№ 7161
гр. София, 26.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 145 СЪСТАВ, в публично заседание на
втори юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:В.
при участието на секретаря В.
като разгледа докладваното от В. Гражданско дело № 20221110105744 по
описа за 2022 година
Предявени са установителни искове с правна квалификация чл. 422 ГПК вр. чл.
79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът „Т. е предявил срещу Ц. ЛЮБ. СТ. установителни искове с правна
квалификация чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за
признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми: сумата от 3861.58
лв. – главница, представляваща потребена топлинна енергия, доставена до имот с аб. номер
., находящ се в гр. С. за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г.; сумата от 725.20 лв.,
представляваща обезщетение за забава върху главницата за топлинна енергия за периода от
16.07.2019 г. до 11.10.2021 г., както и сумите за дялово разпределение – главница в размер
на 26.46 лв. за периода от м.09.2018 г. до м.02.2020 г., сумата от 5.43 лв., представляваща
обезщетение за забава върху главницата за дялово разпределение за периода от 31.10.2018 г.
до 11.10.2021 г, ведно със законната лихва върху двете главници от датата на подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК /25.10.2021 г./ до окончателното плащане, за които суми е
издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 01.11.2021 г. по ч. гр. д. № 60965/2021 г.
по описа на СРС, 145 състав.
Ищецът „Т. твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответника въз
основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи
съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им
приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на
ответника топлинна енергия, като купувача не е заплатили дължимата цена, формирана по
системата за дялово разпределение. Твърди, че съгласно приложимите общи условия
купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок от
датата на публикуване на месечните дължими суми на интернет страницата на ищцовото
1
дружество. Поддържа, че съгласно чл. 155, ал. 1, т. 2 ЗЕ сумите за ТЕ за процесния имот се
начисляват от „Т. по прогнозни месечни вноски, като след края на отчетния период са
изготвяни и изравнителни сметки на база реален отчет на уредите за дялово разпределение в
съответствие с разпоредбите на Наредба №16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването.
Претендират се разноски.
В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е депозирал отговор на
исковата молба, с който се оспорват предявените искове. Поддържа, че съгласно протокол от
25.10.2017 г., подписан от трима съседи, било спряно топлоподаването в две от стаите на
имота, за което дружеството „Т. било уведомено. Твърди, че се източват радиаторите. Ето
защо, моли за отхвърляне на исковете.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
Видно от приложеното ч. гр. д. № 60965/2021 г. по описа на СРС, 145 състав,
вземанията по настоящото производство, съобразно петитума на исковата молба,
съответстват на тези по заповедта за изпълнение. Исковете, по които е образуван
настоящият процес, са предявени в едномесечния срок по чл. 415, ал. 1 ГПК. Налице е пълна
идентичност между страните и предмета на образуваното заповедно производство и
настоящото дело, като предявените искове са допустими и подлежат на разглеждане по
същество.
По исковете с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл.
149 ЗЕ:
В тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по договор
за продажба между него и ответника, по силата на което е доставил топлинна енергия в
твърдяните количества и за ответника е възникнало задължение за плащане на уговорената
цена в претендирания размер, както и че през процесния период в сградата, в която се
намира процесният топлоснабден имот, е извършвана услугата дялово разпределение и че е
възникнало задължение за заплащане на възнаграждение в претендирания размер. Така,
основателността на предявения установителен иск се обуславя от осъществен фактически
състав, пораждащ съдебно предявеното субективно право, включващ елементите: 1/
облигационно отношение по договор за продажба на топлинна енергия между ищеца и
ответника; 2/ изпълнение от страна на ищеца на задължението да достави топлинна енергия
до имот с абонатен номер . за процесния период с цена, възлизаща поне на претендираната
стойност от 3861.58 лв. и 3/ предоставяне на услуга дялово разпределение на стойност поне
в размер на претендираната от 26.46 лв.
При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е
погасил претендираните вземания, както и релевираните в отговора на исковата молба
правопогасяващи и правоизключващи възражения.
По делото не е спорно, а това се установява и от представените писмени документи
/Нотариален акт за дарение на недвижим имот от 16.12.1996 г., списък на етажните
собственици и др./, че ответникът има качеството „клиент на топлинна енергия“ за
процесния имот като вещен ползвател на имота – това обстоятелство е обявено за безспорно
2
с доклада по делото.
