Р Е Ш Е Н И Е №2133
11.12.2018 г., гр. Пловдив
В
И М Е Т О НА Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИ
РАЙОНЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, XXI наказателен състав, в открито съдебно заседание на
дванадесети октомври две хиляди и осемнадесета година, в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ГЕОРГИ ГЕТОВ
при
секретаря Йорданка Туджарова, като
разгледа докладваното от съдията АНД № 5847/2018 г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от С.П.М., ЕГН: **********, с
адрес: *** против Наказателно
постановление № 351 от 02.04.2018 г., издадено от инж. З.И.В. – заместник кмет
„Транспорт“ в Община Пловдив, с което на основание чл. 43, ал. 3 от Наредба за
реда за спиране, престой и паркиране на пътни превозни средства на територията
на град Пловдив (приета с Решение № 14, взето с Протокол №1 от 19.01.2012 г.;
изм. и доп.) на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 50 (петдесет) лева за нарушение по чл.
6, ал. 2 от Наредба за реда за спиране, престой и паркиране на пътни превозни
средства на територията на град Пловдив (НРСППППСТГП).
В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност и
за неправилност на атакуваното наказателно постановление (НП), като се
обосновава искане за неговата отмяна по подробно изложените съображения. При
условията на евентуалност – ако съдът приеме жалбоподателят да е извършил
виновно вмененото му във вина административно нарушение, поддържа да е налице
хипотеза на маловажен случай по чл. 28 от ЗАНН. В съдебно заседание жалбоподателят
поддържа жалбата, наведените с нея възражения и искането си за отмяна на
наказателното постановление.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща
представител и не взема становище по допустимостта и основателността на
жалбата.
СЪДЪТ, след като обсъди доводите на
страните и събраните по делото доказателствени материали, поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено следното:
Жалбата е подадена от С.П.М., спрямо когото е наложено
административното наказание, т.е от лице с надлежна процесуална легитимация.
Екземпляр от наказателното постановление е връчен на жалбоподателя на 29.08.2018
г., установено от Известие за доставяне на НП, а жалбата е подадена чрез
административнонаказващия орган (АНО) на 05.09.2018 г., поради което
седемдневният срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН е спазен, а жалбата е допустима. Разгледана по същество,
същата е основателна, поради което
атакуваното наказателно постановление следва да бъде отменено по следните
съображения:
От фактическа
страна съдът приема за установено следното:
На 12.01.2018 г., около 14:35 часа св. Х.С.К. – к. на
о. в сектор „Общинска полиция – Пловдив“, извършил проверка в гр. Пловдив, ул.
„К. П.“ и върху тротоара срещу № * установил паркиран лек автомобил с марка „Опел“
и рег. № *****. Свидетелят К. съобразил, че мястото не било определено за
паркиране от администрацията на пътя и на място наложил глоба фиш с № **********
в отсъствието на водача в размер на 50 лева. Срещу така съставения фиш
жалбоподателят М. подал жалба пред Районен съд – Пловдив, по която било
образувано АНД № 714/2018 г. по описа на съда. С разпореждане № 2658 от 07.02.2018
г. жалбата била оставена без разглеждане, а производството по делото било
прекратено. След влизане в сила на разпореждането материалите по преписката били
върнати на Общинска полиция – Пловдив за довършване на
административнонаказателното производство.
На 16.03.2018 г. св. К. съставил АУАН с бл. № 036667
против жалбоподателя С.П.М., на когото бил връчен препис от акта. Същият бил
съставен в присъствието на свидетел при съставянето на акта.
Въз основа на така съставения АУАН и на останалите
материали по административната преписка било издадено и обжалваното в
настоящото производство наказателно постановление.
По доказателствата:
Описаната фактическа обстановка съдът прие за
установена въз основа на събраните гласни доказателствени средства, както и на
писмените доказателства по делото.
Дава се вяра на показанията на св. Х.С.К., който
поддържа констатациите си по съставения АУАН. От показанията му се установяват
мястото на извършената проверка, обстоятелството, че свидетелят е съставил
глоба с фиш в отсъствието на водача и начинът, по който е установил
собствеността върху превозното средство. В показанията си свидетелят
възпроизвежда обстоятелства, които непосредствено е възприел като очевидец, не
се установяват и основания, по които да се приеме, че същият е бил предубеден
или заинтересован, поради което показанията на св. К. бяха кредитирани от съда.
От справка за собственост на ППС с рег. № ***** се
изяснява, че лек автомобил марка „Опел“, модел „Астра“ с посочения
регистрационен номер е собственост на жалбоподателя С.П.М..
От Заповед № 18ОА418/06.03.2018 г. на кмета на Община
Пловдив се установява, че наказателното постановление е издадено от надлежно
оправомощено лице, действало в рамките на своята материална и териториална
компетентност. Доказателство за компетентността на актосъставителя представлява
Заповед № 15ОА1328/20.05.2015 г. на кмета на Община Пловдив.
При така установените факти съдът приема следното от правна страна:
Актът за установяване на административно нарушение е
съставен от оправомощено лице, предявен е за запознаване със съдържанието му на
нарушителя и му е връчен препис срещу разписка. В 6-месечния срок по чл. 34,
ал. 3 от ЗАНН е издадено и обжалваното НП, от материално и териториално
компетентен орган. Съдът намери и че е налице припокриване на установените
факти и правни изводи между АУАН и НП.
Въпреки това настоящият съдебен състав приема, че в
хода на производството по осъществяване на административнонаказателната
отговорност на жалбоподателя са допуснати съществени процесуални нарушения.
Отговорността на жалбоподателя е била ангажирана за нарушение по чл. 6, ал. 2
от НРСППППСТГП, предвиждащ забрана за престой и паркиране на МПС върху
тротоарите. Хипотезата, при която това правило за поведение намира приложение,
е описана като „във всички останали случаи“. На практика разпоредбата мълчаливо
препраща към чл.6, ал.1 от Наредбата, за да се направи преценка за всеки
конкретен фактически случай дали попада в приложното поле на хипотезата по ал.
1 или по ал. 2. Следователно „всички останали случаи“ ще са всички случаи,
които не попадат в обхвата на хипотезата по чл. 6, ал. 1 от НРСППППСТГП.
Последната от своя страна предвижда, че се допуска престой и паркиране на
моторни превозни средства с допустима максимална маса до 2,5 тона върху
тротоарите, само на определените от собствениците на пътя или администрацията
места, успоредно на оста на пътя, ако откъм страната на сградите остава разстояние
най-малко 2 метра за преминаване на пешеходци. Следва да се има предвид и че
АУАН изпълнява аналогична функция на обвинителния акт като очертава
фактическите рамки на своеобразното обвинение, което се повдига на нарушителя,
а така също и кръга на подлежащите на доказване факти в производството. В
настоящия случай нито в акта, нито в НП са обсъждани въпросите за допустимата
максимална маса на превозното средство, как спрямо оста на пътя е бил паркиран
лекият автомобил и какво е било разстоянието откъм страната на сградите за
преминаване на пешеходци. Съгласно АУАН и НП обаче жалбоподателят е бил
паркирал лекия си автомобил без мястото да е определено от администрацията на
пътя. За да бъде паркирането върху тротоара разрешено, следва мястото да е
определено от собствениците на пътя или
от администрацията. Собствениците и администрацията на пътя са различни
субекти, което е видно и от Наредбата за управление на местните пътища в Община
Пловдив, в която собствеността и управлението са регламентирани в отделни глави
– втора и четвърта. Собствеността се свързва с титуляра на вещното право, а
администрацията на пътя със субекта, осъществяващ управлението на предмета на
това вещно право. Предвид въведената чрез съюза „или“ алтернативност, за да
бъде паркирането върху тротоарите разрешено, достатъчно е мястото да е
определено или само от собственика или само от администрацията на пътя, респ.
за да бъде забранено паркирането, трябва да се установи, че мястото не е било
определено нито от собственика на пътя, нито от администрацията. Както беше
посочено, в конкретния случай отговорността на жалбоподателя е била ангажирана
за това, че от фактическа страна е паркирал МПС върху тротоара без мястото да е
определено от администрацията на пътя. По този начин извън предмета на
доказване по делото е останало обстоятелството дали процесното място не е било
определено от собственика на пътя, в който случай няма да е налице основание за
наказване на жалбоподателя. Следователно конкретно описаната от фактическа
страна деятелност в АУАН и в НП не осъществява хипотезата на „всички останали
случаи“ по смисъла на чл. 6, ал. 2 от НРСППППСТГП. Това е така, защото сам по
себе си фактът, че е паркирано върху тротоар на място, което не е определено от
администрацията на пътя, не изключва възможността мястото да е определено от
собственика на пътя и тогава деянието ще е несъставомерно по чл. 6, ал. 2 от
Наредбата. Веднага трябва да се посочи и че дори в хода на настоящото въззивно
производство да се установи, че процесното място не е било определено
включително и от собственика на пътя, то това не може да послужи като основание
за потвърждаване на НП, тъй като това би било факт, който за пръв път се
предявява на наказаното лице едва с въззивното решение. В хода на
административнонаказателния процес досега жалбоподателят не се е защитавал по
такова фактическо обвинение – мястото да не е било определено и от собственика
на пътя, освен от администрацията, следователно бил е лишен от възможност да
оборва това твърдение и да ангажира доказателства в противния смисъл, поради
което не би могло едва с въззивното решение да му се предяви за пръв път този
факт. Установяването на това обстоятелство е въпрос не на доказателственото
право, а на описание на нарушението. Така установеното нарушение съставлява
самостоятелно основание за отмяна на наказателното постановление.
На следващо място настоящият състав намира, че е
допуснато нарушение и на чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН, като правилната правна
квалификация на деянието е следвало да бъде по чл. 6, ал. 2 вр. ал. 1 от
НРСППППСТГП. Както се посочи, разпоредбата на ал. 2 мълчаливо препраща към ал.
1, за да се прецени дали е налице хипотеза, при която да се приложи правилото
за поведение по чл. 6, ал. 2 от Наредбата. Посочването като нарушен само на чл.
6, ал. 2 води до посочване на ясно правило за поведение, но на една абсолютно
неясна хипотеза на правната норма, при която това правило за поведение ще се
приложи - „във всички останали случаи“. Видно и от процесния случай е, че за да
се опише хипотезата, при която се прилага чл. 6, ал. 2 от НРСППППСТГП, се
използват обстоятелства от разпоредбата по ал. 1 – в случая дали мястото е било
определено от администрацията на пътя. Без да бъде направена привръзката с
разпоредбата на ал. 1 на чл. 6 жалбоподателят е поставен в положение да гадае
кои са тези „всички останали случаи“, т.е. коя е хипотезата, при която се
прилага правилото по чл. 6, ал. 2 от НРСППППСТГП. Именно по тези съображения
настоящият състав намира, че за да бъде надлежно изпълнено задължението по чл.
57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН и за да бъде осигурена възможността на нарушителя да
разбере за какво е наказан и адекватно да може да се защитава, е следвало
деянието да бъде квалифицирано по чл. 6, ал. 2 вр. ал. 1 от НРСППППСТГП. Това
нарушение също е съществено и само по себе си е основание за отмяна на НП.
На следващо място съдът намира, че процесният АУАН е
съставен в нарушение на чл. 40, ал. 3 от ЗАНН. В случая актът е бил съставен в
присъствието на един свидетел, който е бил свидетел при съставянето на акта.
Разпоредбата на чл. 40, ал. 3 от ЗАНН е категорична, че при положение, че актът се съставя при отсъствие на
очевидци на извършване на нарушението или на установяването му, то свидетелите
при съставяне на акта трябва да са двама, а не един. Съдебната практика е
трайна, че съставянето на АУАН в присъствието на един свидетел в хипотезата на
чл.40, ал. 1 от ЗАНН не е съществено процесуално нарушение. Различна е обаче
хипотезата по ал. 3, като същевременно съгласно Решение № 907 от 23.04.2018 г. по к.а.н.д. № 471/2018 г. на
Административен съд – Пловдив, когато изискването за наличие на повече от
един свидетел е търсено от законодателя, то той го сочи изрично, както в
разпоредбата на чл. 40, ал. 3 от ЗАНН, където се изискват „двама други
свидетели“. В конкретния случай не може да се приеме и че набавянето на втори
свидетел е представлявало особено затруднение, както ако актът се съставяше
през нощта или на мястото на проверката, каквото не е процесната хипотеза. След
като АУАН е бил съставен без свидетел, който да е присъствал при извършването
или установяването на нарушението, то същият е следвало да бъде съставен в
присъствието на двама други свидетели, т.е. свидетели при съставянето на акта,
което изискване не е било изпълнено. Това нарушение на процедурата се цени като
съществено процесуално нарушение (така Решение
№ 2029 от 02.11.2016 г. по к.а.н.д. № 2040/2016 г. на Административен съд –
Пловдив; Решение № 778 от 19.04.2016
г. по к.а.н.д. № 346/2016 г. на Административен съд – Пловдив), тъй като стриктното
съблюдаване на законовите разпоредби от държавните органи при установяване на
нарушенията и реализиране на отговорността на нарушителя не е самоцел, а представлява
законова гаранция за справедливост на процедурата и липса на произвол.
Отделно от гореизложеното в случая от разпита на св. К.
се установява, че при проверката си той е установил паркиран върху тротоара автомобил,
за което е съставил фиш в отсъствието на водача, а в последствие е установил
кой е собственикът и именно срещу него е съставил АУАН. От друга страна обаче с
НП жалбоподателят е бил наказан в качеството си на водач, т.е. за това, че той
е паркирал автомобила, каквото обстоятелство по делото не беше доказано.
Съгласно чл. 39, ал. 2 от Наредба за реда за спиране, престой и паркиране на
пътни превозни средства на територията на град Пловдив отговорност за извършено
нарушение по същата наредба може да носи както лицето, управлявало МПС, така и
собственикът на превозното средство, ако водачът не бъде установен. Въпреки
това, ако се вменява отговорност на наказаното лице като собственик на МПС, а
не като водач, то това следва да бъде отразено както в АУАН, така и
наказателното постановление. В случая това не е сторено, даже напротив – твърдят
се лични действия на жалбоподателя, чието авторство не беше доказано по делото.
От събраните по делото доказателства действително се
установява процесният лек автомобил „Опел“ с рег. № ***** да е бил паркиран
върху тротоара на посочените в НП време и място, както и същият да е
собственост на жалбоподателя М., но поради допуснатите съществени процесуални
нарушения наказателното постановление е незаконосъобразно и следва да бъде
отменено.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1, предл. трето от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно
постановление № 351 от 02.04.2018
г., издадено от инж. З.И.В. – заместник кмет „Транспорт“ в Община Пловдив, с
което на С.П.М., ЕГН: **********, с адрес: ***, на основание чл. 43, ал. 3 от
Наредба за реда за спиране, престой и паркиране на пътни превозни средства на
територията на град Пловдив е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 50 (петдесет) лева за нарушение по чл.
6, ал. 2 от Наредба за реда за спиране, престой и паркиране на пътни превозни
средства на територията на град Пловдив.
РЕШЕНИЕТО може да се
обжалва с касационна жалба на основанията, посочени в Наказателно-процесуалния
кодекс, по реда на Административнопроцесуалния кодекс пред Административен съд
– Пловдив в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните, че
решението е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Вярно с оригинала!ЙТ