РЕШЕНИЕ
№ 820
гр. Благоевград, 07.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на девети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Катя Сукалинска
при участието на секретаря Елица Яв. Педова
като разгледа докладваното от Катя Сукалинска Гражданско дело № 20231210101875 по
описа за 2023 година
Производството по настоящото гр.д.№1875/2023г. по описа на Районен съд-Благоевград е
образувано по иск с правно основание чл.124 от ГПК, предявен от М. Й. Н., ЕГН
**********, с адрес: ж.к.„срещу Община Благоевград, с адрес: гр.Б, представлявана от
Кмета на Общината, за признаване за установено по отношение на Община Благоевград, че
ищецът е собственик на основание придобивна давност на поземлен имот с идентификатор
03664.501.284, по кадастралната карта и кадастрални регистри, одобрени със Заповед №РД-
18-77/26.11.2021г. на изпълнителния директор на АГКК, находящ се в с.Бело поле, община
Благоевград, с площ 354 кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин
на трайно ползване: незастроен имот за жилищни нужди, при съседи на недвижимия имот:
03664.501.114, 03664.501.364, 03664.501.288, 03664.501.308, 03664.501.233.
В исковата молба се твърди, че ищецът М. Й. Н. е собственик на основание изтекла
придобивна давност на гореописания недвижим имот. Твърди се, че ищецът владее
необезпокоявано процесния имот от 1995г. до настоящия момент.
Сочи се, че процесният имот граничи с недвижим имот с идентификатор 03664.501.114,
който също е собствен на ищеца и в който има построена къща, в която ищецът е живял и
отраснал. Навежда се, че в спорния имот има изграден покрит канал за извършване на
ремонти на МПС и складово помещение за инструменти, като в имота ищецът паркира
собствения си автобус. Твърди се, че в имота има посадени овощни дръвчета - череши,
сливи, черница.
Сочи се, че тъй като ищецът не притежавал документ за собственост на имота, предприел
действия по снабдяване с такъв документ и на 12.01.2022г. подал до Община Благоевград
молба-декларация за извършване на обстоятелствена проверка за този имот. Шест дни след
подаването на молбата-декларация, Община Благоевград актувала имота с АОС
№910683/18.01.2022г. и издала удостоверение, че имотът вече е общинска собственост, което
възпрепятствало процедурата по снабдяването на ищеца с нотариален акт за собственост на
основание давностно владение. Оспорва се имотът някога да е бил общинска собственост.
В отговора на исковата молба Община Благоевград оспорва предявения иск като
неоснователен.
Твърди се, че Община Благоевград е собственик на процесния имот по силата на закона,
на основание пар.42 от ПЗР на ЗИДЗОС, чрез трансформация на собствеността от държавна
в общинска.
Твърди се, че имотът, предмет на разглеждане в настоящото производство, бил част от
имот, чиято територия е обхващала по-голяма площ и чието отреждане е за озеленяване и
улица. По отношение на терена, в който попада спорният имот, били провеждани
1
реституционни процедури, изменение на уличната регулация, преотреждане на част от
терена за индивидуално жилищно строителство, които процедури довели до отнемане на
площи и остатък, който формирал спорния имот. Предвид предназначението на имота и
отреждането му за горепосочените нужди, държавната собственост е преминала в
патримониума на Общината. Излага се, че Община Благоевград никога не е преставала да
афишира собственическите си права по отношение на имота, предмет на разглеждане в
настоящото производство, включително и по отношение на собственика на имот с
идентификатор 03664.501.114 по КККР на с.Бело поле, общ.Благоевград. Поддържа се, че
доколкото в случая се касае за имот със статут на общинска собственост, по отношение на
него действа законовата забрана за придобиване по давност.
В съдебно заседание ищецът М. Й. Н. се явява лично и с адв.Р. Б., който поддържа иска и
пледира за уважаването му като основателен и доказан.
В съдебно заседание ответникът Община Благоевград се представлява от юрк.Лилия
Малешевска, която оспорва иска.
Въз основа на събраните по делото доказатества, преценени по отделно и в тяхната
съвкупност, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:
Видно от приложения по делото Нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу
гледане и издръжка при запазено право на ползване №168, том 1, рег. №3747, дело №162 от
2004г., Ибаба и дядо на ищеца М. Й. Н. по майчина линия/ са били собственици на поземлен
имот с пл.№114 в кв.5, целият с площ от 1004 кв.м. по кадастралния план на с.Бведно с
построената в него двуетажна масивна жилищна сграда, които с посочения нотариален акт са
прехвърлили на сина си Георги Иванов Г.. Те са имали общо три деца – сина им Георги
Иванов Г., и две дъщери – св.Кирилка Спасова и майката на ищеца. От разпитаните по
делото свидетели се установява, че къщата в имота е построена през 1958г. и в нея до
смъртта си са живели И Г. С. В съседство с техния имот имало пустеещ имот, който
родителите заградили заедно със своя имот /с обща ограда/ и ползвали същия като част от
двора на къщата. Там садяли картофи и отглеждали различни овощни дървета. В тази част
на двора синът им Георги Иванов Г. изградил канал за ремонт на автомобили, където
паркирал своя автомобил. До смъртта си Георги Г. живял в къщата и ползвал цялото дворно
място. Племенникът му М. Н. също ползвал канала, като заедно с майка му и леля му
/св.Котева/ също поддържали двора, вкл. в тази му част. След смъртта на Георги Г. същият
бил наследен от дъщеря си Живка Караджова. Последната подала Заявление №КРЗ-0103-
41/19.10.2018г., придружено с разработка от правоспособно лице по ЗКИР, с което поискала
допълване на КП за имот с пл.№114 със сгради и допълване на КП с нов имот пл.№284,
заключен между имоти пл.№233 и пл.№144. По отношение на новия имот с пл.№284
искането е отхвърлено, поради непредставени документи за собственост за него.
С Акт за частна общинска собственост №10683 от 18.01.2022г., вписан в Служба по
вписванията при PC-Благоевград под Акт №137, том I, дело №184/2022г., вх.peг.
№278/25.01.2022г., е актуван като общински на основание чл.56, ал.1 и чл.2, ал.1, т.7, чл.59,
ал.1 от Закона за общинската собственост във вр. с пар.42 от ПЗР към ЗИД ЗОС, поземлен
имот с идентификатор 03664.501.284, по кадастралната карта и кадастрални регистри,
одобрени със Заповед №РД-18-77/26.11.2021г. на изпълнителния директор на АГКК,
находящ се в с.Бело поле, община Бл адрес с.Бело поле, площ 354 кв.м., трайно
предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: незастроен имот
за жилищни нужди, при съседи на недвижимия имот: 03664.501.114, 03664.501.364,
03664.501.288, 03664.501.308, 03664.501.233.
От заключението на вещото лице инж.В. Ю. по изготвената съдебно-техническа
експертиза се установява следното:
Геодезическият /кадастрален/ план от 1966г. е изработен при действието на Закона за
плановото изграждане на населените места. Към 1996г. по КП процесният имот липсва –
районът на експертизата попада частично върху имот с пл.№47 /в регулация/, и частично в
празен терен с пл.№46 /извън регулация/ - Приложение №1.
Регулационният план на с.Бело поле е одобрен със Заповед №804/20.09.1966г. на
Председателя на Окръжен народен съвет Благоевград, при действието на Закона за
плановото изграждане на населените места и Правилника към него. Той е изработен въз
основа на кадастралния план от 1966г. По регулационен план районът на експертизата
попада частично в кв.6, върху съсобствен парцел XIII-47, 48 и парцел XIV-47 и частично
2
извън регулация. На по-късен етап е извършено изменение на регулацията, като са изменени
/увеличени по площ/ границите на парцели XIII-47, 48 и парцел XIV-47, а парцел XV-47 е
заличен. В разписния лист по отношение на горните имоти е записано – за неурегулиран
имот пл.№46 – няма запис за собственик; за неурегулиран имот пл.№47 – записани
първоначално Иван Г. Спасов и Крум Иванов Юручки, зачертани на по-късен етап и записан
Ипо уд.613/28.03.1970г. за парцел XV, кв.6.
Кадастралният, регулационен и застроителен план на с.Бело поле е изработен в периода
1983-1984г. и е одобрен със Заповед №250/21.09.1984г. на Председателя на Окръжен
народен съвет Благоевград, при действието на ЗТСУ и ППЗТСУ. По този план имотите са с
променени планоснимачни номера спрямо плана от 1966г., като отново липсва процесния
имот, а районът на експертизата частично попада в границите на имот с пл.№114. От
показаното на плана е видно, че предвиждането на регулационния план от 1966г. не е
реализирано /не е приложено/ и имотите в района на експертизата не са във формата на
парцелите от 1966г. По регулационен план районът на експертизата попада частично в кв.5,
като граничи с парцел XIV-114, частично попада върху проектна улица и частично попада
извън регулация. В разписния лист към проекта за дворищна регулация на с.Бело поле, по
отношение на имот с пл.№114, е записано – за неурегулиран имот пл.№114 – записан
първоначално И, зачертан на по-късен етап и записан Г Г., по н.а.№168, т.1, рег.№3747, дело
№162/03.06.2004г. Имотът попада в кв.5 и за него се отрежда парцел XIV. По застроителен
план районът на експертизата попада частично в кв.5, като граничи с парцел XIV-114, в
терен предвиден за озеленяване, частично върху проектна улица и частично извън регулация.
По неодобрения кадастрален план на с.Бело поле имотите са с непроменени номера
спрямо плана от 1984г., като имотът отново не е заснет и нанесен, а районът на експертизата
попада в границите на имот с пл.№114.
Със Заповед №1673 от 22.06.2001г. на Кмета на Община Благоевград е одобрено
допълване на нов имот с пл.№233 в кв.5, записан в разписната книга на името на
наследници на Иван Сандев Зашев, като новият имот отнема части от имоти с пл.№115 и
№114.
По силата на Заповеди №1673 от 22.06.2001г. и №1629/30.11.2018г. на Кмета на Община
Благоевград заедно със скиците към тях, спорният имот се е формирал като част от него
представлява остатък от имот с пл.№47 по КП от 1966г. и имот пл.№114 по КП от 1984г., без
за това да са провеждани процедури по отчуждаване на тази част от имотите.
Със Заявление №КРЗ-0103-41/19.10.2018г., подадено от Живка Г.а Караджова,
придружено с разработка от правоспособно лице по ЗКИР, е поискано допълване на КП за
имот с пл.№114 със сгради и допълване на КП с нов имот пл.№284, като остатък от имот пл.
№114 по КП от 1984г. и 1997г., заключен между имоти пл.№233 и пл.№144. По отношение
на сградите искането е уважено, но по отношение на новия имот с пл.№284 искането е
отхвърлено, поради непредставени документи за собственост за него.
По оцифрения КРП на с.Бело поле от 2002-2003г. площта на имот №114 като
неурегулиран поземлен имот, в границите на който попада района на експертизата, е 1362.40
кв.м. /Приложение №12/.
Със Заповед №РД-18-77/26.01.2021г. на ИД на АГКК е одобрена КККР на с.Бело поле,
общ.Благоевград, в които въпросният имот е вписан като поземлен имот с идентификатор
03664.501.284 с площ от 354.14 кв.м. /по скица 354 кв.м./, незастроен имот за жилищни
нужди, записан на Община Благоевград, без документ. Вещото лице е разяснило, че имотът
се появява за първи път в плана принудително, с одобряването на КККР по причина, че в
КККР е недопустимо да има територии без имоти, т.е. в картата да има дупка, без имот с
номер, като номерът на имота е взет от проекта на правоспособното лице по Заявлението
№КРЗ-0103-41/19.10.2018г.
Със Заявление вх.№06-0205-4/12.01.2022г., подадено от М. Й. Н. е поискано да му бъде
заверена молба-декларация за снабдяване с нотариален акт за поземлен имот с
идентификатор 03664.501.284. На дата 18.01.2022г. от страна на Община Благоеврад е
съставен Акт за частна общинска собственост №10683 от 18.01.2022г. Вещото лице е
посочило, че по РЗП територията на този имот попада в проектна нереализирана улица и
проектно нереализирано озеленяване, като актът би следвало да е за публична общинска
собственост.
Вещото лице е дало заключение, че от момента на нанасянето на спорния имот за пръв
3
път в план, той е бил част от дворно място – имот пл.№47 по КП от 1966г. и имот пл.№114
по КП от 1984г.; в сега действащата КККР имотът е записан като „незастроен имот за
жилищни нужди“, а по действащия РП имотът попада частично в границите на проектна
нереализирана улица и проектно нереализирано озеленяване.
При огледа на място вещото лице е констатирало, че имотът е с огради от северозапад и
частично от североизток, а останалите му граници са без огради, южната граница на имота
по КККР на място пресича масивни огради на съседния от юг имот с пл.№144 по КП. В
съдебно заседание е уточнил, че в имота има паркиран автобус, под който има канал, като в
имота се влиза през масивна входна врата с железен портал. Посочил е, че между процесния
имот и имот 114 няма ограда, ползва се като един имот и се преминава свободно.
От заключението на изговетната съдебна-агрономическа експертиза на в.л.инж.Д. Н. се
установява следното: при огледа на място експертът е установил, че в имота са засадени
овощни дървета от двете страни на пътя, където се паркира автобуса, като тези от
североизточната страна на имота са над стената, изградена вътре в имота, а тези в
югозападната част са зад оградна мрежа на паркирания автобус. Експертът е установил, че в
имота се отглеждат и реколтират дървета за нуждите на фамилията и не са изоставени –
слива, череша, дюля, смокиня, черница, лози, горски дървесни видове /бор, акация/ на
различна възраст от 7 до 40 години. В съдебно засадание вещото лице е дало заключение, че
овошките са поддържани и отглеждани.
По делото ищцовата страна е ангажирала гласни доказателства – разпитани са св.Кирилка
Спасова, св.Йордан Гошев, Иванка Шумантова, чиито показания съдът е анализирал по-
надолу в решението си.
Св.К е леля на ищеца М. Н.. Твърди, че през 1957г. родителите й Иван и Велика Спасови
построили къща в с.Бело поле, където тя и сестра й /майката на ищеца/ са израстнали. До
техния имот имало пустеещо място, което към 1995г. родителите й заградили като част от
двора на къщата с обща телена ограда. Първоначално мястото се стопанисвало от
родителите й. Там те засадили още след 1960г. овощни дървета – сливи, черници, череша,
като садяли и картофи. На мястото имало изграден канал и работилница с инструменти.
След 1995г. мястото и канала се ползвали от М., където той си паркира автобуса върху
канала. Твърди, че имотът, в който се намира къщата и съседният имот /спорния/ винаги са
се ползвали като един общ имот. Твърди, че собственик на този имот е брат й – Георги Г., а
след неговата смърт имотът е наследен от дъщеря му Живка Караджова, както и че М. не е
собственик. Твърди, че преди време се опитали да проведат процедура за нанасяне на имота
в кадастъра. Твърди, че и тя и другит роднини си берат плодовете на овошките.
Св.Йчи, че бабата и дядото на ищеца са построили къщата и са ползвали и въпросното
място, където имали овчарник. Двата имота се ползвали като един имот. След тяхната смърт
къщата и дворът се ползвали от сина им Г. След смъртта му, негов наследник бил дъщеря му
Ж която живее в Г. Сочи, че Г Г. е работил като механик на МПС в Общината и с М. през
1996-1997г. направили канала в имота, където Гси оправял колата. Твърди, че къщата и
дворното място са останали в наследство на ищеца от неговия чичо Георги. В имота имало
още работилница и засадени овощни дървета. Имотът се ползвал от М. и чичо му /Г Г./, а
след смъртта на чичото, само от М.. Понастоящем М. си паркира автобуса в мястото.
Св.Иванка Шумантова сочи, че познава ищеца М. Н. от 1995г. Двамата имат общ бизнес,
свързан с предоставяне на туристически услуги. Автобусът, с който ищецът извършва
превозите, се паркира в процесния имот в с.Бело поле. В имота има канал за коли, който
ищецът използва за обслужване на автобуса. В имота са засадени различни дървета –
черница, череша и др., за които ищецът се грижи. Има изграден и навес, където държи
инструменти за автобуса и за поддържане на имота /като мотики, лопати/. Имотът е ограден,
има портал, през който се вкарва автобуса. В съседство с този имот М. имал наследствен
имот с къща, в който са живели неговите баба и дядо, а понастоящем - леля му Кирилка
Спасова. Сочи, че до преди смъртта им, майката и вуйчото на ищеца също са поддържали и
са се грижили за имота, леля му също помага. Твърди, че мястото е оставено да се
стопанисва от М. и никой от другите роднини няма претенции към него. Твърди, че
въпросният имот е отделен от наследствения му имот с къщата.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Предявен е положителен установителен собственически иск с правно основание чл.124 от
ГПК. За уважаването на иска в тежест на ищеца е да докаже при условията на пълно и
4
главно доказване, че е придобил собствеността върху процесния поземлен имот, подробно
посочен в исковата молба, в резултат на упражнявано давностно владение с намерение за
своене, което е било явно, необезпокоявано и непрекъснато за посочения в исковата молба
период от 1995г. до предявяване на иска.
Съгласно разпоредбата на чл.79, ал.1 от ЗС правото на собственост по давност върху
недвижим имот се придобива с непрекъснато владение в продължение на 10 години.
Придобивната давност по смисъла на чл.79 от ЗС следва да се разбира като сложен
юридически факт от категорията на правомерните юридическите действия, които по
определение обхващат като свой елемент наличието на представи и желания, насочени към
установяването, придобиването, прехвърлянето, изменението и погасяването на права и
задължения /представляващи субективния елемент от предметното им съдържание/, както и
тяхното обективиране чрез волево изявление, насочено към сетивното му възприемане от
други с цел да се разкрият тези преживявания и представи /представляващо обективния
елемент от предметното им съдържание/. Субективният елемент на владението -
намерението за своене, възприеман като психическо състояние на лице, е по-трудно
доказуемо състояние, поради което законодателят установява законова оборима презумпция
в чл.69 от ЗС. Предполага се, че владелецът държи вещта като своя, освен ако не се
установи, че я държи за другиго.
По настоящото дело не се доказа ищецът М. Й. Н. да е придобил правото на собственост
върху имота на посоченото придобивно основание.
От заключението на съдебно-техническата експертиза, ведно с изготвените скици, в т.ч.
скицата от огледа на място /Приложение №14/ се установи, че само част от спорния
поземлен имот с идентификатор 03664.501.284 се ползва от ищеца – в югоизточната част на
имота има черен път; от дясната страна на пътя има реална част, която попада извън
оградата /представляваща подпорна стена с височина 1.20м/ на имот 114; от лявата страна
пътят граничи с изградена масивна ограда към имот 144, като по този начин реална част от
имот 284 попада в рамките на огражденията на имот 144. Видно е, че гореописаните части
от имот 284 не се ползват от ищеца и не се обработват от него, като не са оградени. Черният
път води към желязна врата, от която се влиза към ползваната реална част от имот 284.
Установява се, че в имот 114 има изградена къща, като въпросната реална част от имот 284 е
ползвана като дворно място към къщата. Установява се, че имот 114 и въпросната реална
част от имот 284 са заградени с обща ограда и се ползват като един имот, между тях няма
поставена ограда. В общия двор са засадени различни овощни дървета. Съдът не кредитира
показания на св.Шумантова в частта, в която сочи, че имот 114 и имот 284 са разделени.
Ищецът в настоящото производство се домогва да докаже, че е придобил по давност
спорния имот с твърдения, че като собственик на имот 114 е владял и присъединената към
него част от имот 284, където паркирал собствения си автобус, бил изградил работилница и
отглеждал овощни дръвчета. На първо място, въпросната работилница попада извън имот
284, както и извън имот 114. По отношение на намиращите в имота овощни дървета, по
делото се установи от свидетелските показания и от заключението на агрономическата
експертиза, че дворното място е било засадено с овошки от бабата и дядото на ищеца, които
са построили къщата. Установи се, че докато са били живи те са прехвърлили имота на сина
си ГГ., който е живял в къщата до смъртта си и е поддържал дворното място. От
свидетелските показания се установи още, че сестрите на Георги Г., както и племенникът му
- ищецът М. Н., също са се грижили за градината, поддържали са дърветата и са обирали
плодовете /св.Котева/. Едната сестра на Георги Г. – св.Кирилка Спасова и понастоящем
продължава да поддържа градината, а сестра й – майката на ищеца, до смъртта си преди
една година, също е помагала заедно със сина си. В този смисъл съдът не кредитира
показанията на св.Гошев, който сочи, че след смъртта на Георги, имотът се ползва само от
М.. В имота собственикът Георги Г. изградил канал за ремонт на автомобили, където
паркирал своя автомобил. Племенникът му също ползвал канала, а след смъртта на чичо си
започнал да паркира своя автобус върху канала.
Събраните по делото доказателства са еднозначни, че имот 114 не е собственост на ищеца
и същият не го е придобил по наследство, поради което изложените в исковата молба
твърдения в тази насока са опровергани, както и показанията на св.Гошев в тази им част. По
КП от 1996г. имот 114 представлява имот пл.№47 /в регулация/, записан в разписния лист на
Иван Г. Спасов и Крум Иванов Юручки, зачертани на по-късен етап и записан Иван К.
5
Юручки. Видно от Скицата-Приложение №1 към експертизата, в границите на имот №47
попада малка част от територията, образуваща днешния и спорен по делото имот с номер
284 – останалата, по-голяма част от тази територия попада в имот пл.№46. По КРП на с.Бело
поле от 1984г. имотът на Иван Спасов е записан с номер 114, като в разписния лист по-късно
е зачеркнат и е записан Георги Г. по силата на нотариалния акт от 2004г. Видно от Скицата-
Приложение №5 към експертизата в границите на имот №114 попада малка част от
територията, образуваща днешния и спорен по делото имот с номер 284 – останалата, по-
голяма част от тази територия попада в проектна улица и частично попада извън регулация
/към транспортната територия на АПИ, към шосето/. След одобряване на КККР на с.Бело
поле е нанесен имот 284, заключен между имоти 233 и 144, като се установи, че само част от
него е ползвана като общо заградено дворно място от собствениците на имот 114. Не се
доказа ищецът да е собственик на имот 114, нито като такъв да е засадил овощни дървета в
имота, нито да е изградил канала за ремонт на автомобили. До смъртта им собствениците на
имот 114 - Иванчо Г. Спасов и Велика Котева Спасова са владяли цялото дворно място към
къщата, вкл. частта от имот 284. Същите са прехвърлили правото на собственост върху
имота на сина си Георги Г., който до смъртта си също не е преставал да упражнява
фактическа власт върху имота – ползвал е цялото дворно място, поддържал го е, засаждал го
е с дървета, изградил е канал, където е ремонтирал колата си и я е паркирал. След смъртта
му имотът е наследен от дъщеря му Живка Г.а Караджова, която също поддържа имота и
която именно в качеството си на собственик на имот 114 през 2018г. е инициирала
процедура за заснемане в КККР на имот 284. В този смисъл, конкретиката на случая,
показва, че ищецът не е извършил действия, с които да се счита, че е завладял частта от имот
284, ползвана като дворно място от собствениците на имот 114. До смъртта си собственикът
Георги Г. е владял и ползвал дворното място, поради което не може да се приеме, че ищецът
е упражнявал фактическа власт с намерение за своене. Присъствието му в имота, изразяващо
се в спорадично ползване на изградения от чичо му канал, поддържане на овощни дървета и
бракне на плодове заедно със своята майка, е очевидно, че е извършвано при условията на
т.нар. търпими действия, основани по силата на лични отношения, извършени със
съгласието на собственика, поради което ищецът не е осъществявал фактическа власт като
собственик. Обстоятелството, че след смъртта на чичо си ищецът е продължил да ползва
канала и да паркира там своя автобус също само по себе си не доказва намерение за своене.
Презумпцията за своене от оборена от данните по делото, че след смъртта на Г Г.,
наследникът му Ж е продължила владението на своя наследодател, като нейните лели и
братовчед й са продължили да помагат в поддържането на дворното място, с нейно съгласие.
В практиката на ВКС се прави разграничение между фактическата власт, която покрива
характеристиките на владението по чл.68, ал.1 от ЗС, и фактическата власт, представляваща
държане по смисъла на чл.68, ал.2 от ЗС, както и търпимите действия, осъществявани
поради близките отношения със собственика на вещта. Както държането, основано на
някакви договорни отношения, така и търпимите действия не могат да доведат до
придобиване на вещта по давност, освен ако не е демонстрирано спрямо собственика
промяна на намерението и завладяване на вещта. Отношенията между родители и деца или
между близки роднини по повод упражняване на фактическа власт върху имот, в който
собственикът е допуснал близките си, най-често сочат на установяване на държане или на
търпими действия от лицето, което е било допуснато в имота.
Приема се, че търпими са всички онези действия, които представляват според
обстоятелствата незначително безпокойство за собственика или владелеца на един недвижим
имот, които се извършват с изричното или предполагаемо съгласие на владелеца и за които
може да се допусне, че той би търпял да се извършват само поради това от обикновена
любезност, добронамереност, гостоприемство, по силата на лични отношения и поради това
да се смятат за извършени с неговото съгласие. При търпимите действия фактическата власт
се придобива също със съгласието на собственика или владелеца, като това съгласие може
да бъде изрично или предполагаемо, но основано на добрите междуличности отношения
/съседски, приятелски или роднински/, поради което се търпи едно действие върху имот,
действие, за което лицето, което го извършва няма никакво право. За да се определи дали
действието, което едно трето лице упражнява върху един чужд имот е между тия, които са
само търпими, нужно е да се има предвид, както волята на лицето, което упражнява
действието, така и волята на собственика/владелеца, върху имота на когото се извършва то.
6
Съвкупната преценка на събраните доказателства сочи, че спорната част от имот 284 е
владяна от собственика на имот 114 Георги Г., който не е предавал владението на ищеца, а
го е допуснал в него поради близките роднински отношения, както са били допуснати и
майката и лелята на ищеца, а самият собственик е продължил да счита имота за свой и да го
ползва. След смъртта му владението е продължено от дъщеря му, която се е грижила за
имота, когато си е идвала от Гоце Делчев, като инция за собственическите й намерения са
действията по иницииране на процедура по заснемане на имота. Тоест собствениците на
имот 114 са продължили да считат имота за свой. Съгласието на собственика Георги Г., въз
основа на което ищецът е установил фактическа власт, е свързано изцяло с личностните им
и роднински отношения. Смъртта на собственика не променя основанието, на което ищецът
упражнява фактическа власт. Това основание може да бъде променено само чрез
осъществяване на факти, които да доведат до установяване на държане /сключване на
договор със собственика-наследник/ или владение /чрез отричане правото на собственост и
демонстриране на това отричане пред него/. Такива факти по делото не са установени /в
този смисъл е съдебната практика – гр.д.№1394/22; №3549/19, №493/12 на ВКС и др./.
Като краен извод, по делото не се установи непрекъснато, явно и необезпокоявано
владение на ищеца върху претендирания имот в продължение на повече от 10 години, т. е.
не може да се приеме, че същият е упражнявал фактическа власт с намерение за своене,
което да е било изразено по явен /несъмнен/ начин. В тежест на ищцовата страна беше при
условията на пълно и главно доказване да установи горепосочените елементи от
фактическия състав на чл.79, ал.1 от ЗС, но по делото не беше проведено доказване в тази
насока.
Предвид гореизложеното и при приложение на неблагоприятните последици от правилата
за разпределение на доказателствената тежест, настоящият съдебен състав приема, че
ищецът не се легитимира като титуляр на право на собственост върху спорния недвижим
имот на соченото придобивно основание - давностно владение. Поради това предявеният
установителен иск се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
С оглед изхода на спора, ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответната страна
сторените разноски в производството – 1500 лв. за експертиза и 300 лв. за юрисконсултско
възнаграждение по чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащане на правната помощ.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения иск с правно основание чл.124 от ГПК от М.
Й. Н., ЕГН **********, с адрес: ж.к.„, срещу Ос адрес: гр.Б, представлявана от Кмета на
Общината, за признаване за установено по отношение на Община Благоевград, че ищецът М.
Й. Н. е собственик на основание придобивна давност на поземлен имот с идентификатор
03664.501.284, по кадастралната карта и кадастрални регистри, одобрени със Заповед №РД-
18-77/26.11.2021г. на изпълнителния директор на АГКК, находящ се в с.Б с площ 354 кв.м.,
трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: незастроен
имот за жилищни нужди, при съседи на недвижимия имот: 03664.501.114, 03664.501.364,
03664.501.288, 03664.501.308, 03664.501.233.
ОСЪЖДА М. Й. Н., ЕГН **********, с адрес: , да заплати на Община Благоевград, ЕИК ,
с адрес: гр.Б, представлявана от Кмета Мсумата от 1800 лв. /хиляда и осемстотин лева/ за
сторени по делото разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд-Благоевград в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
7