Съгласно разпоредбите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ „битов клиент“ на
топлинна енергия е физическо лице – ползвател или собственик на имот, който купува
отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови
нужди. Разпоредбата императивно урежда кой е страна по облигационното отношение с
топлопреносното предприятие, като меродавно е единствено притежанието на вещно право
върху имота – собственост или вещно право на ползване.
Предвид изложеното съдът достига до извод, че ответникът се явява материалноправно
легитимиран да отговаря за заплащането на потребената през исковия период топлинна
енергия в процесния имот именно в качеството си на лице с валидно уредено и непогасено
ограничено вещно право на ползване върху топлоснабдения имот. Същият в качеството си
на потребител на топлинна енергия е обвързан с общите условия на ищцовото дружество за
продажба на топлинна енергия, доколкото съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на
топлинна енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за
битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от
топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР. Тези общи условия се публикуват най-
малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване
и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено
приемане от потребителите – чл. 150, ал. 2 от закона. Следователно, писмена форма на
договор не е необходима, достатъчно е общите условия да са влезли в сила, а това
обстоятелство се потвърждава от приетите по делото общи условия, предоставени като
извадка от публикация във вестник „Монитор“. По делото не е установено и ответникът да е
упражнил правото си на възражение по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ срещу Общите условия,
действали към процесния период.
За установяване на факта на предоставяне на топлинна енергия в обема, съответстващ
на претендираната цена, по делото са представени Обща фактура № ./31.07.2020 г., Обща
фактура № . от 31.07.2019 г., извлечение от сметки за периода от м.05.2018 г. до м.04.2020 г.
и е прието заключение по съдебно-техническата експертиза, в което експертът изяснява, че
за процесния период дяловото разпределение на топлинна енергия за имота и СЕС се е
извършвало от „Т. /констативен протокол № 1248 от 03.10.2008 г./. Вещото лице е посочили,
че разпределението на топлинната енергия за отопление на имота става на база коригирания
отопляем обем на абонатите. Коригираният отопляем обем е отопляемият обем, от който са
извадени обемите на помещенията с демонтирани радиатори и част от обема на отопляемите
помещения без радиатори. Топлинната енергия за битово-горещо водоснабдяване /БГВ/ се
начислява по показанията на два броя водомери за топла вода в имота. Следва да се вземат
предвид и посоченото от вещото лице в експертизата и разясненията му в о.с.з., че в
сградата, в която се намира процесният имот, е налице еднотръбна система, което не
позволява монтиране на уреди за дялово разпределение и разпределението на топлинната
енергия става на базата на отопляемия обем. Освен това за процесния период е начислявана
и топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, на база пълен отопляем обем на
3
апартамента по проект – 191,7 куб.м., от които 167,40 куб.м. за имот и 24,30 куб.м. за общи
части. Вещото лице обаче се е натъкнало на нормативно нарушение при проверка на
топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация, като е посочило, че е налице грешка
по отношение на записаната от ФДР инсталирана мощност на отоплителната инсталация в
сградата за 2018/2019 г. и при въвеждане на данните за тази инсталирана мощност за
2018/2019 г., която цифрово възлиза на сумата от 59.01 лв., която следва да бъде
приспадната от дължимата от ответника сума за процесния период.
Ответникът не е оспорил обстоятелството, че ищецът е доставял, а той е ползвал
доставената топлинна енергия, като в отговора на исковата молба е признал, че ползва само
два броя радиатори за отопление. В тази връзка следва да се отбележи, че от представените
по делото доказателства не се установява, че ответникът е демонтирал по надлежния ред
другите два радиатора, тъй като представеният протокол от 25.10.2017 г. представлява
частен свидетелстващ документ, който няма доказателствена сила по отношение на
посочените обстоятелства, а ответникът не е ангажирал други доказателства, вкл. гласни
такива за установяване на твърдения факт на демонтирането на тези радиатори и надлежно
уведомяване на топлофикационното дружество.
Следва да се отбележи, че съгласно чл. 155, ал. 1, т. 2 ЗЕ и уговореното в общите
условия сумите за топлинна енергия за процесния период са начислявани от ищеца по
прогнозни месечни вноски, за които са издавани фактури, като след края на отоплителния
период са изготвяни изравнителни сметки от дружеството, извършвало дялово
разпределение. С последната изравнителна сметка взаимоотношенията между страните се
уреждат според реално потребеното и по този начин абонатът заплаща действително
изразходваната от него енергия за целия отчетен период. Предвид изложеното и при
съобразяване на изравнителните сметки, изготвени за процесния период, вещото лице е
стигнало до извод, че стойността на реално консумираната топлинна енергия за периода
01.05.2018 г. – 30.04.2020 г. е в размер на 3837.32 лв., а при приспадане на сумата от 59.01
лв. – 3778.31 лв.
При така установените количества топлинна енергия, доставени в процесната сграда -
етажна собственост, от страна на ищеца е доказано доставянето на топлинната енергия,
както и нейното количество и стойност, определена съобразно установените от КЕВР цени.
Предявеният иск за главница за доставена, но незаплатена топлинна енергия следва да се
уважи за сумата от 3778.31 лв., а за горницата до пълния предявен размер от 3861.58 лв.
следва да се отхвърли.
Видно от приетото заключение на съдебно-счетоводната експертиза, което съдът
кредитира като компетентно и безпристрастно изготвено, за процесния период няма
извършени от ответника плащания.
По отношение на претенцията за цената на услугата дялово разпределение съдът
намира следното:
С исковата молба е предявена и претенция за присъждане на цената на услугата дялово
разпределение за периода от м.09.2018 г. до м.02.2020 г. Съгласно нормата на чл. 139, ал. 2
4
от Закона за енергетиката дяловото разпределение на топлинната енергия между клиентите
в сгради - етажна собственост, се извършва от топлопреносното предприятие или от
доставчик на топлинна енергия самостоятелно или чрез възлагане на лице, вписано в
публичния регистър по чл. 139а ЗЕ. Следователно, дяловото разпределение може да бъде
осъществявано и от самото топлопреносно дружество без да е необходимо наличието на
договор между етажната собственост и дружество, извършващо дялово разпределение.
Поради това на „Топлофикация София” ЕАД се дължи заплащането на осъществената
услуга. Размерът на дължимата такса дялово разпределение се установява от представените
по ищеца неоспорени писмени документи, както и от двете приети експертизи, а именно –
общо 26.64 лв. за периода от м.09.2018 г. до м.02.2020 г. Ето защо, претенцията за дялово
разпределение срещу ответника е основателна и искът следва да бъде уважен в пълен
размер.
Върху уважените главници се дължи и законната лихва от датата на подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК – 25.10.2021 г., до окончателното плащане.
По исковете с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Съгласно чл. 86, ал. 1 ЗЗД при неизпълнение на парично задължение, длъжникът
дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. В чл. 84, ал. 1 ЗЗД е
предвидено, че когато денят за изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада
в забава след изтичането му, а според ал. 2, когато няма определен ден за изпълнение,
длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен от кредитора.
Съгласно чл. 33, ал. 2 от Общите условия, одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г.
на КЕВР, клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3
за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят. Изрично е предвидено, че само ако последните
задължения не са платени в определения срок /45 дни от срока, за който се отнасят/ клиентът
дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва – чл. 33, ал. 4 от Общите условия.
От цитираните разпоредби се налага изводът, че „Т. не начислява обезщетение за забава в
размер на законната лихва върху задължения, определени по прогнозна консумация, а
начислява обезщетение за забава само за задълженията по общата фактура, като за
вземанията за топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г. вкл. не е
необходимо отправянето на покана или предприемането на други действия от страна на
ищеца, за да се поставят клиентите в забава – арг. чл. 84, ал. 1 ЗЗД. Предвид изложеното и
изводът на съда, че ответникът е в забава, считано от 15.09.2019 г. за задълженията по Обща
фактура № . от 31.07.2019 г., и считано от 15.09.2020 г. за задълженията по Обща фактура №
./31.07.2020 г., то дължимата лихва за забава за периода от 15.09.2019 г. до 11.10.2021 г.
върху уважения размер на главницата срещу ответника Ц.С. съдът определя на основание
чл. 162 ГПК на 637.64 лв. при съобразяване на периода на извънредното положение, по
време на което съгласно чл. 6 от Закона за мерките и действията по време на извънредното
положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване
на последиците (загл. доп. – ДВ, бр. 44 от 2020 г., в сила от 14.05.2020 г., лихви за забава не
5
текат.
Ето защо, предявеният акцесорен иск следва да бъде уважен за сумата от 637.64 лв. и
за периода от 15.09.2019 г. до 11.10.2021 г., а за разликата до пълния предявен размер от
725.20 лв. и за периода от 16.07.2019 г. до 14.09.2019 г. вкл. искът следва да се отхвърли
като неоснователен.
Що се отнася до цената за услугата дялово разпределение, липсва предвиден срок за
плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което длъжникът изпада в
забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са представени доказателства за
отправена покана от кредитора за плащане на това задължение от дата, предхождаща
подаването заявлението по чл. 410 ГПК, която да е получена от ответника, поради което
акцесорната претенция в размер на 5.43 лв., за периода от 31.10.2018 г. до 11.10.2021 г. се
явява изцяло неоснователна.
По отговорността за разноски:
При този изход на спора – частична основателност на предявените искове, право на
разноски има всяка от страните съразмерно с уважената, респ. отхвърлената част от иска, но
ответникът не претендира разноски, с оглед на което следва такива да бъдат присъдени само
на ищеца. Съобразно дадените в Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 12,
разяснения настоящият състав следва да се произнесе по разпределението на отговорността
за разноските, както в исковото производство, така и в заповедното производство.
С оглед изхода на спора в полза на „Т. следва да бъдат присъдени по съразмерност
разноски за заповедното производство в размер на 136.94 лв. за държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение, както и разноски за исковото производство в размер на
694.80 лв. за заплатена държавна такса, депозити за експертизи и юрисконсултско
възнаграждение. Съдът определи в минимален размер юрисконсултското възнаграждение на
заявителя – ищец в двете съдебни производства на основание чл. 78, ал. 8 ГПК (изм. ДВ, бр.
8 от 2017 г.) вр. чл. 37 от Закон за правната помощ и съответно чл. 26 от Наредбата за
заплащането на правната помощ (по отношение на юрисконсултското възнаграждение в
заповедното производство) и чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ
(по отношение на юрисконсултското възнаграждение в исковото производство), като
съобрази вида и обема на извършената дейност от процесуалния му представител, както и
липсата на фактическа и правна сложност на делото, което се явява типично за него с оглед
предмета на дейност на дружеството.
Ответникът не претендира разноски, поради което такива не му се следват.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , че Ц. ЛЮБ. СТ., ЕГН **********, с адрес в гр. С.,
дължи на „Т., със седалище и адрес на управление в гр. София, ул. „Я., на основание чл.
422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, следните суми:
6
сумата от 3778.31 лв. – главница, представляваща потребена топлинна енергия, доставена до
имот с аб. номер ., находящ се в гр. С. за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., сумата от
26.46 лв. – главница за извършена услуга дялово разпределение за периода от м.09.2018 г.
до м.02.2020 г., ведно със законната лихва върху двете главници от датата на подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК – 25.10.2021 г. до изплащане на вземането, както и сумата от
637.64 лв. – обезщетение за забава върху главницата за топлинна енергия за периода от
15.09.2019 г. до 11.10.2021 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410
ГПК от 01.11.2021 г. по ч. гр. д. № 60965/2021 г. по описа на СРС, 145 състав, като
ОТХВЪРЛЯ иска за главницата за топлинна енергия за разликата над уважения до пълния
предявен размер от 3861.58 лв., ОТХВЪРЛЯ иска за обезщетение за забава върху
главницата за топлинна енергия за разликата над уважения до пълния предявен размер от
725.20 лв. и за периода от 16.07.2019 г. до 14.09.2019 г. вкл., както и ОТХВЪРЛЯ изцяло
иска за сумата в размер на 5.43 лв. за обезщетение за забава върху таксата за дялово
разпределение за периода от 31.10.2018 г. до 11.10.2021 г.
ОСЪЖДА Ц. ЛЮБ. СТ., ЕГН **********, с адрес в гр. С. да заплати на „Т., със
седалище и адрес на управление в гр. С., на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК сумата от
136.94 лв., разноски в заповедното производство, както и сумата от 694.80 лв., разноски в
исковото производство по съразмерност.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7