№ 953
гр. Варна, 21.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 10 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Марина Георгиева
при участието на секретаря Димитрина Илк. Димитрова
като разгледа докладваното от Марина Георгиева Гражданско дело №
20233110109122 по описа за 2023 година
Производството е образувано по предявена искова претенция с правно основание чл.
422 ГПК във връзка с чл. 7, т. 1, б. „б“ във вр. чл. 5, пар.1, б. „в“ от Регламент ЕО 261/2004г.
на Европейския парламент и на Съвета от 11.02.2004 г. относно създаване на общи правила
за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда или голямо закъснение
на полети и за отмяна на Регламент ЕИО № 295/91 от Ш. С. Т., ЕГН **********, адрес: град
Ш., ул. „С.В.“ № **, вх. *, ет.*, ап. * срещу „У.Е.У.“ Црт., действащо в Б. чрез „У.Е.У. Црт.
– клон Б.“ КЧТ, ЕИК*******, със седалище и адрес на управление: град С., п.к. № 1540,
район И., ж.к. з. Л. С. № * сграда *** с искане да се признае за установено в отношенията
между страните, че „У.Е.У.“ Црт., действащо в Б. чрез „У.Е.У. Црт. – клон Б.“ КЧТ,
ЕИК******* дължи в полза на Ш. С. Т., ЕГН ********** сумата от 400 евро,
представляваща обезщетение за отменен полет, предназначен за изпълнение на 24.06.2022 г.
от Летище Гетуик до летище Варна, ведно със законната лихва върху главницата от датата
на подаване на заявлението по реда на чл. 410 ГПК в съда – 12.04.2023 г. до окончателното
изплащане на задължението като за горепосочената сума е налице издадена заповед за
изпълнение по ч.гр.д. № ****/**** г. по описа на Районен съд – град Варна.
В исковата молба, ищецът излага следните фактически твърдения: Ищцата е имала
сключен договор за въздушен превоз с потвърдена резервация ***** на авиокомпания
„У.Е.“ за полет с номер **** от Летище Гетуик до летище Варна, планиран да излети от
летище Лондон Гетуик в 21.50 часа на 24.06.2022 г. и да пристигне по план на летище Варна
в 02:56ч. на 25.06.2022г. Полетът бил изпълнен с голямо закъснение – около 30 часа, поради
което на пасажерът му се наложило сам да организира пътуването си, като си закупил билет
от Лондон Лутън до Варна за 25.06.2022г. Подадена била жалба до превозвача, но до
момента няма изплатено обезщетение. Твърди, че разстоянието между двете летища,
обуславя задължение за изплащане на обезщетение в претендирания размер. Моли за
уважаване на исковата претенция и присъждане на сторените в производството разноски.
В срока за отговор на исковата молба не е постъпил такъв от страна на ответника. В
първото по делото заседание, депозира становище от 07.02.2024 г., с което заявява, че
1
претендираното обезщетение, ведно със законната лихва и държавна такса в размер на 50
лева, както и адвокатско възнаграждение за заповедното производство в размел на 350 лева
и за исковото в размер на 400 лева са заплатени.
Със становище от 21.02.2024 г. ищецът чрез процесуалния си представител признава,
че му е заплатена сумата от 1648,53 лева, но не е заплатил в цялост сторените разноски като
присъдените в заповедното възлизат на 425 лева, а сторените в исково – 825 лева за
адвокатско възнаграждение и държавна такса.
Съдът като се запозна с материалите по делото констатира следната фактическа
обстановка, с оглед събраните по делото доказателства и въз основа на същата намира
следното от правна страна:
По делото като писмено доказателство е представена бордна карта на Ш. Т. за полет
на авио компания „У.Е.“ на 24.06.2022, от която се установява, че е следвало да пътува от
летище Лондон Лутън до Варна с полет № W 64504. Този факт не се оспорва от ответника,
поради което съдът приема, че ищецът е имал потвърдена резервация за процесния полет на
24.06.2022 г., че процесния полет е с разстояние над 1500 км., както и че полетът е бил
изпълнен с огромно закъснение. Следователно на основание чл.7, пар.1, б. „б“ ищецът има
право на обезщетение в размер на 400 евро, поради което искът се явява основателен.
Като писмено доказателство по делото е прието банково извлечение от „У.Е.“
02.02.2024 г., от което е видно, че на 23.11.2023 г. ответникът е заплатил на ищцата
претендираните суми като същият възлиза на 1648,53 лева /включваща и дължимото
обезщетение и законната лихва/. Този факт не се оспорва от ищцата, напротив, потвърждава
се от нея с депозираното становище, което представлява признание на неизгоден факт.
Извършеното плащане на дължимото обезщетение ведно със законната лихва е станало след
предявяване на исковата претенция, преди първото по делото заседание от 22.02.2024 г. и
преди приключване на устните състезания, поради което искът следва да се отхвърли.
По отношение на разноските:
Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал.2 ГПК ако ответникът с поведението си не е дал
повод за завеждане на делото и ако признае иска, разноските се възлагат върху ищеца.
Плащането е станало след завеждане на исковата претенция като ответникът преди това е
депозирал възражение по реда на чл. 414 ГПК, поради което е станал повод за предявяване
на иска като на ответника следва да се възложат разноски. Ищецът претендира за исковото
производство сумата от 25 лева – заплатена държавна такса и сумата от 800 лева за
процесуално представителство. Съдът намира възражението за прекомерност на
адвокатското възнаграждение за исковото производство за основателно, доколкото делото
не представлява фактическа и правна сложност, не са предприети редица процесуални
действия за защита на предявената искова претенция, поради което съдът намира, че същото
следва да се намали до размера от 400 лева. С оглед гореизложените мотиви дължимите
разноски за исковото производство възлизат на 425 лева. За заповедното производство се
претендира сумата от 400 лева – заплатено адвокатско възнаграждение и сумата от 25 лева –
заплатена държавна такса. С оглед факта, че е станал повод за завеждане на производството,
съдът намира, че следва за заповедното производство да се възложат разноски в размер на
425 лева. Със становището от 07.02.2024 г. ответникът е заявил, че е заплатил на ищеца
сумата от 375 лева – разноски за заповедното производство и сумата от 425 лева – разноски
за исковото производство. Този факт се признава и от ищеца в депозираното становище от
21.02.2024 г. С оглед гореизложените мотиви и при съобразяване на признатите неизгодни
факти в тежест на ответника следва да се възложи единствено сумата от 50 лева, оставаща
дължима част от присъденото възнаграждение за процесуално представителство за
заповедното производство, доколкото всички останали дължими разноски са заплатени с
преводното нареждане от 23.11.2023 г.
Воден от горното, съдът
2
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявена искова претенция с правно основание чл. 422 ГПК във връзка
с чл. 7, т. 1, б. Б във вр. чл. 5, пар.1, б. „в“ от Регламент ЕО 261/2004г. на Европейския
парламент и на Съвета от 11.02.2004 г. относно създаване на общи правила за обезщетяване
и помощ на пътниците при отказан достъп на борда или голямо закъснение на полети и за
отмяна на Регламент ЕИО № 295/91 от Ш. С. Т., ЕГН **********, адрес: град Ш., ул. „С.В.“
№ **, вх. *, ет.*, ап. * срещу „У.Е.У.“ Црт., действащо в Б. чрез „У.Е.У. Црт. – клон Б.“
КЧТ, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: град С., п.к. № 1540, район И., ж.к.
з. Л. С. № * сграда *** с искане да се признае за установено в отношенията между страните,
че „У.Е.У.“ Црт., действащо в Б. чрез „У.Е.У. Црт. – клон Б.“ КЧТ, ЕИК ******* дължи в
полза на Ш. С. Т., ЕГН ********** сумата от 400 евро, представляваща обезщетение за
отменен полет, предназначен за изпълнение на 24.06.2022 г. от Летище Гетуик до летище
Варна, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението по
реда на чл. 410 ГПК в съда – 12.04.2023 г. до окончателното изплащане на задължението
като за горепосочената сума е налице издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № ****/****
г. по описа на Районен съд – град Варна като погасен чрез плащане в хода на процеса
ОСЪЖДА „У.Е.У.“ Црт., действащо в Б. чрез „У.Е.У. Црт. – клон Б.“ КЧТ, ЕИК
*******, със седалище и адрес на управление: град С., п.к. № 1540, район И., ж.к. з. Л. С. №
* сграда *** да заплати на Ш. С. Т., ЕГН **********, адрес: град Ш., ул. „С.В.“ № **, вх. *,
ет.*, ап. * сумата от 50 лева, представляваща оставаща дължима част от присъденото
възнаграждение за процесуално представителство в заповедното производство, доколкото
всички останали дължими разноски са заплатени с извършеното плащане от 23.11.2023 г.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен
срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
3