№ 65
гр. София, 01.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-7, в закрито заседание на първи
ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Светослав Василев
като разгледа докладваното от Светослав Василев Фирмено дело №
20221100800025 по описа за 2022 година
Производството е образувано по заявление на „Б.п.с.ц.“ за вписването и
като новоучредено вероизповедание в регистъра на Софийски градски съд.
Според Експертното становище на дирекция „В.“ на Министерски съвет
вх.№ 51483/12.08.2022г. заявлението следва да се остави без уважение.
Съдът като обсъди доводите в заявлението и представените с него
доказателства приема искането за неоснователно.
На първо място следва да се посочи, че решението на ЕСПЧ, ІV
отделение, от 20.04.2021 г., постановено по жалба № 56751/2013 г, задължава
регистърния съда не да извърши регистрация на субекта, а да направи
повторно преценка дали са налице предпоставките на закона за това в
светлината и на даденото от ЕСПЧ тълкувание на Конвенцията.
Съгласно чл.9 от Закона за В.та всяко вероизповедание се
характеризира с наименованието си и с верските убеждения на физическите
лица, съставляващи религиозната му общност. Отличимостта по посочените
признаци е въздигнато в основание за отказ за регистрация – така чл. 15, ал. 2
ЗВ.
Наименованието на заявителя формално е уникално, с оглед на
представеното удостоверение от 21.06.2022 г. Но от друга страна, в него са
използвани словосъчетанията „българска“, „православна“ и „църква“, които
са част и от наименованието на „Българската православна църка – Българска
1
Патриаршия“. Изразите и за двете В. имат значение за вида на
вероизповеданието, териториалния обхват и вида на религиозната
институция. „Православен“ е означение на вид вероизповедание (верските
убеждения), като е прието канонично да се използва от религиозните
общности, които са част от православието и са признати за такива в
каноничен план от другите Поместни църкви като част от Едната, Свята,
Съборна и Апостолска църква. „Българска“ е означение за териториална
принадлежност на религиозната общност, което реферира към територията на
Република България, а принципното ортодоксално разбиране е, че на една
територия може да има една православна църква. „Църква“ от своя страна се
отнася до институцията, която представлява вероизповеданието. Сходството в
наименованието на тези три елемента и въпреки израза „старостилна“, може
да се приеме като идентичност във В.та като верски убеждения,
териториалния обхват и статута на институцията, която го осъществява
(автокефална/независима църква).
От друга страна, дали едно вероизповедание като верско
учение/убеждение е православно или не, е въпрос от канонично естество и
съдът не навлиза в неговото обсъждане. Но безспорно, за да се приеме за
отделен представител на православието и то за територията на Република
България, за която единствен представител по каноничните правила е
„Българската православна църка – Българска Патриаршия“, заявителят следва
да твърди и да доказва, че е признат от другите Поместни православни
църкви по каноничните закони за независима (автокефална) църква част от
Едната, Свята, Съборна и Апостолска църква, а не се титулува за такъв по
волята на учредителите си. Такива твърдения, респ. доказателства в
заявлението липсват. Въпреки това в наименованието е използвано
съчетанието „българска православна… църква“, което трудно може да
обоснове друг извод освен желание за сходство с каноничния статут на
„Българската православна църка – Българска Патриаршия“ като представител
на православието за България. Това сходство в наименованията според
настоящия състав е целенасочено. Направено е, за да може последователите
на съществуващото в България източноправославно вероизповедание и
широката общественост да приемат новото вероизповедание като част от
„Българската православна църка – Българска Патриаршия“ и по този начин то
да достигне до по-широк кръг от хора, сред които евентуално да намери
2
последователи. Именно тази преследвана с подбора на наименованието цел,
според настоящия състав е забранена с разпоредбата на чл. 15, ал. 2 ЗВ, като е
въздигната в основание за отказ от регистрация.
С оглед изложеното са налице пречките по чл. 15, ал. 2 ЗВ и
заявлението следва да бъде отхвърлено.
При тези мотиви, съдът
РЕШИ:
ОТКАЗВА да впише в регистъра по чл. 18 ЗВ религиозна общност с
наименование „Б.п.с.ц.“, със седалище и адрес: град София, кв. „Бъкстон“, ул.
****, учредена на учредително събрание на 13.06.2022г. за вписването й в
публичния регистър на В.та към Софийския градски съд.
Решението може да се обжалва пред Софийския апелативен съд в седем
дневен срок от съобщаването му.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
3