№ 272
гр. Варна , 20.01.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ в закрито заседание на двадесети
януари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Юлия Р. Бажлекова
Членове:Даниела С. Христова
Светлана К. Цанкова
като разгледа докладваното от Юлия Р. Бажлекова Въззивно частно
гражданско дело № 20203100503610 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл.274 и сл. ГПК.
Образувано е по частна жалба на С. Н. Л., чрез процесуалния му
представител адв. Юлия Данова срещу определението на Варненския районен
съд, постановено на 16.10.2020г. по гр.д. № 2290/2019г. и с което е
прекратено производството по същото дело поради недопустимост на
предявения иск.
В жалбата се излагат доводи за неправилност и незаконосъобразност на
обжалваното определение. Твърди се, че за жалбоподателят е налице правен
интерес от воденето на предявения от него иск, във връзка със заявеното на
10.07.2018г. искане за пенсиониране, като установяване на положения
извънреден труд за периода 01.01.2005г. – 31.05.2018г. би имал значение за
доказване и определяне на осигурителния стаж за същия период и за
придобиването на право на пенсия. Иска се от настоящата инстанция да
отмени обжалваното определение и реши делото по същество.
В срока по чл.276 ГПК не е постъпил писмен отговор от насрещната
страна – ОД на МВР Варна.
Частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК от легитимирано
лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима.
1
За да се произнесе ВОС съобрази следното:
В исковата си молба, въз основа на която е образувано производството по
гр.д. № 2290/2010г. на ВРС и уточнителна молба от 17.06.2019г.
жалбоподателят е навел твърдения, че по негово искане, на 29.06.2018г.,
ответникът ОД на МВР Варна му е издал удостоверение за класиране и
пенсия, с цел същото да послужи пред НОИ Варна за отпускане на пенсия.
При получаване на удостоверението, жалбоподателят установил, че в същото
не са вписани вярно часовете от положен извънреден труд за периода
01.01.2005г. – 31.05.2018г., за които твърди, че са в размер на 1751 часа, а в
удостоверението са вписани 1083 часа. Изложени са твърдения, че
документите, установяващи осигурителния стаж не са изгубени, нито
унищожени. Предвид на това и твърди, че установяването на действителните
отработени часове извънреден труд е факт с правно значение и ще послужи в
положителен аспект при упражняване на правото му на пенсиониране.
Отправено е искане до съда за постановяване на решение, с което да приеме
за установено, че в периода 01.01.2005г. – 31.05.2018г., ищеца като служител
на ОД на МВР Варна е положил 1751 часа извънреден труд.
От наведените в исковата молба фактически основания и формулирания
петитум, безспорно следва извода, че съществото си предявеният иск е с
предмет установяване на определени факти – полагане на часове извънреден
труд. Основателно е твърдението на жалбоподателя, че това е факт с правно
значение, доколкото същият обуславя и установяването на осигурителния
стаж.
Съгласно нормата на 124 ал.4 изр. последно ГПК, обаче, иск за
установяване на факти с правно значение е допустим само в изрично
предвидените от закона случаи, каквато възможност за установяване на
грешка или разлика между действителните часове положен извънреден труд и
отразените в издаден от работодателя документ не е предвиден.
Видно от наведените твърдения в исковата и уточнителна молба, както и
с формулирания петитум не се цели защита на накърнено право, а да се
установи по-голям брой часове положен извънреден труд от отразените в
издадено от ответника удостоверение. Посочените факти могат да бъдат
2
предмет на установяване в производство по отправено искане за получаване
на пенсия или при оспорване на определен размер на пенсията или в
производство за заплащане на трудово възнаграждение., но не могат да бъдат
предмет на установителен иск с правно основание чл.124 ГПК.
Предявеният иск не попада и под правната квалификация на чл.124, ал.1
ГПК, тъй като същата изисква наличие на правен интерес, който в случая не е
налице. Такъв интерес ще е налице, когато чрез избрания от ищеца способ,
ще се защитят в най-пълна степен права на ищеца, като постановеното по
такъв иск решение ще способства за признаване или удовлетворяване на
негово засегнато субективно материално право.
В настоящият случай не се установява възникнал правен спор или
накърняване на право на ищеца във връзка с правото на пенсия на ищеца или
заплащане на възнаграждение за положен извънреден труд.
С оглед на горното, като е приел, че предявеният пред него иск е
недопустим и е прекратил производството по него ВРС е постановил
законосъобразен акт, който следва да бъде потвърден.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определението на Варненския районен съд, постановено на
16.10.2020г. по гр.д. № 2290/2019г.
3
Определението може да се обжалва с частна жалба пред Върховния
касационен съд при условията на чл.280 ГПК в 1-седмичен срок от
връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4