РЕШЕНИЕ
№ 613
гр. Пловдив, 26.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на
втори ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Надежда Н. Дзивкова Рашкова
Членове:Виделина Ст. Куршумова
Стойчева
Дафина Н. Арабаджиева
при участието на секретаря Бояна Ал. Дамбулева
като разгледа докладваното от Виделина Ст. Куршумова Стойчева Въззивно
гражданско дело № 20215300502460 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 262159 от 04.08.2021г. постановено по гр.д.№ 3672 по
описа за 2020 г. на ПРС, XXI гр.с., се ОСЪЖДА Община Пловдив, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, пл. „Стефан
Стамболов” № 1, да плати на А. Е. М., ЕГН ********** – малолетна,
действаща чрез законния си представител и майка Й. П. С., ЕГН **********,
с адрес: гр. П., ул. ***, следните суми: 10 000 лева - главница,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди – болки, страдания и
неудобства, в резултат от травматично увреждане, претърпяно на 31.03.2019
г. – закрито счупване на горния край на лява раменна кост, причинено при
падане от съоръжение за игра на детска площадка, стопанисвана от Община
Пловдив, находяща се в междублоковото пространство на ул. *** и ул. *** в
гр. Пловдив, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането
31.03.2019 г. до окончателното погасяване, както и общо 640 лева - разноски
по делото по съразмерност, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над уважения
до пълния предявен размер от 15 000 лева, като неоснователен; ОСЪЖДА
1
Община Пловдив, ЕИК *********, да заплати на адвокат Т.Н. Й., ЕГН
**********, сумата от 653,33 лева - адвокатско възнаграждение по
съразмерност за процесуално представителство на ищцата А. Е. М. в
производството по настоящото дело; ОСЪЖДА А. Е. М., ЕГН ********** –
малолетна, действаща чрез законния си представител и майка Й. П. С., ЕГН
**********, да плати на Община Пловдив, ЕИК *********, сумата от 66,67
лева - разноски по делото по съразмерност.
Недоволна от постановеното решение е останала Община Пловдив,
ЕИК *********, която чрез пълномощника си по делото юрисконсулт П., е
подала въззивна жалба против осъдителната част на решението, с която са
уважени предявените искове. Във въззивната жалба се излагат оплаквания за
неправилност на решението в обжалваната част с искане да бъде отменено и
да се постанови друго, с което да се отхвърлят изцяло предявените искове.
При условията на евентуалност се иска, в случай, че са налице
предпоставките за ангажиране отговорността на общината, да бъде намален
размерът на обезщетението за неимуществени вреди до справедлив размер.
Подробно се излагат съображения за недоказаност, при условията на пълно и
главно доказване, на предпоставките по чл.49 във вр. с чл.49 ЗЗД за
ангажиране отговорността на общината. Възразява се за недоказаност на
обстоятелствата при настъпването на инцидента и механизмът на настъпване
на увреждането. Излагат се доводи за нарушение на съдопроизводствените
правила с кредитирането на едни доказателства и необсъждането на други.
Оспорват се показанията на св.М. като непоследователни, противоречиви и
неясни, от което се заключава, че същите не следва да бъдат възприети на
основание чл.172 ГПК. Оспорва се противоправното бездействие на Община
Пловдив. Възразява се, че процесният обект не представлява площадка за
игра, респ. да е част от такава, както и за недоказаност приложението на
Наредба № 1 от 12.01.2009 г. за условията и реда за устройството и
безопасността на площадките за игра. Навежда се и довода, че дори и да се
приеме за приложима цитираната наредба, то при позоваването си на §3 от
същата, то съдът е следвало да вземе предвид §15 от ПЗР към Наредбата за
изменение и допълнение на цитираната наредба, от която се заключава, че
срокът за привеждане на площадката е удължен. Позовава се на заключението
на СТЕ и височината на долното стъпало, от което е паднало дете, което се
прави извод, че настилката може да е тревна. Оспорва се и причинно-
2
следствената връзка между твърдяното противоправно деяние и вредите,
както и се излагат подробни доводи за недоказаност на връзката между
счупването и неполагането на ударопоглъщаща настилка, респ. обезопасяване
с парапети от общината. Определеният размер на обезщетението за
неимуществени вреди се оспорва като неотговарящ на критерият за
справедливост, несъобразен с икономическите условия и стандарт на живот в
страната и че не е в съответствие с реално претърпените вреди. Твърди се, че
ищцата не е претърпяла болки и страдания извън нормално присъщите, за нея
са полагали грижи близки хора и не са настъпили усложнения от
нараняването. Възразява се и за съпричиняване от страна на пострадалата и
от родителите й, на които е поверен надзорът й. Процесното съоръжение не
предполагало ползването му по начина, по който го е ползвала пострадалата,
като и че било налице полагането на дължимата грижа от родителите на
ищцата. Моли се да се отмени решението в обжалваната част, а в случай, че
са налице предпоставките за ангажиране отговорността на общината, да се
намали обезщетението за неимуществени вреди до справедлив размер.
В съдебно заседание жалбоподателят, чрез процесуалния си
представител, поддържа въззивната жалба и претендира присъждането на
разноските по представения списък по чл.80 ГПК.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба
от въззиваемата А. Е. М., ЕГН **********, действаща чрез нейната майка и
законен представител Й. П. С., ЕГН **********, подаден от пълномощника
по делото адвокат Т.Й., с който жалбата се оспорва като неоснователна и се
взема становище по оплакванията в нея. Поддържа се за доказаност на
настъпилото увреждане, за което се излагат подробни съображения с
позоваването на събраните по делото гласни доказателства, заключение на
СМЕ и медицинска документация. Излагат се доводи за противоправното
бездействие от страна на служителите на ответника с необезопасяването на
площадката и липсата на информационна табела, указваща за коя възрастова
група е предназначена същата. Позовава се на конкретни разпоредби на
Наредба № 1 от 12.01.2009 г. за условията и реда за устройството и
безопасността на площадките за игра, които не са били изпълнени, както и
такива за ангажиране отговорността на общината. Подробно се обосновава
присъденият размер на обезщетението за претърпените неимуществени вреди
3
с посочване на увреждането на детето, болките, страданията и неудобствата,
които същото е изпитало, както и на ниската му възраст, обосноваваща по-
висока му чувствителност. Оспорва се възражението за съпричиняване с
подробни доводи като се сочи, че съоръжението следва да се конструирано и
обезопасено за игра от детето, както и за невъзможността на родителите да
реагират. Моли се да се потвърди решението като правилно, обосновано и
законосъобразно, а въззивната жалба като неоснователна да се остави без
уважение. Моли се в полза на процесуалния представител да се присъди
адвокатско възнаграждение на осн.чл.38 ал.2 от Закона за адвокатурата.
В съдебно заседание въззиваемата страна, представлявана от
пълномощника си, поддържа отговора на въззивната жалба и искането за
присъждането на разноски на осн.чл.38 ал.2 от Закона за адвокатурата.
Пловдивският окръжен съд, след като провери законосъобразността на
обжалваното решение, прецени събраните по делото доказателства по свое
убеждение и съобразно чл. 12 ГПК и обсъди възраженията, доводите и
исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Въззивната жалба е подадена в срок, изхожда от легитимирана страна и
е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява
процесуално допустима.
Съгласно чл. 269 ГПК съдът се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната част. По останалите въпроси
той е ограничен от посоченото в жалбата.
При извършената служебна проверка на решението съобразно
правомощията си по чл.269, изр. първо от ГПК въззивният съд намери,
че същото е валидно и допустимо в обжалваната част, като при
постановяването му не е било допуснато нарушение на императивни
материалноправни норми. Предвид горното и на основание чл.269,
изр.второ от ГПК следва да бъде проверена правилността на решението
в обжалваната част, съобразно оплакванията във въззивната жалба, като
въззивният съд се произнесе по правния спор между страните.
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 49,
вр. чл. 45 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД, от малолетната А. Е. М., чрез нейната майка
4
и законен представител Й. П. С., против Община Пловдив, за обезвреда на
причинените на ищцата неимуществени вреди, претърпени при настъпило на
31.03.2019 г. увреждане - счупване на горния край на раменната кост
/хумерос/, закрито, вследствие на падането й от съоръжение за игра на детска
площадка, поради липсата на ударопоглъщаща настилка под съоръжението и
необезопасяването му с парапети, която е стопанисвана от Община Пловдив,
находяща се в междублоковото пространство на ул. *** и ул. ***, ведно със
законна лихва от 31.03.2019 г. до окончателното погасяване. Предмет на
въззивното разглеждани е уважената част от иска за обезвреда на
неимущствените вреди за размера на 10 000 лева и за законна лихва от датата
на увреждането - 31.03.2019 г.
С подадения отговор в срока по чл.131 ГПК ответната община е
оспорила исковете по основание и размер. Оспорила е изложените
фактически обстоятелства, включително настъпването на описания в исковата
молба инцидент и последиците, вреди, посочената дата, място и
обстоятелства, при които се твърди да са настъпили, механизма на
осъщественото и твърдените вреди, наличието на причинна връзка между
твърдяното бездействие /неизпълнение/ и настъпилия вредоносен резултат.
Оспорила е инцидентът да е в резултат от неизпълнение на нормативни
задължения на служители на Общината, съответно и твърдяното
противоправно бездействие. Твърди, че процесното сферично съоръжение и
съоръжение с формата на кораб били поставено преди 2008 г., като
характеристиките им съответствали на съоръжения за периода преди 1991 г.
Инвокирано е възражение за съпричиняване с довода, че пострадалата
използвала съоръжението по начин, който не е безопасен, както и че същата е
била оставена без необходимия надзор и грижа от своя родител. Оспорен е и
претендираният размер на обезщетението като завишен и не отговарящ на
характера и степента на уврежданията и възстановителния период. Моли се за
отхвърляне на исковете.
По делото безспорно се установява от представеното удостоверение за
раждане, че А. Е. М. е дете на Й. П. С. и на Е. К. М..
По делото са представени две Епикризи - КОТ на УМБАЛ „***“ ЕАД,
от които се установява, че на 31.03.2019 г. А.М. е постъпила в болницата с
окончателна диагноза - счупване на горния край на рамената кост /хумерос/
5
закрито, поради което на същата дата й е била извършена операция: открито
наместване на фрактура с вътрешна фиксация и е поставена РСОМ гипсова
шина с обща анестезия, както и са й дадени препоръки за превръзки през 2-3
дни. А.М. е постъпила отново в болницата на 07.05.2019 г. като й е била
извършена втора операция за отстраняване от костта на имплантирани уреди
от хумерос с обща анестезия, като й е дадена препоръка за превръзки на 3-4
дни и сваляне на конците на 14 ден.
Ответната страна е представила писмо от Община Пловдив, район
„Южен“ до секретаря на Община Пловдив, по повод на гр.д.№ 1062/20 г.за
изготвен доклад относно площадка под № 11, за която е отразена, че е в
добро състояние. Посочено е, че през 2008 г. са изградени само три от
съоръженията там - детска люлка, ситуирана на източната страна на Сграда с
идентификатор 56784.530.2222.1, гр. П., ул. ***, пясъчник и пързалка,
ситуирани от южната страна на посочената сграда. Освен посочените, на
площадката се намирали и други съоръжения - сферично съоръжение /кълбо/,
предназначено за катерене и съоръжение с форма на кораб, поставени преди
тези от 2008 г. Представен е и опис на всички площадки в район „Южен“.
По делото са събрани гласни доказателства чрез разпита на Е. К. М.
/баща на ищцата/. В показанията си бащата удостоверява, че е присъствал на
процесния инцидент на площадката пред блока, в който живеят в гр. Пловдив,
ул. ***. Свидетелят, майката на детето и други родители седели на пейката до
площадката, която е максимум на два метра от катерушката, на която дъщеря
му е паднала. Посочва, че дъщеря му, играейки, се хванала да се превърти, но
се изпуснала и паднала на лакътя. Посочва, че катерушката представлява
метална конструкция, с три листа, изправени на височина, по които има
напречни греди, за които децата се хващат и се катерят. Детето паднало от
най-ниската греда. Опитала се да направи кълбо напред, превъртяла се и
паднала на ръчичка. Посочва, че визуално е видял какво се случва и първи се
е притекъл. Свидетелства, че на катерушката е нямало ограждения. Нямало
табели или указания как да играят децата на детската площадка. Нямало
поставена настилка на пода, директно била закрепена на земята. Също така
сочи, че жените били седнали на пейка, мъжете били срещу тях, а буквално
срещу тях била катерушката. Наблюдавал детето. Видял как се превърта и
пада, отишъл да я вдигне. Излага и обстоятелства след инцидента като сочи,
6
че закарали дъщеря си в УМБАЛ, където било установено счупване на ръката,
при което било спешно оперирано, под пълна упойка. Били поставени две
киршнерови игли и гипсова шина. На 3 април изписали детето от болницата,
на която дата имало рожден ден и отменили същия. Поканили деца вкъщи,
като установил различно поведение на дъщеря си. Уплахата й била
голяма.Детето отказало да посещава детско заведение. След операцията
детето получило оток, трябвало да държи ръката постоянно изправена, което
създавало голяма трудност. При смяна на марлята при лични лекар детето
проявило агресивно поведение, крещяло и се тресяло от страх, и до свалянето
на иглите на 7 май детето не позволило да му сменят марлята. Детето станало
затворено. Излага обстоятелства и относно второто постъпване на детето в
болница на 7 май, преди операцията детето се тресяло от страх и плачело.
След упойката детето било много уплашено, не искало да стои в
болницата.След изписването от болницата, веднага започнали рехабилитация,
при което детето изпитвало страх. През този период родителите са се
грижили за детето в обличането, къпането и храненето.Към момента детето
разпъвало ръката на 180 градуса, но не искало да я движи повече от това. На
ръчичката на детето останал огромен белег от може би 10 см. Детето повече
не искало да играе на съоръжението.
В производството е прието заключение на съдебно-медицинската
експертиза /СМЕ/ с в.л.С. С., което се кредитира от съда като компетентно и
обективно изготвено. Според заключението на СМЕ, от наличните
медицински документи се установявало, че на 31.03.2019 г. при падане от
детска катерушка детето А.М. е получила счупване, което е определено като:
закрито счупване на горния край на раменната кост /хумерус/, като е
уточнено, че се касае за надкондилно счупване на лявата раменна кост. Това
счупване е наложило открито наместване на счупените фрагменти и метална
остеосинтеза на последните. Поставена била мека имобилизационна
превръзка, след 40 дни детето отново било хоспитализирано и металните тела
– отстранени. Последвала рехабилитация и раздвижване на лявата ръка след
имобилизацията. Според съдебният експерт е напълно възможно конкретното
счупване да е получено при падане от процесната катерушка. Заключено е и,
че детето е претърпяло значителни болки и страдания и неудобства в периода
на получаване на травмата, оперативната интервенция, лечението /двукратно/
в болница, както и в периода на раздвижване и рехабилитация. Болките са
7
били значителни, със затихващ характер.Детето се нуждаело от постоянна
помощ и присъствие на придружител. Не е могло да извърши самостоятелно
дори елементарни действия. В рамките на 2-3 месеца болките са отшумели
постепенно и са били до степен на неудобство и умерен дискомфорт.
Съдебният експерт счита, че оздравителните процеси са приключили в
рамките на 5-6 месеца.
По делото е изготвено и прието заключение на съдебно-техническа
експертиза /СТЕ/ с в.л.С. М., което се цени от съда като обективно и
компетентно изготвено, както и като неоспорено от страните. Според
заключението на СТЕ, по делото няма данни кой стопанин на детската
площадка в междублоковото пространство на ул.*** и ул.***. Според
данните по делото, че през 2008 г. Община Пловдив - район Южен е
изградила три съоръжения пързалка, пясъчник и люлка. Останалите
съоръжения за катерене с форма на кълбо, лодка и процесното с три панела,
съгласно заявление от Община Пловдив са били изградени през 1991 г.
Съдебният експерт сочи, че процесното съоръжение за катерене се намира на
територията на поземлен имот 56784.530.2221 в гр.Пловдив, частна общинска
собственост. Съдебният експерт заключава, че детската площадка, находяща
се в междублоковото пространство на ул.*** и ул.***, не отговаря на
изискванията на Наредба № 1 за условията и реда за устройството и
безопасността на площадките за игра от 12.01.2019 г. В случая около
съоръжението за игра, включително около процесното съоръжение за
катерене, не била открита информационна табела по чл.10. От заключението
се установява, че долното стъпало на процесното съоръжение е с височина 70
см. Съдебният експерт е заключил, че отношение към травмата на детето има
настилката под съоръжението за катерене, като около процесното съоръжение
за катерене няма изпълнена ударопоглъщаща настилка, каквато е посочена в
чл.47 и чл.48.
Настоящият съдебен състав след преценка на доказателствената
съвкупност намира, че по делото безспорно се установява осъществяването на
всички предпоставки от фактическия състав на деликтната отговорност по
чл.49 във връзка с чл.45 от ЗЗД- противоправно деяние, извършено от
длъжностните лице на ответната община при или по повод на възложената
им работа, вина, която се предполага до доказване на противното
8
съгласно чл.45, ал.2 от ЗЗД, настъпили вреди и причинно- следствена
връзка между деянието и вредите.
По делото се установява, че на 31.03.2019 г. детето А. Е. М. е посетило
детска площадка за игра, намираща се в междублоковото пространство на ул.
*** и ул. *** в гр.Пловдив. Детето е претърпяло инцидент при игра на едно
от съоръженията на площадката, представляващо метална конструкция с три
стъпала /греди/, изправено на височина. Инцидентът е настъпил докато детето
се е опитвало да направи кълбо напред от най-ниското стъпало, превъртяло се
и паднало на ръка. За това свидетелства в показанията си бащата на детето,
който е присъствал на площадката, заедно с други родители на пейката в
близост от 2 метра от съоръжението и изрично сочи, че визуално е видял
настъпилия инцидент. Съдът намира за несъстоятелно оспорването от
въззивника на показанията на свидетеля, доколкото същите са
последователни, непротиворечиви и дадени под страх от наказателна
отговорност, поради което следва да се кредитират като достоверни. Не се
установява соченото в жалбата противоречие в показанията на свидетеля.
Показанията на свидетеля, че той, майката и други родители са били на
пейката не са в противоречие на изявленията му, че жените са били седнали
на пейката, а мъжете срещу тях, а буквално срещу тях била катерушката, тъй
като с последните свидетелят внася конкретика в показанията си досежно
точното си местоположение при настъпването на инцидента. Така и
последните изявления на свидетеля кореспондират с показанията му, че
визуално е видял настъпването на инцидента. Същевременно показанията на
свидетеля се подкрепят от изводите на СМЕ, която намира за напълно
възможно конкретното счупване да е получено при падане от процесната
катерушка.
Въззивният съд намира, че в случая са налице предпоставките за
ангажиране отговорността на Община Пловдив. С Наредба № 1 от 12.01.2009
г. за условията и реда за устройството и безопасността на площадките за игра
се определят условията и редът за устройството и безопасността на
обществено достъпни площадки за игра, разположени на открито и на
закрито, в т.ч. изискванията за безопасното им ползване, поддържането и
контрола. Съобразно изискването на чл. 1, ал.2 от Наредбата, площадките за
игра се устройват така, че да осигуряват безопасност и достъпност при игра
9
за всички ползватели, включително и за ползвателите с увреждания, като се
предприемат подходящи мерки срещу възможни рискове, застрашаващи
живота и здравето на ползвателите и на техните придружители.
Съобразно чл. 64, ал. 1 от цитираната наредба, обществено достъпните
площадки за игра, разположени на открито и на закрито, могат да се ползват
само ако съответстват на изискванията за устройство и безопасност,
определени по реда на тази наредба, като поддържането и контролът на
площадките за игра, на подходите към тях и на съоръженията и елементите
им се извършват от техните стопани. Стопанинът на площадката за игра по
всяко време носи отговорност за съответствието на площадката с
изискванията на наредбата, както и за монтажа, контрола и поддържането на
всички съоръжения за игра. Съгласно § 1, т.6 от Допълнителните разпоредби
на Наредба № 1 от 12.01.2009 г. "Стопанин на площадка за игра" е
собственик, наемател или концесионер на поземления имот или на сграда или
на част от сграда, на чиято територия е разположена площадката за игра. В
настоящия случай процесното съоръжение се намира на открита площадка в
поземлен имот 56784.530.2221 в гр.Пловдив, частна общинска собственост,
поради което представлява приращение върху общински имот и следователно
е собственост на ответника. Наредба № 1 от 12.01.2009 г. намира приложение
по отношение площадката за игра, на която се намира съоръжение, така и по
отношение на същото. Неоснователни са доводите в жалбата против
приложение на Наредба № 1 от 12.01.2009 г. По смисъла на § 5, т. 70 ЗУТ във
вр. с § 1, т.1 от ДР на Наредба № 1 от 12.01.2009 г., "Площадка за игра" е
обществено достъпна открита или закрита площ, предназначена за
индивидуални или групови игри, с подходящо за целта устройство, настилка
и съоръжения за игра в зависимост от определената възрастова група на
ползвателите. Съгласно § 1, т.2 от ДР на Наредбата "Съоръжения за игра" са
съоръжения, конструкции, пясъчници и техни елементи, с които или на които
ползвателите могат да играят индивидуално или групово в зависимост от
предпочитанията си и които могат да сменят по всяко време. Следователно
доколкото процесното съоръжение е предназначено да се ползва за игра,
същото представлява съоръжение за игра по смисъла на § 1, т.2 от ДР на
Наредбата и площта, на която е разположено представлява площадка за игра.
Ответната община, чрез оправомощени длъжностни лица от
10
общинската администрация, има задължение да преведе и поддържа детската
площадка, на която се намира процесното съоръжение, респективно и
последното, в съответствие с изискванията на Наредбата. По делото се
доказва неизпълнението от ответника на така вменените му задължения.
Според заключението на СТЕ, площадката, находяща се в междублоковото
пространство на ул.*** и ул.***, на която се намира процесното съоръжение
за игра, не отговаря на изискванията на Наредба № 1 от 12.01.2019 г., тъй като
липсва информационна табела по смисъла на чл.10 и няма изпълнена
ударопоглъщаща настилка, каквато е посочена в чл.47 и чл.48. Това
несъответствие на детската площадка с изискванията на Наредбата се
установява и от показанията на св. М., който сочи, че липсвали табели или
указания как да си играят децата на площадката, както и че нямало поставена
настилка на площадката, респективно и под процесното съоръжение, което е
директно закрепено за земята. Въззивникът не оспорва така установените
обстоятелства, респективно не твърди да е поставил ударопоглъщаща
настилка и указателна табела, съобразно цитираните разпоредби на
Наредбата. Доводите на въззивника са, че срокът по § 3 от ПЗР на Наредба №
1 от 12.01.2009 г. е бил удължен с § 15 от ПЗР на Наредбата, както и че в
случая настилката можела да бъде тревна, а така и че детето не би могло да
разпознае рисковете независим от наличието или не на указателна табела.
Въззивният съд намира тези доводи за неоснователни. С разпоредбата на §3
ПЗР на Наредбата е предвидено, че стопаните на съществуващи площадки за
игра са длъжни да ги приведат в съответствие с изискванията на Наредбата в
срок до 31 декември 2018 г. По аргумент от гореизложеното, в указания в
нормата срок и към датата на инцидента площадката не е приведена в
съответствие с изискванията на Наредбата. Обстоятелството, че с
разпоредбата на § 15 от ПЗР на Наредбата е предвидено площадките за игра,
които не са приведени в съответствие с изискванията на тази наредба в срока
по § 3 от ПЗР да се включват от техните стопани в плановете за контрол и
поддържане на площадките за игра с необходимите за това мерки, финансови
средства и срокове за изпълнение, а по отношение на площадките за игра –
общинска собственост, и в общинските програми за закрила на детето, не
може да освободи ответника от отговорност. След като площадката за игра е
достъпна за ползване по предназначение от нейните ползватели, то същата
следва да отговаря на всички предвидени изисквания за нейната безопасна
11
експлоатация според Наредбата. Неоснователно се възразява,че в случая
настилката може да бъде тревна. С разпоредбата на чл.48, ал.1 от Наредбата
е регламентирана възможността за използване на тревна настилка като
ударопоглъщаща при съоръжения от 1 м., но същата в случая не намира
приложение, тъй като от заключението на СТЕ се установява, че
съоръжението е с височина от 246 см. Липсва резон във възражението, че
дете на 6 г. възраст не би могло да разпознае рисковете при ползването на
съоръжението, независимо дали е поставена табела или не, тъй като
задължението за поставяне на указателни табели по чл.10 от Наредбата е
императивно закрепено и следва да се спазва.
В аспекта на изложеното се налага извод, че е налице противоправно
поведение /бездействие/ от страна на служители на ответника, изразяващо се
в неизвършване на необходимите действия за привеждането и поддържането
на процесната площадка за игра в съответествие с изискванията на Наредба
№ 1 от 12.01.2009 г. за условията и реда за устройството и безопасността на
площадките за игра. В случая вредите не са настъпили от обективни свойства
на вещта- съоръжението за игра, а от неизпълнението на задължението за
поставянето на ударопоглъщаща настилка, която се изисква от Наредба №
1/12.01.2009 г. Такива са и изводите на СТЕ, според която отношение към
травмата на детето има настилката под съоръжението, които изводи следва да
бъдат ценени като обективни, безпристрастни и неоспорени при приемане на
заключението от районния съд. Тези изводите са логични и житейски
обосновани, тъй като нараняването на детето е от падане от първото стъпало,
тоест от не голяма височина, при което именно съприкосновението с
настилката е довело до увреждането. По правилата на логическото мислене
следва да се приеме, че ударопоглъщащата настилка щеше да предпази детето
от нараняване или да обезпечи по-безобидно нараняване и избягване на
травматични поражения след като е паднало от първото стъпало.
Изложеното налага извод, че следва да се ангажира гаранционно-
обезпечителната отговорност на общината по чл.49 от ЗЗД, поради
неизпълнение на законно вмененото задължение за обезопасяване на
площадката за игра, на която се намира съоръжението, съгласно изискванията
на Наредба № 1/12.01.2009 г., от което е и настъпило нараняването на детето.
На основание чл.45, ал.2 ЗЗД вината се предполага до доказването на
12
противното, като по настоящото дело не е оборена тази законова презумпция.
Предмет на спора във въззивното производство се свежда и до обема на
понесените от ищцата неимуществени вреди и до размера на обезщетението,
на което има право съгласно чл. 45, вр. с чл. 52 ЗЗД.
При определяне размера на дължимата обезвреда за причинените на
ищцата неимуществени вреди е приложима разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД и
заложеният в нея принцип на справедливост, който не е абстрактен, а се
извежда от конкретните обстоятелства, характера и начина на извършването
на увреждането, причинените болки и страдания, продължителност и степен
на интензитет, възраст на увредения, обществено и социално положение.
Според задължителната и константна практика на ВКС - т. 4 на ППВС №
4/1968 г., размера на обезщетението за неимуществени вреди се определя от
съда по справедливост. Принципът на справедливост включва в най-пълна
степен обезщетяване на вредите на увреденото лице от вредоносното
действие, което налага съдът да съобрази всички доказателства от значение за
реално претърпените от увреденото лице морални вреди /болки и страдания/.
Въпреки липсата на възможност за съпоставяне между претърпените болки,
страдания и психическо напрежение и паричната престация, законодателят е
дал възможност на увредения да претендира парично обезщетение за тези
увреждания, като е предоставил на съда да прецени във всеки конкретен
случай какъв е справедливия размер на това обезщетение, което има
компенсаторен характер.
В случая от доказателствения материал по делото се установяват
релевантните обстоятелства за определяне на справедливия размер на
обезщетението за претърпените от ищцата неимуществени вреди. Според
приложените епикризи и амбулаторни листове, заключение на СМЕ и
показанията на св. М. се установява, че падането на детето е довело до
закрито счупване на горния край на раменната кост /хумерус/ на лявата ръка.
Счупването е наложило оперативна интервенция с открито наместване на
счупените фрагменти и метална остеосинтеза на последните. След 40 дни
детето е претърпяло втора оперативна интервенция за отстраняване на
поставените метални тела. И двете хирургични интервенции, извършени за
кратък период от време от 40 месеца, са осъществени при пълна анестезия,
което неминуемо оказва негативно влияние върху детето. Последвала е
13
рехабилитация на детето като болките са били значителни, със затихващ
харакер и са отшумели постепенно в рамките на 2-3 месеца до степен на
неудобство и умерен дискомфорт. През този период детето се е нуждаело от
постоянни помощ като не е могло да извършва дори елементарни действия, на
които децата на неговата възраст вече са приучени. Оздравителните процеси
са приключили в рамките на 5-6 месеца. По делото са установени изживените
негативните емоции на детето от преживяната уплаха, както и болките в
следствие на манипулациите, които са логично следствие от установения
инцидент и се подкрепят от гласните доказателства. Установяват се
завишените болки и страдания на детето непосредствено след претърпения
инцидент и при всяка оперативна интервенция, които са се изразявали в
силен страх от предстоящата манипулация, включително дори и от смяна на
превръзките. Става въпрос за детето на ниска възраст от 6 години, предвид на
което същото е с нисък праг на болка и търпимост, както и с повишена
чувствителност, при което и поради липса на житейски опит, детето е
изживяло силно негативно проведените му лечение и съпътстващите го
манипулации. Негативните изживявания, болки и страдания са изживени от
детето и по врема на рехабилитацията, доколкото същата е съпроводена и с
физическа болка. Инцидентът се е отразил негативно върху психиката на
детето, като същото е станало затворено и е отказало да посещава детска
градина. Последното е и било невъзможно за детето през първите месеци на
лечението, доколкото изцяло е зависило от грижите на родителите за хранене,
къпане и цялостно обслужване, поради нараняването на лявата ръка, с която
детето си е служило преимуществено. Ищцата е изпитала сериозни
затруднения и неудобства в ежедневието си в резултат на уврежданията, като
за продължителен период от време е била лишена от възможността да
посещава детска градина, с което е пропуснала задължителната за възрастта й
предучилищна подготовка, както и е била лишена от социални контакти с
връстниците си. Същевременно се установява, че травмата е оставила траен
белег в областта на рамото на детето от около 10 см.
При тези обстоятелства относно характера на травмата, съпътствана със
силни и високи по интензитет физически болки, психическо и емоционално
страдание, предприетото лечение чрез проведени за кратък период от време
две оперативни интервенции при пълна анестезия, периодът на
възстановяване и изтърпените по време на същия болки и страдания,
14
ограниченията при битовото обслужване, откъсването от социалната среда в
детската градина и лишаването на ищцата от задължителната предучилищна
подготовка, настоящата инстанция намира, че справедливият размер на
обезщетението за неимуществени вреди следва да се определи на 10 000 лв.,
както е приел и първоинстанционният съд.
Не се установява твърдяното от ответника съпричиняване на
вредоносния резултат. По делото се установява, че на площадката за игра не
е имало указателна табела със съдържанието на чл.10 от Наредба №
1/12.01.2009 г., а така и не е имало информация за безопасната експлоатация
на площадката и в частност на процесното съоръжение. След като това е така,
то не може да се приеме, че родителите са допуснали ползването на
съоръжението по нерегламентиран начин от детето, респективно че то е
ползвало съоръжението по начин, който не е бил предвиден. Действително,
възрастният придружител – в случая родителите са длъжни да осигурят
надзор по отношение на малолетното си дете, за да обезпечат и личната му
безопасност, което съдът намира, че в случая същите са изпълнили. Детето е
било на 6 годишна възраст, поради което не се е изисквало да бъде с
придружител на площадката за игра. От гласните доказателства се
установява, че детето не е било оставено само на площадката, а е било заедно
с родителители си, които са били наблизо до детето и бащата непрекъснато го
е наблюдавал, което е и достатъчно. В предвид на това бащата е реагирал и
мигновено при падането на детето и му е оказал първа помощ.
С оглед на всичко гореизложено, въззивната жалба е неоснователна,
първоинстанционното решение следва изцяло да бъде потвърдено като
правилно, законосъобразно и обосновано, като при постановяване на
съдебния акт районния съд правилно е приложил материалния закон, не е
допуснал нарушения на съдопроизводствените правила, самото решение е
основано на събраните по делото доказателства.
При този изход на делото основателно е искането на въззиваемата
страна за присъждане на разноски за производството. Процесуалният
представител на въззиваемата страна е оказал безплатна правна помощ
на основание чл.38, ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата, съгласно
представения договор за правна защита и съдействие. С оглед изхода на
спора и на основание чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата
15
жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на адв. Т.Й. адвокатско
възнаграждение в размер на 830 лв., съгласно чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1
от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения за
безплатна защита пред въззивния съд.
Настоящото решение може да се обжалва пред Върховния касационен
съд при условията на чл. 280 ГПК в едномесечен срок от връчването му на
страните.
Така мотивиран, Пловдивският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 262159 от 04.08.2021г. постановено по
гр.д.№ 3672 по описа за 2020 г. на ПРС, XXI гр.с., в обжалваната част, с която
се ОСЪЖДА Община Пловдив, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Пловдив, пл. „Стефан Стамболов” № 1, да плати на А. Е. М.,
ЕГН ********** – малолетна, действаща чрез законния си представител и
майка Й. П. С., ЕГН **********, с адрес: гр. П., ул. ***, следните суми: 10
000 лева - главница, представляваща обезщетение за неимуществени вреди –
болки, страдания и неудобства, в резултат от травматично увреждане,
претърпяно на 31.03.2019 г. – закрито счупване на горния край на лява
раменна кост, причинено при падане от съоръжение за игра на детска
площадка, стопанисвана от Община Пловдив, находяща се в междублоковото
пространство на ул. *** и ул. *** в гр. Пловдив, ведно със законната лихва,
считано от датата на увреждането 31.03.2019 г. до окончателното погасяване.
В останалата част решението на районният съд не е обжалвано и е
влязло в сила.
ОСЪЖДА Община Пловдив, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Пловдив, пл. „Стефан Стамболов” № 1, да заплати на адвокат
Т.Н. Й., ЕГН: **********, сумата от 830 лв. /осемстотин и тридесет лева/ -
адвокатско възнаграждение за оказаната във въззивното производство
безплатна правна помощ на А. Е. М..
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд при
условията на чл. 280 ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните.
16
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
17