени били услуги за мобилен номер ********** с уговорена стандартна
месечна такса от 15,99 лв. с ДДС.
Предоставено е устройство по Договор за лизинг, по който потребителят се
задължил да заплаща сума от 82,57 лв. с ДДС месечно. Страните сключили и
следните договори с номер ********* от 25.11.2016г., с номер ********* от
27.01.2017г., допълнително споразумение към договор за мобилни услуги с номер
********* от 27.01.2017г., сертификат за пакетни услуги Комбо
+ с номер ********* от 27.01.2017г., допълнително споразумение към договор за
мобилни услуги с номер ********* и договор за лизинг от 08.11.2017г., както и
Договор за мобилни услуги с номер ********* и Договор за лизинг от 16.11.2017г.
Ответникът не изпълнил своите парични задължения по сключените договори,
начислени му в 3 бр. фактури, издадени за периода от м. юни 2018г. до м.
септември 2018г. Фактурата от 15.06.2018г. била издадена за отчетен период
15.05.2018г. до 14.06.2018г. и обективира задължение
на стойност 97,30 лв. Фактурата от
15.07.2018г. е за отчетния период от 15.06.2018г. до 14.07.2018г. и обективира задължение на стойност 116,02 лв. След предсрочното прекратяване на договорите за мобилни
услуги по вина на абоната, поради изпадането му в забава, операторът издал и
фактура от 15.09.2018г. за заплащане на неустойки в размер на общо 600,51 лв., както и изискуемия остатък
от лизинговите вноски в размер на 214,10
лв. Задълженията за заплащане на сумите по издадените фактури не е
изпълнено от ответницата.
В срока по чл.131 ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба от
ответника. Излага се, че исковете са неоснователни и недоказани. Моли се да
бъдат оставени без уважение.
След
съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки
становището на страните, съдът приема за установено
следното от фактическа страна:
Видно от представения по делото Договор за
мобилни услуги с номер ********* от 25.02.2016г. страните се намирали в облигационна
обвързаност, като на ответната страна бил предоставен за ползване мобилен номер
++359*********. Установява се от представения Договор за лизинг от 25.02.2016г.,
че страните се намирали в договорни отношения, по силата на които на ответната
страна е предоставено за ползване мобилно устройство „Telenor Smart Mini II
Black”. По делото са представени и
следните договори: - договор за мобилни услуги с номер *********; - договор за
лизинг от 07.07.2016г. за ползване мобилно устройство „Telenor Smart Mini II WHITE”; - договор за мобилни услуги с номер *********; - договор за мобилни
услуги с номер *********; - допълнително споразумение към договор за мобилни
услуги с номер *********; - сертификат за пакетни услуги с номер *********; -
договор за мобилни услуги с номер *********; - договор за лизинг от
16.11.2017г. за устройство „***“ и допълнително споразумение към договор за
мобилни услуги с номер *********. От всички договори се установява, че страните
се намирали в облигационна обвързаност.
Издадена е фактура от 15.06.2018г., в
която е обективирано задължение в размер на 109,11
лв. за отчетен период от 15.05.2018г. до 14.06.2018г. Във фактура от
15.07.2018г. е обективирано задължение в размер на
225,13 лв. за отчетен период от 15.06.2018г. до 14.07.2018г. Във фактура от
15.09.2018г. е обективирано задължение в размер на 1027,93 лв. за отчетен период от
15.08.2018г. до 14.09.2018г. В сумата от 1027,93 лв. е включено задължение
за неустойка, поради предсрочното прекратяване на договорите за услуги в размер
на 600,51 лв., сумата от 214,10 лв., представляваща сбор от дължими вноски за
лизинг, по сключените договори за лизинг, както и сумата от 213,32 лв. –
задължения от предходен период с ДДС.
По делото е допуснато извършването на
СПЕ, като от заключението на вещото лице се установява следното: Подписите,
положени в процесните договори са положени от
ответника Ю.А.С.. Единствено подписът в Договор за мобилни услуги с номер
********* от 16.12.2017г. не е изпълнен от ответника. Именно по този договор е
предоставен за ползване мобилен номер ++359*********.
Изготвено е и заключение по
допуснатата ССЧЕ, като от заключението на вещото лице се установява следното:
Всички процесни фактури са осчетоводени. Общото
задължение по тях е в размер на 1027.93 лв. Това е и неплатената стойност от
ответната страна. Всички начислени такси са съобразени с условията на чл. 1.2 вр. чл. 1.1 от Спогодба от 11.01.2018г. между КЗП и „Т.Б.“
ЕАД, приложими за всички договори, сключени след 12.01.2018г., както и такива,
прекратени след тази дата. Начислените неустойки са в размер на 600,51 лв.,
като в тази сума влиза неустойката по договор с номер ********* от 16.12.2017г.
Същата е в размер на 62,46 лв. Общо
дължимата сума, която е сбор от незаплатените лизингови вноски по договорите за
лизинг, е в размер на 214,10 лв.
Въз основа на изложената
фактическа обстановка и съобразявайки становището на страните, съдът
достигна до следните правни изводи:
По така предявеният иск ищецът следваше да установи в процеса
при условията на пълно и главно
доказване предпоставките, довели
до дължимост на претендираните суми, а именно наличието на валидно договорно
правоотношение между “Т.Б.” ЕАД и Ю.А.С. по Договор за мобилни услуги с номер *********, Договор
за лизинг от 25.02.2016г., Договор за мобилни услуги с номер ********* и Договор
за лизинг от 07.07.2016г., Договори с номер *********
от 25.11.2016г., с номер ********* от 27.01.2017г., допълнително споразумение
към договор за мобилни услуги с номер ********* от 27.01.2017г., сертификат за
пакетни услуги Комбо + с номер ********* от
27.01.2017г., допълнително споразумение към договор за мобилни услуги с номер
********* и договор за лизинг от 08.11.2017г., както и Договор за мобилни
услуги с номер ********* и Договор за лизинг от 16.11.2017г., както и настъпването
на изискуемост на задълженията и техният размер.
В
тежест на ответника бе
да докаже точно изпълнение на договорните си задължения, както и обстоятелствата по всички направени
възражения.
От приетата по делото фактическа обстановка безспорно се установи, че
страните се намирали в облигационни правоотношение по силата на сключени
помежду им Договори за мобилни услуги и Договори за лизинг. Договорите са подписани от потребителя, като подписът беше оспорен в
производството. Установи от заключението на вещото лице по допуснатата СПЕ,
което съдът кредитира изцяло, като професионално дадено и отговарящо на
поставените въпроси, че подписите, положени в процесните договори, са
положени от ответника Ю.А.С.. Единствено
подписът в Договор за мобилни услуги с номер ********* от 16.12.2017г. не е
изпълнен от ответника.
Т.е. съдът достига до извод, че не е
налице облигационна обвързаност и не се дължи изпълнение на задължение, произтичащо
от Договор за мобилни услуги с номер ********* от 16.12.2017г.
От заключението по допуснатата ССЧЕ
се установи, че всички процесни
фактури са осчетоводени. Общото задължение по тях е в размер на 1027.93 лв. Това е и неплатената стойност от ответната
страна. Всички начислени такси са съобразени с условията на чл. 1.2 вр. чл. 1.1 от Спогодба от 11.01.2018г. между КЗП и „Т.Б.“
ЕАД, приложими за всички договори, сключени след 12.01.2018г., както и такива,
прекратени след тази дата. Начислените неустойки са в размер на 600,51 лв.,
като в тази сума влиза неустойката по договор с номер *********
от 16.12.2017г. Следователно задължението от 62,46 лв. се явява недължимо. Общо
дължимата сума, която е сбор от незаплатените лизингови вноски по договорите за
лизинг, е в размер на 214,10 лв.
Ответникът от своя страна не успя да
докаже в производството, че е изпълнил своето задължение, а именно да заплати в
полза на ищцовото дружество дължимите суми по
сключените помежду им Договор за лизинг и Договор мобилни услуги.
Предвид гореизложеното искът се явява
основателен и следва да бъде уважен до сумата от 965,47 лв.
С оглед изхода на спора, направеното
своевременно искане и представените доказателства, на ищеца следва
да бъдат присъдени сторените в производството разноски в размер на 1101,11
лв., разноски за исковото производство и разноски за заповедното производство,
съобразно уважената част от претенцията. Ответникът следва да бъде осъден да
заплати в полза на съда и сторените разноски за вещо лице по СПЕ, с оглед
изхода на спора, в размер на 187,85 лв.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА
ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Ю.А.С., ЕГН **********, с адрес ***, дължи на „Т.Б.“ ЕАД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление ***, сумата от 965,47 лв., представляваща сбор от дължими суми, обективирани във фактура ********** от 15.06.2018г.,
фактура ********** от 15.07.2018г. и фактура ********** от 15.09.2018г.,
издадени от „Т.Б.“ ЕАД, ЕИК ***, въз основа на сключени между страните Договор
за мобилни услуги с номер *********, Договор за лизинг от 25.02.2016г., Договор
за мобилни услуги с номер *********, Договор за лизинг от 07.07.2016г., Договор за мобилни услуги с номер ********* от
25.11.2016г., Договор за мобилни услуги с номер ********* от 27.01.2017г., Допълнително
споразумение към договор за мобилни услуги с номер ********* от 27.01.2017г., Сертификат
за пакетни услуги Комбо + с номер ********* от
27.01.2017г., Допълнително споразумение към договор за мобилни услуги с номер
*********, Договор за лизинг от 08.11.2017г. и Договор за лизинг от 16.11.2017г.,
ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на заявлението по
реда на чл. 410 ГПК в съда – 24.09.2019г., за която сума има издадена заповед
за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. с номер 15047/2019г. по описа на
Районен съд – Варна, като ОТХВЪРЛЯ предявения
иск за сумата над 965,47 лв. до пълния претендиран размер от 1027,93 лв., поради неоснователност.
ОСЪЖДА
Ю.А.С., ЕГН **********, с адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ на “Т.Б.” ЕАД, ЕИК ***, сторените в производството разноски в размер от 1101,11 лв., разноски за исковото производство и
разноски за заповедното производство, съобразно размера на уважената претенция.
ОСЪЖДА
Ю.А.С., ЕГН **********, с адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ в полза на Районен съд
– Варна, по сметка на съда, сумата от 187,85 лв., представляваща сторени разходи за възнаграждение
на вещо лице по СПЕ.
Решението подлежи на обжалване с въззивна
жалба в двуседмичен срок от съобщаването му на страните пред Окръжен съд –
Варна.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: