РЕШЕНИЕ
№ 1375
гр. Велико Търново, 06.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, XVII СЪСТАВ, в публично
заседание на първи декември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:АННА ДИМОВА
при участието на секретаря ВИЛЯНА ПЛ. ЦАЧЕВА
като разгледа докладваното от АННА ДИМОВА Гражданско дело №
20214110102449 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявени от П. ИВ. Г., чрез адв. Д.
Д. – САК, срещу „Делтаком Електроникс“ ООД - град София кумулативно и
обективно съединени искове с правно основание чл. 128, т. 2 КТ и с чл. 222, ал. 1,
предл. 4 КТ. В исковата молба процесуалният представител на ищеца развива
съображения, че е бил в трудово правоотношение с ответното дружество, като е заемал
длъжността „Машинен оператор, обработка на метал/метални изделия“, което е
прекратено на 20.01.2021 година на основание чл. 328, ал. 1, т. 3 КТ – поради
намаляване обема на работа. Твърди, че не му е изплатено трудовото възнаграждение
за периода от месец декември 2020 година до месец януари 2021 година, както
обезщетение по чл. 222, ал. 1, предл. 4 КТ. Направено е искане да бъде постановено
решение, с което „Делтаком Електроникс“ ООД - град София да бъде осъдено да
заплати на П. ИВ. Г. сумата в размер на 1 954.10 лева, представляваща неизплатено
нетно трудово възнаграждение за периода от месец декември 2020 година до месец
януари 2021 година, както и сумата в размер на 1 252.98 лева, представляваща
обезщетение по чл. 222, ал. 1, предл. 4 КТ, ведно със законната лихва върху сумите от
дата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на задължението.
Моли да му бъдат присъдени направените от него разноски както в исковото, така и в
обезпечителното производство.
1
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба. Процесуалният
представител на ответното дружество оспорва изцяло предявените по делото искове,
както по основание, така и по размер. Направено е искане предявените по делото
искове да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и представените по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Не се спори между страните, а и от представените по делото Извлечение от
трудова книжка серия Б, № 897632 на П. ИВ. Г.- стр. 8, 9, 10 и 11; Допълнително
споразумение от 01.04.2019 година към Трудов договор № 3 от 01.01.2009 година;
Заповед № 922 от 20.01.2021 година за прекратяване на трудово правоотношение /л. 4-
7/ се установява, че между страните по делото е съществувало валидно трудово
правоотношение, като ищецът е заемал длъжността "Машинен оператор, обработка
метал/метални изделия", което е прекратено считано от 21.01.2021 година на основание
чл. 328, ал. 1, т. 3 КТ - поради намаляване обема на работа.
От приетото по делото заключение по допуснатата съдебно-счетоводна
експертиза /л. 27-30/, което не е оспорено от страните и което настоящият съдебен
състав кредитира изцяло като компетентно и обективно дадено, се установява, че
прослуженото време на ответника при ищеца – работодател, е общо в размер на 13
година, 11 месеца и 20 дни, а за периода от 01.12.2020 година до 21.01.2021 година – 1
месец и 20 дни; че начислените и неизплатените брутни възнаграждения на П. ИВ. Г. за
месец декември 2020 година и месец януари 2021 година са в размер общо на 2 518.23
лева, и след приспадане на лични удръжки в размер на 564.13 лева, се получава нетна
сума за получаване за процесните месеци в размер на 1 954.10 лева; че начисленото и
неизплатено брутно обезщетение по чл. 222 КТ на ищеца по делото е в размер на
1526.20 лева, а след приспадане на лични удръжки в размер на 272.22 лева, се получава
сумата в размер на 1 252.98 лева.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни
изводи:
Обстоятелствата свързани с възникването, съществуването и прекратяването
на трудовото правоотношение между страните не е спорно между тях, а се установяват
и от събраните по делото доказателства, при което ищецът е изпълнявал длъжността
Машинен оператор, обработка на метал/метални изделия“, като трудовото
правоотношение е прекратено със Заповед № 922 от 20.01.2021 година на основание
чл. 328, ал. 1, т. 3 КТ – поради намаляване обема на работа, считано от 21.01.2021
година.
Няма спор между страните по делото, че П. ИВ. Г. е изпълнявал задълженията
си по трудовия договор, поради което и на основание чл. 128, т. 2 КТ за ответника е
възникнало задължението да му плати уговореното трудово възнаграждение за
2
процесния период. Липсват обаче както твърдения, така и каквито е да е доказателства,
че ответното дружество е изпълнило задължението си за заплащане на трудовото
възнаграждение на ищеца за месец декември 2020 година и за месец януари 2021
година. В тази връзка и от заключението на изготвената по делото съдебно-счетоводна
експертиза се установява, че начислените и неизплатените брутни възнаграждения на
П. ИВ. Г. за месец декември 2020 година и месец януари 2021 година са в размер общо
на 2 518.23 лева, и след приспадане на лични удръжки в размер на 564.13 лева, се
получава нетна сума за получаване за процесните месеци в размер на 1 954.10 лева.
Съгласно разпоредбата на чл. 222, ал. 1 КТ, при уволнение поради намаляване
обема на работа, работникът или служителят има право на обезщетение от
работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за времето, през което
е останал без работа, но за не повече от 1 месец. По делото не са ангажирани
доказателства, от които може да бъде направен извод, че ищецът е започнал работа,
поради което и предвид цитирана по-горе разпоредба ответникът му дължи
обезщетение, което съгласно заключението на изготвената съдебно-счетоводна
експертиза е в размер на 1 526.20 лева, а след приспадане на лични удръжки в размер
на 272.22 лева, се получава сумата в размер на 1 252.98 лева.
Мотивиран от всичко изложено по-горе съдът намира, че предявените по
делото кумулативно и обективно съединени искове с правно основание чл. 128, т. 2 КТ
и чл. 222, ал. 1 КТ, се явяват основателни и доказани, поради което и като такива
следва да бъдат уважени.
При този изход на делото претенцията на ищеца за присъждане на разноски,
както в исковото, така и в обезпечителното производство /т. 5 от ТР № 6/06.11.2013г.
по тълк. дело № 6/2012г. на ОСГТК на ВКС/ се явява основателна. На основание чл. 78,
ал. 1 ГПК ответното дружество следа да заплати на ищеца сумата в размер на 760.00
лева - заплатено адвокатско възнаграждение за обезпечителното и исковото
производство. Следва да се има предвид, че се присъждат направените в
обезпечителното производство пред съда разноски, а не тези направени във връзка с
обезпечението.
Водим от горното, Великотърновският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ДЕЛТАКОМ ЕЛЕКТРОНИКС“ ООД, със седалище и адрес на
управление град София, район Младост, ж.к. „Младост 1“, ул. „Магнаурска школа“ №
15, ет. 2, с ЕИК ********* ДА ЗАПЛАТИ на П. ИВ. Г. от *, с ЕГН **********
СУМАТА в размер на 1 954.10 лв. /хиляда деветстотин петдесет и четири лева и
десет стотинки/, представляваща незаплатено нетно трудово възнаграждение за месец
3
декември 2020 година и месец януари 2021 година, СУМАТА в размер на 1 252.98 лв.
/хиляда двеста петдесет и два лева и деветдесет и осем стотинки/, представляваща
дължимо обезщетение по чл. 222, ал. 1 КТ, ведно със законната лихва върху
присъдените суми, считано от датата на подаване на исковата молба – 18.08.2021
година, до окончателното изплащане на задълженията.
ОСЪЖДА „ДЕЛТАКОМ ЕЛЕКТРОНИКС“ ООД, със седалище и адрес на
управление град София, район Младост, ж.к. „Младост 1“, ул. „Магнаурска школа“ №
15, ет. 2, с ЕИК ********* ДА ЗАПЛАТИ на П. ИВ. Г. от *, с ЕГН **********
СУМАТА в размер на 760.00 лв. /седемстотин и шестдесет лева/, представляваща
направени от ищеца разноски по делото за заплатено адвокатско възнаграждение за
исковото и обезпечителното производство.
Препис от решението да се връчи на страните.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Велико Търново в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
4