Р Е
Ш Е Н
И Е
№
гр. Пирдоп, 20.12.2019 година
В И М Е
Т О Н А Н А Р О Д А
Районен съд-Пирдоп (РСПп),
I-ви състав, в публичното заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди
и деветнадесета година, в състав:
Председател: Симеон Гюров
При участието на
съдебния секретар М.Н., като разгледа докладваното от съдия Гюров гр. дело № 38
по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание
чл. 422, ал.1, вр. чл.415 от ГПК.
Производството е образувано по искова молба вх.№48/16.01.2019 г. на „АГЕНЦИЯ
ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.„Д-р Петър Дертлиев” №
25, офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, с ЕИК *********, чрез пълномощника: Ц.П.,
юрисконсулт на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, със съдебен адрес:***,
офис сграда „Лабиринт“, ет. 2, офис № 4 срещу Н.С.Н., с ЕГН **********,***.
В исковата молба се твърди, че на на 8.12.2017 г. е подписано
Приложение № 1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия)
от 16.01.2015 г., сключен на основание чл. 99 от ЗЗД между „Агенция за събиране
на вземания” ООД, ЕИК *********, и
„Микро Кредит” АД, ЕИК *********, по
силата на който вземането на „Микро Кредит” АД срещу Н.С.Н., произтичащо от договор за паричен заем CrediGo № 5332-00006591 е прехвърлено
изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички
лихви на дружеството -кредитор, в собственост на „Агенция за събиране на
вземания” ООД. Твърди се, че договорът за
заем съдържа изрична клауза, която урежда правото на кредитора да прехвърли
вземането си в полза на трети лица. Твърди се, че „Агенция за събиране на
вземания” АД /сега „Агенция за събиране на
вземания" ЕАД/, ЕИК ********* е правоприемник на „Агенция за събиране на
вземания” ООД, ЕИК *********. Твърди се,
че длъжникът е уведомен за станалата продажба на вземането от страна на „Микро
Кредит” АД с Уведомително писмо,
изпратено с известие за доставяне.
В исковата молба се твърди, че по реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД до
ответника е изпратено писмо, съдържащо Уведомително писмо от „Микро Кредит” АД чрез „Агенция за събиране на вземания”АД с Изх №: УПЦ-П-МКР/ 5332-00006591 от 13.12.2017
г. за извършената продажба на вземания, изпратено чрез Български пощи с
известие за доставяне на посочения в договора за кредит постоянен адрес. Твърди
се, че видно от известието за доставяне, писмото е получено на 20.12.2017 г. от
член на семейството Димитринка Нанова, със задължение да го предаде. Към настоящата искова молба ищецът представя
и моли съда да приеме копие от уведомлението за извършената цесия от страна на
„Микро Кредит”
АД чрез „Агенция за събиране на вземания” ЕАД с Изх.№ УПЦ-П-МКР/
5332-00006591 от 13.12.2017 г., което да връчи
на ответника ведно с исковата молба и приложенията към нея в случай, че
последният оспори действията във връзка с уведомяването му за станалата
продажба на вземания. Ищецът твърди, че се позовава се на постановените от ВКС
на основание чл. 290 и 291 от ГПК Решение
№ 3/16.04.14 г. по т. д. № 1711/2013 г. на I
т. о. и Решение № 123/24.06.2009 г. по т. д. № 12/09
год. на II т.
о., съгласно които ако към исковата молба по иск на
цесионера, е
приложено уведомление на цедента до
длъжника за извършената цесия, същото уведомление, достигнало до
длъжника с връчване на прение от исковата молба, съставлява надлежно съобщаване
за цесията, съгласно чл. 99 ал. 3 пр. 1 ЗЗД, прехвърлянето на вземането поражда
действие за длъжника, на основание чл. 99 ал. 4 ЗЗД и същото следва да
бъде съобразено от съда, като факт от значение за спорното право. От друга
страна ищецът счита, че длъжникът може да възрази за липсата на уведомяване за
извършена цесия само ако едновременно с това твърди, че вече е изпълнил на
стария кредитор или на овластено от този кредитор лице до момента на
уведомлението. С оглед на което фактът
кога и на кого е връчено
уведомлението за прехвърленото
вземане не е от значение за основателността на иска, след като по делото
безспорно се установи, че претендираното с исковата молба задължение не е
погасено. В тази насока Определение № 987/18.07.2011 г. на ВКС по гр.дело 88712011г., IV г.о. и
Решение №173/15.04.2004г. на ВКС по
гр.дело 788/201Зг., ТК. В исковата молба се твърди, че на 10.03.2017 г. „Микро Кредит” АД е сключило с Н.С.Н., договор за заем CrediGo № 5332-00006591, с който договор
дружеството му е предоставило кредит в размер на 3000,00 лева. Твърди се, че
при предоставянето на заемната сума, Заемателят дължи еднократна такса в размер
на 210,00 лв., която такса се удържа при отпускането на заема. Твърди се, че
при така удържаната такса сумата за получаване е в размер на 2790,00 лв. Твърди
се, че условията на „Договора за кредит” се съдържат в отделните полета или клетки, отпечатани на лицевата страна на
формуляра „Искане за кредит” и „договор за заем”, като „Общите условия”, при които се отпуска кредитът, са неразделна част както
от „Искане за кредит”, така и от „договор за
заем”. Твърди се, че с подписването на
искането за кредит Заемополучателят е декларирал, че подробно се е запознал,
както и че приема Общите условия към договора. Твърди се, че подписвайки
Договора за кредит, Заемополучателят се е задължил да върне получената в кредит
сума по начина и в срока, описани в Договора за кредит. Твърди се, че
Заемополучателят е посочил банкова сметка, ***а сума, предмет на договора за
кредит. В исковата
молба се твърди, че съгласно разпоредбите на Общите условия, в съответствие с които е сключен
договора за кредит, с подписването му Заемополучателят удостоверява, че е
надлежно уведомен за всички клаузи на договора, предварително му е била
предоставена необходимата информация относно договора, разбира и приема
клаузите на договора и Общите условия, съгласен е да бъде обвързан с техните
разпоредби и желае договорът да бъде сключен. В исковата молба се твърди, че съгласно Общите условията,
при които е подписан договора за кредит CrediGo № 5332-00006591, Заемополучателят се е задължил да върне
кредита заедно с договорната лихва, която е в размер на 787,56 лева. Твърди се,
че така страните са договорили общ размер на плащанията по кредита 3787,56
лева, която сума Заемополучателят се е задължил да върне на 18 равни месечни
погасителни вноски, в размер на 210,42 лева всяка, считано от датата на първата
погасителна вноска 13.04.2017 г. Твърди се, че с подписване на искането за
заем, Заемополучателят е предоставил съгласието си да бъде сключена застраховка
„Защита” по Групова полица на ЗК УНИКА
Живот АД, като е определил за неотменимо ползващо лице „Микро Кредит” АД за обезщетение равно на остатъчния размер на
кредита към датата на настъпване на застрахователно събитие. Твърди се, че на
основание т. 3 от договора за кредит, Заемополучателят с полагане на подписа си
е удостоверил, че желае да ползва допълнителна услуга, представляваща
финансиране и разсрочване на застрахователна премия по сключен договор за
застраховка. Твърди се, че така, застрахователната премия по договора е
определена в размер на 2700,00 лева, която Заемополучателят се е задължил да
заплати на 18 броя равни части, всяка в размер на 150,00 лв., като с
подписването на договора и искането за заем Заемополучателят е приел условията
на застраховката и е потвърдил, че ще спазва задълженията си на застраховано
лице по полицата. В
исковата молба се твърди, че на длъжника е начислена лихва за забава за периода от
14.09.2017 г. (датата на която е станала изискуема първата неплатена от
длъжника погасителна вноска) до датата на подаване на заявлението в съда.
Твърди се, че общият размер на начислената лихва е 52,60 лева, който е
съвкупност от лихвите за забава, изчислени за всяка отделна падежирала,
неплатена погасителна вноска. В исковата молба се твърди, че Заемополучателят не е заплатил
изцяло дължимия паричен заем към Дружеството. Твърди се, че сумата, която е
погасена до момента, е в размер на 3400,50 лв., с която са погасени следните
суми: 787,56 лв. - договорна лихва, 1862,94 лв. - главница, 750,00 лв. -
застрахователна премия. В исковата молба се твърди, че предвид изложеното за Агенция за събиране на вземания ЕАД
възниква правен интерес да предяви вземането си по съдебен ред срещу Н.С.Н., за
следните суми в общ размер на 3139.66
от които главница 1137,06 лева, застрахователна премия в размер на 1950,00
лева, ведно със законната лихва за забава от датата на входиране на заявлението
в районен съд до окончателното изплащане на задължението, както и 52,6 лева лихва
за забава до датата на входиране на задължението в съда, с оглед на
което е входирано Заявление по чл. 410 от ГПК срещу длъжника. Твърди се, че
съдът е уважил претенцията и по образуваното ч.гр.д. № 637/ 2018 г., 1 с-в по
описа на РС-Пирдоп, е издадена
Заповед за изпълнение. Твърди се, че длъжникът не е намерен на установените в
заповедното производство адреси, заповедта за изпълнение е връчена по реда на
чл. 47, ал. 5 от ГПК, последният не се е явил да получи книжата, което от своя
страна обуславя правния им интерес от
подаването на настоящата искова молба. Ищецът моли съда да постанови решение, с което да признае
за установено по отношение на длъжника Н.С.Н., ЕГН **********,***,
че същият дължи на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД ЕИК ********* следните суми: 1137,06 лева (хиляда
и сто тридесет и седем лв. и
06 ст.), представляваща неизплатена главница по
Договор за заем CrediGo №
5332-00006591/10.03.2017 г.; 1950,00 лева (хиляда и деветстотин и петдесет лв.),
представляваща застрахователна премия за
периода от 13.09.2017 г. (падеж на първа неплатена вноска по договор за
допълнителни услуги) до 13.09.2018 г.
(падеж на последна
вноска по договор
за допълнителни услуги); 52,60
лева (петдесет и два лв. и 60 ст.), представляваща лихва за
забава за периода от 14.09.2017 г. (датата на която е станала изискуема първата
неплатена вноска) до датата на подаване на заявлението в съда, както и законна
лихва за забава върху главницата от 02.10.2018г. - датата на входиране на
заявлението до окончателното изплащане на задължението. Претендира да му бъдат
присъдени разноските направени в хода на заповедното производство, всички разноски
направени в хода
на настоящото производство, както
и юрисконсулстско възнаграждение
в размер на 350 (триста и петдесет) лева на основание чл. 78 ал, 8 ГПК.
Адвокат Г.Ц. от САК – особен
представител на ответника Н.С.Н., ЕГН **********,***, в дадения му от съда
срок, е дал писмен отговор, не е представил писмени доказателства и не е
направил доказателствени искания. Адвокат Г.Ц. от САК, в писмения отговор оспорва предявения иск като неоснователен, направено е възражение за
нищожност на договора по подробно изложените съображения и моли да бъде
отхвърлен, ведно със законовите последици.
Районен съд-Пирдоп,
като взе предвид доводите на страните, прецени събраните по делото
доказателства, съгласно чл. 235 ГПК, намира за установено следното от
фактическа страна:
По делото са представени и приети копие на Договор за заем CrediGo № 5332-00006591/ 10.03.2017 г.
ведно с Общи условия към договора; Искане за заем CrediGo № 5332-00006591/ 10.03.2017 г. и застрахователна полица
за застраховка „Защита”; Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания
(цесия) от 16.01.2015 год. между „Микро Кредит” АД и „Агенция за събиране на вземания” ООД, ведно с Анекс 1 и Анекс 3 към договора; Потвърждение за сключена цесия на основание чл. 99, ал. 3
от ЗЗД; Извлечение от Приложение № 1 от
08.12.2017 г. към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.01.2015 год.; Пълномощно от Изпълнителния директор на „Микро Кредит” АД, с което е упълномощено „Агенция за събиране
на вземания” да уведомява длъжници от
името на „Микро Кредит” АД; Уведомително писмо от „Микро Кредит” АД чрез „Агенция за събиране на вземания” ЕАД с изх №: УПЦ-П-МКР/ 5332-00006591 от
13.12.2017 г.; Известие за доставяне,
ведно с обратна разписка, удостоверяваща изпращането на уведомителното писмо за
извършена цесия до длъжника, получено на 20.12.2017 г., приложено е ч.гр.д.№ 637/2018
г. по описа на РСПп, по което е издадена Заповед №658/03.10.2018 г. за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 410 ГПК, предмет
на настоящото производство, от което се установява, че иска по чл.422, вр.чл.415 ГПК на ищеца „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД с ЕИК 203670940, е предявен срещу ответника Н.С.Н. с ЕГН **********, в установения едномесечен срок от подаденото от ответника възражение.
От назначена ССчЕ и изслушано вещо лице в
съдебно заседание се установява, че ответника Н.С.Н. с ЕГН **********, във
връзка с Договор за заем №5332-00006591 от 10.03.2017 година е получил банков
превод с основание „Усвояване на кредит” по
сметка: BG84TTBB94001527046982 при Банка ДСК в размер на 2790.00 лева на
13.03.2017 година, като в период след датата на цесията 08.12.2017 година, има
извършени следните плащания: 1000.00 лева на 12.01.2018 година и 500.00 лева на
16.01.2018 година. Общо извършени плащания 1500.00 лева, Остатък: Договорна
главница 1137.06 лева; Застраховки 1950.00 лева; Лихва за забава 52.60 лева.
Настоящият съдебен състав кредитира така даденото заключение като
безпристрастно и пълно.
При
така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:
По предявения иск с правно основание чл.422 ГПК:
Съгласно правилата за разпределение на
доказателствената тежест ищеца следва да установи, че спорното право е
възникнало, в случая това са обстоятелствата, свързани със съществуването на
валидно възникнало облигационно правоотношение, по което той е кредитор, а
ответникът – длъжник, и настъпване на изискуемостта на вземането, като
ответникът следва да ангажира доказателства за правоунищожаващи,
правоизключващи или правопогасяващи възражения срещу съществуването на
вземането, респективно срещу изискуемостта на вземането. Основателността на иск
по чл.422, ал.1, вр. чл.415 ГПК се обуславя от наличието на следните
предпоставки: валидно възникнало между страните правоотношение, настъпила
изискуемост на задължението и релевирано
неизпълнение от страна на задълженото лице, като договорената сума е предадена
на ответника. От събраните по делото доказателства се установи задължението на
ответника по облигационното му отношение с ищеца-цесионер, като не се доказа
изпълнението на същия от длъжника. Ищецът претендира вземане за неизплатената
част от задълженията на ответника, включващи отпуснатия кредит с уговорената възнаградителна
лихва и стойността на допълнителен пакет услуги. Настоящият съдебен състав
намира, че клаузата в процесния договор за кредит за заплащане на
възнаграждение в размер на 2700,00 лв., обективирано в исковатамоблба като
оставащо задължение от 1950,00 лева (хиляда и деветстотин и петдесет лв.),
представляваща застрахователна премия за
периода от 13.09.2017 г. (падеж на първа неплатена вноска по договор за
допълнителни услуги) до 13.09.2018г. (падеж
на последна вноска
по договор за допълнителни услуги) за предоставяне на
пакет допълнителни услуги е нищожна. Допустимо е съгласно разпоредбата на чл. 10а, ал.
1 ЗПК страните по договор за потребителски кредит да договорят цена
за допълнителни услуги, но същите следва да са в съответствие с разпоредбите на
чл. 10а, ал.
2-4 ЗПК,
забраняващи на кредитора да изисква заплащане на такси и комисионни за
действия, свързани с усвояване и управление на кредита и да събира повече от
веднъж такса и/или комисионна за едно и също действие, и предвиждащи видът,
размерът и действието, за което се събират такси и/или комисиони, да бъде ясно
и точно определено в договора. В случая споразумението за допълнителни услуги
включва услуги, които по същество представляват действия по предоставяне на
кредита, а именно приоритетното му разглеждане и изплащане, както и услуги,
които не са реално предоставени и ползвани от заемателя, а е предвидена само
възможност да бъдат използвани в бъдеще и то при условията, предвидени в общите
условия към договора – възможност за отлагане на определен брой погасителни вноски;
възможност за намаляване на определен брой погасителни вноски; възможност за
смяна на дата на падеж; улеснена процедура за получаване на допълнителни
парични средства. Освен това с някои от тези права страната разполага по силата
на закона – напр. правото на страните да променят срока на договора, свободата
да отложат една или повече погасителни вноски. В противоречие с повелителната
разпоредба на чл. 10а, ал.
4 ЗПК клаузите в споразумението за допълнителни услуги са
формулирани неясно, тъй като нито една от закупените допълнителни услуги няма
стойностно измерение, от което да се установи нейната тежест в ежемесечните
вноски, дължими по допълнителния пакет, както и съразмерността им с цената,
която се заплаща за ползването им. Тъй като допълнителните услуги касаят
усвояването и управлението на кредита или са относими към бъдещи несигурни
събития, а освен това са неясно формулирани, уговарянето им е в нарушение на
императивните разпоредбите на чл. 10а, ал.
2 и 4 ЗПК.
Съдът счита също така, че споразумението заобикаля закона, тъй като въвежда
допълнителни разходи, недопустими по действащото законодателство и надхвърлящи
значително допустимите разходи по кредита, определени в чл. 19, ал. 4 ЗПК, а именно: петкратния размер на законната лихва по просрочени
задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския
съвет на Република България. По този начин значително се оскъпява кредитът чрез
въвеждане на допълнителни такси и комисионни, чиято цена не е включена в
определения в договора годишен процент разходи и води до значително увеличение
на тежестта на задължението на кредитополучателя, като стойността на
допълнителния пакет услуги – 2700,00 лв. е почти равна на отпуснатата в заем
сума – 2790,00 лв.(посочено в Договора като сума от 3000,00 лв., от която е удържана незабавно при отпускането на заема
еднократна такса в размер на 210,00лв.). Уговарянето на възнаграждение за пакет
от допълнителни услуги нарушава разпоредбите на чл. 10а, ал.
2 и 4
и чл. 19, ал. 4 ЗПК, поради което тези уговорки са нищожни поради противоречие с
императивни законови разпоредби и не могат да породят желаните от страните
правни последици. Клаузите за заплащане на допълнителния пакет от услуги са и
неравноправни по смисъла на чл. 143 ЗЗП,
тъй като са уговорени във вреда на потребителя, не отговарят на изискването за
добросъвестност и водят до значително неравноправие между правата и
задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. С подписване на споразумението
за допълнителни услуги кредитополучателят се е задължил да заплаща пълната цена
на тези услуги, а на практика получаването им зависи единствено от волята на
кредитора – той може да не се съгласи да отложи една или повече погасителни
вноски, да намали определен брой погасителни вноски или да промени падежа им.
Независимо, че тези услуги може да не бъдат предоставени от кредитора, цената
по тях остава дължима, като не е предвидена възможност за отпадане или
намаляване на цената. Това поставя кредитополучателя – потребител в
по-неблагоприятна позиция, не защитава правата му като по-слаба страна в
правоотношението и води до неравновесие между правата и задълженията на
страните. Тъй като клаузите за заплащане на пакет от допълнителни услуги са неравноправни
и няма данни по делото да са уговорени индивидуално, на основание чл. 146, ал.
1 ЗЗП те са нищожни. Нищожността на посочените клаузи относно
заплащането на възнаграждение за допълнителен пакет услуги обаче не води до
нищожност на процесния договор за потребителски кредит, тъй като те не са
съществени и той може да се прилага и без тях. С оглед установената по делото
нищожност на сключеното между страните споразумение за заплащане на
възнаграждение за допълнителни услуги, това възнаграждение е недължимо.
В останалите му части процесният договор за
потребителски кредит е действителен. Неоснователно е направеното от особения
представител на ответника възражение за недействителност на договора на
основание чл. 22, вр. чл.11, ал. 1, т 10 от ЗПК, както и възражението за
нищожност на клаузата в договора в частта за определената възнаградителна лихва
и годишния процент на разходите поради противоречие с добрите нрави. В договора
не е налице неяснота относно обстоятелствата по чл. 11, ал. 1, т. 11 от ЗПК.
Уговореният между страните годишен лихвен процент от 30,94 %, представляващ
възнаграждението, дължимо на кредитора за предоставянето на сумата в заем, не
накърнява добрите нрави, тъй като от една страна е в рамките на максималния
размер на разходите по кредита, регламентиран в чл. 19, ал. 4 ЗПК – петкратния размер на законната лихва по просрочени задължения,
а от друга страна е съобразен с обстоятелството, че се касае за необезпечен
заем с невисока стойност, отпуснат в рамките на пет дни, но за сравнително
дълъг период от време, при това от небанкова финансова институция, който е
високорисков за кредитора. Рискът в тези случаи следва да бъде отчетен чрез
заплащане на по-висока възнаградителна лихва. Освен това процесните клаузи
относно размера на ГЛП и ГПР са индивидуално уговорени с ответника, видно от
съдържанието на договора, в който изрично са посочени конкретните задължения на
кредитополучателя, вкл. общата стойност на плащанията, годишния процент на
разходите, лихвения процент, размера и падежа на отделните погасителни вноски.
Видно от договора, общият размер на поетите задължения на ответника, включващи
сумата по отпуснатия кредит и възнаградителната лихва, възлиза на сумата 3787,56
лв. Както бе посочено по-горе, претендираната част от 1950,00 лв.от
задължението за възнаграждение за допълнителен пакет услуги в общ размер от 2700,00
лв., не се дължи от ответника, поради недействителност на тази част от
договора.
Според приетата по
делото и неоспорена ССчЕ, ответникът е направил плащания по процесния договор в
общ размер на 1500,00 лева. Така като се
приспадне тази сума от поетото с договора задължение от 3787,56 лв.,
неизплатената част от задължението на ответника се равнява на сумата 2287,56
лв., като иска е предявен за сумата от 1
137,06 лв., за която сума главният иск се явява основателен, върху която главница ответникът дължи и обезщетение за забава в
размер на законната лихва за претендирания от ищеца период от 14.09.2017 г. до 02.10.2018 г., в размер на сумата от 52,60 лв.
С оглед на изложеното, настоящия
съдебен състав намира, че ответника Н.С.Н. с ЕГН ********** дължи на ищеца „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД с ЕИК 203670940, следните
суми: сумата от 1137,06 лева
(хиляда и сто тридесет и седем лв. и 06 ст.),
представляваща неизплатена главница по Договор за заем CrediGo № 5332-00006591/10.03.2017 г.; сумата
от 52,60 лева (петдесет и два лв. и 60
ст.), представляваща лихва за забава за периода от 14.09.2017 г. (датата на
която е станала изискуема първата неплатена вноска) до датата на подаване на
заявлението в съда, или общо сумата от 1189,66 лв., както и законна лихва за
забава върху главницата от 02.10.2018г. - датата на входиране на заявлението до
окончателното изплащане на задължението, като следва да отхвърли исковата
претенция в частта относно дължимостта на сумата от 1950,00 лева (хиляда и
деветстотин и петдесет лв.), представляваща застрахователна премия за периода от 13.09.2017 г. (падеж на първа
неплатена вноска по договор за допълнителни
услуги) до 13.09.2018
г. (падеж на
последна вноска по
договор за допълнителни услуги),
като неоснователна.
Относно разноските:
Отговорността за съдебни разноски
е невиновна и обективна, в който смисъл е и трайната практика на ВС, изразена в
ТР 119/1956 г. на ОСГК, настоящия съдебен състав приема, че не е налице
хипотезата на чл.78, ал.2 от ГПК, а именно да са кумулативно налице двете
предпоставки: Н.С.Н. с ЕГН ********** да не е дал повод за завеждане на
иска и да признае иска. С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал.1 от ГПК, направеното искане за присъждане на направените съдебни разноски от процесуалния
представител на ищеца „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД с ЕИК 203670940, съобразно приложените доказателства по делото, а
именно приложен списък на същите по чл.80 ГПК,
следва да бъдe уважено, като на ищеца се присъдят и разноските, направени
в заповедното производство по ч.гр.дело № 637/2018 г. по описа на РСПп,
предвид разрешението в т. 12 от ТР № 4 от 18.06.2014 г. по т.д. №
4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, и съобразно
уважената част от предявените искове, като Н.С.Н. с ЕГН ********** следва да заплати на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД с ЕИК 203670940, общо
разноски в размер на 539,29 лева.
По изложените съображения, Районен
съд-Пирдоп, първи състав
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА за
установено по отношение на ответника Н.С.Н. с ЕГН ********** дължи на ищеца „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД с ЕИК 203670940, следните
суми: сумата от 1137,06 лева
(хиляда и сто тридесет и седем лв. и 06 ст.),
представляваща неизплатена главница по Договор за заем CrediGo № 5332-00006591/10.03.2017 г.;
сумата от 52,60 лева (петдесет и два
лв. и 60 ст.), представляваща лихва за забава за периода от 14.09.2017 г.
(датата на която е станала изискуема първата неплатена вноска) до датата на
подаване на заявлението в съда, или общо сумата от 1189,66 лв., както и законна
лихва за забава върху главницата от 02.10.2018г. - датата на входиране на
заявлението до окончателното изплащане на задължението, като ОТХВЪРЛЯ исковата
претенция в частта, относно дължимостта на сумата от 1950,00 лева (хиляда и
деветстотин и петдесет лв.), представляваща застрахователна премия за периода от 13.09.2017 г. (падеж на първа
неплатена вноска по договор за допълнителни
услуги) до 13.09.2018
г. (падеж на
последна вноска по
договор за допълнителни услуги),
като неоснователна.
ОСЪЖДА Н.С.Н.
с ЕГН **********, да заплати на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД с ЕИК
*********, разноски по настоящото производство и по ч.гр.д.№637/2018 г. по
описа на РСПп, в общ размер на 539,29 лева.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред Софийски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването
му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: