МОТИВИ по
н.о.х.д. № 126/2009 г. по описа на Районен съд- Несебър
Несебърският районен прокурор е внесъл
обвинителен акт срещу: И.Й.П., роден на ***г***, с постоянен адрес: гр.Айтос,
ул.”Цар Асен” №8 вх.”Б” ет.6, ап. 12 , ЕГН ******-883, българин, български
гражданин, женен, неосъждан, средно образование, с месторабота”Експрес Айтос”
ЕООД, шофьор, за това, че на 08.06.2008г. около 07.15 ч. на местостоянка на
автобусите в гр. Св. Влас е нанесъл удар с глава в лицето, областта на устните
на Д.Н. *** и е причинил средна телесна повреда, изразяваща се в разклащане на
предни долни резци до степен, която е наложила изваждането на зъбите, което е
довело до трайно затруднение на дъвченето и говоренето- престъпление по чл.129
ал.2 вр. ал.1 от НК.
С протоколно определение от 05.06.2009
г. пострадалият Д.Н. е конституиран в качеството на частен обвинител.
В съдебно заседание прокурорът поддържа
повдигнатото обвинение, така както е формулирано в обвинителния акт. Счита
същото за доказано по безспорен и несъмнен начин, с оглед събраните писмени и
гласни доказателства по делото. Предлага да бъде наложено на подсъдимия наказание
„Пробация” със следните пробационни мерки: задължителна регистрация по настоящ
адрес за срок от 24 месеца, с явяване и подписване пред пробационен служител
три пъти седмично, задължителни периодични срещи с пробационен служител за 24
месеца и безвъзмезден труд в полза на обществото в размер на 250 ч. за 2 поредни
години.
Повереникът на частния обвинител излага
становище, че обвинението е доказано по безспорен и категоричен начин. Счита,
че травматичното увреждане е безспорно доказано, с оглед събраните по делото
доказателства. Излага становище за висока обществена опасност на деянието и с
оглед на това предлага да бъде наложено на подсъдимия наказание „лишаване от
свобода”, чието изпълнение да се отложи на основание чл.66 от НК. Претендира
разноски.
Защитникът на подсъдимия И.П. пледира за постановяване
на оправдателна присъда, като счита, че обвинението не е доказано.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност и взе предвид доводите и възраженията на
страните, приема за установено следното:
През м.юни 2008 г. свидетелят Д.Н. бил собственик на
автобус „ДАФ” с ДК№ Х 56-62 ВВ, с който извършвал специализирани превози. Преди
да закупи автобуса, работел като шофьор в една и съща фирма с подсъдимия.
Отношенията му с последния се влошили, когато започнал да извършва превози със
собствения си автобус, осъществявайки конкурентна дейност.
На 08.06.2008г. около 07.30 ч. Н. *** до курортен
комплекс „Слънчев бряг” и паркирал автобуса си на паркинга в началото на гр. Св.
Влас, находящ се в близост до бензиностанцията. Слязъл от автобуса и докато
минавал покрай него, видял подсъдимият П. да паркира своя микробус в средата на
пътя, успоредно на автобуса. Подсъдимият слязъл от микробуса, приближил се към Н.
и без да изложи някакви обяснения за действията си, му нанесъл удар с глава в
лицето, а след това- с крак в ребрата, след което се качил в микробуса и
потеглил, заедно с дошлия междувременно свид. И.И., в посока курортен комплекс
„Слънчев бряг”. От удара потекла кръв от устата на Н. и предните му два зъба се
разклатили, за което, непосредствено след инцидента, същият разказал на намиращи
се в близост други шофьори, като им показал нараняванията си. Качил се в
микробуса на свид. Ангелов, който го отвел в Центъра за спешна медицинска помощ
в гр. Айтос. Там бил прегледан от свид. П., който го насочил към стоматолог и
към съдебен лекар.
При извършения впоследствие преглед
стоматологът- свид. Каличина констатирала, че двата предни долни зъба на Н. са
силно разклатени, поради което преценила, че не могат да бъдат заздравени и
изваждането им е неизбежно. Веднага взела отпечатък, извадила зъбите и се
обърнала към зъботехник, за да подготви зъбните конструкции. След около седмица
поставила мост. Разпитана в хода на съдебното следствие, свидетелката заявява с
категоричност, че извадените зъби са били естествени.
Изложената фактическа обстановка
съдът прие за несъмнено установена, след като обсъди поотделно и в тяхната
съвкупност събраните по делото гласни и писмени доказателства. От показанията
на свид. Н. се установява, че именно подсъдимият му е нанесъл удар, вследствие
на който предните два зъба са били разклатени до степен, че отпадането им е
било неминуемо. Съдът няма основание да не кредитира тези показания, тъй като същите са последователни и безпротиворечиви, и
съответстват на останалите доказателства по делото- показанията на свидетелите И.,
М. и Ангелов, както и заключението на съдебномедицинската експертиза.
Анализът на показанията на свид. Н., съпоставен с тези
на останалите разпитани по делото свидетели, води до извод, че той не е имал
контакт с друго лице освен с подсъдимия по времето на инцидента. В показанията
си пред съда свид. И. заявява, че когато отишъл до автобусите, видял П. и Н. да
стоят един срещу друг. Последният имал кръв на долната устна и споделил, че
подсъдимият го е ударил. В този смисъл са и показанията на свид. М. и Ангелов- същите
заявяват пред съда, че след като подсъдимият и свид. И. се качили в микробуса и
потеглили, Д. е отишъл при тях и им споделил, че са го ударили, като показал
устната си, която била цепната, а долните предни зъби се клатели. Съдът намира
показанията на посочените свидетели за обективни, безпристрастни и
последователни, и напълно ги кредитира.
Показанията на свидетелите И., М. и
Ангелов разкриват предходните отношения между пострадалия и подсъдимия, които
обясняват поведението на последния. От данните, съдържащи се в тях, може да се
заключи, че продължително време е съществувал конфликт между двамата, възникнал
поради упражняване от пострадалия на дейност, конкурентна на дейността на
фирмата, собственост на съпругата на подсъдимия.
Подсъдимият не оспорва факта, че е паркирал микробуса
си до автобуса на свид. Н., както и че двамата са били в непосредствена близост
към момента на деянието. Същият обаче отрича да е нанасял удари, а твърди, че
единствено е направил забележка на свидетеля да не уринира върху гумата на
автобуса. Обясненията на подсъдимия, освен източник на доказателства, са и средство за защита. С оглед
на това и след анализ относно съответствието им с другите доказателства по
делото- показанията на свидетелите Н., И., Ангелов и М., съдът не им даде вяра, и прие като явна защитна
версия твърдението, че не е извършил вмененото му деяние, а единствено е провел
разговор с пострадалото лице.
По изложените съображения съдът счита, че
от доказателствата, събрани в хода на съдебното следствие, може да се направи
категоричен извод, относно авторството на извършеното деяние. Налице е
хармонично единство между всички гласни доказателства, от които може да се
направи единственият възможен извод, че извършител на деянието е подсъдимият П..
Видът и характерът на уврежданията са
установени посредством съдебно-медицинска експертиза, според заключението на
която, вследствие на нанесения удар свид. Н. е получил кръвонасядане с
травматичен отток на долната устна, както и разклащане на предни долни
централни резци до степен, наложила изваждането на зъбите, което е довело до
трайно затруднение на дъвченето и говоренето. Причинените увреждания, видно от
същото заключение, отговарят да са причинени по време, както се съобщава, от
действието на твърд тъп предмет.
При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните
правни изводи:
С деянието си подсъдимият И.П. е
осъществил обективните и субективните елементи от състава на престъплението по
чл. 129, ал.1, вр. ал.2 от НК.
От обективна страна, същият е причинил
на свид. Д.Н. средна телесна повреда, изразяваща се в разклащане на двата
предни долни централни резци до степен, наложила екстракцията им, което е
довело до затруднение на дъвченето и говоренето. Причинената средна телесна
повреда е пряка и непосредствена последица от нанесения от подсъдимия удар с
глава.
От субективна страна,
деянието е извършено при условията на пряк умисъл от подсъдимия П.. Същият е съзнавал
общественоопасния му характер и е предвиждал общественоопасните му последици.
Данните за отношенията между двамата, предшестващи инкриминираното деяние,
както и поведението на подсъдимия непосредствено преди него- спиране в
непосредствена близост до автобуса на пострадалия и търсене на конфликт с него,
сочат, че същият е целял настъпилите последици.
Индивидуализирайки наказанието на
подсъдимия, съдът отчете като смекчаващо
отговорността обстоятелство, чистото му съдебно минало. С оглед на това и тъй
като в случая не са налице отегчаващи отговорността обстоятелства, съобразявайки
обществената опасност на извършеното деяние, съдът определи наказанието при
превес на смекчаващите обстоятелства, като наложи на подсъдимия наказание “лишаване
от свобода” в размер, близко до минималния, предвиден от закона- за срок от шест
месеца. Съдът счете, че така определеното наказание съответства на обществената
опасност на деянието и дееца, и чрез него ще се постигнат посочените в
закона цели.
Съдът отложи изпълнението на
наказанието „лишаване от свобода”, предвид наличието на предпоставките на чл.66
от НК, а именно: определеното наказание
на подсъдимия е лишаване от свобода за по-малък срок от три години, същият не е
осъждан на лишаване от свобода за престъпление от общ характер и за постигане
целите на наказанието по чл. 36 от НК и за поправяне на подсъдимия не е
наложително ефективното изтърпяване на наказанието.
На основание чл.189, ал.3 от НПК, с оглед
направеното от частния обвинител искане, подсъдимият бе осъден да заплати на
същия разноските по делото в размер на 500 лева.
Мотивиран от горното, съдът постанови
присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: