№ 4727
гр. София, 14.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 179 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:ГЕРГАНА ИВ. КРАТУНКОВА
при участието на секретаря Р.Е.Д.
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА ИВ. КРАТУНКОВА Гражданско
дело № 20211110133733 по описа за 2021 година
Ищецът З.О.З.“ЕАД е предявил срещу ответника З.Б.И.“ обективно съединени
осъдителни искове с правно основание чл. 411 КЗ за заплащане на сумата от 1 лв. /частичен
иск от иск в размер на 1491,50лв/, останала незаплатена част от регресно вземане по щета
№0020-200-0134-2018, ведно със законната лихва върху претендираната сума от датата на
завеждане на исковата молба до пълното изплащане на сумата, както и на основание
чл.86,ал.1 ЗЗД лихва за забава върху претендираната главница за периода от 01.10.2018г. –
10.06.2021г. в размер на 1лв. /частичен иск от иск в общ размер от 407,71лв./ Претендира
направените по делото разноски.
Ищецът твърди, че във връзка с реализирано на 07.05.2018 г. ПТП в гр.Я. е изплатил
сумата от 4675,51лв., представляваща застрахователно обезщетение за щетите по лек
автомобил „Ауди“, модел * *“ с рег. №***, застрахован при него по застрахова
„Автокаско“. Виновен за процесното ПТП е водачът на лек автомобил „Фолксваген *“ с рег.
№ ***, застрахован по застраховка Гражданска отговорност при ответника валидна към
датата на настъпване на застрахователното събитие. Общият размер на претенцията в едно с
ликвидационните разходи възлиза на 4857,40лв., като от страна на ответника е преведена
сумата от 3365,90лв., с което обосновава правният си интерес от предявяване на иск за
остатъка от сумата. Претендира разноски.
В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 ГПК, ответникът З.Б.И.“ АД не депозира
писмен отговор.
Допуснато е изменение на исковете за главница и лихви като същите се считат
предявени за сумата от 1422,10лв. главница и сумата от 388,74лв. – лихва за забава.
Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства
приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Съгласно разпоредбата на чл. 411 КЗ с плащането на застрахователното обезщетение
застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или
срещу лицето, застраховало неговата гражданска отговорност, до размера на платеното
обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне.
1
За възникване на регресното вземане е необходимо да се установят следните факти: да
е сключен договор за имуществено застраховане между ищеца и водача на увредения
автомобил, в срока на застрахователното покритие на който и вследствие виновно и
противоправно поведение на водач на МПС, чиято гражданска отговорност е застрахована
при ответника, да е настъпило събитие, за което ответникът носи риска, като в изпълнение
на договорното си задължение ищецът да е изплатил на застрахования застрахователно
обезщетение в размер на действителните вреди. В случая посочените предпоставки са
налице.
За безспорни и ненуждаещи се от доказване са обявени следните обстоятелства, че е
налице валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност
на автомобилистите“ за МПС „Фолксваген *“, рег.№ ***, както и че е изплатено
застрахователно обезщетение в размер на 4675,51 лв. на Иван Георгиев Иванов, собственик
на увредения автомобил.
Спорен по делото е размерът на причинените вреди.
По делото е изслушана САТЕ от заключението на която се установява, че размерът на
вредите по процесното МПС лек автомобил лек автомобил „Ауди“, модел * *“ с рег. №***
са в размер на 8779,64лв., а с включени лквидационни разходи – 8794,64лв. Вещото лице
посочва, че застрахователят е заплатил обезщетение при условията на тотална щета,
определена по методиката му. Отразено е, че размерът на вредите изчислен по реда на
Наредба 49/2014г. е в размер на 8035,26 Посочено е, че действителната пазарна стойност на
автомобила към датата на настъпване на застрахователното събитие е 6840лв. Отразено е в
експертизата, че при наличие на тотална щета и предвид определената действителна
стойност на автомобила размерът на обезщетението е 4788лв., а стойността на запазените
части е 2052лв.
Не е предмет на спор и факта, че гражданската отговорност на делинквента е
покрита по силата на сключен между ответното дружество и собственика на управляваното
от делинквента МПС, договор за застраховка „Гражданска отговорност”, с който е покрита
гражданската му отговорност.
Суброгационното право зависи от размера на застрахователното обезщетение, което
застрахователят е платил на застрахования, и от размера на обезщетението, което третото
лице като делинквент дължи съгласно чл. 45, ал. 1 ЗЗД на застрахования, а в случаите на чл.
411 КЗ – и от размера на застрахователната сума, предвидена в договора за застраховка
“Гражданска отговорност”. Дължимото обезщетение е равно на вредата към деня на
настъпване на застрахователното събитие, което не може да надвишава действителната
стойност на увреденото МПС и не може да е по – малко от изчисленото по методиката.
Видно от заключението на вещото лице, че действителната стойност на автомобила е
6840лв., а обезщетението което се дължи при тотална щета е в размер на 4788лв. След
приспадане на платената от ответника сума се дължи разлика в размер на 1422,10лв. в
какъвто размер е предявен настоящият иск, след допуснатото изменение.
По отношение на иска с правно основание чл.86,ал.1 ЗЗД.
Регресното вземане по чл. 411 от КЗ възниква като безсрочно. За да бъде поставен
длъжникът по него в забава, е необходимо да е бил поканен от ищеца да плати (чл. 84, ал. 2
от ЗЗД). По делото като начална дата на претенцията за лихва за забава ищецът посочва
датата 01.10.2018г., която дата следва датата на която е връчена отправената до ответника
регресна покана – 29.08.2018г. Размерът й изчислен с онлайн приложение за изчисляване на
законна лихва е равен на 388,74лв., поради което предявеният иск се явява изцяло
основателен.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски има само ищцовата страна.
Ищецът претендира сумата от 100лв. – държавна такса, 150лв. – депозит САТЕ и
440лв. –адвокатски хонорар. Съдът, не счита че заплатеното адвокатско възнаграждение е
2
прекомерно, доколкото е в близък до минималния предвиден по Наредбата за минималните
размери на адвокатските възнаграждения размер, поради което направените разноски се
дължат в пълен размер.
По изложените съображения Софийски районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА З.Б.И.“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: *** да заплати
на З.О.З.“АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: *** на основание чл. 411, изр.
2 КЗ вр. чл. 45 ЗЗД сумата 312,69 лева, представляваща незаплатено регресно вземане за
платено застрахователно обезщетение по имуществена застраховка "Автокаско" за вреди на
лек автомобил „Ауди“, модел * *“ с рег. №***, причинени от пътнотранспортно
произшествие, настъпило на 07.05.2018 г. в гр. Я. ведно с включени разходи за определянето
му, заедно със законната лихва от 14.06.2021г. до погасяване на задължението; на основание
чл.86,ал.1 ЗЗД сумата от 388,74лв. – мораторна лихва дължима за периода от 01.10.2018г. до
10.06.2021г., както и на основание чл.78,ал.1 ГПК сумата от 690лв. – разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчване на препис от същото на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3