Р Е Ш Е Н И
Е
гр. София, 04.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, II Е въззивен състав, в публичното съдебно заседание на трети
декември две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА
ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР
САНТИРОВ
мл. с. ЯНА ВЛАДИМИРОВА
при участието на секретаря Елеонора Георгиева, като
разгледа докладваното от съдия Иванка Иванова гр. д. № 134 по описа за 2021 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 -
чл.273 от ГПК.
С решение № 20251026
от 13.11.2020 г., постановено по гр. д. № 1256/2020 г. по описа на СРС, I ГО, 51 състав, е признато за установено, че Е.С.М. дължи
на „Т.С.“ ЕАД, на основание чл.422, ал.1 ГПК чл.79, ал.1, предл.1 ЗЗД вр. с
чл.200, ал.1 ЗЗД вр. с чл. 150, ал.1 ЗЕ, сумата от 4 513, 63 лв.,
представляваща цена на доставена топлинна енергия в топлоснабден имот –
апартамент № 20 , находящ се в
гр. София, бул. „******, абонатен № 352995, за периода м.10.2016 г.- м.04.2018
г., ведно със
законната лихва, считано от 20.11.2019 г. до окончателното изплащане, както и
на основание чл.422, ал.1 ГПК вр. с чл.86, ал.1 ЗЗД, сумата от 536, 09 лв.,
представляваща обезщетение за забава за периода 15.09.2017 г. – 12.11.2019 г., за които суми
е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч. гр.
д. № 66483/2019 г. по описа на СРС, ГО, 51 състав. Отхвърлени са предявените
искове за цена на доставена топлинна енергия за разликата над уважения размер
от 4 513, 63 лв. до пълния предявен размер от 6 798, 81 лв. и за
периода м.05.2016 г. – м.09.2016 г., за сумата от 23, 75 лв., представляваща цена
за дялово разпределение на топлинна енергия, както и исковете за обезщетение за
забава върху цената за топлинна енергия за разликата над уважения размер от
536, 09 лв. до пълния предявен размер от 1 118, 21 лв. и за обезщетение за
забава върху цената за дялово разпределение
в размер на 4,59 лв. за периода 01.12.2016 г. – 12.11.2019 г. Ответницата
е осъдена да заплати на ищеца сумата от 497, 67 лв. – разноски в исковото
производство и сумата 132, 77 лв. – разноски в заповедното производство. Ищецът
е осъден да заплати на ответницата, сумата от 291,56 лв., представляваща
съдебни разноски. Решението е постановено при участието на трето лице – помагач
„Б.“ ООД.
Срещу постановеното съдебно
решение в частта, с която е уважен предявеният иск за обезщетение за забава върху
стойността за доставена топлинна енергия, е депозирана въззивна жалба от
ответницата Е.С.М.. Излага съображения, че решението в обжалваната част е
необосновано и неправилно. Твърди, че за периода 15.09.2017 г. – 12.11.2019 г.
са действали Общите условия за доставка на топлинна енергия за битови нужди
приети с решение на СД от 23.10.2014 г. и одобрени от КЕВР на 27.06.2016 г.
Същевременно в исковата си молба ищецът се позовава на Общите условия влезли в
сила на 12.03.2014 г., съгласно които изпадането на длъжника в забава е
предпоставено от ежемесечно публикуване на дължимите суми за топлинна енергия
на интернет страницата на дружеството в присъствието на нотариус и съставянето
на протоколи за това. Изпадането на длъжника в забава настъпва след публикуване
на общата фактура инкорпорираща задължението за съответния отчетен период,
което по своя характер съставлява покана за плащане. По делото доказателства в
тази насока не са представени. Липсва протокол за такова удостоверяване, поради
което не може да се направи извод, че сумите са станали изискуеми и се дължи
лихва. Освен това срокът за плащане посочен в общите фактури не може валидно да
обвърже потребителя, тъй като е определен едностранно от ищеца. Моли съда да
отмени решението в обжалваната част, като отхвърли предявените искове в тази им
част. Претендира сторените пред двете инстанции разноски.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК не е
депозиран писмен отговор на въззивната жалба на ответницата от „Т.С.” ЕАД. С
молба от 30.11.2021 г. поддържа, че решението в обжалваната част е правилно и
законосъобразно. Моли съда да потвърди решението в обжалваната част, като му
присъди юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение на насрещната страна.
Третото лице –
помагач на ищеца - „Б.“ ООД, не е депозирало в срока по чл.263, ал.1 ГПК писмен
отговор на въззивната жалба на ответницата.
Решението в частта, с която е
призната за установена стойността на доставената топлинна енергия за периода
м.10.2016 г. – м.04.2018 г. и в частта, с която са отхвърлени предявените
искове, е влязло в сила като необжалвано.
Съдът, след като прецени събраните
по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на
чл.12 ГПК и чл.235, ал.2 ГПК, намира следното:
Първоинстанционният
съд е сезиран с обективно кумулативно съединени положителни искове с правно
основание чл.422, ал.1 ГПК вр. с чл.415,
ал.1 ГПК вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.422, ал.1 ГПК вр. с чл.415, ал.1 ГПК вр. чл.86,
ал.1 ЗЗД. Ищецът твърди, че ответницата е клиент на топлинна енергия за битови
нужди по смисъла на чл.153, ал.1 ЗЕ, за топлоснабден имот – апартамент 20,
находящ се в гр. София, общ. Красно село, бул. „******, аб. № 352995, като му
дължи сумата от общо 7 945, 36 лв., от която: 6 798, 81 лв. -
главница за доставена топлинна енергия за периода м.05.2016 г. – м.04.2018 г., отразена
в обща фактура № **********/31.07.2017 г., № **********/31.07.2017 г. и №
**********/31.07.2018 г., сумата от 1 118, 21 лв. – законната лихва за
забава върху главницата за периода 15.09.2017 г. – 12.11.2019 г., сумата от 23,
75 лв. – стойност на услугата дялово разпределение за периода м.10.2016 г. –
м.04.2018 г. и сумата от 8, 91 лв. - законна
лихва за забава върху нея за периода м.12.2016 г. – 12.11.2019 г. Във
връзка с подадено на 20.11.2019 г. заявление, по ч. гр. д. № 66483/2019 г. на
СРС, 51 състав, е постановена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК за дължимите
суми, срещу която в срока по чл.414, ал.2 ГПК ответницата е депозирала
възражение. Ищецът претендира установяване на вземанията му, предмет на
издадената заповед за изпълнение, ведно със законната лихва върху главниците,
считано от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение до окончателното изплащане на вземането, както и сторените по делото
разноски.
С
разпореждане от 20.01.2020 г. СРС, указал на ищеца в едноседмичен срок да
посочи какъв е точният размер на обезщетението за забава върху възнаграждението
за дялово разпределение на топлинна енергия, което претендира и за какъв период
предвид установено разминаване за тази претенция в исковата молба и издадената
заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, както и да представи доказателства за
внесена по сметка на СРС държавна такса за разглеждане на предявените искове в
размер на 263, 04 лв., като го предупредил, че в противен случай исковата молба
ще бъде върната.
С молба от 28.01.2020
г., ищецът уточнил, че искът му е предявен за всички суми и периоди посочени в
заповедта за изпълнение издадена на 28.11.2019 г. по ч.гр.д. № 66483/2019 г. Представил
и доказателства за внесена държавна такса в посочения от съда размер.
С постъпилия
в срока по чл.131 ГПК писмен отговор на исковата молба ответницата оспорва
предявените искове по основание и размер. Оспорва съществуването на
облигационно правоотношение по договор за доставка на топлинна енергия между
нея и топлопреносното дружество, както и количеството на доставената топлинна енергия и
нейната стойност. Позовава се на изтекла 3-годишна погасителна давност. Моли
съда да постанови решение, с което да отхвърли предявените искове.
На 20.11.2019
г. „Т.С.“ ЕАД е депозирала пред СРС заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК срещу Е.С.М. за сумата от 6 798, 81 лв. –
главница и 1 118, 21 лв. – мораторна лихва за периода 15.09.2017 г. – 12.11.2019
г., както и 23, 75 лв. – главница и 4, 59 лв. - мораторна лихва за периода
01.12.2016 г. – 12.11.2019 г. В т.12 от
заявлението е пояснено, че длъжникът дължи суми за доставена от ищеца топлинна
енергия през периода м.05.2016 г. – м.04.2018 г. в топлоснабден имот, находящ
се в гр. София, общ. Красно село, бул. „******, ап.20, с абонатен № 352995. Същият
не е заплатил и стойността на изравнителните сметки и дължимата от него сума за
дялово разпределение за периода м.02.2016 г. – м.04.2018 г. Посочено е, че
дължимите суми са, както следва: за неизплатена топлинна енергия: 6 798, 81
лв. - главница за периода м.05.2016 г. – м.04.2018 г. и 1 118, 21 лв. –
лихва за периода 15.09.2017 г. – 12.11.2019 г., а за дялово разпределение: 23, 75
лв. - главница за периода м.10.2016 г. – м.04.2018 г. и 4, 59 лв. – лихва за
периода 01.12.2016 г. – 12.11.2019 г. Претендира сторените в производството
разноски в размер на 158, 91 лв. – държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение, на основание чл.78, ал.8 ГПК.
С разпореждане
от 28.11.2019 г. по ч. гр. д. № 66483/2019 г. на СРС, 51 състав, съдът е
постановил исканата заповед за изпълнение, като е присъдил на заявителя и
сторените в заповедното производство разноски в размер на 158,91 лв. - държавна
такса и 50 лв. - юрисконсултско
възнаграждение.
В срока по
чл.414, ал.2 ГПК е депозирано възражение от длъжника, с което оспорва
вземанията по издадената заповед за изпълнение. Позовава се на изтекла
погасителна давност.
В срока по
чл.415, ал.4 ГПК ищецът е предявил искове за установяване на вземанията си по
исков ред.
Съгласно
представен нотариален акт за собственост върху недвижим имот, на основание
покупка на право на строеж, реализирано право на строеж и прекратена семейна
имуществена общност № 159, том I, рег. № 7622, дело № 129/2013 г., на 22.08.2013
г. Е.С.М. е призната за собственик на процесния имот – апартамент 20, находящ
се в гр. София, район „Красно село”, бул. „******.
Видно от приложени протоколи от проведени на 20 и 21.11.2001 г. Общи
събрания на собствениците на етажна собственост, находяща се в гр. София, бул. ******, етажните собственици са взели решение да се сключи договор с „Б.Б.“
ООД, което дружество да извършва дялово разпределение на топлинната енергия в
сградата в режим на етажна собственост. В този протокол е съставен и списък на етажните
собственици, които с подписите си са удостоверили горното решение.
На 05.12.2001 г. е сключен договор № 1046 между „Б.Б.“ ООД и етажната
собственост с адрес: гр. София, бул. ******, по
силата на който дружеството се е задължило да достави и монтира необходимите
уреди за регулиране и отчитане на консумацията на топлинна енергия, както и да
изготвя и предоставя на насрещната страна обща и индивидуални изравнителни
сметки за консумираната топлинна енергия в срок до 45 дни след предоставяне на
информация от „Т.С.“ ЕАД за показанията на топломера за отчетния период.
Пред СРС е ангажиран договор № У312/08.07.2011
г., сключен между „Т.С.“ ЕАД – възложител и „Б.“ ООД – изпълнител, при общи
условия за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия по
чл.139в, ал.2 ЗЕ. По силата на договора възложителят е възложил на изпълнителя,
който е приел да извършва услугата дялово разпределение на топлинната енергия
между потребителите в сгради етажна собственост или в сграда с повече от един
потребител в гр. София, при спазване на изискванията на Общите условия за
извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия, одобрени от
ДКЕВР с решение № ОУ-024/10.08.2007 г., срещу насрещното задължение на възложителя
да заплаща договореното възнаграждение.
