№ 16782
гр. София, 13.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 54 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:.....
при участието на секретаря ....
като разгледа докладваното от ..... Гражданско дело № 20231110112561 по
описа за 2023 година
Предявен е иск с правно основание чл. 357, ал. 1 във вр. с чл. 188, т. 1 КТ за отмяна на
дисциплинарно наказание „забележка“, наложено на Н. И. Х. от работодателя му „......“ ЕАД
със Заповед № ЧР-01-18/03.02.2023г. на изпълнителния директор на дружеството.
Ищецът твърди, че на 10.02.2023г. му била връчена Заповед № ЧР-01-18/03.02.2023г. на
изпълнителния директор на „......“ ЕАД, с която му било наложено дисциплинарно наказание
„забележка“ в качеството му на заемащ длъжността „инспектор, здраве и безопасност при
работа“ в поделение „....“ на „......“ ЕАД. Поддържа на първо място, че работодателят, узнал
за евентуално допуснатото дисциплинарно нарушение на 11.11.2022г., не спазил
предвидения в нормата на чл. 194, ал. 1 КТ двумесечен преклузивен срок от откриване на
нарушението за налагане на наказанието, доколкото процесната заповед била издадена на
03.02.2023г. Наред с това, счита последната за немотивирана, тъй като от нея не ставало
ясно за какво конкретно осъществено от ищеца действие или бездействие е наказан, както и
какви са обективните признаци на същото. По същество оспорва да е извършил нарушение
на трудовата дисциплина, оспорвайки от една страна по отношение на него да са
констатирани данни за системност при употреба на алкохол, в т. ч. по време на работа, а от
друга- за него да съществува задължение да осъществява пряк контрол по отношение на
служителя .... за когото в процесната заповед били изложени данни да е извършил
престъпление под въздействие на алкохол, тъй като ищецът не е ръководител на конкретното
структурно звено, в което този служител работел, нито е допускащ при работа с наряд, нито
му е възлагано с нарочна заповед изпълнението на такива функции, а именно на служители с
тези функции съгласно т. 4.2 от Инструкция на работодателя с ид. № .... било възложено да
установяват явяване на служители в нетрезво състояние или употреба на алкохол по време
на работа. При тези доводи счита, че не е допуснал неизпълнение на вменени му трудови
задължения, а с това- и нарушение на трудовата дисциплина, поради което претендира
оспореното дисциплинарно наказание да бъде отменено, както и разноски.
В законоустановения едномесечен срок е постъпил отговор на исковата молба по чл.
131 ГПК, с който ответникът оспорва предявения иск, поддържайки, че оспорената заповед е
1
издадена от надлежен орган- изпълнителния директор на ответното дружество, както и че
наказанието е наложено в сроковете по чл. 194, ал. 1 КТ, като изяснява във връзка с
последното, че узнал за нарушението от доклада на служителката .... от 08.12.2022г. Счита,
че в заповедта достатъчно мотивирано били изложени вменените на наказания служител
нарушения на трудовата дисциплина. Изяснява в тази връзка, че в случая в нарушение на
правилото в т. 5.3 от Правилника за вътрешния трудов ред и Инструкцията за временно
отстраняване от работа в случаите на явяване в нетрезво състояние и при употреба на
алкохол в работно време с ид. № .... ищецът не упражнил контрол за употреба на алкохол и
други упойващи вещества, не проявил инициатива за извършване на внезапни проверки за
употреба на алкохол по т. 4.6 от инструкцията и за набавянето на технически средства и
присъщите консумативи за осъществяването на контролните функции- т. 4.7 от
инструкцията, и не изпълнил задълженията си по т. 3 и т. 6 от раздел „Основни функции и
задължения“ от длъжностната характеристика за заеманата от него длъжност, като не
предприел каквито и да е конкретни действия за разработването и внедряването на
мероприятия за превантивен контрол за употреба на алкохол и други упойващи вещества,
което бездействие продължило продължителен период от време, вкл. една година преди
налагане на наказанието. Изяснява във връзка с възражението на служителя в тази насока, че
посоченият в заповедта за дисциплинарно наказание доклад с вх. № 05-00-2721/08.12.2022г.
на ....- ръководител на отдел „Договорноправен и правна защита“, управление „....“ ЕАД, не
съдържа мотиви за налагането на процесното дисциплинарно наказание, а послужил на
работодателя да узнае за извършеното дисциплинарно нарушение, изразяващо се в
бездействие. Претендира разноски.
Съдът, като съобрази наведените от страните конкретни доводи, събраните по делото
относими доказателства- поотделно и в тяхната съвкупност, и при спазване на разпоредбата
на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и от правна страна:
По така предявения иск процесуално задължение на ищеца е да установи
съществуването между страните на трудово правоотношение, заеманата от него длъжност,
както и налагането на оспореното дисциплинарно наказание.
По иск за отмяна на наложено дисциплинарно наказание тежестта да докаже
законосъобразното упражняване на потестативното право да санкционира виновно
нарушилия трудовата дисциплина работник или служител е на работодателя. Именно той
следва при условията на пълно и главно доказване- така, както го изисква разпоредбата на
чл. 154, ал. 1 ГПК, да установи, че са спазени формалните изисквания за законосъобразност
на наказанието, изводими от императивните разпоредби на чл. 193, чл. 194 и чл. 195 КТ, а
именно: че за налагане на наказанието е издадена мотивирана писмена заповед, която
съдържа достатъчно индивидуализиращи белези на нарушението и нарушителя и е
надлежно връчена на провинилия се служител, че на последния е предоставена възможност
да се защити срещу твърденията на наказващия орган, като даде своите писмени или устни
обяснения по случая и ангажира доказателства във връзка с него, че са спазени сроковете за
налагане на наказанието. Едва след установяване на формалната законосъобразност на акта
работодателят следва да докаже, че на ищеца е било надлежно вменено изпълнението на
задължението, чието неизпълнение се твърди в оспорената заповед, както и реалното
извършване на описаното в заповедта виновно и противоправно деяние, както и че видът на
наказанието е определен съобразно критериите на чл. 189, ал. 1 КТ.
На основание разпоредбите на чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК с доклада по делото като
безспорни и поради това ненуждаещи се от доказване са отделени следните
правнорелевантни обстоятелства: че страните са обвързани от трудово правоотношение,
както и че на 10.02.2023г. на ищеца в качеството му на служител на „НЕК“ ЕАД, заемащ към
този момент длъжността „инспектор, здраве и безопасност при работа“ в поделение „....“, е
наложено дисциплинарно наказание „забележка“. Независимо от това и за пълнота и
2
прецизност следва да се изясни, че тези факти с правно значение се установяват и от
надлежно приобщените като писмени доказателства и неоспорени от страните трудов
договор № 010517/12.04.2013г., допълнително споразумение от 12.04.2016г. към него, както
и заповед № ЧР-01-18/03.02.2023г. на изпълнителния директор на „НЕК“ ЕАД.
С последната, връчена на ищеца на 10.02.2023г. съгласно изричното отбелязване в този
смисъл върху документа, от който момент съобразно нормата на чл. 195, ал. 3 КТ
наказанието се счита наложено, Н. И. Х. е дисциплинарно наказан със „забележка“ за
„неизпълнението на контрол върху дейността на служителите“ във връзка с данни за
системност при употребата на алкохол, в това число по време на работа, вкл. от служителя
Димитър Ненков Косев, като е допълнено, че неосъществяването на контрол е в нарушение
на т. 5. 3 от Правилника за вътрешния трудов ред на работодателя, Инструкция за временно
отстраняване от работа в случаите на явяване в нетрезво състояние и при употреба на
алкохол през работно време с идн. № ...., раздел „Отговорности“ и т. 2 от раздел
„Задължения за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд“ от длъжностната
характеристика на заеманата от Н. И. Х. длъжност.
Изрично в заповедта е посочено, че данните за занижен контрол се съдържат в
адресиран до субекта на работодателска власт доклад с вх. № 05-00-2721/08.12.2022г. на ....-
ръководител на отдел „Договорноправен и правна защита“, управление „Правно“.
Съгласно разпоредбата на чл. 195, ал. 1 КТ дисциплинарното наказание се налага с
мотивирана писмена заповед, в която се посочват нарушителят, нарушението и кога е
извършено, наказанието и законният текст, въз основа на който се налага.
А съгласно трайно установената практика на касационната инстанция, формирана в
постановените по реда на чл. 290 ГПК решение № 102 от 12.03.2014 г. на .... по гр. д. №
5501/2013 г., IV г. о., решение № 676/12.10.2010 г. по гр. д. № 999/2009 г. IV г. о. ...., решение
№ 30/08.02.2012 г. по гр. д. № 388/2011 г. III г. о., решение № 69/07.05. 2013 г. по гр. д. №
372/2012 г. IV г. о. на .... и др., „задължението на работодателя да мотивира заповедта за
дисциплинарно наказание е въведено с цел преценка на изискването за еднократност на
наказанието, за съобразяване на сроковете по чл. 194 КТ и за възможността наказаният
работник или служител да се защити ефективно. Ето защо, когато изложените в заповедта
мотиви са достатъчни за удовлетворяване на тези изисквания, заповедта е мотивирана по
смисъла на чл. 195, ал. 1 КТ. Обосновката на работодателя за конкретните факти, поради
които е издадена заповедта за уволнение, може да бъде формулирана и в друг документ, към
който препраща заповедта и който е бил известен на работника или служителя. Когато
дисциплинарното нарушение е осъществявано в рамките на определен период, спецификата
на изпълняваната работа не позволява откриване на точния ден и час на извършването му, а
контролирането им е възможно само като краен резултат, изискванията на чл. 195, ал. 1 КТ
са изпълнени с посочване на периода на извършването му. Когато нарушението, изразяващо
се в бездействие - неизпълнение на възложени трудови функции, е продължавало за
определен период, вкл. и до откриването му, изискванията на чл. 194, ал. 1 КТ и чл. 195, ал.
1 КТ са изпълнени с посочване на момента на откриването му, тъй като извършването на
нарушението и момента на откриването му съвпадат.“
В случая от съдъражнието на процесната заповед за дисциплинарно наказание се
установява, че на ищеца е вменено нарушение на трудовата дисциплина, изразяващо се в
неупражняване на контрол по отношение на служители на ответното дружество във връзка с
употреба на алкохол, вкл. по време на работа, т. е. поведението, сочено от работодателя като
несъответно на трудовата дисциплнина, в частност на вменените на служителя задължения,
се изразява в бездействие. С оглед на това и доколкото в оспорения акт на субекта на
дисциплинарна власт се сочи, че вмененото нарушение е установено въз основа на
съдържащи се данни в доклад от 08.12.2022г. на служителката ...., и като се съобрази
цитираната трайна практика на .... по приложението на нормата на чл. 195, ал. 1 КТ, следва
3
се приеме, че от формална страна в процесната уволнителна заповед се съдържат достатъчно
с оглед вида на вмененото нарушение данни за същото, вкл. момент на извършването му, за
който съгласно цитираната съдебна практика следва да се приеме посоченият в заповедта
момент на установяването му с въпросния доклад от 08.12.2022г.
При тези фактически и правни съображения следва да се приеме за установено, че в
случая работодателят е съобразил изискванията на императивната разпоредба на чл. 195, ал.
1 КТ, като е издал мотивирана писмена заповед за налагане на дисциплинарното наказание.
Същевременно, доколкото сам работодателят в отговора на исковата молба поддържа
да е узнал за нарушението от доклада от 08.12.2022г. на ....- ръководител на отдел
„Договорноправен и правна защита“ в управление „Правно“, следва да се приеме, че към
датата на налагане на наказанието- 10.02.2023г., е бил изтекъл предвиденият в нормата на
чл. 194, ал. 1 ГПК преклузивен срок за санкциониране на ищеца за вмененото му нарушение,
т. е. потестативното право на субекта на работодателска власт да накаже служителя за
вмененото му дисциплинарно нарушение е било преклудирано. В тази връзка следва да се
изясни, че в случая не съществува основание да се приеме, че носителят на дисциплинарна
власт в ответното дружество е узнал за нарушението едва на 12.12.2022г., доколкото
процесният доклад е с входящ номер по описа на „НЕК“ ЕАД от 08.12.2022г., т. е. това е
моментът, когато документът е достигнал до работодателя. Още повече, че противно на
поддържаното в отговора по чл. 131 ГПК, в случая не 12.12.2022г., а 09.12.2022г.- петък, е
първият работден ден след 08.12.2022г.
Ето защо и само на посоченото формално основание процесното дисциплинарно
наказание следва да бъде отменено.
Независимо от това, за пълнота и прецизност следва да се изясни, че в случая на ищеца
е вменено нарушение на трудовата дисциплина, изразяващо се в бездействие-
неупражняване на контрол върху дейността на останалите служители в предприятието във
връзка с употребата на алкохол от същите, без в хода на процеса да се установи (при
доказателствена тежест, принадлежаща на ответника съобразно нормата на чл. 154, ал. 1
ГПК и изготвения по делото доклад) на служителя да са били вменени контролни функции
по отношение на които и да е служители в предприятието. Извод за възлагането на такива на
Н. И. Х. не следва нито от индивидуалния трудов договор на същия и допълнителното
споразумение от 12.04.2016г. към него, нито от длъжностната характеристика за заеманата
от него към момента на наказването му длъжност „инспектор, здраве и безопасност при
работа“, за която се установява, че има предимно консултативни функции, насочени към
изготвяне на и разясняване на служителите на инструкции за здравословни и безопасни
условия на труд и по подпомагане на работодателя при приложението на тези инструкции и
правила. Следователно, на служителя, заемащ посочената длъжност, не е вменено
задължение по упражняваме на пряк контрол за употреба на алкохол от останалите
работници и служители и по предриемане на конкретни мерки в тази насока, в частност по
извършване на внезапни проверки за употреба на алкохол, по набавяне на технически
средства и консумативи за осъществяване на контролни функции, както и по отстраняване,
вкл. временно, на съответния служител от работа, каквито задължения съгласно чл. 4.2 от
Инструкцията на работодателя за временно отстраняване от работа в случаите на явяване в
нетрезво състояние и при употреба на алкохол през работно време са възложени на
ръководителя на съответното структурно звено или негов заместник, на допускащия при
работа с наряд или на други лица, определени с конкретна заповед, каквато в случая не се
установява, а и не се твърди да е издавана по отношение на ищеца.
От друга страна, в процесната заповед за налагане на дисциплинарно наказание по
никакъв начин не са изложени фактически твърдения за допуснато неизпълнение на
описаните от работодателя в отговора на исковата молба по чл. 131 ГПК задължения на
ищеца по т. 3 и т. 6 от раздел „Основни функции и задължения“ от длъжностната му
4
характеристика за предприемане на конкретни действия за разработването и внедряването на
мероприятия за превантивен контрол за употреба на алкохол и други упойващи вещества, а,
както бе изяснено, със заповедта се сочи неизпълнение единствено на задължение за контрол
за употреба на алкохол от служителите на предприятието. Поради това, дори и да се приеме,
че Н. И. Х. не е проявил инициатива в коментираната насока, това би било ирелевантно за
настоящия правен спор, тъй като същият не е наказан за неизпълнението на посоченото
задължение.
Независимо от всичко изложено, за пълнота и прецизност следва да се изясни, че от
страна на работодателя не са ангажирани доказателства за установяване на твърденията му,
обосноваващи фактическото извършване на вмененото дисциплинарно нарушение, като в
тази връзка следва да се съобрази и съдържанието на доклада на служителката .... от
08.12.2022г., в който не се съдържат данни за поведение на конкретен служител на ответното
дружество, освен на служителя Димитър Ненков Косев.
При така изложените фактически и правни съображения предявеният иск с правно
основание чл. 357, ал. 1 във вр. с чл. 188, т. 1 КТ следва да бъде уажен, като наложеното на
ищеца със Заповед № ЧР-01-18/03.02.2023г. дисциплинарно наказание бъде отменено.
При този изход на спора пред настоящата инстанция разноски се следват единствено
на ищеца, комуто на основание нормата на чл. 78, ал. 1 ГПК следва да бъде присъдена
сумата от 800.00 лева, представляваща адвокатско възнаграждение за настоящото
производство, за което са представени доказателства, че е реално заплатено.
Сторените от ответника разноски следва да останат за негова сметка- така, както са
извършени.
На основание нормата на чл. 78, ал. 6 ГПК в полза на СРС следва да бъде присъдена
сумата от 80.00 лева, представляваща държавна такса за разглеждане на иска.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ по иска с правно основание чл. 357, ал. 1 във вр. с чл. 188, т. 1 КТ
дисциплинарното наказание „забележка“, наложено на Н. И. Х., ЕГН **********, от
работодателя му „......“ ЕАД, ЕИК ...., със Заповед № ЧР-01-18/03.02.2023г. на изпълнителния
директор на дружеството.
ОСЪЖДА „......“ ЕАД, ЕИК ...., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК да заплати на Н. И. Х.,
ЕГН **********, сумата от 800.00 лева- разноски за настоящото производство.
ОСЪЖДА „......“ ЕАД, ЕИК ...., на основание чл. 78, ал. 6 ГПК да заплати в полза на
СРС сумата от 80.00 лева- държавна такса за разглеждане на иска.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис от него на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5