Р Е Ш
Е Н И
Е
№
гр. Асеновград, 15.01.2020г
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
АСЕНОВГРАДСКИ РАЙОНЕН СЪД, ІІІ гр.
с-в в публично заседание на дванадесети декември две
хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕВЕНА
КАБАДАИЕВА
при секретаря СТЕЛА
КАРАМАНОВА като разгледа докладваното
от съдия НЕВЕНА КАБАДАИЕВА гр.дело № 1186
по описа за 2019г. и като обсъди:
Предявени искове с правно снование чл.
422 ГПК, чл. 79, 86 ЗЗД.
„ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД, със
седалище и адрес на управление гр София бул. „България“ № 49 бл. 53 Е вх В моли да бъде постановено решение, с което да бъде
признато за установено вземането му по отношение на Гиньо Г.М., с посочен адрес *** по Заповед за изпълнение на парично задължение
по ч гр д 484/2019г на АРС в размер на
10699,84лв главница по договор за потребителски кредит № ********** от
20.02.2018г, ведно със законната лихва
от подаване на заявлението. Твърди,
че вземането му произтича от договор
за потребителски кредит № ********** от 20.02.2018г, с размер на отпуснатия
кредит 5000лв, по който ответникът е
солидарен длъжник ведно с Рангел Шенков Ангелов. Към договора за кредит е
сключен и договор за допълнителни услуги с размер на договореното
възнаграждение в размер на 3750лв. Ищецът е изпълнил задължението си да отпусне
заемната сума, а длъжниците са поели
задължение да върнат договорените суми
за срок от 24 месеца, с размер на месечната вноска 465,36лв. Длъжниците не са изпълнили
задължението си , поради което кредитът е станал предсрочно изискуем, за което
длъжниците са уведомени. За вземането
си ищецът се е снабдил със заповед за
изпълнение на парично задължение в образуваното ч гр д 484/2019г на АРС.
Представя писмени доказателства, претендира разноски в заповедното и настоящото
производство.
Ответникът, чрез назначения му
особен представител, оспорва иска. Прави
възражение за нищожност на договора за потребителски кредит от 20.02.2018г,
поради накърняване принципа на добри нрави по смисъла на чл.26 ал. 1 пр.3 ЗЗД, поради
явна нееквитвалентност между предоставената услуга и уговорената за това
цена при договорен процент на разходите от 49,89% и годишен лихвен процент от
41,17%. Твърди, че предоставеният заем е със сравнително кратък срок на
ползване – 24 месеца, поради което и уговарянето на възнаградителна лихва в полза на кредитора
в размер на 41,17% не е обяснимо, нито с разходите които прави заемодателят,
нито с риска който носи , нито с размера на добросъвестно очакваната от
сделката печалба. Поради това счита, че договорът води до значително
неравновесие между правата и задълженита на търговеца и потребителя. Счита на
следващо място, че са нарушени императивните разпоредби на чл.11 от ЗПК, тъй
като липсва ясно разписана методика на формиране на годишния процент на
разходите по кредита, което създава предпоставки кредиторът да кумулира съставните елементи на ГПР и по този
начин да завиши цената на ресурса. Счита,
че възнаградителната лихва следва да бъде всключена във формирането на ГПР, а в настоящия случай
не е ясно какво включва посоченото ГПР.
Посочва, че посоченият пакет от услуги е свързан с усвояването на кредита, а
изискването на заплащане на такси и
комисионни във връзка с усвояването на кредита противоречи на чл.10 от ЗПК,
поради което и цената по закупения пакет допълнително услуги не се дължи, а и
претендираното допълнително възнаграждение за услуги е за такива, които не са
извършени от кредитора. Счита клаузата, касаеща пакета допълнителни услуги
нищожна на основание чл. 26 ЗЗД. Моли искът да се отхвърли като неоснователен.
Съдът,
като взе предвид становищата на страните, събраните по делото доказателства,
приема за установено от фактическа страна: След подадено искане от Рангел Шенков Ангелов
от 20.02.2018г, е сключен договор за потребителски кредит ПРОФИ КРЕДИТ
Стандарт № **********, солидарен длъжник
по който е Д.Г.М., с размер на кредита – 5000лв, срок – 24
месеца, размер на погасителна вноска от 309,11лв, при ГПР 49,89% и годишен лихвен
процент от 41,17%, с посочена общо дължима сума по кредита от 7418,64лв. От кредитополучателя е избрано закупуването на пакет от допълнителни услуги съгласно ОУ на
ПРОФИ КРЕДИТ България ЕООД, с размер на възнаграждението по закупения пакет допълнителни услуги –
3750лв и размер на вноската по закупения пакет – 156,25лв. В договора е
посочена общо дължимата сума по кредита, ведно с възнаграждението по закупения
пакет от допълнителни услуги – 11168,64лв и общ размер на вноската – 465,25лв,
а съгласно погасителния план неразделна част към договора, първата погасителна
вноска е с дата 10.04.2018г. Пакетът
допълнителни услути съгласно представеното споразумунеие съдържа – приоритетно разглеждане и изплащане
на потребителския кредит, възможност за отлагане на определен брой погасителни
вноски, възможност за намаляване на определен брой погасителни вноски,
възможност за смяна на датата на падеж, улеснена процедулра за получаване на
допълнителни парични средства, а 15% от
възнаграждението но не повече от
300лв представляват стойността на разходите за предоставената услуга
приоритетно разглеждане на искането за отпускане на потребителски кредит. Преди сключване на договора е предоставен на
кредитоискателя стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация по
потребителски кредити, в който е посочена общата дължима сума по кредита –
7418,64лв, фиксиран лихвен процент в размер на 41,17%, броя на вноските, и
размер на ГПР при размер на кредита 1000лв. Съгласно чл 12.3 от ОУ кредитодателят може да обяви
предсрочна изискуемост на кредита с
писмено уведомление при просочие на дев или повече последователни месечни
вноски в пълен размер. До
кредитополучателя е било изпратено уведомително писмо(получено на 06.02.2019г)
за настъпилата предсрочна изискуемост по договора за кредит с посочен размер на
заджължението от 10699,84лв непогасена част, лихви за забава в размер на
38,62лв и такса по тарифа в размер на 530лв. Уведомителното писмо до ответника
е върнато , тъй като лицето е непознато на адреса.
Въз основа на така установената
фактическа обстановка съдът прави следните изводи: Като взе предвид наведените
в исковата молба обстоятелства и петитум, съдът квалифицира предявеният иск по чл.422 ГПК чл.79,86 от ЗЗД - установителен иск, в производството по който ищецът цели
да установи, че ответникът дължи сумата по
заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 484/2019г по описа на АРС, произтичаща
от договор за потребителски кредит ПРОФИ
КРЕДИТ Стандарт № **********. От приложеното в настоящото производство ч.гр.д.
484/2019г се установява, че установителният иск е допустим, като предявен от взискателя в срока по чл. 415 ГПК.
Разгледани по същество. Няма
спор, че между страните е бил сключен договор за потребителски кредит ПРОФИ
КРЕДИТ Стандарт № **********/20.02.2018г,
а и това се установява от представените и приети по делото(неоспорени от
ответника)писмени доказателства. Не е спорно и обстоятелството, че кредиторът е
изпълнил задължението си да предостави на кредитополучателя заемната сума. Видно
от договора, той е бил сключен със срок срок –
24 месеца, размер на погасителна вноска от 309,11лв, при ГПР 49,89% и годишен
лихвен процент от 41,17%, с посочена общо дължима сума по кредита от 7418,64лв. Към задължението по договора за кредит е добавено и
уговореното възнаграждение по пакета от допълнителни услуги, или общото
задължение по договора възлиза в размер на 11168,64лв. Договорът и ОУ са
подписани и от ответника, в качеството му на солидарен длъжник, като последният
е поел задължението да изплаща дължимите суми по договора солидарно с
кредитополучателя. Няма данни уведомлението за настъпване предсрочна
изискуемост да е достигнало до ответника. В чл. 13 от ОУ към договора страните
са се съгласили, че известяването и връчването
на адреса за кореспонданция в договора се считат редовни. Ето защо съдът
счита, че кредиторът е упражнил надлежно правото си да обяви предсрочната
изискуемост на кредита. Направено е възражение за нищожност на договора за потребителски кредит,
поради накърняване принципа на добри нрави по смисъла на чл.26 ал. 1 пр.3 ЗЗД, поради
явна нееквивалентност между предоставената услуга и уговорената за това
цена с оглед договорения ГПР и годишен лихвен процент. Това възражение е
неоснователно. Договорената възнаградителна лихва не противоречи на
императивната разпоредба на чл. 19 ал.4 ЗПК. Прави се възражение за нарушение императивните разпоредби на чл.11 от ЗПК, тъй като липсва ясно разписана методика на формиране на годишния процент
на разходите по кредита. Това възражение
е основателно. Според разпоредбата на чл. 22 ЗПК, когато не са спазени
изискванията на чл. 11 ал.1 т.10 ЗПК,
договорът за кредит е недействителен. ГПР представлява вид оскъпяване на
кредита, тук са включени всички разходи на кредитната институция по отпускане и
управление на кредита, както и възнаградителната лихва. В представения с ИМ
договор за кредит е посочен ГПР 49,89%, годишен лихвен процент от 41,17% и
лихвен процент на ден от 0,11 и не става ясно от какви разходи на кредитора е
формиран и дали в него е включена посочената възнаградителна лихва, както и от
какво се формира разликата в посочените проценти. За да се спази разпоредбата
на чл. 11 ал. 1 т. 10 от ЗПК трябва да се посочи в договора какви компоненти включва ГПР така, че тази
информация да е разбираема за потребителя. В настоящия случай от текста на
представения договор не може да се направи извод какви разходи на кредитора
са включени в посочения ГПР, поради
което и като противоречащ на императивната разпоредба на чл. 11 ал.1 т.10 ЗПК е
недействителен. Прави се възражение за нищожност на клаузата, касаеща пакета допълнителни услуги на
основание чл. 26 ЗЗД, поради
противоречие с чл.10 от ЗПК, тъй като посоченият пакет от
услуги е свързан с усвояването на кредита. Предвиденото в договора дължимо от
кредитополучателя възнаграждение в размер на 3750лв за закупен пакет от
допълнителни услуги не представлява такса или комисиона за допълнителни услуги
по смисъла на чл. 10 А ал. 1 от ЗПК. Посочените в споразумението към договора
допълнителни услуги - приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския
кредит, възможност за отлагане на определен брой погасителни вноски, възможност
за намаляване на определен брой погасителни вноски, възможност за смяна на
датата на падеж, улеснена процедура за получаване на допълнителни парични
средства по естеството си са свързани с усвояване и управление на кредита, а
според императивната разпоредба на чл. 10 А ал. 2 ЗПК, кредиторът не може да
изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и
управление на кредита. Клаузата противоречи на закона и на основание чл. 26 ал.
1 от ЗЗД е нищожна. С оглед гореизложеното съдът намира, че договорът за кредит
е недействителен по смисъла на чл. 22 ЗПК. В този случай текстът на чл.23 от ЗПК предвижда, че потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не
дължи лихва или други разходи по кредита.
Съгласно представеното от ищеца извлечение от сметка към договор за
потребителски кредит № **********, платената сума по кредита е в размер на
468,80лв. Ето защо следва да бъде признато за установено вземането на ищеца в
размер на 4531,20лв, ведно със законната
лихва от подаване на заявлението в съда – 01.03.2019г, като до пълния
претендиран размер искът ще се отхвърли като неоснователен.
При този изход на делото следва да се
разпредели отговорността за разноските в заповедното производство, като в полза
на ищеца се присъдят разноски в размер на 154,72лв, както и на основание чл. 78
ал.1 ГПК – разноски в размер на 447,30лв в настоящото производство.
Мотивиран
така, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО вземането на „ПРОФИ КРЕДИТ
България“ ЕООД ЕИК175074752, със седалище и адрес на управление гр
София, бул. „България“ № 49 бл 53 Е вх
В по
отношение на Д.Г.М. ЕГН **********, с адрес ***, вземането на ищеца по ЗИ издадена по ч гр д 484/2019г на АРС в размер
на 4531,20(четири хиляди петстотин
тридесет и един лв и двадесет ст)лв
главница, ведно със законната лихва от подаване на заявлението в съда - 01.03.2019г КАТО ОТХВЪРЛЯ иска до пълния
предявен размер от 10699,84лв.
ОСЪЖДА Д.Г.М. ЕГН **********, с адрес *** да заплати на „ПРОФИ КРЕДИТ
България“ ЕООД ЕИК175074752, със седалище и адрес на управление гр
София, бул. „България“ № 49 бл 53 Е вх
В разноски по заповедното производство в размер
на 154,72(сто петдесет и четири лв и седемдесет и две ст)лв, както и
разноски по настоящото производство в
размер на 447,30(четиристотин четиридесет и седем лв и тридесет ст)лв.
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Пловдив в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: