№ 1724
гр. С., 16.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 19-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на деветнадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:С. П. Г.
при участието на секретаря Д. ИВ. ГР.
като разгледа докладваното от С. П. Г. Административно наказателно дело
№ 20211110206697 по описа за 2021 година
Производството е по реда на раздел V, чл.58д и сл. от ЗАНН и е образувано
въз основа на жалба подадена от М. ИВ. Д. срещу наказателно постановление
(НП) №1566/31.07.2020 г. на началника на 06 Районно управление (РУ) на
Столична дирекция на вътрешните работи (СДВР), с което й е наложено
административно наказание на основание чл.34а, във вр. с чл.16а от Закона за
защита от шума в околната среда (ЗЗШОС) глоба в размер на 500 (петстотин
лева) лв. за нарушение на чл.16а, ал.2 от ЗЗШОС.
С жалбата се излагат съображения относно незаконосъобразност на
процесното наказателно постановление като се твърди, че актът не отговаря
на изискванията за елементите, който задължително следва да съдържа,
наказващият орган се е произнесъл след едномесечния срок в нарушение на
чл.52 от ЗАНН, не е било установено, че се нарушават здравословните на
живот на гражданите в зони със смесено предназначение, като съгласно чл.22
от ЗЗШОС измерването на шума се осъществява от регионалните органи на
МЗ. Моли се за отмяна на НП и за присъждане на направените разноски,
включително адвокатски хонорар.
За жалбоподателя редовно призован се явява упълномощен от него
процесуален представител, който поддържа жалбата и по същество пледира
1
за отмяна на НП като се позовава на противоречие в представените по делото
документи, прави се разбор на гласните доказателства. Претендират се
разноски за адвокатско възнаграждение.
За органа издал наказателното постановление, в съдебно заседание се
явява процесуален представител, който оспорва жалбата.
От фактическа страна, относимите към спора обстоятелства, се
установяват от събраните писмени и гласни доказателства:
На 28.07.2020 г. свидетелката Й. е била изпратена с колегата си свидетелят
Ст. С. на адрес: гр. С., кв. ---------, заведение „Д.“ по сигнал за нарушаване на
нощната тишина. Около 22:20 часа бил посетен адреса, но не било установено
нарушаване на тишината. Разговаряно било с жалбоподателката, на която бил
съставен протокол за предупреждение. Около 23:40 ч. полицейските
служители при 06 РУ-СДВР Й. е С. били повторно изпратени на адреса по
сигнал за нарушаване на нощната тишина. В заведението рожден ден
празнувала редовна клиентка на същото. Констатирано било от свидетелката
Й., че се нарушава нощната тишина. Жалбоподателката излязла извън
заведението, когато видяла, че идват полицаи и същата разговаряла с тях. Не
представила документ каква длъжност изпълнява.
Съставен е акт за установяване на административно нарушение /АУАН/, на
жалбоподателката от Ц.Й. – полицейски служител при 06 РУ-СДВР на
29.07.2020 г., като оправомощено длъжностно лице по силата на Заповед
№812з-829/23.07.2019 г. на министъра на вътрешните работи, за това, че на
същата дата около 00:05 часа в гр. С., кв. ---------, заведение „Д.“ е установена
музика и озвучителна уредба, с което се нарушават здравословните условия
на живот на гражданите от шум в околната среда в зони със смесено
предназначение за времето 23:00 – 08:00, предизвикано от озвучителна
система или др. Като нарушена се сочи разпоредбата на чл.16а, ал.2 от
ЗЗШОС. АУАН е връчен на жалбоподателката на 29.07.2020 г. Същата е
депозирала писмени възражения за начина на процедиране и незамерване по
съответен ред с техническо средство от РЗИ. Също така било депозирано
писмено възражение на 03.08.2020 г. и по имейл в същия смисъл.
Въз основа на АУАН началника на 06 РУ-СДВР, оправомощен въз основа
на Заповед №812з-829/23.07.2019 г. на министъра на вътрешните работи е
издал обжалваното наказателно постановление. Същото е било връчено
2
лично на 21.04.2021 г. Гореизложената фактическа обстановка се установява
от приетите писмени и гласни доказателства, които съдът кредитира като
логични и непротиворечиви. Съдът не намира съществени противоречия в
гласните доказателства, а именно показанията на свидетелите Й., С. и Й., като
всеки един от тях свидетелства за факти, които лично е възприел и има
спомени за тях. Като следва да се има предвид, че у свидетелката Й. липсваха
конкретни спомени относно осъществената от нея процесна проверка.
От така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни
изводи:
Жалбата е допустима, като подадена от надлежно легитимирано лице,
имащо правен интерес от обжалване, в законния седмодневен срок,
доколкото процесното наказателно постановление връчено на 21.04.2021 г., а
жалбата е депозирана на 28.04.2021 г., като същата се явява и основателна,
поради следното:
Съдът като съобрази съставеният АУАН и издаденото въз основа на него
НП с изискванията на ЗАНН, указващи реквизитите на тези административни
актове и процедурата по съставянето им, установи следното:
АУАН е съставен, а наказателното постановление е издадено от
съответните компетентни длъжностни лица, при спазване на изискванията на
ЗАНН и в сроковете, посочени в същия.
Разпоредбата на чл.16а, ал.2 от ЗЗШОС предвижда забрана за
„озвучаването от физически лица или от обекти по ал. 1 и на открити площи в
зони и територии, предназначени за жилищно строителство, рекреационни
зони и територии и зони със смесено предназначение, включително когато
озвучаването се излъчва от място извън строителните граници на селищната
територия или от неурбанизирана територия за времето от 14,00 до 16,00 ч. и
от 23,00 до 8,00 ч., с изключение на териториите на религиозни храмове,
железопътни гари, автогари, аерогари, морски гари и при използването на
системи за предупреждение и оповестяване на населението при бедствия.“
Разпоредбата на чл.34а от ЗЗШОС предвижда в своята ал.1, че „За
нарушение по чл. 16а, ал. 1 - 5 физическите лица се наказват с глоба от 500 до
1000 лв., а на юридическите лица и на едноличните търговци се налага
имуществена санкция в размер от 3000 до 6000 лв.“
3
От събраните по делото доказателства се установява, че за процесната
вечер 28.07.2020 г. срещу 29.07.2020 г. във връзка с постъпили два сигнала
относно заведение „Д.“, което се намира в смесен район в гр. С., кв. ДР. е
било посетено на два пъти от служители на полицията за установяване
налице ли е силна музика и озвучителна уредба. На двете проверки
жалбоподателката се е отзовала. Но не се установява в какво качество се е
намирала същата в заведението като управител на същото, като собственик
или в друго такова. На следващо място не се установи, че същата лично е
извършвала действия по нарушаване на нощната тишина, а именно, че е
пускала музика от озвучителна уредба. Предвид което не става ясно за какво
конкретно нарушение е привлечена същата, а именно като управител на
заведението или в лично качество. Нещо повече в описанието на
административното нарушение не се сочат конкретни действия да са
осъществени от жалбоподателката, а са налице само констатации относно
обстановката: „установена музика от озвучителна уредба“.
Ето защо съдът намира, че от събраните по делото непротиворечиви
доказателства не се установява, че лицето е имало качество „управител“, тъй
като не е подкрепено с доказателства. Като в случая проверяващите, както и
административнонаказващият орган не са установили кое лице е било
управител на търговския обект. Предвид което неправилно като субект на
административнонаказателна отговорност е посочена жалбоподателката.
Горното обосновава незаконосъобразност на процесното НП, което
предпоставя неговата отмяна на това основание.
Съдът намира и допуснати процесуални нарушения от кръга на
неотстранимите такива, които са довели до порочност на обжалваното
наказателно постановление:
В НП описаното като нарушение не води до извод, че негов извършител е
жалбоподателката, с оглед употребените глаголни времена. В същото се
твърди за установена музика от озвучителна уредба, но не се твърди, че шума
е вследствие на извършени действия за неговото предизвикване от
жалбоподателката. Липсва посочено в словесното описание на нарушението
вършене на действия от страна на жалбоподателката, с които да е нарушила
нощната тишина на въпросното място и в посоченото време. На следващо
място не е посочената правилно санкционната разпоредба, въз основа на
4
която е наложено административно наказание, доколкото не е
индивидуализирана. В процесното НП се сочи само нормата на чл.34а от
ЗЗШОС, но разпоредбата има две алинеи и на основание на коя от тях е
наложена санкция не става ясно. Всяка една от посочените санкционни норми
предвижда санкции за различни по вид нарушения и в различни рамки.
На следващо място в процесното НП липсват мотиви относно възраженията
срещу АУАН и дали са били предприети действия за установяване на
обективната истина.
Горното обуславя незаконосъобразност на НП, поради което същото следва
да бъде отменено.
Съдът не намира за основателно оспорването на това, че не е бил спазен
едномесечния срок от съставянето на акта до издаването на НП. Този срок е
инструктивен, а и съдът намира, че е спазен, тъй като НП е издадено два дни
след акта.
Съдът споделя изложените съображения във възивната жалбата, че
административнонаказаващия орган не е изложил съображения защо приема,
че не са налице основания процесния случай да се приеме за маловажен по
смисъла на чл.28 от ЗАНН.
Като следва да се посочи и че по същество не се установи да е извършено
визираното административно нарушение от страна на жалбоподателката.
С оглед изхода на производството, а именно отмяна на процесното НП,
претенцията на процесуалния представител на жалбоподателката за
присъждане на разноски се явява частично основателна.
В конкретния случай процесуалното представителство на
жалбоподателката в производството по делото е осъществено от адвокат,
който е бил надлежно упълномощен и на същия е изплатено възнаграждение,
съгласно отразеното в договора за правна защита и съдействие, в размер на
100 лв. Размерът е съобразен с чл. 18, ал. 2, във вр. с чл.7, ал.2, т.1 от Наредба
№ 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
където се сочи, че за сумата при дела с интерес до 1000 лв. - 300 лв., какъвто е
и процесния. Предвид което претендирания размер е под този минимум.
Жалбоподателката се е представлявала от адвокат, който се е явил в съдебни
заседания, делото не представлява фактическа и правна сложност, предвид
5
което и съобразно гореизложеното следва да бъде уважен размер съгласно
посоченото от 100 лв., колкото е и фактически договореното и заплатено.
Воден от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление №1566/31.07.2020 г. на началника на
06 РУ-СДВР, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА Столична дирекция на вътрешните работи, с адрес: гр. С., ул.
„Антим I“ № 5, с БУЛСТАТ *********, да заплати на М. ИВ. Д., с ЕГН
**********, с адрес: гр. С., ул. „Хр. Белчев“ №30, сумата в размер на 100 (сто
лева) лв. за разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението на основание чл.63в от ЗАНН подлежи на касационно
обжалване пред Административен съд- гр. С. на основанията предвидени в
НПК по реда на глава XII от АПК в 14-дневен срок от съобщаването на
страните, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6