№ 260011 / 13.1.2022 г.
Р Е Ш Е Н И Е
ГР.МОНТАНА, 13.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД- Монтана……………………….гражданска колегия в публично заседание на 16 декември.…………………………………………… през две хиляди двадесет и първа година….……..……………………в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ел.Ф.
при секретаря Ел.Ефремова………………………………и в присъствието на прокурора………………..като разгледа докладваното от съдията Ф.……….…………………………….гр.дело 596 по описа за 2021г…………..……………………..и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото се развива на основание чл.422 от ГПК и има за цел да установи съществуването на вземането на ищеца към ответника, за което вече му е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. 2522 по описа на РС Монтана за 2020 година. Искът е предявен в хипотезата на чл.415, ал.1, т.2 ГПК.
Ищците в производството БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А. чрез клона си в България твърдят, че по силата на договор за кредит от 19.04.2018 година предоставили на ответницата сума в размер на 6000.00 лева. Заетата сума следвало да бъде върната за срок от 60 месеца, заедно с договорената възнаградителна лихва. Ответницата преустановила плащане по договора на 05.05.2019 година, към която дата били погасени изцяло 12 вноски. Според чл.5 от договора кредитът станал изцяло предсрочно изискуем, за което е изпратено изрично уведомление до длъжника. На 04.11.2020 година предявили правата си пред РС Монтана, където в производство по реда на чл.410 ГПК съдът издал заповед за изпълнение за сумите : 5 362.32 лева главница, дължима ведно със законната лихва, считано от 27.10.2020 година до окончателното й изплащане; 2 744.89 лева възнаградителна лихва за периода 05.05.2019 до 05.04.2023 година и 323.03 лева мораторна лихва за периода 05.06.2019 до 12.10.2020 година. В хипотезата на чл.415, ал.1, т.2 ГПК предявява настоящия иск и моли съда да постанови решение, с което признае за установено вземането към ответника в посочените размери. В случай, че съдът отхвърли установителния иск по причина, че предсрочната изискуемост на кредита не е обявена преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, моли съда да приеме, че е сезиран с осъдителен иск, както и че подадената искова молба има характер на волеизявление за обявяване на кредита за предсрочно изискуем. Претендира направените в настоящото и в заповедното производство разноски
В срока по чл.131 от ГПК ответницата М.Ф.Н. чрез назначения особен представител взема становище за неоснователност на предявения иск. Излага подробни съображения, че искът може да бъде уважен само за вноските, чийто падеж е настъпил към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, но не и уважен в пълен размер, тъй като крайният срок на договора е 05.04.2023 година, а предсрочна изискуемост не е обявена.
В хода на съдебното дирене са събрани писмени доказателства и е изслушано заключение по назначена основна и допълнителна съдебно – икономическа експертиза, което съдът възприема изцяло като обективно и професионално изготвено. Последното не е оспорено от страните. От доказателствата се установи следното :
На 19.04.2018 година между страните в производството бил сключен договор за потребителски кредит в размер на 6 000.00 лева, застрахователна премия 2 016.00 лева и възнаградителна лихва в размер на 4 971.00 лева. Според представения погасителен план сумата следвало да бъде върната на 60 месечни погасителни вноски, всяка от които по 216.45 лева. До 05.04.2019 година ответницата погасявала сравнително редовно вноските, а след 05.05.2019 година преустановила плащането. Ищецът взел решение да обяви кредита за предсрочно изискуем, считано от 05.06.2019 година, като не е обявил това на длъжника. Преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на 27.10.2020 година на неустановена по дело дата ответницата внесла еднократно сумата от 1082.25 лева. Отчитайки тази сума, ищецът приел, че ответницата дължи сумата от 5 363.32 лева главница, 2 744.89 лева възнаградителна лихва, дължима до края на срока на договора и 323.03 лева мораторна лихва. Именно за тези суми съдът е издал и заповед за изпълнение.
Основният спор между страните се свежда до това, може ли да бъдат претендирани суми за главница и лихви преди да е изтекъл срока на договора и след като е установено, че към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение ищецът не е обявил на ответницата предсрочната изискуемост на цялото вземане.
С ТР 4/2013 година бе прието, че предсрочната изискуемост на вземането следва да е обявена преди датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, за да бъде уважен предявения по – късно иск по чл.422 ГПК за установяване на вземането. С ТР 8/2017 година (постановено 02.04.2019 година) бе възприето, че съдът не може да игнорира факта на сключен договор за кредит между страните и дължимост на вземането и когато предсрочната изискуемост не е била обявена към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение това не е пречка съдът да уважи искането за вноските с вече настъпил падеж към момента на приключване на съдебното дирене. В последващи решения на ВКС (Р 10/25.02.2020 по т.д.16/2019 II т.о.; Р 60009/20.06.2021 г. по т.д.2891/2019, II т.о) е прието, че и двете тълкувателни решения не разглеждат случаите, когато предсрочната изискуемост е обявена в хода на исковото производство. В тях се приема, че ако в исковото производство кредиторът упражни потестативното си право да обяви кредита за предсрочно изискуем, съдът не може да отрече настъпването на изискуемостта на вземането. Когато изявлението е инкорпорирано в исковата молба или в приложени към нея писмени документи, изявлението за предсрочна изискуемост поражда действие от връчване на препис от ИМ и приложенията на ответника. Обявяването на кредита за предсрочно изискуем едва в исковото производство е правнорелевантен факт, който трябва да бъде съобразен от съда на основание чл.235, ал.3 ГПК.
В конкретния случай в исковата молба се съдържа изрично изявление на кредитора за обявяване на кредита за пресрочно изискуем. Това изявление е достигнало до особения представител на 14.05.2021 година (налице е трайно установена практика и по въпроса, че връчването на особен представител има значението на връчване на длъжника), поради което съдът следва да зачете факта, че ищецът е упражнил правото си да обяви целия кредит за предсрочно изискуем.
Безспорно е установено и от представените по делото писмени доказателства и от заключението на вещото лице, че към момента размерът на непогасената част от главницата е 5 362.32 лева. По отношение на претендираната възнаградителна лихва искът е основателен до размер на 2518.58 лева според допълнителното заключение на вещото лице към датата на обявяване на предсрочната изискуемост. Над тази сума до претендирания размер от 2 744.89 лева искът е неоснователен и следва да бъде отхвърлен (арг. ТР 3/2013 година).
Предвид изложените мотиви, съдът намира предявения установителен иск за основателен до размерите, посочени по – горе. Последица от това е, че издадената заповед за изпълнение следва да се счита не влезля в сила над установения размер на вземането. Ответникът дължи на ищеца и заплащане на направените в настоящото и заповедното производство разноски.
По горните съображения съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА за установено вземането на БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А. чрез клон България ЕИК xxxx със седалище и адрес на управление град София, жк. Младост 4, Бизнес парк София, сгр.14 по отношение на М.Ф.Н. с ЕГН xxxxxxxxxx xxx в размер на 5 362.32 лева главница по договор за кредит от 19.04.2018 година, дължима ведно със законната лихва, считано от 14.05.2021 година до окончателното й изплащане, както и 2518.58 лева възнаградителна лихва, начислена до датата на обявяване на предсрочната изискуемост, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск над уважения размер до размерите, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д.2522/2021 година по описа на РС Монтана.
ОСЪЖДА М.Ф.Н. с ЕГН xxxxxxxxxx xxx ДА ЗАПЛАТИ на БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А. чрез клон България ЕИК xxxx със седалище и адрес на управление град София, жк. Младост 4, Бизнес парк София, сгр.14 сумата от 1767.21 лева направени разноски в настоящото и заповедното производство.
Решението подлежи на обжалване пред ОС Монтана в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :