№ 139562
гр. София, 08.11.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 157 СЪСТАВ, в закрито заседание на
осми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ЗОРНИЦА ИВ. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА ИВ. ТОДОРОВА Частно
гражданско дело № 20231110159973 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 410 ГПК.
Образувано е по Заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК с вх. № 306891/31.10.2023 г., подадено от „Профи Кредит
България” ЕООД срещу Н. Н. И..
Съдът, като обсъди доводите на заявителя, данните по делото и въз основа
императивните разпоредби на закона, намира за установено следното:
В производството по чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 ГПК съдът издава заповед за
изпълнение, освен ако искането е в противоречие със закона или с добрите нрави, или
се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице
обоснована вероятност за това. В случая към заявлението кредиторът е представил
заверен препис от договора за кредит, от който произтича неговото вземане,
приложенията към него и общи условия, съобразно изискването на чл. 410, ал. 3 от
ГПК. Това дава възможност на съда да извърши преценка относно наличието или не на
неравноправни клаузи, от които произтича вземането, или част от вземането на
заявителя, както и дали искането противоречи на закона и добрите нрави. В
конкретния случай, настоящата инстанция намира, че е налице обоснована вероятност
някои от вземанията на заявителя да се основават на неравноправни клаузи, както и, че
част от тях противоречат на закона и добрите нрави.
Такова вземане, според настоящия състав е за сумата от 396,11 лева,
представляваща възнаграждение за закупени и използвани допълнителни услуги. В
тази част искането на заявителя противоречи на закона, доколкото разпоредбата на чл.
10а, ал. 2 от ЗПК забранява на кредитора да изисква заплащане на такси и комисиони
за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Несъмнено
допълнителните услуги, дефинирани в чл. 15.1 от договора като приоритетно
разглеждане на искането за отпускане на потребителски кредит, като начален етап от
1
сключването на договора представлява дейност по усвояването на кредита и не би
могла да се подведе под дефиницията за „допълнителни услуги“ по смисъла на чл. 10а,
ал.1 от ЗПК, за която дейност е предоставена законова възможност кредитодателят да
събира допълнителни такси/възнаграждения. Същото се отнася и по отношение на
другите допълнителни услуги, които съобразно чл. 15.2. от договора за кредит
процесната услуга представлява осигуряване на право на кредитополучателя да
променя погасителния си план при изпълнение на съответните специфични
изисквания, описани в същите разпоредби (право на кредитополучателят да отложи
погасяването на вноски при наличието на обективни причини за невъзможност на
плащането). Освен, че така уговореното възнаграждение е свързано с дейността на
кредитодателя с управлението на кредита, съдът намира, че независимо дали
кредитополучателят се е възползвал или не от предоставената допълнителна услуга,
същата на практика представлява предварително уговорено и заплащано заедно с
погасителната вноска възнаграждение с обезщетителен характер за продължаването на
срока на договора, на което кредитодателят няма право поради изричната забрана на
чл. 33, ал. 2 от ЗПК – кредиторът има право на обезщетение за забава в размер на
законната лихва, а в случая такова е претендирано като отделно вземане със
заявлението.
От друга страна, така уговорените възнаграждения (за приоритетно разглеждане
на искането за кредит и за правото да се промени погасителния план) по съществото си
представляват разход по кредита, който следва да бъде включен при изчисляването на
годишния процент на разходите – индикатор за общото оскъпяване на кредита – чл. 19,
ал. 1 и 2 ЗПК. Този извод следва от дефиницията на понятието „общ разход по кредита
за потребителя“, съдържаща се в § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, според която това са всички
разходи по кредита, включително лихви, комисионни, такси, възнаграждения за
кредитни посредници и всички други разходи, пряко свързани с договора за
потребителски кредит, които са известни на кредитора, и които потребителят трябва да
заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за
кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на
договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите,
когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и
условия; общият разход по кредита за потребителя не включва нотариални такси.
Съгласно чл. 19, ал. 4 ЗПК, годишният процент на разходите не може да бъде по-висок
от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове или във
валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България
(основен лихвен процент – 0.1 %, плюс 10 %), което означава, че лихвите и разходите
по кредита не могат да надхвърлят 50 % от взетата сума. Клаузи в договор,
надвишаващи определените по ал. 4, са нищожни по аргумент от чл. 19, ал. 5 ЗПК.
Съпоставянето с общия размер на процесното възнаграждение за допълнителна услуга
2
за приоритенто разглеждане на заявка за отпускане на кредит и документи и
начислената договорна лихва, с размера на главницата по договора за кредит обуславят
извода, че горепосоченото ограничение е превишено, поради което клаузите, с които
то е уговорено са нищожни на основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД.
По отношение на претенцията в размер на 30 лв. – такса за извънсъдебно
събиране на вземането, съдът намира следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 33 от ЗПК при забава на потребителя кредиторът
има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата, а
съгласно ал. 2 на същата разпоредба когато потребителят забави дължимите от него
плащания по кредита, обезщетението за забава не може да надвишава законната лихва.
Следователно ЗПК е ограничил възможността кредиторът да събира разходите по
събиране на просрочено вземане при неизпълнение на кредитополучателя на
задълженията му по договора за кредит, до възможността да претендира обезщетение
за забава в размер не по-голям от размера на законната лихва. Кредиторът, уговаряйки
клауза за дължимост и начисляване на такса, покриваща разходите за събиране на
просрочено вземане, наред с обезщетение за забава в размер на законната лихва,
същата е в пряко противоречие с разпоредбата на чл. 33 от ЗПК, поради което клаузата
противоречи на закона и се явява нищожна на основание чл. 26, ал. 1, пр.1 от ЗЗД.
Въз основа на изложеното съдът намира, че посочените претенции на заявителя се
основават на нищожни клаузи и в този смисъл искането в тази част противоречи
закона, поради което в тази част заявлението следва да се отхвърли.
Заявителят може да обжалва настоящото разпореждане или да предяви иск за
вземането си, въпреки че съдът е отказал да издаде заповед за изпълнение.
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ Заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК с вх. № 306891/31.10.2023 г., подадено от „Профи Кредит
България” ЕООД срещу Н. Н. И., в частта за сумата 396,11 лв., представляваща
възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги и за сумата 30,00 лв. – такса
за извънсъдебно събиране на вземането по Договор за потребителски кредит №
30034474868/18.01.2019 г.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО може да бъде обжалвано с частна жалба пред СГС в
едноседмичен срок от получаване на препис от заявителя.
ПРЕПИС от разпореждането да се връчи на заявителя.
3
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4