Решение по дело №261/2024 на Административен съд - Смолян

Производството е по глава XII от АПК, във вр. с чл. 63в от ЗАНН, образувано по касационната жалба на Ц. С. Д. от [населено място], чрез адв. С. Д., СмАК, срещу Решение № 12/20.05.2024 г. по АНД № 59/2023 г. на РС - [община], с което се потвърждава Електронен фиш серия Г № 0056574, издаден от ОД на МВР-[област], с който на Ц. Д. е наложено административно наказание "глоба" в размер на 250 лева за извършено нарушение по чл. 638, ал. 4, вр. ал. 1, т. 1, вр. чл. 483, ал. 1, т. 1, вр. чл. 461, т. 1 от КЗ.

В касационната жалба се сочи, че решението е незаконосъобразно и необосновано, постановено при съществено нарушение на процесуалните правила с искане за отмяната му от касационната инстанция. Твърди се в жалбата да е извършена погрешна преценка за липса на валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“ за МПС с рег.номер [рег. номер], като се има предвид, че на процесната дата на 08.07.2023 г., непосредствено след установяване на нарушението била сключена застраховка „Гражданска отговорност“, а причините за забавата, от 6 минути, жалбоподателят отдава на необходимото на застрахователния брокер технологично време. Оспорва мотивите на районния съд, че целта на сключване на застраховката била заличаване последиците на извършеното нарушение, с твърдения, че жалбоподателят е узнал за ел.фиш едва с връчването му през октомври 2023 г. или три месеца след установяването на нарушението посредством автоматизирано техническо средство или система. Сочи също, че неправилно е определена правната квалификация на нарушението, защото когато се касае за неизпълнение на задължение на собственика на МПС, произтичащи от Кодекса за застраховането, като административно-наказателното производство се образува със съставяне на АУАН и впоследствие се издава НП, а в случая неправилно е съставен електронен фиш. Допълва, че вписаната в ел.фиш за нарушена разпоредба на чл. 483, ал. 1, т. 1 се явява обща спрямо чл. 638, ал. 4 от КЗ, която е специална и затова в касационната жалба се сочи правилната, според жалбоподателя правна квалификация на нарушението и в този смисъл се цитира съдебна практика. Сочи, че неправилно въззивният съд не е приел случаят за маловажен и/или в условията на евентуалност като „малозначително деяние“ по чл. 9, ал. 2 НК, касае се за пренебрежително малко време – разлика от 6 минути от констатиране на нарушението в 11:41 ч. на 08.07.2023 г. до активиране на застраховката ГО в 11:47 ч. на същата дата. Или липсата на умисъл според касационния жалбоподател, обосновава прилагане на чл. 28 от ЗАНН. С касационната жалба се иска отмяна на първоинстанционното решение и съответно отмяна на ел.фиш. Претендират се разноски за съдебните инстанции и определяне на адв. възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 1, т. 3, предл. 1 от ЗАдв.

В съдебно заседание, касаторът не се явява. В писмено становище защитникът – адв. С. Д., поддържа жалбата и излага допълнителни аргументи за малозначителност на нарушението, породени от съществуващо заболяване на жалбоподателя и невъзможността да ползва лекия си автомобил, като представя доказателства, че процесното МПС с рег.номер [рег. номер] вече е с прекратена регистрация.

Претендират се разноски, алтернативно се прави възражение по искането за определяне възнаграждение на АНО, което счита че следва да е с минимален размер.

Ответникът по касация – Областна дирекция на МВР – [област] чрез юрисконсулт К. В., моли решението да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно. Противно на оплакванията в жалбата, счита за правилни и обосновани мотивите на въззивният съд, с които е приел, че правилно е наложено наказание за допуснатото нарушение по КЗ. Счита за неоснователно основното възражение на касатора за валидно сключена и действаща застраховка с аргументи, че при евентуално ПТП, настъпило във времето от 11:41 ч. до 11:47 ч. застраховката няма да бъде валидна, тъй като в този период реално няма застрахователно покритие. Не споделя и оплакванията за маловажност на случая и счита, че при правилно тълкуване съдът обосновано е приложил закона. Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура – [област] счита касационната жалба за неоснователна, а решението на първоинстанционният съд правилно. Поддържа, че нарушението е осъществено от обективна и субективна страна и основателно е наложена санкция на нарушителя. Моли да се отхвърли жалбата, като неоснователна.

След преценка на изложеното в касационната жалба, като взе предвид становищата на страните и мотивите на обжалвания съдебен акт, съдът направи следните фактически и правни изводи:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна, при наличие на правен интерес от търсената защита, срещу годен за касационен контрол съдебен акт. Преценена така, тя е процесуално допустима и по нея се дължи произнасяне по същество.

Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна.

Предмет на съдебен контрол пред въззивния съд е Електронен фиш за налагане на глоба, серия Г № 0056574 за нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство/система, на 08.07.2023 г. в 11:41 ч. в [населено място] на ул. „[държава]“ № 2, при управление на МПС, регистрирано в Р [държава], което не е спряно от движение – лек автомобил с рег. номер [рег. номер], и за което собственика Ц. С. Д. не е сключил задължителна застраховка Гражданска отговорност, като нарушението е заснето с автоматизирано техническо средство/система № TFR1-M 654 (АТСС). Към 07.07.2023 г., процесното МПС - лек автомобил [Марка],модел „К.“, с рег. номер [рег. номер], с рама VSSZZZ6KZ1R023270, не е имало активна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“. Такава е сключена с полица № BG/03/123002067337, валидна от 11,47 часа на 08.07.2023 г. до 23,59 часа на 07.07.2024 г., която е прекратена в 00.00 часа на 24.10.2023 г.

С атакуваното пред касационната инстанция решение, Районен съд - З. е потвърдил процесния електронен фиш, като законосъобразен и издаден при спазване на всички изисквания на процесуалния и материалния закон, отговаря на изискванията на чл. 189, ал. 4, изр. 2-ро ЗДвП, вр. чл. 647, ал. 3 КЗ, установяваща задължителните реквизити, като описанието на нарушението е пълно, точно и ясно, а установените факти са правилно квалифицирани по посочения в ЕФ състав на административно нарушение. Приел е, че макар на пръв поглед, посочването на чл. 483, ал. 1, т.1 КЗ при процесното нарушение да е излишно, в действителност прецизната и точна правна квалификация в случая е именно – нарушение по чл.638, ал. 4, вр. ал. 1, т. 1, вр. чл. 483, ал. 1, т. 1, вр. чл. 461, т. 1 КЗ, обстоятелството, че при изписване на правната квалификация и привръзката между разпоредбите на КЗ, в ЕФ е посочен първо текстът на чл. 483, ал. 1, т. 1 КЗ, във връзка с чл. 638, ал. 4, вр. ал. 1, т. 1, вр. чл. 461, т. 1 КЗ, според въззивния съд не представлява съществено процесуално нарушение. По този повод е приел, че словесното описание на нарушението в атакувания ЕФ – „управление на МПС, регистрирано в Р.[държава] и не е спряно от движение, за което собственикът не е сключил задължителна застраховка „ГО““, което е установено с АТСС, съответства на точната правна квалификация, които заедно в смислово и логическо единство, повдигат законосъобразно обвинение за извършено административно нарушение, без да накърняват правото на защита на жалбоподателя, създавайки неяснота от какъвто и да е вид. Уточнил е, разпоредбата на чл. 647, ал. 3 и ал. 4 КЗ, в която е уредена процедурата за ангажиране на административнонаказателната отговорност, в отсъствието на контролен орган и на нарушител. От приложената по делото справка в централна база - КАТ е установил безспорно, че собственик на процесния автомобил е именно жалбоподателят – Ц. С. Д., поради което същият се явява административно-наказателно отговорно лице, съгласно разпоредбата на чл. 638, ал. 3 КЗ. Съдът е приел за неоснователно възражението на жалбоподателя за липса на извършено нарушение, предвид сключена задължителна застраховка ГО, съобразно полица № BG/03/123002067337, доколкото видно от съдържанието на същата, тя е активирана в 11,47 часа на 08.07.2023 г., а нарушението е извършено в 11,41 часа на същата дата. Отстраняване на нарушението, непосредствено след неговото извършване, не води до автоматично отпадане на отговорността на нарушителя. Споделил е доводите на процесуалния представител на жалбоподателя, касателно отликите между „маловажен случай", съгласно легалната дефиниция на § 1, ал. 1, т. 4 от ДР на ЗАНН и „малозначително деяние“ по смисъла на чл. 9, ал. 2 НК, като е изложил мотиви, че двата института, дават оценка на обществената опасност на извършеното, през призмата на качествено различни критерии - липсата или незначителността на вредните последици или други смекчаващи обстоятелства за „маловажен случай“ и съответно пълна липса или явно незначителна обществена опасност, при „малозначително деяние“, но приема, че приложение не може да намери нито една от двете разпоредби, с оглед важността на охранените обществени отношения и видът на извършеното нарушение – формално, на просто извършване, при което не е необходимо настъпването на неблагоприятни последици. По този повод, съдът чрез справка в публично достъпна информация на официалната интернет страница на Гаранционен фонд за справка на валидна застраховка „Гражданска отговорност“ (посочен в молба на л. 69 от делото), е констатирал, че процесният лек автомобил, с рег. номер [рег. номер] е имал активна застраховка ГО до 06.06.2022 г. – крайна дата на покритие.

Решението е правилно.

Въззивният съд, след като е анализирал събраните писмени доказателства е приел за доказано установеното нарушение от Ц. С. Д., че в качеството си на собственик и водач на лек автомобил [Марка], модел „К.“, с рег. номер [рег. номер]. Обсъдил е всички доводи и твърдения на жалбоподателя, които са предмет и на касационната жалба.

Правилни са изводите, че оспорения ел. фиш е издаден в съответствие с разпоредбата на чл. 647, ал. 3 и ал. 4 КЗ, в която е уредена процедурата за ангажиране на административнонаказателната отговорност, при което жалбоподателят правилно е санкциониран посредством издаване на електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител вкл., с оглед на което неоснователни доводите на процесуалния представител на касатора за липсата на основание за издаване на ЕФ и нарушена процедура с неиздаването на НП. Мобилната система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение тип-TFR1-М е одобрена и вписана в регистъра на одобрените за използване типове средства за измерване, на 24.02.2010 г., със срок на валидност на одобряването 24.02.2020 г. приложен е протокол с рег. № 371р-7077/12.07.2023 г. за използване на АТСС по реда на чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата, с който са удостоверени мястото и времето на извършване на нарушението, индивидуализирано е АТСС, с което е установено същото, посоката на движение на МПС, ограничението на скоростта, служебния автомобил на който е поставено мобилното АТСС, времевия диапазон на работен режим на устройството, дата и подпис на длъжностното лице поставило начало и край на работния процес.

Горната фактическа обстановка се установява от приобщените по делото писмени доказателства, а именно: Извлечение от интернет-страница на Гаранционен фонд за извършена справка за действа.

Неоснователни са и наведените доводи за липса на нарушение, като се има предвид, че автомобилът е заснет и нарушението е установено преди да се сключи застраховка „ГО“, като същата е изтекла преди повече от година от датата на констатиране на нарушението, за което съдът е положил необходимите усилия и установил, че последно такава е активна към 06.06.2022 г. Установено е по безспорен начин, че управляваното МПС от касатора не е спряно от движение, няма сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ към момента на установяване на нарушението – 08.07.2023 г. в 11:41 ч., което е нарушение по чл. 638, ал. 4, вр. ал. 1, т. 1, вр. чл. 483, ал. 1, т. 1, вр. чл. 461, т. 1 КЗ. Правилни са и изводите, че независимо че в ЕФ е посочен първо текстът на чл. 483, ал. 1, т. 1 КЗ, във връзка с чл. 638, ал. 4, вр. ал. 1, т. 1, вр. чл. 461, т. 1 КЗ не е допуснато съществено процесуално нарушение при издаването му, тъй като словесното описание покрива белезите на нарушението за което е санкциониран касатора.

Настоящия състав споделя изцяло и изводите касаещи твърденията за наличие на маловажност на случая по чл. 28 ЗАНН, респ. малозначителност на деянието по смисъла на чл. 9, ал. 2 НК, като приема констатацията за липса на основание за приложението на която и да е от двете разпоредби. Сключването на застраховка по отношение на управляваното от собственика на ответника по касация МПС само няколко минути след извършване на нарушението не обуславя маловажност на извършеното неправомерно деяние, тъй като не опровергава извода, че към момента на проверката МПС не е било с действаща такава, а и това обстоятелство не е достатъчно да обоснове по-ниска степен на обществена опасност на нарушението от обичайните нарушения от същия вид. Освен това, както и съдът е констатирал от служебно извършената справка застраховката на автомобилът е изтекла преди повече от година на 06.06.2022 г. – крайна дата на покритие, което обстоятелство сочи на трайно пренебрежително отношение от страна на собственика и водача на автомобила към това си задължение, при което не може да се приеме, че в случая извършеното нарушение е с по-ниска степен на обществена опасност или незначителни последици, след като непосредствено след установяване на нарушението е сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност“. Възприемането на подобно тълкуване би довело до поставяне в по-неблагоприятно положение на изрядните собственици, изпълнили законовите изисквания за сключване на застраховка „Гражданска отговорност“, съответно лицата, които управляват такива автомобили, спрямо собствениците и водачите на МПС при управлението им без сключена такава застраховка.

Нарушението по чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ, за което е ангажирана административнонаказателната отговорност на ответника по касация по чл. 638, ал. 1, т. 2 от КЗ, е свързано с обществените отношения, гарантиращи правата на физическите, юридическите лица и причинените на трети такива имуществени и неимуществени вреди. Посочената норма е императивна и възвежда задължително поведение – управление на МПС след сключване на застраховка „Гражданска отговорност“ за посочените в нормата лица. Освен това фактическите обстоятелства, свързани с настоящия случай, не сочат на маловажност по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, доколкото същото разкрива типичната степен на обществена опасност на нарушенията от този вид, като липсата на вредни последици не може да се третира по различен начин от нарушенията от същия вид. Действително, съдът отчита неблагоприятните последици от заболяванията на жалбоподателя, но те в случая не биха могли да допринесат/послужат за квалифициране на нарушението като „маловажен случай“ по смисъла на чл. 28 ЗАНН, защото нарушението е от вида, който разкрива типичната степен на обществена опасност на нарушенията при които вредоносен резултат не може да се търси. (Решение № 248/08.07.2021 г. по КАНД 86/21 г.; Решение №199/10.06.21 г. по КНАД № 74/21 г. и др.).

При тези изводи, касационната инстанция намира обжалваното решение, като правилно и законосъобразно, следва да бъде оставено в сила, като се осъди касаторът да заплати разноски на ответника за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100,00 лева.

Мотивиран от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, настоящият състав на Административен съд гр.[област]

 

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ в сила Решение № 12/20.05.2024 г. постановено по АНД № 59/2024 г. по описа на Районен съд – [община].

ОСЪЖДА Ц. С. Д., с постоянен адрес [населено място], [улица], с [ЕГН] да заплати на ОД на МВР – [област], юрисконсултско възнаграждение в размер на 100,00 (сто) лева.

Решението е окончателно.