Р Е Ш Е Н И Е № 92/15.6.2022г.
гр. Ямбол
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ЯМБОЛСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, втори касационен състав, в публично
заседание на двадесет и шести май две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЪЛКО ДРАГАНОВ
ЧЛЕНОВЕ: 1. ВАНЯ СТОЯНОВА
2. СТОЯН ВЪЛЧЕВ
при Секретаря Красимира Юрукова-Стоянова и с участието на Прокурора Рени Лефтерова, разгледа докладваното от съдия Ваня Стоянова КАНД № 77 по описа за 2022 г.
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационното производство пред
Административен съд - Ямбол е по реда на чл. 63в от ЗАНН, във връзка с чл. 208
- 228 от АПК.
Образувано е по касационна
жалба на „ТОП ТРАНС ИНВЕСТ“ ЕООД, гр. Ямбол, против Решение № 60 от 16.03.2022
г. по а. н. д. № 20212330200475/2021 г. по описа на Районен
съд – Ямбол, с което е потвърдено
Наказателно постановление (НП) № 32 от 08.04.2021 г.
на Директора на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“. Със санкционния акт, на основание
чл. 200, ал. 1, т. 23 от Закона за водите (ЗВ), на „ТОП ТРАНС ИНВЕСТ“ ЕООД, гр. * е наложена
„имуществена санкция“ в размер на 20 000 лева за нарушение на чл. 118ж,
ал. 2 от ЗВ. Със същото решение в полза на Басейнова
дирекция „Източнобеломорски район“ са присъдени
разноските в първоинстанционното производство.
В жалбата се излагат съображения за неправилност и необоснованост на
съдебния акт, като се твърди, че същият е и недопустим. Конкретно се сочи, че с
процесното решение PC-Ямбол не е обсъдил нито едно от
направените в жалбата възражения относно незаконосъобразността на обжалваното
НП; оспорва се изводът на съда за наличие на извършено нарушение от
санкционираното дружество, като се твърди, че липсват мотиви в тази насока. Иска
се отмяната на процесното решение и на потвърденото с
него НП, като се претендират и разноски по делото.
В съдебно заседание касаторът – „ТОП ТРАНС ИНВЕСТ“ ЕООД, гр. *, се предствлява от адвокат С.И. ***, редовно упълномощен, който
поддържа касационната жалба на посочените в нея основания. В допълнение излага
подробни съображения досежно необосноваността на
обжалваното решение, както и за това, че решението на ЯРС е постановено при
непълнота на доказателствата.
Твърди още, че нито в акта за
установяване на административно нарушение, нито в НП, а още по-малко в процесното решение, е обърнато внимание на механизма на
изпълнителното деяние - по какъв начин е извършено това изземване на инертен
материал, като в тази връзка се излага довод, че в случая изземването е
извършено чрез техническо средство – багера, (чиято собственост не е
установена), тъй като той е единственото техническо средство, което е способно
да извърши изземване на въпросния инертен материал. По тези съображения се счита, че процесното
решение следва да бъде отменено и върнато за разглеждане от друг съдебен състав
на ЯРС.
Ответната страна - Басейнова дирекция „Източнобеломорски
район“, своевременно и редовно призована, не изпраща представител. В депозирано
по делото Писмено становище с вх. № 1419 от 25.05.2022 г. от редовно
упълномощения процесуален представител е застъпена тезата за неоснователност на
касационната жалба по подробно изложени съображения. Иска се съдът да остави в
сила оспорения съдебен акт и потвърденото с него наказателно постановление. Не
се претендират разноски.
Представителят на ЯОП пледира за
неоснователност на жалбата, като счита първоинстанционното
решение за правилно и законосъобразно. Намира, че ЯРС правилно е потвърдил
обжалваното НП, поради което моли съда да постанови акт, с който да остави
жалбата без уважение.
