№ 333
гр. София, 29.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО 9 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Мила П. Лазарова
при участието на секретаря Даниела Д. Генчева
в присъствието на прокурора Л. Ст. Д.
като разгледа докладваното от Мила П. Лазарова Частно наказателно дело №
20241100203869 по описа за 2024 година
МОЛИТЕЛЯТ Е. Н. Б. - редовно призован, не се явява.
Връзка със същия е осъществена посредством „скайп“ със СЦЗ, където
молителя търпи наказание „лишаване от свобода“. Същата е осъществена във
връзка с депозирана изрична негова молба, че не желае да участва лично в
настоящето производство.
В залата се явява и неговият защитник адв. С. Н., с пълномощно по
делото.
СГП изпраща представител.
АДВ. Н.: Да се даде ход на делото.
МОЛИТЕЛЯТ: Да се даде ход на делото.
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ намира че, не са налице процесуални пречки за даване ход на
делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И :
1
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
СНЕМА САМОЛИЧНОСТ НА ОСЪДЕНОТО ЛИЦЕ и МОЛИТЕЛ в
настоящото производство:
Е. Н. Б. с ЕГН **********, роден на **** год. в гр. Бургас, българин,
български гражданин, неженен, висше образование, към момента не работи, с
постоянен адрес в гр. София, бул. ****, понастоящем търпи наказание
„Лишаване от свобода“ в СЦЗ, осъждан.
СЪДЪТ РАЗЯСНИ НА ОСЪДЕНОТО ЛИЦЕ правата му в настоящото
производство.
ОСЪДЕНОТО ЛИЦЕ Б.: Разбрах правата си. Нямам искания за отводи
към състава на съда, прокурора и секретаря. Нямам доказателствени искания.
АДВ. Н.: Нямам искания за отводи. Няма да соча доказателства. Нямам
доказателствени искания.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам искания за отводи. Няма да соча доказателства.
Нямам доказателствени искания.
СЪДЪТ, с оглед становището на страните намира, че следва да бъде
даден ход на съдебното следствие, поради което
О П Р Е Д Е Л И
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ
СЪДЪТ ДОКЛАДВА постъпилата молба от осъденото лице Е. Б., с която
желае да бъдат признати и приети за изпълнение осъжданията му в Република
Румъния и Република Италия, както и приобщеното към настоящото
производство предложение от Илияна Кирилова - градски прокурор на СГП за
признаване осъждането на Б. в Република Румъния.
СЪДЪТ ДОКЛАДВА и постъпили 2 броя удостоверения по чл. 3 от
ЗПИИСАННЛСМВЛС - едното от Република Италия, заедно с преписи от
влязлата в сила присъда, а другото от Република Румъния с преписи от
румънската влязла в сила присъда, задно с извършените им преводи на
български език.
СЪДЪТ ДОКЛАДВА постъпили справки от СЦЗ относно изтърпения
срок на наказание „лишаване от свобода“ към момента от осъденото лице.
СЪДЪТ ДОКЛАДВА постъпили актуални справки за съдимост, справка
от Унифицирана информационна система на прокуратурата на Република
България, справка от регистъра на лице с неприключили наказателни
производства и Централна информационна система на Следствените служби.
2
СТРАНИТЕ (поотделно) Нямаме доказателствени искания.
СЪДЪТ намира делото за изяснено от фактическа страна, поради което
О П Р Е Д Е Л И
ПРОЧИТА И ПРИЕМА приложените по делото писмени доказателства.
ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ.
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ
АДВ Н.: Моля да постановите съдебен акт с който въз основа на молбата
на моя подзащитен да признаете присъди наложени на същия от Република
Румъния и Република Италия в следния смисъл:
Видно от представените доказателства по делото Република Румъния е
постановила спрямо моя подзащитен присъда от 25.05.2016г. на трибунала в
Букурещ, Първо НО, влязла в сила на 21.06.2017 г., с която на моя подзащитен
е наложено наказание „лишаване от свобода“ в размер на 10 години и 6
месеца за две извършени от него престъпления, изчерпателно посочени в
присъдата на Република Румъния и удостоверението по чл. 3 от
ЗПИИСАННЛСМВЛС.
По същите нямам възражения и следва да бъде приспособено
наказанието така както е предвидено в румънската присъда.
По отношение на италианската присъда, моля да имате предвид
следното: В полученото удостоверение по смисъла на ЗПИИСАННЛСМВЛС
се твърди, че с присъда на съда в гр. Милано подзащитният ми Б. е осъден за 3
престъпления, а именно - ръководство на ОПГ, за трафик на наркотични
вещества и опит за трафик на наркотични вещества. Тези престъпления са
посочени само цифрово от прокурора изготвил удостоверението, както и от
съда постановил присъдата. Видно от самата присъда е наложено едно
наказание, което след това е увеличавано, след това редуцирано и в крайна
сметка е определено на 20 години „лишаване от свобода“, като видно от
приложените книжа претенцията на италианските власти е Б. да изтърпи 19
години „лишаване от свобода“, тъй като е зачетен предварителен арест в
размер на 11 месеца и 24 дни.
Описаната в цитираните документи удостоверени по присъдата
фактическа обстановка изцяло отговаря на обективните елементи на
престъплението по чл. 321, ал.1 от НК на Република България.
Но вторичните престъпления за които се твърди, че Б. е осъден, не са
посочени в никаква конкретика досежно действия извършени от Б., досежно
време на извършване на деянията, както и място. Единствено по отношение на
3
времевия период са налице фактически твърдения за първото престъпление, а
именно ръководство на ОПГ, като това деяние се претендира да е извършено в
периода м. декември 2007 г. – м. април 2008 г.
От фактическата обстановка приета от италианския съд, досежно
твърдените за извършени от Б. престъпления, квалифицирани от италианските
власти като трафик и опит за трафик на наркотични вещества, липсват
обективни елементи като време, място и конкретно изпълнително деяние,
извършено именно от Б.. Налице са твърдения, че се касае за наркотични
вещества иззети в международни води. Изрично в документите е посочено, че
става въпрос за разследване на испански и португалски съдебни власти,
поради което италианският съд се е явявал некомпетентен, касателно тези две
престъпления и не е разследвал подобна инкриминирана дейност.
Отделно, видно от фактическата обстановка приета от италианските
власти, няма приети факти, които да сочат, че наркотичните вещества за които
се претендира да са обект на престъпления са преминали през граница, на
която и да е държава за да може българският съд да квалифицира подобно
деяние по смила на чл. 242 от НК. Най-същественото е, че липсват повече от
елементите от обективна страна и най-вече конкретна дата.
Изложени са обаче факти, че Б. е финансирал конкретните престъпления
по трафик на наркотици чрез трети лица, посочени като референти, което
деяние, без съответната конкретика не може да бъде квалифицирано нито по
чл. 242 от НК, нито по чл. 354а от НК. Действително по тези престъпления,
съобразно специалния закон, не се изисква двойна наказуемост. Доколкото
обаче липсват факти приети от съдилищата за тях относно съществени
елементи от субективна страна на деянието, то българският съд не може да
приеме, че това престъпление следва да бъде приспособено и съответно
наказанието наложено на Б. така както се претендира.
Именно относно тези 2 престъпления - трафик и опит за трафик, като
извършени извън територията на Република Италия, така както е прието и от
самия съдебен акт на италианските съдебни власти, следва да се приложи
разпоредбата на чл. 464, т. 6 от НПК, приложима съгласно параграф 4 от
Специалния закон за неуредени въпроси, според която разпоредба искане на
друга държава за признаване и изпълнение на присъда, постановена от нейн
съд се отхвърля, когато престъплението е извършено извън нейната
територия. Т.е., доколкото приетата от италианския съд фактическа
обстановка, че тези две деяния са извършени в международни води в близост
до Португалия и Испания, разследването по тези престъпления е извършено
от съответните испански и португалски власти, то очевидно и географски
преценено същите не са извършени на територията на Република Италия, т.е.
италианският съд не е компетентен да произнася присъда в този смисъл.
На следващо място, по отношение на престъплението по чл. 321, ал.1 от
НК следва да се приложи редакцията на българския закон към датата на
извършване на деянието, а именно м. декември 2007 г. – м. април 2008 г., т.е.
редакцията на закона към 2002 г., доколкото този закон се явява по
благоприятен за осъдения. Деянието на Б. следва да се квалифицира именно
4
по този текст, а не по квалифицирания такъв по ал. 3, доколкото към 2002 г.
или по-точно към датата на извършване на деянието 2007 г. - 2008г.
българският закон не предвижда криминализиране на престъпления ОПГ,
създаден с цел извършване на трафик или контрабанда с наркотични
вещества, не предвижда и въведения по-късно през 2009 г. квалифициращ
елемент „користна цел“, като от фактическата обстановка, приета от
италианския съд не може да се приеме, че са налице елементи на състава на
чл. 354-а от НК.
Редакцията на чл. 321, ал.1 от НК към инкриминирания период
предвижда ЛОС в граници от 3 до 10 години. В този смисъл единствената
възможна правна квалификация на деянието, съобразно описаната фактология
в италианския съдебен акт, е именно по чл. 321, ал.1 от НК, в редакцията от
2002г. И това е така, тъй като никой не може да бъде съден за деяние, което
към момента на извършеното му не е било криминализирано.
Извън горното, всеки следва да бъде съден по най-благоприятния за него
закон.
Следователно приспособявайки деянието и адаптирайки наказанието
към българския закон, Б. следва да бъде осъден за престъпление по чл. 321,
ал.1 от НК, като максималното наказание което следва да му бъде наложено за
това престъпление е 10 години „лишаване от свобода“.
Следва да бъде зачетено и посочения от италианските власти
предварителен арест от 11 месеца и 24 дни.
Моля да не приспособявате към българския наказателен закон
твърденията за извършени престъпления по т. 2 и т. 3 от Удостоверението по
изложените вече съображения.
ОСЪДЕНИЯТ Б.: Поддържам изцяло това, което каза защитникът ми.
Нямам какво да добавя.
ПРОКУРОРЪТ: Считам, че са налице основанията за признаване и
приемане за изпълнение на Присъда № 1311 от 25 май 2016г. на Трибунала
Букурещ, Първо наказателно отделение, потвърдена с Решение № 986 от
21.06.2018г. на Апелативен съд, гр. Букурещ, с която на българския гражданин
И. Н. Б. е наложеното наказание ЛОС за 2 престъпления съответстващи на
това по чл. 242, ал. 4 вр. ал.2 от НК на Република България и по чл. 354а, ал. 2
вр. ал. 1 от НК на Република България, извършени през м. април 2012 г.
Наложеното в Република Румъния наказание в размер на 10 г. и 6 м. ЛОС
не следва да бъде редуцирано на основание чл. 13, ал. 1 от Специалния закона,
доколкото не надвишава предвиденото в българския НК наказание за същото
престъпление.
Видно от приложените по делото материали осъденият не е бил
задържан във връзка с това наказателно производство и следва да търпи
пълния размер на наложеното наказание при първоначален „строг“ режим. За
разлика от защитата считам, че следва да се признае и приеме за изпълнение
изцяло присъдата постановена от Трета наказателна секция на Апелативен съд
Милано, влязла в законна сила на 08.06.2017 г., с която Б. е осъден за 3
5
престъпления имащи аналог в български НК – престъплението по чл. 321, ал.
1 от НК, което е извършено за времето от м. декември 2006 до м. април 2008
г.; престъпление по чл. 242, ал. 4 вр. ал. 2 от НК, извършено на 14.02.2007 г.,
както ясно е отразено в Удостоверението в което са отразени напълно
изчерпателно и времето, и мястото, и участието на осъденото лице, също така
и изпълнителното деяние. Считам, че безспорно е осъществен състава на
престъплението по чл. 242, ал. 4 вр. ал. 2 НК и престъпление по чл. 242 ал. 9,
вр ал. 2 от НК, извършено за времето от м. декември 2007 г. до м. април 2008 г.
Съгласно принципа за взаимно признаване и доверие между страните
членки на ЕС българският съд няма компетенция да променя и да анализира
присъдата издадена в чужда държава, членка на ЕС. Наложеното за тези
престъпления общо наказание не надхвърля максималния срок на
наказанието, предвиден за престъплението по чл. 242, ал. 4 НК, поради което
не се налага редукция. Същото следва да остане в размер на 20 години ЛОС
при първоначален „строг“ режим.
От това наказание на основание чл. 12, ал. 9 от Специалния закон следва
да се приспадне периода, в който осъденият е бил временно задържан по това
наказателно производство изрично посочен в удостоверението, а именно 11
месеца и 24 дни.
Намирам, че представените от Република Румъния и от Република
Италия удостоверения съдържат всички изискуеми реквизити. Не е налице
несъответствие с постановените съдебни актове, които също са приложени по
делото. Удостоверенията не са оттеглени. Не е налице акт по силата на който
наказанията да не подлежат на изпълнение. Намирам, че не е налице нито
едно от основанията посочени в чл. 15 от Специалния закон при които може да
бъде отказано признаване и изпълнение на чуждите съдебни актове.
По тези съображения, Ви моля да ги признаете и да ги приемете за
изпълнение при посочените по горе условия.
АДВ. Н. (реплика): Във връзка с твърденията на СГП, че
инкриминирания период е от м. декември 2006 г. до м. април 2008 г., моля да
вземете предвид не удостоверението, а присъдата на италианските власти,
доколкото там е посочено, че става въпрос за периода м. декември 2007 г. – м.
април 2008 г.
Отделно от това, видно от приложените български документи, а именно
справка за съдимост и престой в местата за лишаване от свобода Е. Б. е бил
лишен от свобода почти през цялата 2007 г., т.е., няма как да е извършвал
престъпления през този период.
По отношение на твърдението, че престъпление по чл. 242 НК е
извършено на 14.02.2007г., което било видно от Удостоверението по
специалния закон представено от италианските власти, изрично е посочено, че
това се е случило в испански и португалски териториални води, т.е.
приложима е разпоредбата на чл. 264, ал. 6 от НК от една страна, а от друга –
деянието макар и извършено, никакви фактически твърдения не са
представени какво е свършил г-н Б. с цел подпомагане на тази инкриминирана
дейност, т.е. изрично съдът е посочил, че не е разследвал това престъпление,
6
българският съд няма право да променя фактите, така както са изложени в
съдебните книжа, но българският съд следвайки фактите трябва да
приспособи същите към българското материално право.
В този смисъл не може да приемаме генерално, че става въпрос за
контрабанда, доколкото нашето престъпление по чл. 242 НК изисква
преминаване през държавни граници, а такова твърдение няма.
Отделно, фактите така са посочени, че не могат да бъдат приспособени
към нито една от българските материално правни норми за престъпление
предвидено в НК.
МОЛИТЕЛЯТ Б.: Поддържам становището на защитника си.
СЪДЪТ ДАВА ПОСЛЕДНА ДУМА НА МОЛИТЕЛЯ
МОЛИТЕЛЯТ Б.: : Нямам какво да добавя.
СЪДЪТ СЕ ОТТЕГЛИ НА СЪВЕЩАНИЕ.
Настоящото производството е образувано по реда на чл. 12 и
следващите от ЗПИИСАННЛСМВЛС.
Образувано е по молба на осъдения Е. Н. Б., с която същият е поискал
признаване на наказателно решение номер 986/А на Апелативен съд гр.
Букурещ, Република Румъния, влязло в сила на 21.06.2017г. и на влязла в сила
на 08.06.2017г. присъда номер 2234/2013 г. на Апелативен съд гр. Милано,
Република Италия и във връзка с рамково решение 2008/909/ПВР на съвета на
ЕС от 27.11.2008г. за прилагане на принципа за взаимно признаване на
съдебни решения по наказателни дела.
От изпратения от румънските власти съдебен акт, в превод на
български език и придружаващо го Удостоверение по чл. 3 от
ЗПИИСАННЛСМВЛС, издадено по образец съгласно приложение 1, се
установява, че:
Със съдебно решение от 25.05.2016г. на Трибунал Букурещ, Наказателно
отделение, потвърдено с наказателно решение номер 986/А на Апелативен съд
гр. Букурещ, Второ наказателно отделение, Република Румъния, влязло в сила
на 21.06.2017г., се установява, че българският гражданин Е. Н. Б. е бил
признат за виновен в извършването на две престъпления:
1. По чл. 3, ал. 1 и ал. 2 от Закон 143/2000 на Република Румъния;
2. По чл. 2, ал. 1 и ал. 2 от Закон 143/2000, с прилагане на чл. 38, ал. 1 от
НК и чл. 5 от НК на Република Румъния,
като му е било наложено едно общо наказание „лишаване от свобода“ за срок
от 10 години и 6 месеца.
Анализирайки престъпленията, посочени в окончателното съдебно
решение на Апелативен съд гр. Букурещ, Второ наказателно отделение,
7
Република Румъния, съдът констатира, че същите представляват престъпления
и по българското законодателство, а именно всяко от тях съответства на
престъпление по чл. 242, ал. 2, пр. 1 вр. ал. 1 от НК.
Чл. 242, ал. 2 от НК предвижда, че съставомерно е деянието, изразяващо
се в пренасяне през границата на страната на високорискови наркотични
вещества, без надлежно разрешително. Именно ал. 2 на посочената разпоредба
надгражда основния законов текст – чл. 242, ал. 1 от НК, визирайки конкретно
наркотични вещества и по-точно високорискови такива, каквото представлява
кокаинът, като следва да бъде посочено, че именно в тази насока са данните,
съдържащи се в преписите от румънската присъда и изложеното кратко
съдържание в удостоверението по чл. 3 от ЗПИИСАННЛСМВЛС, издадено от
румънската държава.
От изложеното следва да се направи извода, че описаните в
разглежданото удостоверение по чл. 3 ЗПИИСАННЛСМВЛС от Република
Румъния и влязлото в сила съдебно решение престъпни деяния, извършени от
осъдения Б., осъществяват всички обективни и субективни признаци,
визирани в разпоредбата на чл. 242, ал. 2 вр. ал. 1 от НК.
На следващо място, следва да се прецени съгласно разпоредбата на
чл. 13 от ЗПИИСАННЛСМВЛС налага ли се приспособяване на наложеното
наказание "лишаване от свобода", като решаването му е предопределено от
правната квалификация на извършеното, която съгласно разпоредбата на чл.
12, ал. 8 от ЗПИИСАННЛСМВЛС съдът следва да направи в производството
по признаване на съдебния акт и каквато в случая вече бе вече направена.
За престъплението по чл. 242, ал. 2, пр. 1 вр. ал. 1 от НК на
Република България към момента на извършване на деянието и влизане на
присъдата в сила се предвижда наказание "лишаване от свобода" за срок от
десет до петнадесет години и глоба от сто хиляди до двеста хиляди лева.
Наложеното от издаващата държава наказание е лишаване от свобода за срок
от 10 (десет) години и 6 (шест) месеца, което е по-леко от максималното
наказание, което може да бъде наложено за престъплението съгласно
българското законодателство, а именно 15 години лишаване от свобода. Ето
защо и не се налага приспособяване на наложеното наказание "лишаване от
свобода". Същото следва да бъде прието за изпълнение в наложения му от
румънския съд общ размер от 10 години и 6 месеца.
Доколкото румънските съдебни органи не са наложили наказание
„глоба“, то за съда не съществува възможност да наложи такова на осъдения
към този момент, въпреки че такава е предвидена съгласно българското
законодателство.
Съдът съобрази също така, че не са налице и предпоставките, посочени в
чл. 15 и чл. 16 от ЗПИИСАННЛСМВЛС представляващи основания за отказ за
признаване на обсъжданата присъда. Не е налице и визираната в чл. 15, ал. 1,
т. 8 от същия закон хипотеза, доколкото тя урежда възможността за отказ при
оставащи по-малко от шест месеца за изтърпяване от наложеното в
издаващата държава, а не от приспособеното в изпълняваща държава
наказание.
8
Следва да бъде посочено, че не се нарушава принципа „ne bis in idem” и
не е изтекла давността, както по италианското, така и по българското
законодателство.
Престъпленията, за които Б. е бил признат за виновен в Република
Румъния не попадат в списъка от престъпления, за които се изисква двойна
наказуемост на осн. чл. 8, ал. 2 от ЗПИИСАННЛСМВЛС. От друга страна
двойната наказуемост е налице, доколкото Б. е осъден за престъпления, които
съставляват на такива, както по румънското законодателство, така и по
българското.
Осъденото лице се намира на българска територия и изрично е пожелало
да търпи в Република България наложеното му наказание от чуждия съд.
Не са налице и възрастови ограничения по отношение на наказателната
отговорност.
Изложеното води до извода, че всички формални условия за признаване
и изпълнение на постановеното осъждане в Република Румъния са налице.
Предвид факта, че Б. е осъден на наказание „лишаване от свобода“ за
срок от 10 години и 6 месеца, то същият следва да изтърпи наказанието си при
първоначален „строг“ режим на изтърпяване на осн. чл. 57, ал. 1, т. 2, б.“а“ от
ЗИН.
От изпратения от италианските власти съдебен акт, в превод на
български език и придружаващо го удостоверение по чл. 3 от
ЗПИИСАННЛСМВЛС, издадено по образец, съгласно приложение 1, се
установява, че:
- с присъда номер 2234/2013 на Апелативен съд гр. Милано от
21.03.2016г., влязла в сила на 08.06.2017г., българският гражданин Е. Н. Б. е
бил признат за виновен в извършването на три престъпления:
Първото е по чл. 74, ал. 1 от Президентски указ 309/1990, чл. 74, ал. 3 от
Президентски указ 309/1990, чл. 80, ал. 2 от Президентски указ 309/1990;
Второто осъждане е по чл. 110 от НК, чл. 73, ал. 1 от Президентски указ
309/1990, по чл. 73, ал. 6 от Президентски указ 309/1990, както и по чл. 80, ал.
