Решение по дело №5393/2019 на Районен съд - Бургас

Номер на акта: 169
Дата: 10 февруари 2020 г. (в сила от 3 март 2020 г.)
Съдия: Николай Симеонов Гемеджиев
Дело: 20192120205393
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 27 ноември 2019 г.

Съдържание на акта

Р  Е Ш  Е  Н  И  Е

 

№ 169

 

гр.Бургас,10.02.2020 г.

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

 

 РАЙОНЕН СЪД - БУРГАС, XXII наказателен състав, в публично заседание на 15.01.2020 г. в състав:

                                                                    

                      РАЙОНЕН СЪДИЯ: НИКОЛАЙ ГЕМЕДЖИЕВ

 

при участието на секретаря Мария Милева, като разгледа НАХД № 5393 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е образувано по жалба от „ЖЕРКОВА” ЕООД с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.Поморие, област Бургас, улица „Железничарска“ №8А, чрез управителя – М.П.Ж., срещу Наказателно постановление № К19_166-F484090/18.06.2019 г., издадено от директор на Дирекция "Контрол" при ТД на НАП-Бургас, с което за нарушение на чл. 96, ал.1, вр. с  чл. 180, ал. 2 от Закона за данъка върху добавената стойност (ЗДДС) и на основание чл. 180, ал.2 ЗДДС на жалбоподателя е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 866.80 лева.

С жалбата се иска отмяна на обжалваното наказателно постановление, поради незаконосъобразност. Посочва се, че нарушението е извършено за първи път.

    За административнонаказващия орган се явява юрисконсулт Стоилова, която счита, че издаденото НП е правилно и законосъобразно, поради което пледира за неговото потвърждаване изцяло.

Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на седемдневния срок за обжалване по чл.59, ал.2 ЗАНН (видно от приложената разписка на л.12 - НП е връчено на представител на жалбоподателя на 04.11.2019 г., а жалбата е депозирана на 04.11.2019 г.). Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна, като съдът след като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол намира за установено следното.

    Във връзка с подадено заявление за регистрация по ЗДДС с вх. № 1600-3932123/16.04.2019 г. от дружеството-жалбоподател, на св. Г.К. – гл. инспектор по приходите в ТД на НАП – Бургас било възложено извършването проверка за установяване на наличие на основания за регистрация. В хода на проверката св. К. изискала съответните документи и установила, че за периода 01.09.2017 г. до 31.08.2018 г. дружеството е реализирало облагаем оборот от 60 219.07 лева от търговия на дребно с облекло. На основание тези факти св. К. преценила, че най-късно на 07.09.2018 г. дружеството е следвало на основание чл. 96, ал.1, изр. второ ЗДДС да подаде заявление за регистрация по ЗДДС, но не го е сторило. Констатирала, че това е сторено на 30.04.2019 г., а самият Акт за регистрация е издаден на същата дата. Свидетелката установила също така, че за периода от 22.09.2018 г. до 29.04.2019 г. - т.е. от датата на която е надвишен оборотът до датата на извършване на самата регистрация по ЗДДС облагаемите доставки са на обща стойност 5 200.81 лева.

На основание посоченото дотук св. К. преценила, че дружеството-жалбоподател е нарушило разпоредба на чл. 180, ал. 2, вр. с ал.1 ЗДДС, поради което на 30.04.2019 г. съставила срещу него АУАН с № F484090. Актът бил предявен на упълномощено лице, която го подписала и получила препис от него, без да прави възражения.

Въз основа на съставения акт било издадено обжалваното наказателно постановление от директор на Дирекция "Контрол" при ТД на НАП-Бургас, с което за нарушение на чл. 180, ал. 2, вр. с чл. 96, ал.1 ЗДДС и на основание чл.180, ал.2 ЗДДС било наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 866.80 лева.

    Така изложеното се установява от приложените по делото писмени и гласни доказателства.

    Съдът, с оглед установената фактическа обстановка и съобразно възраженията и доводите на жалбоподателя, както и като съобрази задължението си да проверява изцяло законосъобразността на наказателното постановление, независимо от основанията, посочени от страните, намира от правна страна следното:

Съдът счита, че наказателно постановление е издадено от компетентен орган, а АУАН е съставен от оправомощено за това лице, видно от приобщеното към материалите по делото копие на Заповед № ЗЦУ-ОПР-17/17.05.2018г. Въпреки това съдът счита, че в хода на производството са допуснати съществени нарушения, довели до опорочаване на издаденото НП.

Производството по установяване на административни нарушения и налагане на административни наказания чрез съставяне на АУАН и издаване на НП е строго формализиран процес и ЗАНН урежда изчерпателно процедурата и реквизитите, които трябва да съдържат съответните актове. В конкретния случай, като нарушена е посочена препращащата разпоредба на чл.180, ал.2 ЗДДС и на основание същата норма на търговеца е наложена имуществена санкция. Съгласно чл. 180, ал.2 от ЗДДС "ал.1 се прилага и когато лицето не е начислило данък, тъй като не е подало заявление за регистрация и не се е регистрирало по този закон в срок", като съгласно ал.1 "Регистрирано лице, което, като е длъжно, не начисли данък в предвидените в този закон срокове, се наказва с глоба - за физическите лица, които не са търговци, или имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в размер на неначисления данък, но не по-малко от 500 лв.". С оглед на горното и видно от обстоятелствената част на наказателното постановление, от начина по който е описано установеното нарушение, не става ясно за какво точно е санкционирано лицето, сочено като нарушител - за това, че не се е регистрирало по ЗДДС в срока по чл.96, ал.1 ЗДДС, за това, че не е начислило ДДС, или и за двете.

Описаните нарушения в НП са самостоятелно уредени с отделни правни квалификации - по чл. 96, ал.1 ЗДДС и по чл.86, ал.1 ЗДДС, като в АУАН въобще не е посочена нито една от двете. В случая в наказателното постановление за първи път като нарушена е посочена нормата на чл. 96, ал.1 ЗДДС, като съдът счита, че е неправилно едва в НП да се посочва правната квалификация на вмененото нарушение. Нещо повече в НП, нормата на чието основание се налага санкцията е чл.180, ал.2 ЗДДС, която обаче не може да намери самостоятелно приложение, тъй като не съдържа в себе си санкция, а препращаща към ал.1, която следва да бъде посочена като основание за налагане на наказание за извършеното от дружеството административно нарушение. Ето защо, след като в наказателното постановление е посочена като санкционна норма тази на чл.180, ал.2 ЗДДС е допуснато съществено процесуално нарушение, тъй като на практика не е посочена нормата, въз основа на която е наложената на дружеството имуществена санкция. В горния смисъл е и константната практика на касационната инстанция, обективирана в Решение №1815 от 05.11.2014г. на АдмС - Бургас по к.н.а.х.д. № 1249/2014г., Решение №1771 от 30.10.2017г. на АдмС - Бургас по к.а.н.д. № 2048/2017г. и др.

Също така, ако наказващият орган е приел, че нарушението се изразява в неначисляване на дължим данък, то същият е следвало да посочи кога е извършено това нарушение. Като дата е посочено кога лицето е следвало да се регистрира по закона на основание чл. 96 ЗДДС, но не става ясно дали това е крайният срок, до който е следвало да се начисли и данъкът, който се твърди да се дължи. Посочването на датата на извършване на административното нарушение е от значение не само като индивидуализиращ белег на нарушението, но и с оглед съдебната проверка за спазване сроковете по чл.34 ЗАНН в административнонаказателното производство. Времето на извършване на административното нарушение е определящо и за приложимия материален и процесуален закон, съгласно чл. 3 ЗАНН. Това е особено наложително в настоящия случай, тъй като санкцията е наложена за неначисляване на данък, поради липса на регистрация в срок, но следва да се има предвид, че хипотетично е възможно едно лице да не се регистрира в срок, но в последствие да начисли дължимия данък съгласно законовите изисквания (естествено след като вече се е регистрирало) и дори да го заплати. Иначе казано, следва да бъде посочен както крайният срок за регистрация, така и крайният срок за начисляване на дължимия данък, като при тяхната съпоставка може да се прецени дали е приложима разпоредбата на чл. 180, ал. 2, вр.с ал.1 ЗДДС. В случая съдът не може да направи тази преценка, а и самият жалбоподател е лишен от възможността адекватно да упражни правото си на защита. Изпълнителното деяние по чл. 180, ал. 1 ЗДДС е осъществимо чрез бездействие, а срокът, в който регистрираното лице трябва да изпълни задължението си е елемент от фактическия състав на нарушението, като е недопустимо той да се извежда по тълкувателен път от цитираните от наказващия орган правни норми. Датата на извършване на нарушението е от съществено значение с оглед изчисляването на предвидените от законодателя давностни срокове за съставяне на АУАН, а от нея и зависи и коя е приложимата санкционна норма, общата норма на чл. 180, ал. 1 ЗДДС или привилегированите норми на чл. 180, ал. 3 или ал. 4 ЗДДС. В тези норми са предвидени различни размери на санкциите, които следва да наложат на нарушителите, в зависимост от това дали въобще не са начислили ДДС или това е сторено в срок до 6 месеца или не по-късно от 18 месеца от края на месеца, в който данъка е следвало да бъде начислен. С оглед на това непосочването на датата на извършване на нарушението представлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила, което води до незаконосъобразност на наказателното постановление.

В обобщение на гореизложеното настоящият състав приема, че в хода на производството са били допуснати съществени нарушения на закона, поради посочените аргументи, поради което и наказателното постановление следва да бъде отменено.

Така мотивиран, на основание чл.63, ал.1, предл.3 ЗАНН, Районен съд - Бургас

Р  Е  Ш  И :

 

    ОТМЕНЯ Наказателно постановление № К19_166-F484090/18.06.2019 г., издадено от директор на Дирекция "Контрол" при ТД на НАП-Бургас, с което за нарушение на чл. 96, ал.1, вр. с  чл. 180, ал. 2 от Закона за данъка върху добавената стойност и на основание чл. 180, ал.2 ЗДДС на „ЖЕРКОВА” ЕООД с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.Поморие, област Бургас, улица „Железничарска“ №8А, представлявано от управителя – М.П.Ж. е наложена „Имуществена санкция” в размер на 866.80 лева.

 

Решението, съгласно чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН, подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – гр. Бургас на основанията, предвидени в Наказателнопроцесуалния кодекс (чл.348 НПК) и по реда на Глава Дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (чл.чл.208-228 АПК)

в четиринадесетдневен срок от деня на съобщението, че е изготвено.

 

 

                                                                                                 Районен съдия:/п/

Вярно с оригинала:

ММ