Решение по дело №90/2021 на Софийски окръжен съд

Номер на акта: 260175
Дата: 21 май 2021 г. (в сила от 21 май 2021 г.)
Съдия: Ивайло Петров Георгиев
Дело: 20211800500090
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 8 февруари 2021 г.

Съдържание на акта

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е   № ….

 

гр. София, 21.05.2021 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Софийският окръжен съд, гражданско отделение, ІІ-ри въззивен състав в открито съдебно заседание на 21.04.2021г. в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ирина Славчева

                                     ЧЛЕНОВЕ: Ивайло Георгиев

        Ваня Иванова 

 

при секретаря Цветанка Павлова разгледа докладваното от съдия Георгиев въззивно гражданско дело № 90 по описа на съда за 2021 г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на Х.С.Н. срещу Решение № 260170 от 09.09.2020г. по гр.д. № 454/2019г. на РС- Костинброд, с което признато за установено по отношение на жалбоподателя вземането на „Е.М.” ЕООД в размер на 3500 лева – главница и сумата 500 лева – договорна лихва за периода от 27.01.2016 г. до 20.01.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението (07.03.2019г.) до изплащане на вземането, както и направените от заявителя разноски по делото.

Жалбоподателят твърди, че първоинстанционното решение е неправилно и незаконосъобразно. Навежда довод, че не бил уведомен по надлежния ред, че задължението му към кредитора „БНП П. П.Ф.“ ЕАД е прехвърлено на ищеца по делото. Оспорва изводите на районния съд в този смисъл. Намира, че КРС е допуснал грубо процесуално нарушение като е отменил определението си за даване ход на устните състезания и е предоставил възможност на ищеца да представи доказателства, за които била настъпила преклузия. Моли съда да отмени обжалваното решение. Претендира разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е подаден писмен отговор, с който жалбата се оспорва. Въззиваемата страна счита за доказано възникването на облигационно отношение между „БНП П. П.Ф.“ ЕАД и Х.С.Н., както и прехвърляне на вземането по него на трето лице – „Е.М.“ ЕООД – чрез договор за цесия. Позовава се на заключението по ССЕ. Оспорва твърденията на жалбоподателя във връзка с уведомяването за цесията. Счита, че прилагането на уведомлението за цесията към исковата молба и получаването й от страна на длъжника изпълняват изискванията за редовно уведомяване за това обстоятелство. Намира, че в случая е налице именно такава хипотеза. Позовава се на съдебна практика. Подчертава, че е бил упълномощен от цедента да изпраща писмени уведомления до длъжниците за извършената цесия. Моли съда да остави въззивната жалба без уважение и да потвърди обжалваното решение.

В открито съдебно заседание пред въззивния съд жалбоподателят не явява и е се представлява. По делото е постъпила молба от него, с която поддържа жалбата и моли съда да отмени обжалваното решение. Претендира разноски.

 

В открито съдебно заседание пред въззивния съд въззиваемото дружество не се представлява. От процесуалния му представител е постъпила молба, с която оспорва въззивната жалба и поддържа отговора. Не претендира разноски. При условията на евентуалност, оспорва адвокатското възнаграждение на насрещната страна. Моли съда да постанови решение, с което отхвърля въззивната жалба и потвърждава първоинстанционното решение.

Съдът намира, че фактическата обстановка по делото, установена въз основа на събраните пред РС-Костинброд доказателства, е вярно и изчерпателно описана в обжалваното решение, поради което не е необходимо да се възпроизвежда в настоящия съдебен акт.

Във въззивното производство не са събирани доказателства.

При така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав споделя правните изводи на пъвоинстанционния съд и препраща към мотивите му на основание чл. 272 от ГПК.

В допълнение към тях и в отговор на наведените в жалбата доводи, въззивният съд намира за неоснователна поддържаната от жалбоподателя (длъжник в материалното правоотношение) теза за неуведомяването му за извършената цесия, поради следните съображения.

Наистина, следва да бъдат споделени съображенията му, че от приложената товарителница на л. 91 от първоинстанционното дело не може да се направи извод нито за точното съдържание на пратката, нито за връчването й на адресата. Вярно е, че самата товарителница съдържа информация по този въпрос – „Уведомление за цесия - БНП П. “, но, видно от отбелязването върху нея, пратката не е достигнала до адресата, а като причина за недоставянето й е посочено „Изоставен имот“. Следователно, не е осъществено редовно връчване. Отделно от това, приложеното на л. 92 от първоинстанционното делото уведомление за извършено прехвърляне на вземания не би могло да бъде част от нейното съдържание, тъй като е с изходящ номер от много по- късна дата - 21.01.2019г.

От друга страна, обаче, следва да бъде зачетено уведомяването на длъжника за цесията в хода на съдебното производство. В случая такова уведомяване е налице, тъй като горните два документа са постъпили по делото 03.07.2020г. (видно от съпроводителната молба на л. 90 от първоинстанционното дело), а в открито съдебно заседание на 10.08.2020г. ответникът Н. е заявил, че се е запознал с тях. По аргумент от чл. 235, ал. 3 от ГПК и съдебната практика (напр. Определение № 987 от 18.07.2011 г. на ВКС по гр. д. № 867/2011 г., IV г. о., ГК) надлежно е всяко уведомяване в хода на производството, независимо дали е извършено с връчване на исковата молба или на друг етап от него. Следователно, цесията е била редовно съобщена, който факт, съгласно трайната съдебна практика (вкл. цитираната от районния съд), следва да бъде взет предвид по реда на чл. 235, ал. 3 от ГПК.

Неоснователен е доводът на жалбоподателя, че първоинстанционният съд е допуснал процесуално нарушение, отменяйки определението си за даване ход на устните състезания и предоставяйки възможност на ищеца да представи тези документи като доказателства по делото. Съгласно разпоредбата на чл. 146, ал. 2 от ГПК, съдът е бил длъжен да укаже на страните, за кои от твърдените от тях факти не сочат доказателства. Като не е констатирал липсата на описаното в исковата молба приложение – известие за доставка и уведомление за цесия по чл. 99 от ЗЗД, и с доклада на делото не е указал на ищеца, че не представя доказателства за твърдяното от него уведомяване на длъжника, първоинстанционният съд е допуснал процесуално нарушение. Същото, обаче, е било поправено с определението от 12.06.2020г., с което е отменено определението за даване ход на устните състезания, а на ищеца са били дадени съответни указания и му е предоставена възможност да представи доказателства за това обстоятелство.

Дори да се приеме, че горното уведомление е било приобщено по делото в нарушение на процесуалните правила, което опорочава съобщаването на длъжника за извършената цесия по този ред (както претендира жалбоподателят), следва да се има предвид, че релевантното му съдържание е описателно възпроизведено в исковата молба. Следва да се има предвид, че, съгласно съдебната практика (Решение № 123 от 24.06.2009 г. на ВКС по т. д. № 12/2009 г., II т. о., ТК) законът не поставя специални изисквания за начина, по който следва да бъде извършено уведомлението. Не съществува и задължителна форма за това. Следователно, в съответната си част, исковата молба има характера на съобщение за цесията, достигнало до длъжника на 02.08.2019г., а този факт не може да бъде пренебрегнат при преценката на съобщаването.

С оглед гореизложеното, съдът намира, че длъжникът е бил редовно уведомен за прехвърлянето на процесното вземане от първоначалния кредитор на ищеца в настоящото производство „Е.М.“ ЕООД. По аргумент от чл. 99, ал. 4 от ЗЗД, същото е породило действие и за длъжника, а това означава, че „Е.М.“ ЕООД е активно материалноправно легитимирана страна в настоящото производство. 

Други доводи за неправилност на обжалваното решение не са изложени във въззивната жалба, поради което и на основание чл. 269 от ГПК, съдът не е длъжен служебно да формулира и обсъжда такива.

Поради това, че не се оспорва сключването на договор за кредит между ответника Х.Н. и цедента „БНП П. П.Ф.“ ЕАД, а от заключението по ССЕ се установява, че усвоеният кредит не е бил погасен, съдът намира, че предявените искове са основателни. Тъй като този извод съвпада с направения от районния съд, обжалваното решение е правилно и следва да бъде потвърдено.

Не се претендират разноски от страната, която, с оглед изхода на делото, има право на такива, поради което съдът не дължи произнасяне по този въпрос.

    

 

 

 

Така мотивиран, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260170 от 09.09.2020г. по гр.д. № 454/2019г. на РС- Костинброд.

Решението не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                   ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                                                                                       2.