2 от Президентски указ 309/1990, чл. 4 от Закон 146/2006;
Третото осъждане е по чл. 110 от НК, чл. 56 от НК, чл. 73, ал. 1 от
Президентски указ 309/1990, чл. 73, ал. 6 от Президентски указ 309/1990, чл.
80, ал. 2 от Президентски указ 309/1990, както и чл. 4 от Закон 146/2006,
като му е било наложено едно общо наказание „лишаване от свобода“ за срок
от 20 години.
Предвид искането на осъдения да доизтърпи наложеното му наказание в
Република България е било издадено Удостоверение по чл. 3 от
ЗПИИСАННЛСМВЛС от издаващата държава, в случая Италия. Същото е
относимо към влезлия в сила съдебен акт, а именно Присъда № 2234/2013 на
Апелативен съд гр. Милано от 21.03.2016г., влязла в сила на 08.06.2017г, който
представлява съдебен акт по смисъла на чл. 1 от ЗПИИСАННЛСМВЛС и
съдържа необходимите реквизити, предвидени както в чл. 4 от Рамково
решение 2008/909/ПВР на съвета на ЕС от 27.11.2008г. за прилагане на
9
принципа за взаимно признаване на съдебни решения по наказателни дела,
така и изискванията на Приложение 1 от българския ЗПИИСАННЛСМВЛС.
Посочен е и постоянния адрес на осъдения, който определя компетентността
на СГС в случая.
В посоченото удостоверение по чл. 3, издадено от италианската държава
се посочва, че Б. е осъден за три престъпления. Посочени са правните
квалификации съгласно италианското законодателство, като словесно са
описани от фактическа страна по преценка на издаващия орган, като следва да
бъде посочено, че липсва посочване на обективни елементи в техните
подробности, като време, място, изпълнително деяние, степен на участие във
всяко едно от посочените престъпления.
Към удостоверението по чл. 3 е приложен препис от присъдата на
италианския съд, но към нея не са приложени диспозитивите на трите
осъждания, както и конкретните наложени наказания за всяко от
престъпленията. Италианската държава се е задоволила да посочи в
удостоверението само общия определен размер на наказанието за трите
осъждания, а именно 20 г. „лишаване от свобода“, като следва да бъде
посочено, че комуникацията с италианската държава беше изключително
трудна и бавна, като отне повече от 9 месеца, въпреки множеството положени
усилия от съдебния състав.
Анализирайки първото престъпление по пункт 1 в удостоверението от
италианската държава по чл. 74, ал. 1 от Президентски указ 309/1990, чл. 74,
ал. 3 от Президентски указ 309/1990 и чл. 80, ал. 2 от Президентски указ
309/1990, включено в присъдата и удостоверението по чл. 3 от
ЗПИИСАННЛСМВЛС и извършено от осъдения Б., то по преценка на
настоящия съдебен състав осъществява всички обективни и субективни
признаци, визирани в разпоредбата на чл. 321, ал. 1 от НК. До този извод
съдът достигна анализирайки данните по делото, като следва да бъде
посочено, че в удостоверението са изложени данни за участие на Е. Б., като
организатор/ръководител на ОПГ във времевия период 2006-2008г. Именно
затова по отношение на престъплението по чл. 321, ал. 1 от НК следва да се
приложи редакцията на НК от ДВ, брой 92 от 27.09.2002г., доколкото се явява
по-благоприятен закон за осъдения. Разпоредбата на чл. 321, ал. 3 от НК, в
редакцията й от 27.09.2002г., предвижда, че когато групата е въоръжена или
създадена с цел да извършва престъпления по чл. 243, 244, 253, 280, 337, чл.
339, ал. 1 - 4, чл. 354а, ал. 1 и 2, чл. 354б, ал. 1 - 4 и чл. 354в, ал. 1 или в нея
участва длъжностно лице, наказанието по ал. 1 е от от 5 до 15 години, т.е. тя
не предвижда специфична цел на ОПГ, свързана с трафик, контрабанда или
търговия с наркотици, каквито факти са изложени в присъдата и
удостоверението по чл. 3. Държането на наркотични вещества с цел
разпространение също не е сред посочените от италианския съд и власти
обстоятелства.
Редакцията на чл. 321, ал. 1 от НК към инкриминирания период
предвижда наказание „лишаване от свобода“ за срок от 3 до 10 години.
Българското законодателство не предвижда криминализиране на
престъпление ОПГ, създадена с цел да извършва престъпления свързани с
10
трафик/контрабанда. Към актуалната редакция на разпоредбата не е бил
криминализиран и съществуващия към настоящия момент квалифициращ
признак – користна цел на ОПГ.
В този смисъл единствената възможна правна квалификация на
деянието по пункт 1 от удостоверението по чл. 3 от ЗПИИСАННЛСМВЛС от
италианската държава, което фигурира като номер 19 в него, съобразно
описаната от италианския съд и данните от удостоверението фактическа
обстановка е по чл. 321, ал. 1 от НК, в редакцията й към ДВ от 27.09.2002г.,
доколкото съгласно основните принципи на правото, никой не може да бъде
съден за деяние, което към момента на извършването му не е било
криминализирано, както и че следва да бъде приложен по-благоприятния за
осъдения материален закон.
По отношение на осъжданията на Б. по пункт 2. и 3. от удостоверението
по чл. 3 от ЗПИИСАННЛСМВЛС, съдът констатира, че същите представляват
престъпления и по българското законодателство, а именно всяко от тях
съответства на престъпление по чл. 321, ал. 3, т. 2 от НК /в редакцията на
разпоредбата към ДВ, бр. 92 от 27.09.2002г., актуална към периодите на
извършване на конкретните деяния 2006-2008г./.
Чл. 321, ал. 3, т. 2 от НК, в редакцията на разпоредбата към ДВ, бр. 92 от
27.09.2002г., предвижда, че който участва в организирана престъпна група,
създадена с цел да върши престъпления по чл. 243, чл. 244, чл. 253, чл. 280,
чл. 337, чл. 339, ал. 1 - 4, чл. 354а, ал. 1 и 2, чл. 354б, ал. 1 - 4 и чл. 354в, ал. 1
от НК се наказва с наказание „лишаване от свобода“ от 3 до 10 години, като в
случая съгласно изложеното в присъдата на италианския съд и
удостоверението по чл. 3 от ЗПИИСАННЛСМВЛС, се касае за престъпления
по чл. 354а, ал. 2 от НК, извършени от организирана престъпна група, чиито
член е бил осъдения Е. Б., като същия е участвал с финансиране на
престъпната група.
В тази връзка съдът намира за неоснователни исканията на защитата, че
настоящият съдебен състав не следва да признава изпълнението на
осъжданията на Б. по пункт 2 и 3, съгласно издаденото удостоверение от
италианските власти, доколкото се излагат твърдения, че Република Италия не
е била компетентна да извърши осъждането на Б. във връзка с изложеното, че
се касае за престъпления, извършени в международни води, а не на
територията на Република Италия.
Съдът намира за нужно да посочи, че в настоящото производство
същият не е компетентен да обсъжда и променя съдържанието на актовете във
връзка с които е сезиран, като следва да бъде посочено, че се касае за съдебни
актове влезли в сила и както бе посочено, съдът не разполага с възможността
да изразява становище относно компетентността на издаващия съд и държава,
и съдържанието на обсъжданата присъда. Единствената компетентност на
настоящия съдебен състав е във връзка с квалифицирането на посочените в
чуждата присъда деяния и съответстват ли същите на престъпления по
българското законодателство и съответното приспособяване на наложеното
наказание.
11
От изложеното до тук следва да се направи извода, че описаните в
разглежданото удостоверение по чл. 3 от ЗПИИСАННЛСМВЛС от Република
Италия и влязлото в сила съдебно решение престъпни деяния по пункт 2. и
пункт 3., извършени от осъдения Б., осъществяват всички обективни и
субективни признаци визирани в разпоредбата на чл. 321, ал. 3, т. 2 от НК, в
редакцията на разпоредбата към ДВ, бр. 92 от 27.09.2002г.
Редакцията на разпоредбата на чл. 321, ал. 3, т. 2 от НК към
инкриминирания период /2006-2008г./ предвижда наказание „лишаване от
свобода“ за срок от 3 до 10 години /ДВ, бр. 92 от 27.09.2002г./.
На следващо място, следва да се прецени съгласно чл. 13 от
ЗПИИСАННЛСМВЛС налага ли се приспособяване на наложеното наказание
"лишаване от свобода", като отново решаването на този въпрос е
предопределено от правната квалификация на извършеното, която съгласно
разпоредбата на чл. 12, ал. 8 от ЗПИИСАННЛСМВЛС съдът следва да
направи в производството по признаване на съдебния акт и каквато в случая
бе вече направена.
За престъплението по чл. 321, ал. 1 от НК на Република България към
момента на извършване на деянието се предвижда наказание "лишаване от
свобода" за срок от три до десет години.
Същото наказание се предвижда и за престъплението по чл. чл. 321, ал.
3, т. 2 от НК, в редакцията на разпоредбата към ДВ, бр. 92 от 27.09.2002г. към
инкриминирания период /2006-2008г./. Наложеното от издаващата държава
наказание е лишаване от свобода за срок от 20 (двадесет) години, което е по-
тежко от максималното, което може да бъде наложено за така посочените
престъпления, съгласно българското законодателство, а именно 10 (десет)
години лишаване от свобода.
С оглед изложеното, следва на основание чл. 13, ал. 1 от
ЗПИИСАННЛСМВЛС наложеното в издаващата държава наказание да бъде
намалено до предвидения в разпоредбата на чл. 321, ал. 1 от НК и чл. 321, ал.
3, т. 2 от НК на Република България /в съответната им редакция към ДВ, бр.
92 от 27.09.2002г./ максимален размер на предвиденото наказание, а именно
"лишаване от свобода" за срок от 10 (десет) години.
На основание чл. 12, ал. 9 от ЗПИИСАННЛСМВЛС от това наказание
следва да бъде приспадната изтърпяната част от наказанието в затвор от Б. в
Република Италия в размер на 11 месеца и 24 дни или 354 дни, изчислени към
датата на издаване на удостоверението.
Съдът съобрази също, че не са налице посочените в чл. 15 и чл. 16 от
ЗПИИСАННЛСМВЛС основания за отказ по отношение на престъпленията,
визирани в Удостоверението по чл. 3 от италианската държава. Не е налице и
визираната в чл. 15, ал. 1, т. 8 от същия закон хипотеза, доколкото тя урежда
възможността за отказ при оставащи по-малко от шест месеца за изтърпяване
от наложеното в издаващата държава, а не от приспособеното в изпълняваща
държава наказание.
Не се нарушава и принципа „ne bis in idem” и не е изтекла давността
както по италианското, така и по българското законодателство.
12
Престъпленията за които Б. е бил признат за виновен в Република
Италия не попадат в списъка от престъпления, за които се изисква двойна
наказуемост на осн. чл. 8, ал. 2 от ЗПИИСАННЛСМВЛС. От друга страна
двойната наказуемост е налице, доколкото Б. е осъден за престъпления, които
съставляват такива, както по италианското законодателство, така и по
българското такова.
Осъденото лице се намира на българска територия и изрично е пожелал
да търпи в Република България наложеното му наказание от чужд съд. Не са
налице и възрастови ограничения по отношение на наказателната
отговорност.
Предвид факта, че Б. е осъден на наказание „лишаване от свобода“ за
срок от 10 години, то същият следва да изтърпи наказанието си при
първоначален „строг“ режим на изтърпяване на осн. чл. 57, ал. 1, т. 2, б.“а“ от
ЗИН.
Изложеното води до извода, че всички формални условия за признаване
и изпълнение на постановеното осъждане в Република Италия са налице.
Видно от представените по делото писмени доказателства - справка за
съдимост, издадена от СРС и справки от Унифицираната информационна
система на Прокуратурата на Република България, Регистъра на лица с
неприключили наказателни производства в Прокуратурата на Република
България и Централизираната информационна система на следствените
служби, Е. Б. е осъждан в Република България за престъпление по чл. 321, ал.
3, т. 2 вр. ал. 2 от НК, за което му е било наложено наказание „лишаване от
свобода“ за срок от 6 г., като към момента срещу него не протичат и няма
неприключили наказателни производства в Република България.
Предвид гореизложеното и на осн. чл. 12 от ЗПИИСАННЛСМВЛС,
СЪДЪТ
РЕШИ:
ПРИЗНАВА наказателно решение номер 986/А на Апелативен съд гр.
Букурещ, Република Румъния, влязло в сила на 21.06.2017г. по което
българския гражданин Е. Н. Б., с ЕГН ********** е бил признат за виновен в
извършването на две престъпления по чл. 3, ал. 1 и ал. 2 от Закон 143/2000 и
чл. 2, ал. 1 и ал. 2 от Закон 143/2000 с прилагане на чл. 38, ал. 1 от НК и чл. 5
от НК на Република Румъния, съответстващи на престъпления по чл. 242, ал. 2
вр. ал. 1 от НК, за които му е било определено и наложено едно общо
наказание „лишаване от свобода“ за срок от 10 години и 6 месеца.
ОПРЕДЕЛЯ първоначален „СТРОГ“ режим на изтърпяване на
наказанието.
ПРИЗНАВА присъда номер 2234/2013 на Апелативен съд гр. Милано,
влязла в сила на 08.06.2017г. по която българския гражданин Е. Н. Б., е бил
признат за виновен в извършването на престъпление по пункт 1., а именно по
чл. 74, ал. 1 от Президентски указ 309/1990, чл. 74, ал. 3 от Президентски указ
13
309/1990, чл. 80, ал. 2 от Президентски указ 309/1990 на Република Италия,
съответстващ на престъпление по чл. 321, ал. 1 от НК на Република България,
както и по пункт 2., а именно престъпление по чл. 110 от НК, чл. 73, ал. 1 и ал.
6 от Президентски указ 309/1990, чл. 73 от Президентски указ 309/1990, чл. 80,
ал. 2 от Президентски указ 309/1990, чл. 4 от Закон 146/2006 и по пункт 3. по
чл. 110 от НК, чл. 56 от НК на Република България, чл. 73, ал. 1 от
Президентски указ 309/1990, чл. 73, ал. 6 от Президентски указ 309/1990, чл.
80, ал. 2 от Президентски указ 309/1990, чл. 4 от Закон 146/2006,
съответстващи на престъпления по чл. 321, ал. 3, т. 2 от НК на Република
България /в съответната им редакция към ДВ, бр. 92 от 27.09.2002г./, с която
му е било наложено едно общо наказание „лишаване от свобода“ в размер на
20 години, като НАМАЛЯВА размера на наложеното му наказание „лишаване
от свобода“ до максимално предвидения в чл. 321, ал. 1 от НК и по чл. 321, ал.
3, т. 2 от НК на Република България /в съответната им редакция към ДВ, бр.
92 от 27.09.2002г./ срок от 10 години.
ПРИСПАДА на основание чл. 12, ал. 9 от ЗПИИСАННЛСМВЛС при
изпълнението на това наказание времето през което осъденият Е. Н. Б. е
търпял предварително задържане на територията на Република Италия, а
именно 11 (единадесет) месеца и 24 (двадесет и четири) дни или 354 (триста
петдесет и четири) дни.
ОПРЕДЕЛЯ първоначален „СТРОГ“ режим на изтърпяване на
наказанието.
Решението подлежи на обжалване и протест в 14-дневен срок от днес
пред САС.
След влизане в сила на решението, заверено копие от решението да се
изпрати на СГП за предприемане на действия по изпълнението.
След влизане в сила на решението заверено копие от решението да се
изпрати на ВКП и Министерство на Правосъдието.
На основание чл. 12, ал. 12 от ЗПИИСАННЛСМВЛС, след влизане в
сила на решението препис от същото в превод на италиански и румънски език
да се изпрати за сведение на компетентните власти в Република Италия и
Република Румъния.
Съдът служебно констатира, че в случая са налице предпоставките за
извършване на кумулация по отношение на осъжданията на Б. и в тази връзка
предоставя възможност на страните за вземане на становище.
ПРОКУРОРЪТ: Считам, че в настоящото производство не би могло да
бъде извършено групиране на наказанията, тъй като първо следва да влезе в
сила решението, с което се признават за изпълнение на територията на
Република България чуждите присъди. Едва тогава би могло да се пристъпи
към групиране.
АДВ. Н.: Становището ми е, че няма пречка да бъде извършено
групиране на наказанията, доколкото и двете страни, а и настоящото
производство е образувано по молба и на двете страни за признаване на
14
чуждестранните съдебни присъди. Т.е. няма спор дали те ще бъдат признати
или не. Има спор евентуално за размера на определеното наказание, но
доколкото деянията и по трите присъди са в кумулация, то няма пречка да се
извърши такава кумулация.
МОЛИТЕЛЯТ Б.: Присъединявам се към казаното от адвоката ми.
ПРОКУРОРЪТ (реплика) - Считам, че едва след влизане в сила на
решението би могло да се инициира производство по реда на чл. 306 от НПК, в
което да се прецени дали при извършване на групираните наказания няма да
се стигне до промяна на волята на някоя от държавите в които Б. има
осъждания, което би било в разрез с Рамково решение 2008.
СЪДЪТ СЕ ОТТЕГЛИ НА СЪВЕЩАНИЕ
След съвещание, Съдът констатира, че в случая са налице
предпоставките за извършване на кумулация по отношение на осъжданията на
Е. Б. въпреки, че настоящото решение, с което са признати неговите
осъждания в Република Румъния и Република Италия не е влязло в сила.
По отношение на И. Н. Б. са налице следните осъждания:
1. Със съдебно решение от 25.05.2016г. на Трибунал Букурещ,
Наказателно отделение, потвърдено с наказателно решение номер 986/А на
Апелативен съд гр. Букурещ, Второ наказателно отделение, Република
Румъния, влязло в сила на 21.06.2017г., Б. е бил осъден на 10 години и 6
месеца „лишаване от свобода“ за извършени 2 бр. престъпления по НК на Р.
Румъния, съответстващи на престъпления по чл. 242, ал. 2 вр. ал. 1 от НК, като
деянията са извършени в периода м.10.2011г.-м.03.2012г.
2. С присъда на СГС, влязла в сила на 26.04.2018г., Б. е бил признат за
виновен в извършването на престъпление по чл. 321, ал. 3 от НК, извършено в
периода 17.10.2002г.-30.05.2005г., като му е било наложено наказание
„лишаване от свобода“ за срок от 6 години.
3. С присъда номер 2234/2013 на Апелативен съд гр. Милано от
21.03.2016г., влязла в сила на 08.06.2017г., българският гражданин Е. Н. Б., е
бил признат за виновен в извършването на три престъпления, съответстващи
на престъпления по чл. 321, ал. 1 от НК и по чл. 321, ал. 3, т. 2 от НК на
Република България /в съответната им редакция към ДВ, бр. 92 от
27.09.2002г./ в периода 2005-2008г., като му е било наложено наказание
„лишаване от свобода“ за срок от 20 години, което е било приспособено от
настоящия съдебен състав до размера от 10 г., съгласно чл. 13 от
ЗПИИСАННЛСМВЛС.
По отношение и на трите осъждания са налице предпоставките на чл. 25,
ал. 1 вр. чл. 23, ал. 1 от НК за определяне на едно общо най-тежко наказание
измежду наложените му наказания, тъй като деянията по тях са били
извършени от осъдения преди да е имало влязла в сила присъда за което и да е
от тях. Така посочените обстоятелства намират подкрепа от приложените по
делото справка за съдимост, преписи от италианска и румънска присъда,
както и прилежащите към тях удостоверения по чл. 3 от
ЗПИИСАННЛСМВЛС.
15
По мнение на настоящия съдебен състав в случая не е наложително
приложението на чл. 24 НК, поради което съдът няма да се възползва от
нормативно предвидената в посочената разпоредба възможност.
Предвид на всичко гореизложено и на осн. чл. 25, ал. 1 вр. чл. 23, ал. 1 от
НК
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И :
ОПРЕДЕЛЯ на осъдения И. Н. Б. с ЕГН ********** едно общо най-
тежко наказание измежду наказанията наложени му по:
Съдебно решение от 25.05.2016г. на Трибунал Букурещ, Наказателно
отделение, потвърдено с наказателно решение номер 986/А на
Апелативен съд гр. Букурещ, Второ наказателно отделение, Република
Румъния, влязло в сила на 21.06.2017г.;
Присъда на СГС, влязла в сила на 26.04.2018г, с която Б. е бил признат за
извършване на престъпление по чл. 321, ал.3 от НК извършено в периода
17 октомври 2002 г. – 30 май 2015 г.
Присъда номер 2234/2013 на Апелативен съд гр. Милано от 21.03.2016г.,
влязла в сила на 08.06.2017г., за деяния извършени в периода 2006-2008г.,
а именно наказание „лишаване от свобода“ в размер на 10 (десет) години
и 6 (шест) месеца, което на осн. чл. 57, ал. 1, т. 2, б.“а“ ЗИН следва да бъде
изтърпяно при първоначален „строг“ режим.
На осн. чл. 25, ал. 2 от НК ПРИСПАДА от така определеното общо най-
тежко наказание „лишаване от свобода“ времето през което осъдения е търпял
наказание „лишаване от свобода“ по някое от кумулираните осъждания.
Настоящото определение подлежи на жалба или протест е в 15 дневен
срок от днес пред САС.
След влизане в сила на определението да се изпрати препис на бюро
„Съдимост”.
Протоколът изготвен в съдебно заседание, което приключи в 11,45 ч.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
16