РЕШЕНИЕ
№ 12421
гр. София, 13.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 176 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми април през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:БОРЯНА В. ПЕТРОВА
при участието на секретаря ТЕОДОРА ГР. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от БОРЯНА В. ПЕТРОВА Гражданско дело №
20221110108921 по описа за 2022 година
Предявен е осъдителен иск от Г. С. П., с правно основание чл. 45 от ЗЗД за осъждане
на ответника М. Д. С. да заплати на ищцата сума в размер на 2 000 лева за причинени
неимуществени вреди, вследствие на продължително неизпълнение на задълженията си на
домоуправител на ЕС, находяща се в ж.к. .., бездействие и незаинтересованост, вследствие
на които ищцата Г. С. П. претърпяла душевни болки, безсъние, хронична умора, страдания и
ограничения на времето за почивка на ищцата и семейството й, както и унижение и
неудобство, злепоставящо ищцата в очите на децата и внуците й, че е безсилна да им
осигури спокоен живот в дома им.
Ищцата по първоначалния иск - Г. С. П. твърди, че живее в ап. ..., ж.к. ... Твърди, че
повече от година и половина в часовете за отдих системно се чува силен шум, тропане,
скърцане на мебели и викове на малко дете във времето от 22.00 часа до 8.00 часа, както и
между 14.00 часа и 16.00 часа, от страна на сем. К. и тяхното внуче, които живеят в
апартамента над ищцата - № 116. Също така от банята на сем. К. тече в апартамента на
ищцата, за което тя твърди, че мерки не се предприемат. За тези проблеми, които имала
ищцата, тя уведомила ответницата С., доколкото същата е домоуправител на ЕС.
Ответницата С. не предприела никакви действия от тези, които като домоуправител на ЕС
законът, според ответницата, й е възложил. След като ищцата за пореден път уведомила
ответницата, че проблемите й с К. продължават, а също и че има запушване на комина във
входа, ответницата спряла да й говори, отбягвала я, блокирала телефона й, подминавала я
когато се срещнели случайно в блока. Ищцата отправила до ответницата писмено искане за
1
свикване на общо събрание, за вземане на решение по проблемите, изложени от ищцата със
сем. К., теча и запушения комин. Въпреки това общо събрание не било свикано и проведено.
Ищцата изпратила жалба срещу ответницата до СО, р-н И. за системните й нарушения на
ЗУЕС. Ето защо и поради причинените й неимуществени вреди, вследствие на
продължително неизпълнение на задълженията си на домоуправител на ЕС ж.к. ..,
бездействие и незаинтересованост, ищцата Г. С. П. претърпяла душевни болки, безсъние,
хронична умора, страдания и ограничения на времето за почивка на ищцата и семейството
й, както и унижение и неудобство, злепоставящо ищцата в очите на децата и внуците й, че е
безсилна да им осигури спокоен живот в дома им, на което основание предявява иска си.
Ответницата е подала отговор по реда на чл. 131 ГПК, в който е взела становище за
неоснователност на претенцията. Твърди, че с П. се скарали през месец февруари 2019 г.,
при обсъждане необходимостта за плащане на задължения към ЕС на П., като дотогава били
в добри отношения. От юни 2021 г. П. постоянно притеснявала ответницата в дома й –
звъняла на вратата й, звъняла по телефона в работно време. Твърди, че е получила по
пощата искане за свикване на ОС от П.. Поради условията на пандемия тогава, ответницата
снимала искането и го раздала на всички живущи. В писмен вид, срещу подпис живущите
изразили своето несъгласие за провеждане на ОС на ЕС по въпросите на П.. Твърди, че
изпълнява ангажиментите си на домоуправител стриктно и моли претенцията на ищцата да
бъде отхвърлена като неоснователна.
С отговора на исковата молба ответницата С. е предявила насрещен иск с правно
основание чл. 45 ЗЗД за осъждане на ответницата М. Д. С. да заплати на ищцата сума в
размер на 2 000 лева – неимуществени вреди. Твърди, че е претърпяла душевни болки,
безсъние и стрес, хронична умора, унижение, страх в следствие поведението на П., свързани
с подаване на искова молба срещу нея и последващото получаване на съдебни документи.
Предявила е иск за сумата от 2000 лева, неимуществени вреди, претърпяни вследствие
поведението на П..
Отговор по насрещния иск не е постъпил.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на
страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено следното:
Установява се, че на 11.10.2021 г. Г. П. е отправила до домоуправителя на ЕС,
находяща се в гр. С. искане за свикване на неотложно общо събрание поради нарушения на
изискванията за вдигане на шум в диапазона от 22:00 ч. до 08:00 ч. и от 14:00 ч. до 16:00 ч.,
както и във връзка с възникнал теч в санитарно помещение.
На 10.11.2021 г. ищцата Г. П. е отправила жалба до кмета на СО – район „И.“ с
оплаквания за системно нарушаване от страна на М. С. на задълженията й като
домоуправител на ЕС, изразяващи се в непредприети действия по отстраняване на проблеми
с възникнал теч, запушен комин и вдигане на шум.
Във връзка с описаните проблеми, на домоуправителя М. С. е връчена чрез ЧСИ Р.М. и
покана за изпълнение на задълженията й чрез свикване на общо събрание.
2
Представено е писмо – отговор на искането на ищцата Г. П. за свикване на общо
събрание от 15.10.2021 г., с което същата е уведомена, че с оглед епидемиологичната
обстановка в страната, собствениците на самостоятелни обекти в ЕС са изразили несъгласие
за свикване на ОС на посочените в искането основания. Към отговора е представен и
протокол, обективиращ подписите на живущите в сграда изразили несъгласието си за
свикване на общо събрание.
По делото са събрани и гласни доказателствени средства чрез разпит на свидетели.
Свидетелят С. П. - Ч. – съседка на страните споделя, че взаимоотношенията между
живущите в сградата и Г. П. са усложнени и обтегнати от години. Във връзка с искането за
свикване на общо събрание през 2021 г. твърди, че голяма част от собствениците са го счели
за неуместно предвид извънредната ситуация в страната. Твърди, че М. С. била много
разстроена, когато получила препис от исковата молба по настоящото дело – ръцете й
треперели, не можела да спи от притеснение. Детето й също се разстроило.
Свидетелят Т.И. потвърждава, че живущите в сградата са отказали да се съберат на
общо събрание, за което е съставен списък с подписи на собствениците. Твърди, че
домоуправителят М. С. е правила проверки във връзка с твърденията за възникнали течове,
както и е посещавала съседите над Г. с предупреждение да не вдигат шум. Споделя, че след
като общото събрание не било проведено Г. започнала постоянно да притеснява и тормози
М., поради което последната е изпитвала чувство на безпокойство, безсъние и притеснение.
Други релевантни доказателства по делото не са събрани.
Фактическият състав на претендираните обезщетения за неимуществени вреди от
непозволено увреждане включва кумулативното наличие на следните елементи:
противоправно действие, извършено от ответницата; вина; настъпили вреди за ищцата,
както са описани в исковата молба, причинна връзка между действията на ответницата и
настъпване на вредоносния резултат. Вината се предполага до доказване на противното - чл.
45, ал.2 ЗЗД
По главния иск.
Противоправността като обективен елемент от фактическия състав, обуславяща
отговорността за непозволено увреждане, представлява по своето правно естество
несъответствие между предписаното от уредените нормативни или общоприети правила
поведение и фактически осъщественото от дееца.
При съвкупната преценка на събраните по делото и анализирани от съда доказателства
не се установява твърдяното от ищцата неправомерно бездействие от страна на ответницата
при изпълнение на задълженията й като домоуправител. Напротив – последната
своевременно е предприела действия по уведомяване на собствениците на самостоятелни
обекти в сградата за заявеното от ищцата искане за свикване на общо събрание, като е
изпратила копие от същото на всички живущи в сградата. Във връзка с несъгласието на
мнозинството е съставен писмен документ, съдържащ имената и подписите на живущите.
От същия се изяснява, че 19 домакинства считат за неуместно искането на Г. П., както и
3
твърденията изложени в него. От свидетелските показания се изяснява, че ответницата
лично е извършила проверки за наличието на твърдените от ищцата проблеми в Е.С.. При
тези обстоятелства съдът намира, че М. С., в качеството й на домоуправител е упражнила
правомощията си да следи за спазването на вътрешния ред в Е.С. по смисъла на чл. 23, ал. 1,
т. 2 ЗУЕС и е извършила необходимите действия във връзка с искането за свикване на общо
събрание. По изложените съображения съдът намира, че не е налице фактическият състав на
чл. 45 ЗЗД по предявения главен иск, поради липса на доказано противоправно поведение,
при съответната форма на вина, обуславящо ангажиране на деликтната отговорност на
ответницата.
За пълнота следва да се отбележи, че претърпените от ищцата неимуществени вреди
като елемент от фактическия състав на непозволеното увреждане също не се установиха по
делото, доколкото не са ангажирани никакви доказателства в подкрепа на твърденията за
поява на безсъние, душевни болки, хронична умора, ограничения или други болки и
страдания, обуславящи присъждане на обезщетение за неимуществени вреди.
По насрещния иск.
Противоправността по смисъла на чл. 45 ЗЗД се състои в нарушаването на изрично
формулирана в правна норма забрана, в неизвършване на задължение, което според
императивната норма е трябвало да бъде извършено, неосъществяване на поведение, което
императивната норма изисква непременно да бъде осъществено при дадена ситуация, както
и при нарушение на общото правило да не се вреди другиму.
В случая обаче действията, от които ищцата по насрещния иск твърди да е претърпяла
вреди се изразяват в подаване на искова молба срещу нея, респективно последващо
получаване на съдебни книжа и документи което предизвикало унижение и неудобство,
злепоставяне и страх. Правото на ответницата по насрещния иск да сигнализира надлежните
органи за извършвани противоправни действия е конституционно закрепено. Сезирането на
съда за защита на накърнени права представлява упражняване на конституционно признато
право, неразделна част от върховенството на закона и гаранциите за защита на правата на
човека. Подаването на искова молба не може да се квалифицира като неправомерно
поведение, след като същото е закрепено в редица международни и вътрешноправни актове
като основополагащо право на всеки индивид, което не може да бъде дерогирано.
Действията на ответницата Г. П. биха могли да бъдат квалифицирани като
противоправни само при доказана злоупотреба с правото на иск, каквато не се твърди и не се
установява да е налице от събраните доказателства. Превратно упражняване на права, т.е.
злоупотреба с право би било налице, когато производството е образувано изключително, с
единствената цел да се навреди другиму, респ. да се накърни друг обществен интерес. А
съгласно чл. 57, ал. 2 КРБ злоупотребата с право представлява упражняване на права не за
собствена защита, а с цел да бъдат накърнени или увредени права и законни интереси на
други лица. Следователно, добросъвестно упражняване на публични права е налице, когато е
предприето с убеждението, че същото съществува. В този смисъл не е налице злоупотреба с
права, когато страната упражнява правото си на иск с намерението, със съзнанието, че
4
защитава възникнало и съществуващо свое субективно материално право, какъвто е и
настоящият случай /в този смисъл Определение № 957 от 12.07.2011 г. на ВКС по гр. д. №
57/2011 г., IV г. о., ГК/.
В контекста на изложеното съдът намира претенцията по насрещния иск за изцяло
неоснователна, поради което последният също следва да бъде отхвърлен.
По отговорността на страните за разноски:
При този изход на спора разноските по главния иск следва да се присъдят в полза на
ответницата по същия - М. С., а тези по насрещния в полза на Г. П.. Следователно на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК М. С. следва да бъде осъдена за заплати сумата 80 лв. разноски
за държавна такса, а Г. П. следва да бъде осъдена да заплати сумата 580 лв. разноски за
държавна такса и адвокатско възнаграждение.
Воден от горното, Софийски районен съд, 176 състав
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 45 ЗЗД за осъждане на М. Д. С., ЕГН
********** да заплати на Г. С. П., ЕГН ********** сумата 2 000 лева, ведно със законната
лихва от 21.02.2022 г. до окончателното плащане, за причинени неимуществени вреди,
вследствие на продължително неизпълнение на задълженията си на домоуправител на ЕС
ж.к. ..., бездействие и незаинтересованост.
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 45 ЗЗД за осъждане на Г. С. П., ЕГН
********** да заплати на М. Д. С., ЕГН ********** сумата 2 000 лева за причинени
неимуществени вреди, вследствие на предявяването на искова молба и последващо
получаване на съдебни документи.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК М. Д. С., ЕГН ********** да заплати на Г.
С. П., ЕГН ********** сумата 80 лева - съдебни разноски.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК Г. С. П., ЕГН ********** да заплати на М.
Д. С., ЕГН ********** сумата 580 лева – съдебни разноски.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5