РЕШЕНИЕ
№
………..
гр. София, 10.08.2022 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, І ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 20-ти състав, в публично заседание на деветнадесети юли две хиляди двадесет
и първа година в състав:
СЪДИЯ:
АЛБЕНА БОТЕВА
при
секретаря Екатерина Калоянова, като разгледа гр. дело № 9836/2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Производството
е образувано е по искова молба с вх. № 102874/02.08.2017 г., предявена от „Р.“ ООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление:***, против „С.Х.“ ООД, ЕИК ********, със
седалище и адрес на управление:***.
С определение от 21.07.2022 г. по гр.д. № 1225/2022
г. на ВКС, е потвърдено определение № 2696/14.10.2021 г. по ч.гр.д. № 2360/2021
г. на САС, с което е оставена без разглеждане частната жалба на „Р.“ ООД против
определение от 05.07.2021 г. по настоящото дело.
Ищецът
„Р.“ ООД твърди, че е собственик на триетажна жилищна сграда, находяща се в гр.
София, бул. „********/бивш пл. ********/, състояща се от:
-
ПАРТЕРЕН ЕТАЖ, състоящ се от преходен вестибюл, две стаи, складово помещение и
сервизни помещения, целият с площ от 84 кв. м., заедно с прилежащите към етажа
таван, две избени помещения и общи части на сградата, както и 30 % от дворното
място, съставляващо по действащия план на гр. София – имот с пл. № 15 от УПИ
XII-14, 15, кв. 383, местност „ГГЦ-Г-6-II част“, цялото с площ от 272 кв. м.,
при граници по скица на дворното място – имот пл. № 14 от УПИ XII-14,15, УПИ
II-2, УПИ I-1 и локална улица,
-
ВТОРИ /първи надпартерен/ ЕТАЖ, застроен на площ от 114 кв. м., заедно с мазе
/югоизточно от двора/, с площ 9,35 кв. м. и мазе /североизточно до стълбището/
с площ 3,74 кв. м., заедно с 37,73 % идеални части от общите части на сградата
и 35,54 % идеални части от дворното място,
-
ТАВАНСКИ ЕТАЖ, застроен на 99,77 кв. м., състоящ се от три стаи, вестибюл,
кухня, входно антре, черно антре, санитарен възел и три тавански помещения,
заедно с мазе /югоизточно под терасата/ с площ 11,78 кв. м. и мазе
/североизточно откъм улицата/ с площ 5,25 кв. м., заедно с 27,88 % идеални
части от общите части на сградата и 26,26 % идеални части от дворното място, и
-
ГАРАЖ, с площ 11,40 кв. м., заедно с 5,8 % идеални части от дворното място.
Ищецът
твърди, че описаните имоти, били предоставени на Търговско предприятие „Р.“ с решение № 52 от 1985 г. на Бюрото на МС,
като впоследствие били включени в капитала на фирмата като „****************3,
съгласно Оценителен протокол 3002.
С
разпореждане № 6 от 21.03.1986 г., Стопански комбинат „Р.“ бил преобразуван в
Стопанско обединение „Р.“. Впоследствие с решение № 35 от 10.03.1989 г. на ПС,
на основание чл. 11, ал. 3, т. 1, б. „а“ от Указ № 56 за стопанска дейност,
била образувана фирма с държавно имущество с наименование „Р.“, като на фирмата
бил предоставен уставен фонд в размер на 149 651 лева, получени от
прекратените организации по т. 2 по баланса им към 20.02.1989 г., между които и
Търговско предприятие „Р.“ – София от СО „Р.“. Държавна фирма „Р.“ поела
активите и пасивите на прекратените организации по баланса им към 28.02.1989 г.
С
решение от 20.03.1989 г. по ф.д. № 128/1989 г. на СГС, ФО, била вписана
Държавна фирма „Р.“ – София.
Със
Заповед № РД-17-35/20.06.1991 г. на Министъра на индустрията, търговията и
услугите, била прекратена фирма „Р.“, считано от 21.06.1991 г., като активите и
пасивите на фирмата по баланса към 31.03.1991 г., се поемали съгласно
разделителни протоколи от новообразуваните фирми, между които „Р. К.“ – София,
„Р. Стил“ – София и други. Била образувана фирма с държавно участие „Р. К.“ –
София,, на която се предоставил уставен фонд – държавно имущество в размер на
8252 лева, което тя получила като правоприемник на ТП „Р.“ – София – поделение
на фирма „Р.“ – София.
Със
заповед № РД-17-233/05.08.1991 г. на „Р. К.“ – София, на Министъра на индустрията,
търговията и услугите, била изменена и допълнена горната заповед, като фирма „Р.-К.“
– София била преобразувана в „Р.“ ООД, което поело правата и задълженията на ДФ
„Р. К.“ – София.
С
решение по ф.д. № 14464/1991 г. на СГС,
ФО, било вписано „Р.“ ООД, а с решение от 28.12.1991 г. по същото фирмено дело,
било вписано преобразуване в „Р.-К.“ ЕООД.
Ищецът
твърди, че описаните недвижими имоти, от въвеждането на сградата в експлоатация
на 14.07.1986 г., са били собственост на търговско предприятие „Р.“, поделение
на държавна фирма „Р.“, и били включени в счетоводния баланс на фирмата.
Правото на собственост върху тях преминало в полза на ищеца по силата на универсално правоприемство след
преобразуване на Търговско предприятие „Р.“, поделение на държавна фирма „Р.“,
в самостоятелна стопанска единица. Ищецът сочи, че имотите били част от капитала на ищцовото дружество, и към
момента на предявяване на исковата молба.
Ищецът
сочи, че през 1994 г., партерният етаж от жилищната сграда е бил реституиран на
наследниците на Х.А.и Н.А.Д.-К.С.В., Е.Г.Д.И П.Г.Д.. Впоследствие,К.С.В., Е.Г.Д.и
П.Г.Д.отчуждили въпросния имот в полза на ответника „С.Х.“ ООД.
Ищецът
твърди, че искането за реституиране е било направено от И.М.Д., който нямал
никаква връзка с правоимащите лица. Последните били обезщетени с други имоти,
които при реституиране на процесния имот е следвало да бъдат върнати.
Ищецът
твърди, чеК.С.В., Е.Г.Д.и П.Г.Д.не са могли да станат собственици на партерния
етаж от жилищната сграда, находяща се в гр. София, бул. „********, както и на
прилежащите към него помещения и идеални части от дворното място, тъй като
процедурата по реституирането на този имот е била незаконосъобразна и не е
могла да породи транслативен ефект. Поради това и издадените въз основа на тази
реституция титули за собственост са нищожни.
Предвид
изложеното, ищецът „Р.“ ООД моли да бъде постановено решение, с което да бъде
признато за установено, че „С.Х.“ ООД не е собственик на описания ПАРТЕРЕН ЕТАЖ
в сградата, находяща се в гр. София, бул. „********/бивш пл. ********/, заедно
с прилежащите две избени помещения, както и 30 % от дворното място, върху което
е построена сградата.
Ищецът
претендира направените в производството разноски.
В
срока по чл. 131 ГПК, ответникът „С.Х.“ ООД е депозирал отговор на исковата
молба. Ответникът оспорва иска с възражението, че е недопустим, евентуално
неоснователен, тъй като процесният недвижим имот е негова собственост.
Ответникът
твърди, че е придобил имота на 28.10.2005 г. по силата на договор за
покупко-продажба, сключен във формата на
нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 168, том II, рег. № 5567,
дело № 337/28.10.2005 г. от продавачи Л.Г.Ц.– Н.и Н.Н.Н.. Праводателите на
ответника придобили собствеността върху имота чрез отчуждителни сделки,
извършени между тях и К.С.В., Е.Г.Д.и Р.Л.А.(придобила своята 1/3 ид. част от
процесния имот чрез дарение от лицето П.Д., извършено с нотариален акт за
дарение от 31.05.2005 г. на нотариус Д.Ж., рег. № 101 в регистъра на
Нотариалната камара с район на действие – Софийски районен съд).
Ответникът
твърди, чеК.С.В., Е.Г.Д.И П.Д.. са били собственици по наследство и реституция
на процесния недвижим имот, одържавен по реда на ЗОЕГПНС през 1949 г. от
техните наследодатели Х.А.Д.и Н.А.Д... По силата на реституционния ефект
настъпващ ex lege по смисъла на чл. 1, ал. 1 ЗВСОНИ в полза на наследниците на
бившите собственици Х.А.Д.и Н.А.Д.., процесният имот бил отписан от актовите книги за държавна и
общинска собственост, за което била издадена Заповед № РД-57-13/05.01.1994 г.
на кмета на гр. София. Ответникът сочи, че ирелевантно е кой е подал
заявлението за образуване на реституционната преписка, тъй като реституираните
собственици са придобили обратно своето право на собственост във вида, в който
е било отнето от техните праводатели по силата на закона, а не въз основа на
административен акт. Поради това, ответното дружество било собственик на
процесния недвижим имот на деривативно придобивно правно основание, а именно
правна сделка.
Евентуално,
ответникът твърди, че е придобил правото на собственост върху процесния
недвижим имот поради изтичане на предвидения в закона давностен срок.
Ответникът сочи, че от 28.10.2005 г. (когато е сключил договора за
покупко-продажба) до подаване на отговора на исковата молба, спокойно,
непрекъснато и необезпокоявано е владял имота. Ответникът счита, че в случая е
приложим петгодишния давностен срок,
който е изтекъл на 28.10.2010 г. Към предявяване на исковата молба, бил изтекъл
и десетгодишния давностен срок, като считано от 01.11.2011 г., владението се
осъществявало чрез трето лице, на което имотът бил отдаден под, по силата на
договор, сключен за 10 години.
Ответникът
моли, искът да бъде отхвърлен. Претендира направените в производството
разноски.
На
05.08.2021 г. и на 10.08.2021 г. – ищецът, и на 06.08.2021 г. – ответникът, са
депозирали по делото писмени защити, в които са изложили подробни съображения в
подкрепа на своите искания и възражения.
Съдът приема следното от фактическа страна:
На
06.10.1934 г., Х.А.Д.и Н.Х.Д.. (пенсионери) от гр. София, са се снабдили с нотариален акт за
собственост по реда на Закона за издаване на нотариални актове за собственост
върху общински места, дадени или заети за жилище на бездомници. С нотариалния
акт те са признати за собственици на дворно
място в гр. София, м. „Буката”, образуващо парцел II (втори) в квартал 383,
състоящо се от 272 кв.м., от които 84
кв.м. застроени с една постройка, при общи съседи: ул. „Боянска”, И.Ч.Ж.и кооперация (видно от: нотариален акт, л. 69-71 и л. 95-97, том I; записка
за вписване на нотариален акт, л. 93-94, л. 120-121, том I; препис от
нотариален акт, л. 198, том I и СТЕ, л. 541-542, том II). В нотариалния акт е
посочено, че молителите остава да дължат на Столична община сумата от
8 500 лева на 10 равни годишни безлихвени вноски за периода 1935 – 1944
г., за която сума се вписва законна ипотека в полза на Столична община.
Посочено е още, че за отпуснатия на Х. и Н. Д..ови държавен кредит „се конституира
законна ипотека в полза на Българска земеделска банка – София”, която ипотека е
в тежест само на постройката.
Към
този момент сградата е била едноетажна
с площ 84 кв.м. В нея се е влизало по 5 броя стъпала към входа от югозапад (т.
А.4 от СТЕ, л. 543 и приложение № 5а към СТЕ, л. 566, том II).
От
приетите по делото АДС 459/07.09.1949г. (л. 72, том I), протокол-опис, съставен
от „Софжилфонд” (л. 221, том I), удостоверение на отдел „Държавни имоти” към
Благоевски РНС (л. 283, том I) и скица
(л. 284, том I) се установява,
че в периода от 1934 г. до 1949 г. има
увеличение от 21 кв.м. (от 84 кв.м. на 105 кв.м.) на площта на сградата,
построена в дворното място в гр. София, м.”Буката”, образуващо парцел II
(втори) в квартал 383. Освен това от същите доказателства се установява, че
същата сграда вече се е състояла от партерен,
първи надпартерен и тавански етаж.
