Р Е Ш Е Н И Е
№
........../.........................., гр. Варна
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Административен съд – Варна, ІІІ тричленен
състав
на шести октомври две хиляди двадесет и
втора година
в публично заседание в следния състав:
Председател:
ЯНКА ГАНЧЕВА
Членове:ТАНЯ
ДИМИТРОВА
ДАНИЕЛА
НЕДЕВА
при секретар: Теодора Чавдарова и прокурора Владислав Т , като разгледа докладваното от съдията
Ганчева к.адм.д. № 1667 по описа за 2022 г., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл. 208 от АПК вр. с чл.63в ЗАНН.
Образувано е по
касационна жалба на В.Т.Д., депозирана чрез адв. А.Д., срещу Решение № 816
от 16.06.2022 г., постановено по АНД № 20223110200329/2022 г. на ВРС. С
обжалваното решение е потвърдено Наказателно постановление (НП) №
21-0442-000282 от 21.06.2021 г. на Началник сектор „Охранителна полиция” при
Четвърто РУ към ОД на МВР Варна, с което на касатора на основание чл. 175, ал.
1, т. 3 от ЗДвП, е наложено административно наказание „глоба” в размер на 50
лв. и „лишаване от право да управлява МПС за срок от един месец” за нарушение
на чл. 103 от ЗДвП.
В жалбата се твърди, че решението е неправилно,
незаконосъобразно, постановено при съществено нарушение на процесуалните
правила, нарушение на материалния закон и при явна несправедливост на
наложеното наказание. Твърди, че при издаване на наказателното постановление е
допуснато нарушение на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, което не е взето предвид от
ВРС. Оспорва фактическата обстановка описана в наказателното постановление и
възприета от въззивния съд. Излага съображения, че служителите на Агенция
„Пътна инфраструктура” не разполагат с правомощия по ЗДвП да осъществяват
контрол по спазването на правилата за движение и проверка на документи. В
оспореното решение не е цитирана конкретната хипотеза, която е нарушена от чл.
103 от ЗДвП, административнонаказващият орган неправилно е квалифицирал
нарушението. Сочи, че ВРС не обсъдил доводите на наказаното лице, по делото не
са приобщени доказателства – постановление на ВРП, не са разпитани като
свидетели служители на ІV РУ приели депозирана жалба срещу служителите извършил
проверката. Моли за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с
което НП да се отмени. В условията на евентуалност пледира отмяна на решението
и връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав. За с.з.
касаторът редовно призован не изпраща представител.
Ответникът – Началник
сектор „Охранителна полиция” в Четвърто
РУ към ОД на МВР Варна, редовно призован, не се явява представител. В
представени писмени бележки поддържа, че жалба е неоснователна, а обжалваното
решение правилно и законосъобразно, поради което моли да бъде оставено в сила
като постановено съобразно материалния и процесуалния закон. Претендира
присъждане на юрисконсултско възнаграждение. За с.з. ответника
редовно призован не изпраща представител.
Представителят на
Варненска окръжна прокуратура изразява становище за неоснователност на
касационната жалба. Моли да се остави в сила решението на ВРС като правилно и
законосъобразно.
Съдът, след като прецени
събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съотнесени
към наведените касационни основания, прие за установено следното от фактическа
и правна страна:
Пред Варненски районен
съд е обжалвано НП № 21-0442-000282 от 21.06.2021 г., издадено от Началник
сектор „Охранителна полиция” Четвърто РУ при ОД на МВР Варна, с
което на основание чл. 175, ал. 1, т. 3 от ЗДвП, на В.Д. е наложено
административно наказание „глоба” в размер на 50 лева и „лишаване от право” да
управлява МПС за срок от един месец за нарушение на чл. 103 от ЗДвП. Районния съд е приел следната фактическа
обстановка: на 23.02.2021 г. инспектори при Агенция „Пътна инфраструктура”
осъществявали контрол със служебен автомобил, означен като контролна единица на
Национално ТОЛ управление, по изпълнение на задълженията на водачите на МПС за
заплащане на винетна такса. До инспекторите по автоматизираната система,
постъпил сигнал, че автомобил с рег.№**** се движи без заплатена винетна такса.
Около 10.25 ч. инспектор обозначен с видима светлоотразителна жилетка спрял за
проверка автомобила управляван от касатора. Длъжностните лица обяснили
причината за проверката и му разпоредили да представи документ за самоличност. Д.
отказал да представи такъв, качил се и потеглил с превозното средство. За
установеното нарушение е съставен АУАН, въз основа на него на
21.06.2021 г. било издадено НП, в което били възприети описаните в АУАН
фактически констатации и правни квалификации и на Д. било наложено
административно „глоба” в размер на 50 лв. и „лишаване от право” да управлява
МПС за един месец.
Въззивният съд приел, че
НП е издадено от компетентен орган, а в хода на административнонаказателното
производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, опорочаващи
производството – НП е издадено в срока по чл. 34, ал. 3 ЗАНН, съобразено е с
нормата на чл. 57 ЗАНН, вмененото нарушение е индивидуализирано, посочени са
нарушените материалноправни норми.
След анализ на събраните
по делото доказателства и приложимата нормативна уредба, ВРС
приел, че е безспорно е установено извършването на нарушение на чл.
103 ЗДвП от страна на наказаното лице. Въззивният съд се е позовал на
показанията на разпитаните свидетели, според които Д. е реализирал отказ да
представи изискания му документ. Прието е, че наложеното наказание като вид и
размер е законосъобразно определено. При тези мотиви НП е оставено в сила и
наказаното лице е осъдено да заплати на ОД на МВР Варна 80 лева за
юрисконсултско възнаграждение.
Касационната жалба е
процесуално допустима като подадена в срока на обжалване по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, срещу подлежащ на касационен контрол пред настоящия
съд съдебен акт.
При постановяване на
решението, с което е потвърдено НП районният съд не е допуснал
съществени нарушения на процесуални правила, извършил е цялостна проверка на
обжалваното наказателно постановление. В тази връзка е изследвал дали акта за
установяване на административно нарушение е издаден при спазване на
разпоредбите по чл.40 - 43 ЗАНН, дали наказателното постановление съответства
на изискванията за съдържанието му по чл.57 ЗАНН, като е направил
законосъобразен извод, че не са допуснати съществени процесуални нарушения при
постановяването на обжалвания акт. Районният съд не е нарушил и процесуалните
правила относно събирането на допустимите и относими към спора доказателства,
подробно е обсъдил доводите на страните и в частност оплакванията на
жалбоподателя.
Настоящата инстанция
напълно споделя изводите на РС - Варна, като препраща на основание чл. 221, ал.
2 АПК към мотивите на въззивното решение.
Като неоснователни се
възприемат изложените в касационната жалба доводи, сочещи неправилност на
оспореното решение досежно нарушение на материалния закон. Настоящият състав
счита за правилни изводите на първостепенния съд относно доказаността на
извършеното нарушение по чл. 103 от ЗДвП. Разпоредбата на чл.167а, ал.2, 1 от ЗДвП сочи, че при изпълнение на функциите си по този закон определените от
председателя на управителния съвет на Агенция "Пътна инфраструктура"
длъжностни лица спират движещи се моторни превозни средства чрез сигнал със
стоп-палка с червена светлина, описваща полукръг, като сигнал за спиране може
да бъде подаден и от движещ се автомобил на Агенция "Пътна
инфраструктура", означен като контролна единица на Националното тол
управление, чрез постоянно светещ или мигащ надпис, проверяват документите за
самоличност на водача, както и всички документи, свързани с управляваното
превозно средство. Съгласно цитираната разпоредба законодателят е вменил
функции на длъжностни лица на Агенция „Пътна инфраструктура“ при изпълнение на
своите задължения да проверяват документите за самоличност на водача. Предвид
изложеното, неоснователни са твърденията на касатора, че служителите на Агенция
„Пътна инфраструктура“ не разполагат с правомощия по ЗДвП да осъществяват
контрол и проверка на документи, свързани с управлението на превозно средство.
Доводите в жалбата относно това какви документи могат да изискват служителите
на Агенция „Пътна инфраструктура“ са неотносими към спора, доколкото в случая
отговорността на касатора е ангажирана за това, че не е изпълнил разпореждане
да представи документ за самоличност, а не други документи. Правилно ВРС е
преценил, че в АУАН и НП вмененото във
вина на Д. нарушение е индивидуализирано в степен да разбере в какво е обвинен,
както и че описанието на нарушението
обхваща всички факти, свързани със съставомерните признаци на същото.
Правилни са изводите на
ВРС, че в хода на производството не са представени доказателства, които да
опровергаят установената фактическа обстановка. Неоснователно е твърдението за
допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, изразяващо се в липса
на разпит на служителите приели жалба срещу лицата извършили проверка на Д.. На
първо място с въззивната жалба не представено соченото постановление, видно от
протоколите от с.з. от Д. не са представени писмени доказателства, поради което
са неоснователни твърденията на касатора, че в хода на въззивното производство
не са обсъдени доказателства, за които дори няма данни да са представени. ВРС е
разпитал както актосъставителя, така и двамата свидетели присъствали при
съставяне на АУАН, в хода на съдебното производство от Д. не е правено искане
за разпит на други лица, поради което не са налице сочените от касатора нарушения.
Неоснователно е
твърдението в касационната жалба, че в оспореното решение не става ясно коя
точно хипотеза на чл.103 от ЗДвП не е изпълнил Д.. В мотивите на оспореното
решение, въззивният съд ясно е посочил нарушението извършено от касатора.
При извършената служебна
проверка на валидността, допустимостта и съответствието на съдебното решение с
материалния закон, съобразно изискванията на чл. 218, ал. 2 от АПК, не се
констатират пороци. Решението е постановено от законен състав, при
законосъобразно упражнено право на въззивна жалба, при правилно приложение на
материален закон.
По изложените
съображения настоящият състав на съда намира, че касационната жалба е
неоснователна, а решението на районния съд като правилно, следва да се остави в
сила.
При този изход на спора,
на основание чл. 63д, ал. 1 и ал. 4 ЗАНН, касаторът следва да бъде осъден да
заплати на ОД на МВР Варна съдебно-деловодни разноски за касационната инстанция
в размер на 80 лв., представляващи юрисконсултско възнаграждение, определено съгласно
чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ и чл. 37 от Закона за
правната помощ.
Водим от горното и на
основание чл.221 ал.2 от АПК във вр. чл.63в от ЗАНН, Съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 816 от 16.06.2022 г., постановено по АНД
№ 20223110200329/2022 г. на ВРС.
ОСЪЖДА В.Т.Д., ЕГН **********,
да заплати в полза на ОД на МВР Варна сумата в размер на 80
/осемдесет/ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението е окончателно
и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: