№ 148
гр. Варна , 02.09.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ в публично заседание на втори
септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Янко Д. Янков
Членове:Румяна Панталеева
Даниела П. Костова
при участието на секретаря Соня Н. Дичева
и прокурора Вилен Стефан Мичев (АП-Варна)
Сложи за разглеждане докладваното от Даниела П. Костова Въззивно
наказателно дело от общ характер № 20213000600193 по описа за 2021
година.
На именното повикване в 09:00 часа се явиха:
За Апелативна прокуратура – Варна се явява прокурор М..
Жалбоподател-подсъдим Р. ЕР. М. , редовно призован, явява се лично,
представлява се от адв. Д. Т. Д. от АК – Варна, редовно упълномощен от
преди.
Частен обвинител ЮС. З. ЮС., редовно призован, явява се лично,
представлява се от повереник адв. ЕМ. ХР. СТ. от АК – Варна, редовно
упълномощен от преди.
ПРОКУРОРЪТ – Да се даде ход на делото, няма да соча доказателства.
Нямам искания за отводи.
АДВ. С. – Да се даде ход на делото, няма да соча доказателства. Нямам
искания за отводи.
АДВ. Д. – Да се даде ход на делото, няма да соча доказателства. Нямам
искания за отводи.
СЪДЪТ намира, че няма процесуални пречки по хода на делото, поради
което и
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
ДЕЛОТО СЕ ДОКЛАДВА ОТ СЪДИЯ КОСТОВА
ДАВА ХОД ПО СЪЩЕСТВО:
ПРОКУРОРЪТ – Уважаеми Апелативни съдии, моля да приемете, че
жалбата е неоснователна и че не са налице основания за изменение или
отмяна на присъдата на първата инстанция.
1
Считам, че с мотивите си съдът в голяма част е отговорил на
възраженията на защитата, с които тя иска да обоснове невиновността на
подсъдимия. В крайна сметка обаче изводите, които ОС е направил за
виновност на подсъдимия, с оглед на това, че поради немарливост не е
изпълнил задълженията си и е допуснал да се стигне до смъртта на
пострадалия при упражняване на правно-регламентираната дейност свързана
с маневрите на плановия състав са правилни. Съдът е отчел съпричиняването
на пострадалия, тъй като очевидно и той е извършил нарушения. В крайна
сметка считам, че действително ако подсъдимият беше имал пряка видимост
към пострадалия стрелочник, нямаше да се стигне до въпросното
произшествие, тъй като вероятно нямаше да се стигне и до подаване на
сигнал за движение на локомотива при положение, че стрелочникът се
намира между вагона и локомотива.
В този смисъл Ви моля да потвърдите присъдата на първоинстанционния
съд като правилна и законосъобразна.
АДВ. С. – Уважаеми Апелативни съдии, изцяло споделям становището
на прокуратурата и считам, че жалбата е неоснователна. Моля за Вашето
решение, с което да потвърдите присъдата на първоинстанционния съд.
Считам, че от събраните в хода на първоинстанционното производство и
на досъдебното производство доказателства, безспорно е установено
извършеното от подсъдимия престъпление, както и вината му.
Считам, че наложеното наказание е адекватно на извършеното
престъпление и моля за решение в този смисъл.
АДВ. Д. – Уважаеми Апелативни съдии, поддържам жалбата на моя
доверител, като съм изложил аргументи и съображения в тази жалба.
Отбелязал съм си три съвсем кратки акцента, които ще добавя във връзка
с изложеното от представителя на обвинението, което за мен означава, че той
не познава маневрата, която е трябвало да бъде извършена, защото в противен
случай не би казал, че моят доверител ако е виждал стрелочника, движението
е нямало да започне и е нямало да се стигне до този резултат, защото
стрелочника е нямало да бъде там. Стрелочникът ще бъде там и е трябвало да
бъде там, дори и да приемем, че този кратък тласък върху вагоните се е
случил защото то е условие стрелочникът да си свърши работата, а работата
може да си я свърши само ако бъде между буферите, тоест на линията. Така,
че връзката, която прави прокурорът, твърдейки, че подсъдимият не е
извършил задължението да има пряка видимост към извършващия
разкачването е безпредметно, той не отчита естеството на операцията, която
се провежда и мястото на всеки един от извършващите тази операция.
Стрелочникът е трябвало да даде знак на машиниста да стори той
първоначалното бутване, защото то е условие стрелочникът да си свърши
работата, така че присъствието му там при това леко, краткотрайно,
мигновено преместване на локомотива няколко метра напред е задължително,
то влиза в процедурата.
2
На второ място, какво би се променило ако моят доверител имаше пряка
видимост към случилото се – нищо, всичко се е случило за части от
секундата. Той само би регистрирал и би могъл да ни разкаже сега какво
точно се е случило, защо точно и по какъв повод, и кога Зия е попаднал под
ударите на локомотива или на части от локомотива и не се е стигнало до това
събитие.
Относно механизма за причиняване на смъртта. Съдът е приел, че всичко
това се е случило в резултат и причина на притискане на пострадалия между
буфера на локомотива и буфера на вагона, който е бил прикачен към него.
Това не е вярно, това е произволно становище на съда и въпреки онова, което
е изложено във връзка с него то просто си остава невярно защото: СМЕ в
двете си изложения, едното на 6 ноември 2020 г. при първоначалното
приемане на експертизата и второто на 17 февруари 2021 г., след като беше
изготвена допълнителна СТЕ, казва: „Няма специфично увреждане, което да
говори за въздействие на буфер.“, а във второто изложение, след
допълнителната експертиза казва: „Това е една по-широка площ.“ Става
въпрос за констатираните белези, в резултат на нараняванията. Приема се
падане напред и последващо притискане, тоест последиците са след
откачването и са в резултат от поведението на Зия. Изяснено е, че това има
някаква връзка с изпълнение на задачата си, но те не са във възможностите на
моя доверител нито да ги предвиди, нито да ги предотврати. Според експерта
нараняването е в резултат на действия на това как тази част на локомотива
опира на вагоните и която служи за преместване и отстраняване на някакви
леки препятствия по релсите по време на движение на влака.
Вторият въпрос, на който искам да акцентирам е проблема в цялата тази
работа защото всъщност съдът коментирайки всичко, което е поднесено със
СТЕ в крайна сметка казва, че все пак вагоните са били в покой когато се е
провеждало мероприятието. Спорно е едно такова становище първо защото
композицията е била в покой когато Зия е отишъл, когато е влязъл между
буферите, когато се е подготвил за това действие, защото то ще му отнеме
секунда и ще трябва да се действа бързо, когато е подал сигнал на машиниста
да побутне вагона за да разхлаби връзката и тя да може да бъде разменена.
Композицията е била в покой. В тази връзка особено съществено значение
има и то не е коментирано, а това са показанията на свид. В.М., разпитан в
съдебното заседание, който е бил експерт, защото беше вече пенсионер, по
гарово-маневрена дейност, който много неща е заявил, но за мен като защита
и за правилното решаване на казуса е изявлението му, че при разкачването на
товарните и пътническите вагони има разлика и обяснява защо има разлика.
Тоест не трябва да се гледа по еднакъв начин – по един начин да се възлага
като задължение предвидения в нормативни разпоредби, които се отнасят
обаче или за пътнически вагони или само за локомотивите и аз съм ги
изброил в моите допълнителни съображения и моля Ви да обърнете особено
внимание на това.
На стр.4 в Наредба № 13, в чл.528 е записано: Вагоните и локомотивите
3
се прикачват когато са в покой, а не се разскачват. Това, че вещото лице
казва, че нямало разлика и едно и също е прикачват и разказват. Не е така,
защото има отделни разпоредби за прикачване и за разкачване, от което
следва да се направи извод, че това са различни действия и по различни
начини трябва да се гледа на тях. В инструкцията за прикачването и
откачването на пътнически вагони и локомотиви с други возила се извършва
само когато са в покой. Същият текст е пренесен и в чл.7 в Правилата за
движение на влаковете в железопътния транспорт. И в Инструкцията за
безопасна работа, също акцентирана в допълнителната експертиза –
локомотивите се прикачват когато са в покой. Това са текстове, които вещото
лице счита, че са нарушени и те са възприети от съда според мен безкритично
и са в основата на осъдителната присъда. В същото време в същата Наредба
№ 13, само шест текста след цитирания чл. 528 е записано: Разкачването на
вагони с винтов спряг, какъвто е нашият случай, в движение се разрешава
само на маневрена гърбица. Няма абсолютна забрана, няма абсолютни
рискове за покой, разрешение да се разскачват в движение, но това трябва да
става само на маневрена гърбица. На маневрена гърбица е извършена
процедурата, за която моят доверител, като нарушител на нейните правила е
изправен пред съда и осъден. Понятието покой не бива да се абсолютизира и
ако се отнесем към него безпристрастно би следвало да стигнем до обратния
извод, до който е стигнал съдът, че моят доверител е извършил нарушение и
следва да бъде наказан.
Третият акцент във връзка с подаваните от моя доверител сигнали и те са
свързани с нарушенията според съда и обвинението на задължението да има
пряка видимост към всички участници в маневрата. Допуснал подаване на
сигнал за тласък от страна на машината към вагоните без каквато и да е
информация за положението на Ю. към този момент, както й към момента
след реалното разкачване на вагоните: Първо моят доверител не е подавал
сигнал за да започне маневрата. Не е била такава организацията на работа.
Подал е сигнал Ю. защото Ю. е човекът, който разскача, той ще откача, той
трябва да заеме съответно място на линията, той трябва да се подготви за
маневрата и чак тогава да подаде сигнал както е било уговорено – на
машиниста, да стори той своето. Между другото в допълнителната СТЕ,
вещото лице коментирайки тази организация на работа всъщност я подкрепя.
Той казва – така са работили, така е установено, така е утвърдено, спазвали са
правилата, работили са при спазване на тези правила и не е имало никакви
проблеми. Записано е текстово в няколко реда отношението на вещите лица
към тях. Това първо, не е той човекът, който е подал сигнала и второ, той и не
е подал такъв сигнал и след разкачването на вагоните за да тръгне
композицията. Първо няма композиция вече защото вагоните са разкачени и
второ, такъв сигнал не е необходимо да бъде даван. Той е дал сигнал защото е
видял, че не се появява пострадалия, а той е трябвало да се появи от неговата
страна и това го е принудило да даде за мен машинално, като реакция знак на
машиниста да спре защото машинистът е нямал намерение да продължава,
4
вагоните тръгват сами и за това е гърбицата и за това се е извършвала
маневрата. Така, че това като действие и нарушение на някакви норми не
присъства в казуса. Моят доверител сигнали за движение не е давал и да му се
преписва, че е подал сигнал в нарушение на правилата и за началото на
операцията, и за придвижване на композицията след разкачане на вагоните
според мен е необосновано.
Предвид на това Ви моля да имате предвид изложеното днес и
изложеното във възражението, че оплакването ми е основателно и да
отмените присъдата и да постановите решение, с което да оправдаете моя
доверител.
ПОДС. М. – Няма какво да добавя.
ПОСЛЕДНА ДУМА:
ПОДС. М. – Искам да приключи всичко.
СЪДЪТ се оттегля на съвещание.
СЪДЪТ след тайно съвещание обяви, че ще се произнесе със съдебен акт
в законния срок, за изготвянето на който страните ще бъдат уведомени
писмено.
ПРОТОКОЛЪТ изготвен в съдебно заседание, което приключи в 09:30
часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
5