От заключението на вещото лице инж. М.Т.по
изслушаната съдебно-техническа експертиза, което съдът възприема като
компетентно дадено, се установява, че за процесния период абонатната станция на
процесната сграда топлозахранва три входа. Същата е автоматична, с пластинчати
топлообменници. Общият топломер с № 60098716 е монтиран на 24.11.2014 г., а впоследствие
на 08.09.2016 г. е демонтиран и бракуван поради изтичане на експлоатационния му
срок и сменен с нов такъв с № 55250161. Последният се отчита по електронен път
в 0:00 часа на първо число на месеца. Отчетът се документира и подписва от
представител на етажната собственост. Технологичните разходи се изчисляват със
специален софтуер и проверката на месец е достатъчна, за да се провери
верността на математическия модел, който програмата за изчисление на тази
величина следва. Отчетената енергия, след приспадане на технологичните разходи,
което в случая е направено, се разпределя между потребителите. Дяловото
разпределение в сградата е извършвано от „Б.Б.” ООД, въз основа на сключен
договор с етажните собственици, който е изтекъл през 2002 г. Заплащана е
топлинна енергия от сградна инсталация, разпределяна от фирмата за дялово
разпределение между всички абонати пропорционално на пълните отопляеми обеми на
имотите им по проект. Констатира се, че в процесния имот за исковия период е
имало 6 бр. отоплителни тела без индивидуални разпределители и 1 бр. водомер за
топла вода. Топлинната енергия за всеки от радиаторите в имота е изчислена
служебно като топлинната енергия на всеки един от тях е умножена по максималния
специфичен разход на сградата и енергийната стойност на едно деление. В периода
17.06.2017 г. – 16.06.2018 г. не е бил осигурен достъп за отчет до процесния
имот. Според вещото лице отдадената топлинна енергия от сградна инсталация е
изчислена съобразно нормативните изисквания върху пълната отопляема квадратура
от 271 куб.метра. Топлинната енергия за битово горещо водоснабдяване отчетена
от показанията на водомера в периода на неосигурен достъп е начислена върху 144
куб.метра на сезон, което е в нарушение на нормативните разпоредби, без да може
да се прецени дали това е в интерес или не на абоната, тъй като не е известен
броя на ползвателите в процесния имот. Съгласно заключението фактурираната по
прогнозни данни сума за исковия период възлиза на 6 637, 12 лв., от която
623, 11 лв. за сградна инсталация, 3 417, 20 лв. за отопление на имота и
2 758, 49 лв. за битово горещо водоснабдяване. От изготвените от фирмата
за дялово разпределение изравнителни сметки е установена сума за доплащане в
размер на + 161,69 лв. Така общият размер на дължимата сума възлиза на
6 798, 81 лв., без в нея да са включени
предишни неплатени и просрочени суми, изравнявания за периоди извън процесния,
както и суми за дялово разпределение и лихви по тях.
От допълнителното заключение на техническа
експертиза се установява, че направеното служебно начисление за битовото горещо
водоснабдяване за двата изравнителни периода м.05.2016 г. – м. 04.2017 г. и
м.05.2017 г. – м.04.2018 г. действително е извършено в нарушение на
изискванията на Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. Според вещото лице при
изчисляване на топлинната енергия за битово горещо водоснабдяване на база
разход от 0,14 куб.м. за едно денонощие за отоплителния сезон 2016 г. – 2017 г.
за 1 бр. потребител дължимата стойност е в размер на 415, 66 лв., а за периода
2017 г. – 2018 г. е 547, 50 лв. Така дължимата сума от абоната за топлинна
енергия възлиза на 5 003, 47 лв., от която 623, 11 лв. - за сградна инсталация,
3 417,20 лв. – отопление на имота и 963, 16 лв. – битово горещо
водоснабдяване.
При така установената фактическа обстановка, съдът
приема от правна страна следното:
Въззивната
жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК, изхожда от легитимирана страна,
като същата е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е
неоснователна.
Съгласно
нормата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваните му части, като по останалите
въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
При
извършената служебна проверка въззивният съд установи, че първоинстанционното
решение е валидно и процесуално допустимо.
В предмета на делото е включен установителен иск, предявен от кредитор, в
чиято полза е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, при направено възражение от длъжника в срока по чл.414, ал.2 ГПК, в
рамките на установения в чл.415, ал.4 ГПК срок. Целта на ищеца е да се установи
със сила на присъдено нещо спрямо другата страна съществуването на вземането,
предмет на издадената заповед за изпълнение по чл.410 ГПК.
Съгласно
нормата на чл.153 ЗЕ – в редакцията, действала до 17.07.2012 г., всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са „потребители на топлинна енергия“.
Понятието
„потребител на топлинна енергия за битови нужди“ е определено в § 1, т.42 ДР ЗЕ
(отм.), действал до 17.07.2012 г.: физическо лице – собственик или ползвател на
имот, което ползва топлинна енергия с топлопреносител гореща вода или пара за
отопление, климатизация или горещо водоснабдяване. След отмяната на §1, т.42 от
ДР на ЗЕ и с влизане в сила на измененията на ЗЕ от 17.07.2012 г., се въвежда
понятието „клиент на топлинна енергия“, което е еквивалентно по смисъл на
понятието „потребител на топлинна енергия“. Съгласно новата редакция на чл.153,
ал.1 ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда –
етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да
монтират средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и
да заплащат цена за топлинната енергия.
С ТР № 2/2017 г. от 17.05.2018 г., постановено по
тълк. дело № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС, т.1, са дадени задължителни разяснения
относно хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по
силата на договорно правоотношение, какъвто обаче не е разглежданият случай. В
мотивите на същото тълкувателно решение е посочено, че предоставяйки съгласието
си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото
вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови
нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи
условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на
топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното
предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл.153,
ал.1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия.
Собственикът
или титуляр на вещно право на ползване в имот, под режим на етажна собственост,
по презумпция на закона се смята потребител на отдадена от сградната инсталация
и отоплителните тела на общите части на сградата топлинна енергия. По силата на
закона между битовия потребител и топлопреносното предприятие възниква
правоотношение по продажба на топлинна енергия при публично известни общи
условия, без да е необходимо изричното им приемане от потребителя. Достатъчно е
взето решение на Общото събрание на етажните собственици за присъединяване към
топлопреносната мрежа, за да бъде всеки етажен собственик потребител на
постъпилата в сградата топлинна енергия.
Страните не спорят в настоящото
производство относно обстоятелството, че ответницата е собственик на процесния
имот и в това си качество е клиент на топлинна енергия, както и че са обвързани
от облигационна връзка с предмет – доставка на топлинна енергия. Ето защо и с
оглед разпоредбата на чл.269 ГПК този въпрос е извън пределите на въззивния
контрол, поради което не следва да се обсъжда по същество.
Нормата на чл.150, ал.1 ЗЕ
регламентира продажбата на топлинна енергия от топлопреносно предприятие на
потребители (клиенти) на топлинна енергия за битови нужди, като постановява, че
тя се осъществява при публично известни общи условия, предложени от
топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР, в които се урежда съдържанието
на договора. С оглед тази нормативна уредба между главните страни по спора за
процесния период е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови
нужди при публично известни общи условия за продажба, каквито са Общите условия,
одобрени с решение № ДУ-02/03.02.2014 г. на ДКЕВР, публикувани във вестник „24
часа“ – броя от 10.02.2014 г. и вестник „19 минути“ и Общите условия, одобрени
с решение № ОУ-1/27.06.2016 г. на КЕВР, публикувани във вестник „Монитор“, в
сила от 11.08.2016 г. Разпоредбата на чл.150, ал.3 ЗЕ предоставя възможност за
потребителите /клиентите/, които не са съгласни с предвидените в Общите условия
клаузи, в срок от 30 дни след влизането им в сила да внесат в съответното
топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия,
които се отразяват в допълнителни писмени споразумения. В дадената хипотеза
ответницата не твърди и не установява да е упражнила това право срещу Общите
условия на „Т.С.“ ЕАД от 2014 г. и 2016 г., поради което настоящият съдебен
състав намира, че същата ги е приела.
Договорното правоотношение по
продажба на топлинна енергия при общи условия възниква между топлопреносно
предприятие и потребителя (клиента), по силата на закона – чл.150 ЗЕ, без да е
необходимо изрично изявление на ответника – потребител, вкл. и относно
приемането на Общите условия. Ето защо общите условия на ищеца регулират
спорното правоотношение.
С влязлото в сила като необжалвано
решение е установена стойността на доставената топлинната енергия в процесния
топлоснабден имот в размер на 4 513, 63 лв. за периода м.10.2016 г. –
м.04.2018 г., която се дължи от ответницата.
Във въззивното производство е налице
спор между страните дали ответницата дължи обезщетението за забава в размер на
законната лихва върху установената стойност на потребената топлинна енергия и
съответно дали същата е поставена в забава.
Задължението
на ответницата е парично и за периода на своята забава същата дължи обезщетение
в размер на законната лихва, съгласно нормата на чл.86 ЗЗД. За периода
м.10.2016 г. – м.04.2018 г. приложение намират Общите условия за продажба на
топлинна енергия от ищцовото дружество на потребители за битови нужди в гр.
София, одобрени с решение № ОУ-1/27.06.2016 г. на КЕВР, публикувани във вестник
„Монитор“, в сила от 11.08.2016 г. Съгласно чл.33, ал.1 от тези Общи условия,
клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по
чл.32, ал.1 и ал.2 в 45 – дневен срок от изтичане на месеца, за който се
отнасят. Ето защо при тази редакция на общите условия за посочения период не е
необходимо отправянето на покана или предприемането на други действия от страна
на ищцовото дружество, за да се поставят клиентите в забава. Това обуславя
основателността на исковата претенция за присъждане на обезщетение за забава за
периода 15.09.2017 г. – 12.11.2019 г., в каквато насока са и изводите на
решаващия съд.
Тъй като
крайните изводи на двете инстанции съвпадат, решението в обжалваната част
следва да се потвърди.
По разноските по производството:
Ответникът
по жалбата претендира юрисконсултско възнаграждение за настоящата съдебна инстанция.
Предвид обстоятелството, че същият не е депозирал в срока по чл.263, ал.1 ГПК
писмен отговор на въззивната жалба, както и не е представляван в проведеното открито
съдебно заседание в настоящото производство, следва да се приеме, че същият не
е защитаван от юрисконсулт във въззивното производство. Ето защо не са налице
предпоставките на чл.78, ал.8 вр.3 ГПК и на страната не следва да се присъжда
юрисконсултско възнаграждение за осъществяване на процесуално представителство
в настоящата съдебна инстанция.
Воден от
гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 20251026 от 13.11.2020 г., постановено по гр. д. № 1256/2020
г. по описа на СРС, I ГО, 51
състав, В ОБЖАЛВАНАТА ЧАСТ, с която
е признато за установено, че Е.С.М., ЕГН **********, с адрес ***, дължи на „Т.С.“
ЕАД, ЕИК
******, с адрес *** сумата от 536, 09 (петстотин тридесет и шест лева и девет стотинки)
лв., на основание чл.422, ал.1 ГПК вр. с чл.86, ал.1 ЗЗД, представляваща обезщетение
за забава за периода 15.09.2017 г. – 12.11.2019 г., за която сума е издадена
заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч. гр. д. № 66483/2019 г. по
описа на СРС, 51 състав.
Решението в частта, с която е
призната за установена стойността на доставената топлинна енергия за периода
м.10.2016 г. – м.04.2018 г. и в частта, с която са отхвърлени предявените
искове, е влязло в сила като необжалвано.
Решението е постановено при участието на трето
лице - помагач на ищеца: „Б.“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление ***.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2.