№ 4355
гр. София, 12.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 169 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ИНА М. ГЕНЖОВА
при участието на секретаря ДИМИТРИНА Д. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от ИНА М. ГЕНЖОВА Гражданско дело №
20231110133043 по описа за 2023 година
Производството е по реда на Част втора, Дял първи от ГПК.
Предявен по реда на чл 422 ГПК е установителен иск с правно
основание чл. 8 вр. чл. 4 от РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 261/2004 НА
ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 11 февруари 2004 година
от Т. Й. П., ЕГН **********, срещу ....., извършващо дейност на територията
на България чрез ..., ЕИК....
Ищцата твърди, че сключила с ответника договор за въздушен превоз за
редовен полет W64322 с резервационен код QDU1NP, от Париж до София,
определен за изпълнение по разписание на 25.07.2022 г. при стойност на
билета 340.87 евро. Твърди, че пристигнала навреме на летището, но не била
допусната до борда на самолета поради продадени в повече билети, отколкото
са местата в самолета. Претендира възстановяване стойността на билета, за
което отправила искане до ответника, но същото било оставено без отговор.
Правния си интерес от предявяване на иска обосновава с депозирано в
законоустановения срок възражение срещу издадена заповед по чл. 410 ГПК.
Ответникът не е подал отговор на исковата молба. Представил е молба
от 12.02.2024г., към която са приложени доказателства за извършено плащане
в размер от 1142,13 лева на19.10.2023г.
1
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като взе предвид доводите на страните и
прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 от ГПК,
приема за установено следното:
Предявени са установителни искове с правно основание чл.415, ал.1 във
вр. с чл.124, ал.1 от ГПК във вр. с чл.8, §1, б. „а“, вр. чл.7, §3 от Регламент
/ЕО/ 261/2004 г. на Европейския парламент и на Съвета от 11.02.2004г.
относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците
при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети, и за
отмяна на Регламент /ЕИО/ № 295/91 /в сила от 17.02.2005г./. Посоченият
регламент е приложим в процесния случай на основание чл. 1, б. „в“ и чл. 19
от него, като той е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във
всички държави-членки и се прилага за пътници, заминаващи от летище,
намиращо се в държава – членка, към която договорът се прилага /в случая
Париж, Франция/. С чл. 4,§3 от Регламент /ЕО/ № 261/2004 са
регламентирани правата на пътниците при отказ да бъдат допуснати до борда
против тяхната воля, като е предвидено, че опериращият въздушен превозвач
ги компенсира незабавно по член 7 и им предоставя необходимата помощ по
членове 8 и 9.
В тежест на ищеца е да докаже, че е страна по договора за превоз, че е
изпълнил собствените си задължения по договора /че се явил за превоза в
указаното време/, недопускането му до борда, както и вида и размера на
претърпените вреди. В тежест на ответника е да докаже изправността си по
договора, а именно, че е изпълнил превоза съгласно договореното или че е
налице причина за неизпълнението, която изключва отговорността му /форс
мажорно обстоятелство или случайно събитие/, или друго правопогасяващо
основание.
В случая между страните не се спори и се установява от събраните по
делото доказателства, че между тях е съществувало валидно правоотношение
по договор за въздушен превоз по направление Париж-София за редовен
полет W6432, планиран за изпълнение по разписание на 25.07.2022г. Не е
спорно и се установява от представените по делото доказателства /декларация
за отказ от допускане до борда на самолета на лист 30 от делото/, че на
ищцата е отказан достъп до борда на самолета за полет W6432 на
25.07.2022г., както и че стойността на билета е била 340,87 евро /резюме на
2
резервация на лист 4/.
Съгласно чл.8, §1, б. „а“, вр. чл.4, §3 от Регламент /ЕО/ 261/2004 г. на
Европейския парламент и на Съвета от 11.02.2004г. превозвачът дължи
възстановяване на пълната стойност на билета на цената, на която е купен при
отказ от достъп до борда на самолета.
Не се спори между страните, че с банков превод на 19.10.2023г.
ответникът е заплатил сумите по издадената заповед за изпълнение по ч.гр.д.
№14100/23г., включително разноските.
Поради изложеното предявеният иск следва да бъде отхвърлен като
погасен чрез плащане.
С оглед обстоятелството, че претендираното от ищцата обезщетение е
заплатено от ответника едва в хода на настоящия процес, съдът намира, че с
поведението си ответникът е дал повод за завеждане на делото, поради което
следва да бъде осъден да заплати на ищцата направените разноски в исковото
производство в общ размер на 425,40 лева, от които 25,40 лева държавна
такса и 400 лева адвокатско възнаграждение. Ответникът е направил
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение с искане да
бъде присъдено такова в минимален размер по Наредба №1/2204г.
Претендираното адвокатско възнаграждение е в сочения минимален размер,
поради което съдът счита, че направеното възражение е неоснователно.
Ищецът не спори, че с плащането си в хода на процеса, ответникът е погасил
и задължението си за разноски в заповедното производство, поради което
такива не следва да бъдат присъждани.
По изложените мотиви, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения иск с правно основание чл.415, ал.1 във вр. с
чл.124, ал.1 от ГПК във вр. с чл.8, §1, б. „а“, вр. чл.7, §3 от Регламент /ЕО/
261/2004 г., от Т. Й. П., ЕГН **********, с адрес гр. Стара Загора, бул. ...,
чрез адв. А. И., срещу ....., извършващо дейност на територията на България
чрез ..., ЕИК..., със седалище и адрес на управление гр. София, зона Летище
София, сграда ИВТ, с искане да бъде признато за установено, че ответникът
дължи на Т. Й. П. сумата от 666,68 лева, представляваща платена цена на
3
билет за въздушен превоз с полет W64322 от 25.07.2022г., предвиден за
изпълнение на 25.07.2022г., подлежаща на възстановяване поради това, че
пътникът не е допуснат на борда на самолета поради продажба на повече
билети отколкото са местата в самолета, дължима в полза на пътника на
основание чл.8 от Регламент 261/2004г., ведно със законна лихва за периода
от 17.03.2023г. до изплащане на вземането, за което вземане е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.
№14100/2023г. по описа на СРС, 169 състав, като погасен чрез плащане в хода
на процеса.
ОСЪЖДА ....., извършващо дейност на територията на България чрез
..., ЕИК..., да заплати на Т. Й. П., ЕГН **********, с адрес гр. Стара Загора,
бул. ..., чрез адв. А. И., разноски по делото в размер на 425,40 лева.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
След влизане в сила на решението, заверен препис от същото да се
приложи по ч.гр.д. №14100/2023г. по описа на СРС, 169 състав.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4