Р
Е Ш Е Н
И Е
№ 169
гр.Бургас,10.02.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - БУРГАС,
XXII
наказателен състав, в публично заседание на 15.01.2020 г. в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: НИКОЛАЙ ГЕМЕДЖИЕВ
при
участието на секретаря Мария Милева, като разгледа НАХД № 5393 по описа на съда
за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по жалба от „ЖЕРКОВА”
ЕООД с ЕИК: *********, със седалище
и адрес на управление: гр.Поморие, област Бургас, улица „Железничарска“ №8А,
чрез управителя – М.П.Ж., срещу Наказателно постановление № К19_166-F484090/18.06.2019
г., издадено от директор на Дирекция "Контрол" при ТД на НАП-Бургас,
с което за нарушение на чл. 96, ал.1, вр. с чл. 180, ал. 2 от Закона за данъка върху добавената
стойност (ЗДДС) и на основание чл. 180, ал.2 ЗДДС на жалбоподателя е наложено административно
наказание „имуществена санкция” в размер на 866.80 лева.
С жалбата се иска отмяна на обжалваното
наказателно постановление, поради незаконосъобразност. Посочва се, че
нарушението е извършено за първи път.
За
административнонаказващия орган се явява юрисконсулт Стоилова, която счита, че
издаденото НП е правилно и законосъобразно, поради което пледира за неговото
потвърждаване изцяло.
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на седемдневния срок
за обжалване по чл.59, ал.2 ЗАНН (видно от приложената разписка на л.12 - НП е
връчено на представител на жалбоподателя на 04.11.2019 г., а жалбата е депозирана
на 04.11.2019 г.). Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу
подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява
процесуално допустима. Разгледана по
същество жалбата е основателна, като
съдът след като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста
на правомощията си по съдебния контрол намира за установено следното.
Във връзка с подадено
заявление за регистрация по ЗДДС с вх. № 1600-3932123/16.04.2019 г. от дружеството-жалбоподател,
на св. Г.К. – гл. инспектор по приходите в ТД на НАП – Бургас било възложено извършването
проверка за установяване на наличие на основания за регистрация. В хода на
проверката св. К. изискала съответните документи и установила, че за периода
01.09.2017 г. до 31.08.2018 г. дружеството е реализирало облагаем оборот от 60 219.07
лева от търговия на дребно с облекло. На основание тези факти св. К. преценила,
че най-късно на 07.09.2018 г. дружеството е следвало на основание чл. 96, ал.1,
изр. второ ЗДДС да подаде заявление за регистрация по ЗДДС, но не го е сторило.
Констатирала, че това е сторено на 30.04.2019 г., а самият Акт за регистрация е
издаден на същата дата. Свидетелката установила също така, че за периода от 22.09.2018
г. до 29.04.2019 г. - т.е. от датата на която е надвишен оборотът до датата на
извършване на самата регистрация по ЗДДС облагаемите доставки са на обща стойност
5 200.81 лева.
На основание посоченото дотук св. К. преценила, че дружеството-жалбоподател
е нарушило разпоредба на чл. 180, ал. 2, вр. с ал.1 ЗДДС, поради което на 30.04.2019
г. съставила срещу него АУАН с № F484090. Актът бил предявен на упълномощено
лице, която го подписала и получила препис от него, без да прави възражения.
Въз основа на съставения акт било издадено обжалваното наказателно
постановление от директор на Дирекция "Контрол" при ТД на НАП-Бургас,
с което за нарушение на чл. 180, ал. 2, вр. с чл. 96, ал.1 ЗДДС и на основание
чл.180, ал.2 ЗДДС било наложено административно наказание „имуществена санкция”
в размер на 866.80 лева.
Така
изложеното се установява от приложените по делото писмени и гласни
доказателства.
Съдът, с оглед
установената фактическа обстановка и съобразно възраженията и доводите на жалбоподателя,
както и като съобрази задължението си да проверява изцяло законосъобразността
на наказателното постановление, независимо от основанията, посочени от
страните, намира от правна страна следното:
Съдът
счита, че наказателно постановление е издадено от компетентен орган, а АУАН е
съставен от оправомощено за това лице, видно от приобщеното към материалите по
делото копие на Заповед № ЗЦУ-ОПР-17/17.05.2018г. Въпреки това съдът счита, че
в хода на производството са допуснати съществени нарушения, довели до
опорочаване на издаденото НП.
Производството
по установяване на административни нарушения и налагане на административни
наказания чрез съставяне на АУАН и издаване на НП е строго формализиран процес
и ЗАНН урежда изчерпателно процедурата и реквизитите, които трябва да съдържат
съответните актове. В конкретния случай, като нарушена е посочена препращащата
разпоредба на чл.180, ал.2 ЗДДС и на основание същата норма на търговеца е
наложена имуществена санкция. Съгласно чл. 180, ал.2 от ЗДДС "ал.1 се прилага и когато лицето не е
начислило данък, тъй като не е подало заявление за регистрация и не се е
регистрирало по този закон в срок", като съгласно ал.1 "Регистрирано лице, което, като е длъжно, не
начисли данък в предвидените в този закон срокове, се наказва с глоба - за физическите
лица, които не са търговци, или имуществена санкция - за юридическите лица и
едноличните търговци, в размер на неначисления данък, но не по-малко от 500 лв.".
С оглед на горното и видно от обстоятелствената част на наказателното постановление,
от начина по който е описано установеното нарушение, не става ясно за какво
точно е санкционирано лицето, сочено като нарушител - за това, че не се е регистрирало
по ЗДДС в срока по чл.96, ал.1 ЗДДС, за това, че не е начислило ДДС, или и за
двете.
Описаните
нарушения в НП са самостоятелно уредени с отделни правни квалификации - по чл.
96, ал.1 ЗДДС и по чл.86, ал.1 ЗДДС, като в АУАН въобще не е посочена нито една
от двете. В случая в наказателното постановление за първи път като нарушена е
посочена нормата на чл. 96, ал.1 ЗДДС, като съдът счита, че е неправилно едва в
НП да се посочва правната квалификация на вмененото нарушение. Нещо повече в
НП, нормата на чието основание се налага санкцията е чл.180, ал.2 ЗДДС, която
обаче не може да намери самостоятелно приложение, тъй като не съдържа в себе си
санкция, а препращаща към ал.1, която следва да бъде посочена като основание за
налагане на наказание за извършеното от дружеството административно нарушение.
Ето защо, след като в наказателното постановление е посочена като санкционна
норма тази на чл.180, ал.2 ЗДДС е допуснато съществено процесуално нарушение,
тъй като на практика не е посочена нормата, въз основа на която е наложената на
дружеството имуществена санкция. В горния смисъл е и константната практика на
касационната инстанция, обективирана в Решение
№1815 от 05.11.2014г. на АдмС - Бургас по к.н.а.х.д. № 1249/2014г., Решение №1771 от 30.10.2017г. на АдмС -
Бургас по к.а.н.д. № 2048/2017г. и др.
Също
така, ако наказващият орган е приел, че нарушението се изразява в неначисляване
на дължим данък, то същият е следвало да посочи кога е извършено това
нарушение. Като дата е посочено кога лицето е следвало да се регистрира по
закона на основание чл. 96 ЗДДС, но не става ясно дали това е крайният срок, до
който е следвало да се начисли и данъкът, който се твърди да се дължи.
Посочването на датата на извършване на административното нарушение е от значение
не само като индивидуализиращ белег на нарушението, но и с оглед съдебната проверка
за спазване сроковете по чл.34 ЗАНН в административнонаказателното
производство. Времето на извършване на административното нарушение е определящо
и за приложимия материален и процесуален закон, съгласно чл. 3 ЗАНН. Това е
особено наложително в настоящия случай, тъй като санкцията е наложена за
неначисляване на данък, поради липса на регистрация в срок, но следва да се има
предвид, че хипотетично е възможно едно лице да не се регистрира в срок, но в
последствие да начисли дължимия данък съгласно законовите изисквания (естествено
след като вече се е регистрирало) и дори да го заплати. Иначе казано, следва да
бъде посочен както крайният срок за регистрация, така и крайният срок за
начисляване на дължимия данък, като при тяхната съпоставка може да се прецени дали
е приложима разпоредбата на чл. 180, ал. 2, вр.с ал.1 ЗДДС. В случая съдът не
може да направи тази преценка, а и самият жалбоподател е лишен от възможността
адекватно да упражни правото си на защита. Изпълнителното деяние по чл. 180,
ал. 1 ЗДДС е осъществимо чрез бездействие, а срокът, в който регистрираното
лице трябва да изпълни задължението си е елемент от фактическия състав на
нарушението, като е недопустимо той да се извежда по тълкувателен път от
цитираните от наказващия орган правни норми. Датата на извършване на
нарушението е от съществено значение с оглед изчисляването на предвидените от
законодателя давностни срокове за съставяне на АУАН, а от нея и зависи и коя е
приложимата санкционна норма, общата норма на чл. 180, ал. 1 ЗДДС или привилегированите
норми на чл. 180, ал. 3 или ал. 4 ЗДДС. В тези норми са предвидени различни
размери на санкциите, които следва да наложат на нарушителите, в зависимост от
това дали въобще не са начислили ДДС или това е сторено в срок до 6 месеца или
не по-късно от 18 месеца от края на месеца, в който данъка е следвало да бъде
начислен. С оглед на това непосочването на датата на извършване на нарушението
представлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила,
което води до незаконосъобразност на наказателното постановление.
В
обобщение на гореизложеното настоящият състав приема, че в хода на
производството са били допуснати съществени нарушения на закона, поради посочените
аргументи, поради което и наказателното постановление следва да бъде отменено.
Така мотивиран, на основание чл.63, ал.1,
предл.3 ЗАНН, Районен съд - Бургас
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № К19_166-F484090/18.06.2019 г.,
издадено от директор на Дирекция "Контрол" при ТД на НАП-Бургас, с
което за нарушение на чл. 96, ал.1, вр. с
чл. 180, ал. 2 от Закона за данъка върху добавената стойност и на
основание чл. 180, ал.2 ЗДДС на „ЖЕРКОВА” ЕООД с ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление: гр.Поморие, област Бургас, улица „Железничарска“ №8А,
представлявано от управителя – М.П.Ж. е наложена „Имуществена санкция” в размер
на 866.80 лева.
Решението, съгласно чл.63,
ал.1, изр.2 ЗАНН, подлежи на касационно обжалване пред Административен съд –
гр. Бургас на основанията, предвидени в Наказателнопроцесуалния кодекс (чл.348 НПК) и по реда на Глава Дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс
(чл.чл.208-228 АПК)
в четиринадесетдневен срок
от деня на съобщението, че е изготвено.
Районен
съдия:/п/
Вярно с оригинала:
ММ