На
07.09.1949 г. е съставен Акт за държавна собственост. С него е удостоверено, че
партерният етаж, съответните тавански и зимнични помещения и 3/10 ид.части
от общите части на сградата и мястото на ул. ********, при съседи: ул. „Боянска”, И.Ч.,Ж.и кооперация цялото с площ от
311 кв.м., са отчуждени по реда на ЗОЕПГНС по преписка 1498/1948
г. В акта е посочено, че къщата се е
състояла от партер (3 стаи и кухня)
и още 2 етажа с квадратура на цялата
къща от 105 кв.м. Посочено е още, че
в двора е имало постройка - гараж от 16 кв.м. (вж. АДС 459/07.09.1949г., л. 72,
том I; протокол опис, съставен от „Софжилфонд”, л. 221, том I; удостоверение на
отдел „Държавни имоти” към Благоевски РНС, л. 283, том I). Видно от акта за
държавна собственост (л. 72, том I) и от протокола-опис, съставен от
„Софжилфонд” (л. 221, том I), партерният
етаж е бил бивша собственост на Х. и Н. Д..ови, т.е. отчужден е от тях.
На
31.08.1959 г. на Държавата е възложена: ½ идеална част от първия етаж, състоящ се от четири стаи,
кухня и други сервизни помещения и ½ идеална част от таванския етаж, състоящ се от три стаи,
кухня и други сервизни помещения и ½ идеална част от малката постройка в двора за гараж, заедно със съответните
идеални части от общите части на сградата и дворното място от 272 кв.м.,
съставляващо парцел II в кв. 383, намиращи се в гр. София, пл. „*******,
принадлежащ на Х.А.Д.(постановление, л. 119, том I). На основание това
постановление посочените идеални части са актувани като държавна собственост с
АДС 3970/1959 г. (л. 122, том I).
От
представените удостоверения за наследници (л. 236 и л. 333, том I) се
установява, че Х. и Н. Д..ови са починали и са оставили за наследници К. В., Е.
Д.И П.Д..ов.
С
решение на Бюрото на Министерския съвет от 14.03.1985 г. е утвърдена
строителната програма за подготовка на столицата за тринадесетия конгрес на
Българската комунистическа партия (решение, л. 105-107, том I). Част от тази
строителна програма е изграждането на Дом на модата на пл. „Баба Неделя” от ДСО
„Р.” (приложение към решението на Бюрото на МС, л. 108-109, том I).
Със
заповед от 09.08.1985 г. (л. 314 и л. 318, том I) на основание чл. 95 от ЗТСУ е
отчужден имот с пл. № 15 от кв. 383 в м. „НДК-Буката”, находящ се на пл. „********в
гр. София. Имотът е отчужден за мероприятие: „реконструкция на търговски
обекти”. Видно от оценителните протоколи, част от отчуждителната преписка (л.
319-326, том I) и от заповедта за отчуждаване (л. 314, том I), е, че към този
момент партерният етаж от сградата е бил
собственост на Държавата, първият надпартерен етаж е бил собственост на С.П.Г.,
а таванският етаж е бил собственост на Е.Г.Д.и на Т.Д.. –С...
На
14.05.1987 г. вторият (първи надпартерен) етаж е актуван като държавна
собственост (АДС, л. 223, том I). В акта е посочено, че оперативното управление
на имота е предоставено на ДСО „Р.”.
През
1987 г. ДСО „Р.” е получило разрешение да събори двете триетажни сгради негова
собственост, намиращи се на пл. „*******3 (л. 110-111, том I). Видно от
строителните книжа (л. 342-384, том I), скиците от кадастралната карта (л.
457-460, том II) и от заключението на вещото лице инж. В.К. (л. 541-542, том II),
сградите не са били съборени.
На
14.04.1992 г. е подадено заявление до кмета на Столична община за отписване на
процесния имот от актовите книги (л. 334, том I). Заявители са И.Д., С.Г.и В.К.,
представляваща Е. Д..ов. Със заповед на кмета на София (л. 73 и л. 329, том I) е
наредено Акт № 459/1949 г. да се отпише от актовите книги и да се предаде на наследниците
на Х.А.Д.и Н.А.Д.владението на партерния
етаж от сградата на ул. „******** с припадащите ѝ се таванско и
зимнични помещения и съответните идеални части от общите части на сградата и
мястото.
С
решение от 06.12.1999 г. на ВКС (л.201-203, том I) е допусната делба на
партерния етаж от жилищната сграда на пл. „Баба Неделя”. С решението е
признато, че К. В., Е. Д.И П.Д.са собственици на по 1/3 идеална част от този
имот.
На
31.05.2005 г. П.Д. е дарил на Р.Л.А.1/3
идеална част от партерен етаж на жилищна сграда, находяща се в гр. София,
бул. „*******(бивш пл. „*******състоящ се от преходен вестибюл, две стаи,
складово помещение и сервизни помещения, целият с площ 84 кв.м., заедно с 1/3
идеална част от принадлежащите към етажа таван, две избени помещения и общи
части от сградата, както и 1/3 идеална част от 30 % от дворното място,
представляващо имот пл. № 15 от УПИ XII-14,15, кв. 383, м. „ГГЦ-Г-6-II част”,
цялото от 272 кв.м., при граници на дворното място – имот пл. № 14 от УПИ
XII-14,15, УПИ II-2, УПИ I-1 и локална улица (нотариален акт, л. 64-65, том I).
На
06.06.2005 г. Р.А.е даР. тази 1/3 идеална част от имотите на Л.Г.Ц.(нотариален
акт, л. 62-63, том I).
Л.Ц.е
придобила и останалите 2/3 идеални части от имотите - 1/3 идеална част, дарена
ѝ на 13.06.2005 г. от Е.Г.Д.(нотариален акт, л. 60-61, том I) и още 1/3 идеална част, закупена отК.С.В. на
17.06.2005 г. (нотариален акт, л.
58-59, том I).
С
определение на СРС от 01.07.2005 г. (л. 214, том I), производството по иска за
делба на партерния етаж е било прекратено, тъй като от ищцата К. В. е била
постъпила молба, с която оттегля иска си и иска прекратяване на делото, защото
имотът е бил собственост на трето лице.
На 28.10.2005 г. Л.Г.Ц.– Н.и Н.Н.Н.са продали на „С.Х.“ ООД партерния етаж
на жилищната сграда, находяща се в гр. София, бул. „*******(бивш пл. „*******заедно с принадлежащите към етажа таван,
две избени помещения и общи части от сградата, както и 30 % от дворното място,
представляващо имот пл. № 15 от УПИ XII-14,15, кв. 383, м. „ГГЦ-Г-6-II част”,
цялото от 272 кв.м., при граници на дворното място – имот пл. № 14 от УПИ
XII-14,15, УПИ II-2, УПИ I-1 и локална улица (нотариален акт, л. 56-57, том I).
Считано
от 06.12.2005 г. адресът на управление на ответното дружество е на бул. „*******(видно
от решението на СГС, л. 84 и справката от ТР към АВ, л. 83, том I).
На
25.05.2009 г. „С.Х.“ ООД се е снабдило с констативен нотариален акт за
собственост на партерния етаж от сградата на бул. „*******(бивш адрес: пл. „*******)
със застроена площ от 124 кв.м., заедно с принадлежащите към етажа таван, две
избени помещения, склад № 4 със застроена площ 13,32 кв.м., заедно с
принадлежащите към партерния етаж идеални части от общите части на сградата,
както и 30 % от дворното място, представляващо имот пл. № 15 от УПИ XII-14,15,
кв. 383, м. „ГГЦ-Г-6-II част”, цялото от 272 кв.м., (нотариален акт, л.
117-118, том I).
На
05.06.2009 г. е било издадено разрешение на „С.Х.“ ООД да промени
предназначението на партерния етаж на сградата в бистро (вж. строителните
книжа, л. 352-384, том I). Преустройството е извършено, видно от
удостоверението завъвеждане в експлоатация (л. 78, том I) и уведомлението за
упражняване на търговска дейност от 07.07.2009 г. (л. 79, том I). За да получи
разрешение за преустойството, Г.К.–
управител на ищеца както към онзи, така и към настоящия момент, е декларирала, в качеството на
собственик на втори (първи надпартерен) и трети (подпокривен) етаж, че е съгласна собственикът на партерния етаж „С.Х.“ ООД да извърши смяна на
предназначението на партерния етаж в бистро (декларация с нотариално
удостоверен подпис от 16.03.2009 г., л. 141, том I). Г.К.е декларирала още
веднъж, че е съгласна собственикът на партерния етаж „С.Х.“ ООД
да извърши смяна на предназначението на партерния етаж в бистро (декларация с
нотариално удостоверен подпис от 11.01.2010 г., л. 116, том I). Авторството на
декларациите не е оспорено, поради което съдът приема, че същите са съставени
от управителя на ищеца.
На
04.10.2011 г. „С.Х.“ ООД е отдал под наем на СНОУ Х.Р.“ ООД бистро, находящо се
в гр. София, на партерния етаж на сграда на бул. „********целият от 84 кв.м.
(договор за наем, л. 80-82, том I).
Процесният
партерен етаж представлява самостоятелен обект с идентификатор 68134.1001.616.1 в сграда с
идентификатор 68134.1001.616.1 по кадастралната карта и кадастралните регистри
одобрени със заповед № РД-18-108/13.12.2016 г. на изпълнителния директор на АГКК
(видно от скиците, л. 457-460, том
II).
От
заключението на в.л. Р.С. (л. 576-580, том II) и представените от ищеца
извлечения от счетоводни сметки (л. 15-18, том I) се установява, че в баланса
на ищеца „Р. К.” ООД е включена „Сграда на бул. „********считано от м. Ноември
1988 г. Същата е заведена в инвентарната книга на дружеството и към настоящия
момент.
От
заключението на вещото лице Г.П.Г. (л. 689 и сл., том II)
се
установява, че процесният партерен етаж (сега
първи етаж) не
е претърпял промени в
периода след около 1932 г., когато старата едноетажна сграда, първоначално
построена през 1922 г., е била
пристроена до 105 кв.м. и надстроена до три етажа. Същата впоследствие е запазила конфигурацията си (външни очертания и фасади)както
през 1949 г., 1985 г., 1994 г. и понастоящем. През 2009 г., когато е създадено
бистрото, има нова едноетажна пристройка в зоната непосредствено между старата
страда и улицата.
От
показанията на всички разпитани свидетели се потвърждава, че на партерния етаж
в имота на бул. „*******„С.Х.“ ООД е извършвал търговска дейност поне от 2011 г.
Установява се още, че вторият етаж е отдаден под наем от ищеца на ответника и
се ползва за кухня към ресторанта (вж. протокола, л. 507-513, том II).
Двете
групи свидетели – на ищеца и на ответника, са дали противоречиви показания
относно това дали ответното дружество е ползвало партерния етаж за офис преди
2011 г. Наличните по делото писмени доказателства относно адреса на управление
на това дружество не могат да преодолеят противоречието, тъй като адресът не е
точно на партерния етаж на сградата на бул. ********а е посочен на бул.
„Витоша” № 100-102, което обхваща две сгради от по 3 етажа. Предвид това, че
обстоятелството е изгодно за „С.Х.“ ООД, който се позовава на изтекла в негова
полза придобивна давност, съдът приема, че преди 2011 г. ответното дружество не
е ползвало партерния етаж от сградата за офис.
Други
относими към спора доказателства не са приети. Такива не са: 1/ нито актовете за държавна (л. 10-12, том I) и
за общинска собственост (л. 113-115, том I), решенията от 01.11.1960 г. (л. 216
и л. 222, том I) и от 19.09.1978 г. (л. 219-220, том I) и документите по
преписката за отчуждаване по ЗТСУ (л. 226-328, том I), тъй като те касаят гаража,
втория и таванския етаж в сградата; 2/ нито представентие от ищеца съдебни
решения (л. 19-33, том I), тъй като касаят други имоти; 3/ както и всички
документи, касаещи събарянето на двете сгради - процесната и съседната ѝ,
с бивши адреси пл. „*******3 (вж. доказателствата на л. 105-112, том I), тъй
като от тях е видно, че партерният етаж е бил отчужден преди извършването на
благоустройственото мероприятие и преди стартиране на процедурата за отчуждаване
на имотите по ЗТСУ, а самата процедура е касаела втория и тавански етажи.
При
така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:
Предявен
е иск с правно основание чл. 124, ал. 1, пр. 3 ГПК.
Съгласно
чл. 124, ал. 1, пр. 3 от ГПК, всеки може да предяви иск за установяване
несъществуването на едно правно отношение. Когато ищецът извежда правния си
интерес от твърдения, че е собственик на спорния имот, тогава доказването, че
спорното право му принадлежи, е въпрос не на процесуална, а на материална
легитимация (в този смисъл са следните решения на ВКС: решение № 13/2016 г. по
гр.д. № 3 637/2015 г. на ВКС, II ГО, решение № 52/2018 г. по гр.д.№ 2 154/2017
г. на ВКС, II Г, решение № 68/2018 г. по гр.д. № 2 767/2017 г. ВКС на II ГО, решение № 15/2016 г. по гр. д. №
4 705/2015 г. на ВКС, II ГО, решение № 117-2014 г. по гр.д. № 1 012/2013 г. на ВКС, I ГО). Докато процесуалната легитимация
на ищеца се определя от твърденията му дали е носител на спорното материално
право, материалната му легитимация се определя от доказателствата по делото
дали той е действителният носител на спорното право (Сталев, Живко. Българско
гражданско процесуално право, с. 152-154. София 1994). Следователно,
предпоставките за уважаването на иска са: 1/ ищецът да е собственик на процесния
партерен етаж от сградата на бул. „Витоша” № 102; 2/ ответникът да не е
собственик на процесния партерен етаж от сградата.
По
делото се установи, че в счетоводните книги на ищеца „Р.“ ООД е записана като
актив цялата сграда на бул. „********т.е. включително и партерния етаж. Не се
установи обаче правно основание за това записване. От всички представени
доказателства се разкрива, че процесният партерен етаж е бил отчужден през 1949
г. по реда на ЗОЕГПНС от Х.А.Д.и Н.А.Д... Останалите два етажа са били
отчуждени по реда на ЗТСУ за извършване на благоустройствено мероприятие –
изграждане на дом на модата, което обаче не е било осъществено.
Съгласно
чл. 1, ал. 1 от ЗВСОНИ, се възстановява собствеността върху недвижимите имоти,
отчуждени по ЗОЕГПНС. Собствеността се възстановява, ако при влизането в сила
на ЗВСОНИ имотите се намират в собственост на държавата, общините, обществените
организации или на техни фирми или на еднолични дружества по чл. 61 от Търговския
закон (ТЗ), и, ако те съществуват реално до размерите, в които са отчуждени
(чл. 2, ал. 3 от ЗВСОНИ). Следователно предпоставките, за да бъде възстановена
собствеността по ЗВСОНИ, са: 1. наследодателят на лицето да е бил собственик на
процесния имот преди отнемането му; 2. имотът да е бил отнет по силата на
ЗОЕГПНС; 3. към датата на влизане в сила на ЗВСОНИ имотът да е бил собственост
на държавата, общините, обществени организации или техни фирми или еднолични
дружества по чл. 61 от ТЗ; 4. към същата дата имотът да е съществувал реално до
размерите, в които е бил отчужден.
Правото
на възстановяване на собствеността се установява от факта на отнемане на
имотите (чл. 3, ал. 1 ЗВСОНИ). Следователно до доказване на противното, лицата,
от които имотите са били отнети, са били техни собственици. Ето защо с влизане
в сила на реституционния закон собствеността се възстановява в полза на тези
лица или в полза на техните наследници.
По
делото се установи, че процесния недвижим имот е бил одържавен по реда на ЗОЕГПНС
през 1949 г. от Х.А.Д.и Н.А.Д... Не се събраха доказателства, които да оборят
презумпцията по чл. 3, ал. 1 ЗВСОНИ. На следващо място се установи, чеК.С.В., Е.Г.Д.И
П.Д.. са наследници на лицата, от които партерният етаж е бил отчужден. По този
начин са установени първите две предпоставки за придобиване собствеността върху
имота по силата на реституционния закон от праводателите на лицето, от което
ответникът е придобил собствеността върху процесния партерен етаж от сградата
на бул. „Витоша” № 102.
На
следващо място се установи, че имотът е бил актуван като държавен през 1949 г.
и няма данни това да е променяно. Затова е налице и следващата предпоставка за
реституцията.
На
последно място, видно от съпоставката на скиците от 1951 г. (л. 284) от 1992 г.
(л. 559, том II) и от 2001 г. (л. 9, том I), както и от заключението по СТЕ на
ВЛ Г.Г., сградата към момента на влизане на ЗВСОНИ в сила е съществувала реално
до размерите, в които е била отчуждена. Поради това наследниците на Х.А.Д.и Н.А.Д.са
придобили по реституция правото на собственост върху партерния етаж. Това става
по силата на закона, поради което е неоснователен аргумента ищеца за пропуски в
производството, препятстващи наследниците на Х. и Н. Д..ови да придобият
собствеността върху имота. По същата причина е ирелевантно, от кое лице изхожда
заявлението за отписване от актовите книги на акта за държавна собственост, който
е бил съставен за отнетият имот.