Настоящият съдебен състав, след
проверка на оспореното съдебно решение за наличието на наведените в жалбата отменителни основания и относно валидността, допустимостта
и съответствието му с материалния закон, приема за установено следното:
Касационната жалба е процесуално
допустима, като подадена в 14-дневния преклузивен срок
по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежно легитимирана страна при наличие на правен
интерес от обжалването и срещу акт, подлежащ на съдебен контрол за
законосъобразност.
Разгледана по същество, тя се
преценя и като основателна по
следните съображения:
С Решение № 60 от 16.03.2022 г.
по а. н. д. № 20212330200475/2021 г. Районен съд – Ямбол е потвърдил НП № 32 от
08.04.2021 г. на Директора на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“, с което на основание чл. 200, ал.
1, т. 23 от ЗВ, на „ТОП ТРАНС ИНВЕСТ“ ЕООД, гр. * е наложена „имуществена
санкция“ в размер на 20 000 лева за нарушение на чл. 118ж, ал. 2 от с.з.
За да постанови своя съдебен акт, първата инстанция
е приела, както следва: на 16.11.2020 г. по повод на постъпил сигнал в Басейнова дирекция „Източнобеломорски
район“ за нерегламентиран добив на инертни материали от коритото на р. Т. била
извършена проверка от експерти на Басейнова дирекция,
представители на РУ-МВР, гр. Ямбол и община Ямбол. По време на проверката било
установено, че в коритото на р. Т. преди хидротехническо съоръжение се намират
тежкотоварен камион МАН с ДК № ***** - собственост на санкционираното дружество,
и багер. Установено е, че камионът е натоварен с непромит пясък, иззет от
коритото на реката преди хидротехническото съоръжение, като са снети
географските координати на багера и на камиона. На 07.12.2020 г. на „ТОП ТРАНС
ИНВЕСТ“ ЕООД е съставен АУАН за нарушение на 118ж ал. 2 от ЗВ, срещу който са
подадени писмени възражения от нарушителя. Въз основа на така съставения АУАН
било издадено процесното НП № 32 от 08.04.2021 г. на
Директора на Басейнова дирекция „Източнобеломорски
район“, с което на основание чл. 200, ал. 1 т. 23 от ЗВ на дружеството била
наложена „имуществена санкция“ в размер на 20 000 лева за нарушение на чл.
118ж, ал. 2 от ЗВ. Наказателното постановление било връчено на жалбоподателя на
15.04.2021 г.
Адм.нак.преписка
съдържа разрешително за ползване на повърхностен воден обект № 32170709 от 28.09.2020
г. на Директора на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“ при Министерство на околната среда
и водите, с цел реконструкция на съществуващи съоръжения за защита от вредното
въздействие на водите и за линейна инфраструктура, пресичаща воден обект, за обект
„Ремонтно-възстановителни работи за укрепване на подпорна стена на разделително
съоръжение на р. Т. при км 31+200, възстановителни работи на водобоен кладенец и реконструкция чрез изграждане на рибен
проход“, на община Ямбол. С Договор за изпълнение на СМР и услуги с механизация
от 14.09.2020 г., сключен между „* КОНСТРУКТ ГРУП“ ЕООД и „ТОП ТРАНС ИНВЕСТ“
ЕООД, последното се е задължило срещу възнаграждение на свой риск и със свои
материали, техника и работна сила да извърши доставки, строително-ремонтни
работи и услуги с механизация на обект „Ремонтно-възстановителни работи по
укрепване на подпорна стена на разделително съоръжение на р. Т. при км 31+200,
възстановителни работи на преливник, водобоен
кладенец, както и реконструкция чрез изграждане на рибен проход при
водоразпределително съоръжение на р. Т. при гр. *“.
С Договор за дарение рег. №
ДГ/0100084 от 21.10.2020 г., сключен между Община Ямбол и „ТОП ТРАНС ИНВЕСТ“ ЕООД
дружеството се е задължило безвъзмездно да извърши почистване на коритото на р.
Т. на обект „Ремонтно-възстановителни работи на преливник, водобоен
кладенец и подпорна стена на разделително съоръжение на р. Т. при км.31-200“ от
храстовидна растителност и тинести наноси, като изхвърлянето на отпадъците е на
депото на дружеството.
Въз основа
на така установената фактическа обстановка въззивният
съд е счел за неоснователни твърденията на дружеството-жалбоподател за допуснати
съществени процесуални нарушения, изразяващи се в липса на описани елементи от
фактическия състав на нарушението. В тази връзка ЯРС е изложил съображения, че както в акта,
така и в НП процесното административно нарушение,
макар и да не е описано съвсем прецизно, съдържа всички необходими съставомерни признаци - посочено е като време и място на
извършване и в какво действие се е изразило, приема също за безспорно
установено авторството на деянието.
По същество е прието от съда, че
от събраните по делото доказателства по несъмнен начин се установява, че към
момента на проверката товарен автомобил, собственост на
дружеството-жалбоподател, е бил пълен с инертни материали, добити от коритото
на река Т., без дружеството да притежава надлежно разрешително за това. Като неоснователно
е преценено позоваването на представените по делото два договора, в която
връзка е прието, че обстоятелството, че дружеството е извършвало процесната дейност, за която е санкционирано, въз основа на
договорни задължения, не я прави сама по себе си законосъобразна, доколкото и съконтрахентите му не са притежавали разрешително за
изземване на инертни материали от коритото на реката. В заключение ЯРС е приел,
че с поведението си „ТОП ТРАНС ИНВЕСТ“ ЕООД е допуснал нарушение на чл. 118ж, ал.
2 от ЗВ и е осъществил административнонаказателния
състав на чл. 200, ал. 1, т.23 от с.з., в каквато насока правилно е
санкциониран. Наложената имуществена санкция на дружеството е в минималния
предвиден в текста на закона размер, който не може да бъде намаляван от съда. С
оглед изхода на спора в полза на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“ при Министерство на околната среда
и водите са присъдени разноски за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 лева.
Така произнесеното въззивно съдебно решение е валидно и допустимо, но е
неправилно, постановено при допуснато нарушение на съдопроизводствените
правила, поради което следва да бъде отменено и делото да бъде върнато за ново
разглеждане от друг състав на районния съд. Съображенията за това са следните:
ЯАС, в настоящия състав намира, че в конкретния случай не е установено
по категоричен начин авторството на деянието, изразяващо се в изземване на наносни
отложения от водни обекти с механизация и без разрешително. Видно от
съдържанието на констативния протокол, на който се позовава АНО, в него е
отбелязано, че по време на извършване на проверката в коритото на р. Т. преди
хидротехническо съоръжение са ситуирани тежкотоварен
камион – собственост на санкционираното дружество, и багер, с посочени
географски координати, като камионът е натоварен с непромит пясък, иззет от
коритото на р. Т. преди съоръжението. От никъде обаче не става ясно по какъв
начин са извършени действията по изземване (копаене, товарене) на инертен
материал, за да се обоснове заключението, че натовареният на камиона пясък е
иззет именно от коритото на реката. В тази връзка следва да се има предвид, че
механизмът на изпълнителното деяние, посочено в санкционната норма на чл. 200,
ал. 1, т. 23 от ЗВ, вр. чл. 118ж, ал. 2 от с.з., изисква
изземването да бъде извършено чрез техническо средство, в случая ситуирания на място багер, тъй като той е единственото
техническо средство, посредством което биха могли да се извършат действията по
изземване на въпросния инертен материал. Собствеността на това техническо
средство обаче не е установена, както не е установена и самоличността и
трудовата принадлежност на физическите лица, управлявали намиращите се на място
тежкотоварен камион и багер, посредством които се твърди да са осъществени
действията на просто извършване - изземване, копаене, товарене. При това
положение не би могло да се приеме за безспорно доказано авторството на
деянието, и в този смисъл се налага извод за липса на съществен елемент от
фактическия състав на вмененото нарушение. Това от своя страна сочи на
допуснато в хода на административнонаказателното
производство съществено процесуално нарушение, обуславящо незаконосъобразността
на произнесения санкционен акт. В хода на проведеното пред ЯРС съдебно
производство по обжалване на НП тези относими към ангажирането на административнонаказателната отговорност на санкционираното
дружество обстоятелства са останали неизяснени.
Следователно решението е
постановено при неизяснена фактическа обстановка, което представлява съществено
нарушение на съдопроизводствените правила,
представляващо основание за отмяна на съдебното решение и връщане на делото за
разглеждането му от друг състав на съда.
В допълнение към изложеното до
тук и с оглед наличните по делото Разрешително за ползване на повърхностен
воден обект № 32170709 от 28.09.2020 г. на Директора на Басейнова
дирекция „Източнобеломорски район“ при Министерство
на околната среда и водите, (с което на община Ямбол е дадено разрешение за
извършване на описаните в него дейности във връзка с реконструкция на
съществуващи съоръжения за защита от вредното въздействие на водите и за
линейна инфраструктура, пресичаща воден обект за обект
„Ремонтно-възстановителни работи за укрепване на подпорна стена на разделително
съоръжение на р. Т. при км 31+200, възстановителни работи на водобоен кладенец и реконструкция чрез изграждане на рибен
проход“), Договор за изпълнение на СМР и услуги с механизация от 14.09.2020 г.,
(сключен между „ТОП ТРАНС ИНВЕСТ“ ЕООД и „* КОНСТРУКТ ГРУП“ ЕООД), и Договор за
дарение рег. № ДГ/0100084 от 21.10.2020 г., (сключен между община Ямбол и „ТОП
ТРАНС ИНВЕСТ“ ЕООД), неизяснен остава и въпросът защо е пристъпено
към налагане на наказание по посочената в НП норма, и в частност - защо е ангажирана
отговорността именно на „ТОП ТРАНС ИНВЕСТ“ ЕООД. В т. 5.2 от Приложението към Разрешително за
ползване на повърхностен воден обект № 32170709 от 28.09.2020 г., е разписано, че
изземването на наносни отложения в обхвата на разрешения за ползване участък е
допустимо във връзка с предвиденото по проект като подготовка за строителните
дейности. В този смисъл напълно необоснован и в противоречие с приобщените
доказателства е изводът на административнонаказващия
орган, безусловно възприет и от въззивния съд, че
дейността, за която е санкционирано дружеството, изпълнявана въз основа на
договорните задължения, но без надлежно разрешително, не я прави
законосъобразна, доколкото и съконтрахентите му не са
притежавали разрешително за изземване на инертни материали от коритото на
реката.
По изложените съображения ЯАС в
настоящия си състав намира, че процесното Решение №
60 от 16.03.2022 г. по а. н. д. № 20212330200475/2021 г. на ЯРС, с което е
потвърдено НП № 32 от 08.04.2021 г. на Директора на Басейнова дирекция „Източнобеломорски
район“, следва да
бъде отменено, а делото - върнато за ново разглеждане от друг състав на съда
при спазване на дадените в мотивите на настоящото решение указания.
На основание чл. 226, ал. 3 от АПК по искането за разноски пред касационната инстанция следва да се произнесе първоинстанционният съд.
Водим от горното и на основание
чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, ЯАС, втори касационен състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 60 от
16.03.2022 г. по а. н. д. № 20212330200475/2021 г. по описа на Районен
съд – Ямбол, с което е потвърдено
Наказателно постановление № 32 от 08.04.2021 г. на
Директора на Басейнова дирекция „Източнобеломорски
район“.
ВРЪЩА делото
на Районен съд – Ямбол за ново разглеждане от друг състав съгласно
задължителните указания, дадени в мотивите на настоящото решение.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/ не
се чете ЧЛЕНОВЕ: 1. /п/ не се чете
2. /п/ не се чете