№ 807
гр. София, 15.04.2022 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО III ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито
заседание на петнадесети април през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Мирослава Тодорова
Членове:Христинка Колева
МИРОСЛАВ В. СТОЯНОВ
като разгледа докладваното от МИРОСЛАВ В. СТОЯНОВ Въззивно частно
наказателно дело № 20221100601121 по описа за 2022 година
Производството е по реда на гл. XXII НПК.
Образувано е по частна жалба на П.В. чрез адв. Д.К. срещу Определение №
20217782 от 01.12.2021 г. по нчхд № 3742/2019 г. на СРС, НО, 111-ти състав, с което на
основание чл. 190, ал. 1 НПК П.В. е осъден да заплати на М.И. сумата от 800 лв.,
представляващи разноски за изплатено адвокатско възнаграждение за упълномощен
защитник по нчхд № 3742/2019 г. на СГС и по внчхд № 2149/2021 г. на СГС, както и по
сметка на СГС сумата от 5 лв., представляваща държавна такса за издаване на
изпълнителен лист за събиране на присъдената сума за адвокатско възнаграждение. С
обжалваното определение е прието, че с Присъда от 29.01.2021 г. по нчхд № 3742/2019
г. на СРС, 111-ти състав, потвърдена с Решение № 247 от 19.11.2021 г. по внчхд №
2149/2021 г. на СГС, НО, IV въззивен състав, М.И. е призната за невиновна в
извършване на престъпление по чл. 148, ал. 2 вр. ал. 1, т. 2, предл. 2 вр. чл. 147, ал. 1
вр. чл. 26, ал. 1 НК. На основание чл. 190, ал. 1 НПК тъжителят П.В. е осъден да
заплати разноските, направени по делото от оправданото лице в хода на две съдебни
инстанции.
В жалбата се твърди, че липсват доказателства за заплащане на хонорара за
производството по обжалване на присъдата, с която М.И. е оправдана за съответно
престъпление от частен характер, тъй като от приложения договор за правна защита и
съдействие не е посочен номера на делото на СГС. Иска изменение на обжалвания акт
с намаляване на разноските за наказателното производство от сумата 800 лв. на сумата
от 400 лв.
Препис от жалбата е изпратен на М.И., която я оспорва като неоснователна, като
твърди, че присъдената сума за двете производства жалбоподателят е превел по нейна
сметка.
В становище по отговора на жалбата от 01.04.2022 г. жалбоподателят твърди, че
има правен интерес от подаване на жалбата, тъй като предварително е заплатил
разноските с оглед избягване на допълнителни разноски за принудително събиране на
присъдената сума.
1
Жалбата е допустима като подадена от надлежна страна в срока по чл. 342, ал. 1
от НПК срещу обжалваем акт съгласно чл. 341, ал. 2 НПК.
Съдът, след като се запозна с доводите на страните и доказателствата по
делото, намира следното:
Видно от горепосочената присъда М.И. е оправдана по повдигнатото й
обвинение от частния тъжител П.В. за престъпление от частен характер, а именно
престъпление по чл. 148, ал. 2 вр. ал. 1, т. 2, предл. 2 вр. чл. 147, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1
НК. Срещу присъдата е подадена въззивна жалба от тъжителя П.В., по която е
образувано въззивно производство пред СГС. В единственото проведено по делото
открито съдебно заседание пред въззивния съд М.И. е била представлявана от адв.
М.Г. видно от протокола от 11.10.2021 г. и от пълномощно, в което изрично е посочен
номерът на въззивното дело.
Неоснователен е доводът на жалбоподателя, че по делото във връзка с
обжалване на оправдателната присъда срещу М.И. липсват доказателства за заплащане
на адвокатско възнаграждение за въззивното производство в размер на 400 лв.
Приложеният договор за правна защита и съдействие от 14.06.2021 г. на гърба на л. 31
от внчд № 2149/2021 г. на СГС представлява разписка за извършено плащане в брой на
въпросната сума, който начин на плащане е изрично отбелязан в договора.
Отбелязването, че предоставената адвокатска услуга е за процесуално
представителство пред СГС, това, че същият договор за правна защита и съдействие е
представен по въззивното дело и констатацията на въззивния съд в протокола от
открито съдебно заседание, проведено на 11.10.2021 г., че именно адв. М.Г. е
упълномощен представител на страната М.И. потвърждават категоричния извод на
настоящата инстанция, че процесният договор за правна защита касае именно
процесуално представителство по внчд № 2149/2021 г. на СГС.
Когато подсъдимият бъде признат за невинен, разноските по дела от частен
характер се възлагат на частния тъжител (чл. 190, ал. 1 НПК). При това положение,
обжалваният акт следва да бъде потвърден като правилен при липса на основание за
намаляване на размера на присъдените с него разноски, тъй като М.И. е оправдана по
дело от частен характер и претендираните от нея разноски за въззивното производство
са доказани.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 20217782 от 01.12.2021 г. по нчхд №
3742/2019 г. на СРС, НО, 111-ти състав, с което на основание чл. 190, ал. 1 НПК П.В. е
осъден да заплати на М.И. сумата от 800 лв., представляващи разноски за изплатено
адвокатско възнаграждение за упълномощен защитник по нчхд № 3742/2019 г. на СГС
и по внчхд № 2149/2021г. на СГС, както и по сметка на СГС сумата от 5 лв.,
представляваща държавна такса за издаване на изпълнителен лист за събиране на
присъдената сума за адвокатско възнаграждение.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
2
Членове:
1._______________________
2._______________________
3