Лицата,
на които процесният партерен етаж е реституиран са се разпоредили с него, като
същият е бил придобит от Л.Г.Ц.– Н.и Н.Н.Н., от които впоследвие „С.Х.” ООД го
е закупило. По този начин се установява принадлежността на правото на
собственост у ответното дружество.
По
изложените съображения, искът е неоснователен и следва да се отхвърли.
Относно разноските: При този изход на спора, на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК право на разноски има ответникът.
Ответникът е
представил доказателства за платено адвокатско възнаграждение в размер на 5 000 лева (л. 92, том
I) – в полза на адв. Ч. и в размер на 4 200 лева (л.
705 и сл., том II) в полза на Адвокатско дружество „Т.С., Х.И С.“, като
има право на платеното адвокатско възнаграждение само за един адвокат (по арг. от чл. 78, ал. 1 ГПК), или 5 000 лева.
В съдебно заседание на 19.07.2021 г., пълномощникът на ищеца е направил
възражение за прекомерност на възнаграждението и е поискал същото да бъде
намалено на основание чл. 78, ал. 5 ГПК. Съгласно
чл. 78, ал. 5 от Гражданския процесуален кодекс,
ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно
действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на
насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но
не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. Разпоредбата на чл. 36, ал. 2
от Закона за адвокатурата предвижда, че размерът на
възнаграждението трябва да е справедлив и обоснован и да не бъде по - нисък от
предвидения в наредба на Висшия адвокатски съвет размер за съответния вид
работа. Съгласно задължителните разяснения,
дадени с т.3 от ТР № 6 от 6.11.2013г.
на ВКС по тълк. д. № 6/2012г., ОСГТК, при намаляване на подлежащо на
присъждане адвокатско възнаграждение, поради прекомерност по реда на чл. 78,
ал. 5 ГПК, съдът не е обвързан от предвиденото в § 2 от Наредба №
1/09.07.2004г. ограничение и е свободен да намали възнаграждението до
предвидения в същата наредба минимален размер.
Съдът,
след като взе предвид фактическата и правна сложност на спора, броя на проведените открити
съдебни заседания, вида и обема на събраните доказателства и доказателствени средства, както
и след като съобрази разпоредбата на чл. 7, ал.
2, т. 4 от Наредба № 1/09.07.2004г., приема, че
възнаграждението не следва да се намаля и на ответника следва да се
присъди сумата от 5 000 лева.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК, „Р.“
ООД следва да бъде осъдено да заплати на „С.Х.” ООД, сумата от 5 150 лева разноски за
производството.
Така мотивиран, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, І ГО, 20 състав,
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 124,
ал. 1, пр. 3 ГПК, предявен от „Р.“ ООД,
ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, против „С.Х.” ООД, с ЕИК ********, със
седалище и адрес на управление:***, за признаване за установено, че „С.Х.” ООД, с ЕИК ********, със седалище и адрес
на управление:***, не е
собственик
на ПАРТЕРЕН
ЕТАЖ от триетажна жилищна сграда,
находяща се в гр. София, бул. „********/бивш пл. ********/, състоящ се от
преходен вестибюл, две стаи, складово помещение и сервизни помещения, целият с
площ от 84 кв. м., заедно с прилежащите към етажа таван, две избени помещения и
общи части на сградата, както и 30 % от дворното място, съставляващо по
действащия план на гр. София – имот с пл. № 15 от УПИ XII-14, 15, кв. 383,
местност „ГГЦ-Г-6-II част“, цялото с площ от 272 кв. м., при граници по скица
на дворното място – имот пл. № 14 от УПИ XII-14,15, УПИ II-2, УПИ I-1 и локална
улица.
ОСЪЖДА „Р.“ ООД, ЕИК ********, със
седалище и адрес на управление:***, да
заплати на „С.Х.” ООД, с ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление:***, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата
от 5 150 лева – разноски по
делото на СГС.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва
с въззивна жалба пред Софийски
апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: