Решение по дело №316/2021 на Административен съд - Кюстендил

                                                     Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е    № 313

                                                гр.Кюстендил, 15.12.2021год.

                                                   В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

            Административен съд - Кюстендил, в открито съдебно заседание на седемнадесети  ноември   през  две  хиляди  двадесет и първа година в състав:

 

                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ИВАН  ДЕМИРЕВСКИ

                                                              ЧЛЕНОВЕ:  ГАЛИНА  СТОЙЧЕВА

    МИЛЕНА АЛЕКСОВА-СТОИЛОВА

 

при   секретаря  Антоанета Масларска и с участието на прокурора Марияна Сиракова, като разгледа   докладваното от  съдия  Стойчева  КАНД № 316 по описа  за 2021год., за да се произнесе, взе предвид:

 

Производството е по реда на чл.63, ал.1 от  ЗАНН  във  вр. с чл.208 и сл. от АПК.

Сектор “Пътна полиция” при Областна дирекция на МВР – Кюстендил, чрез старши инспектор Д. Д., оспорва с касационна жалба решение № 260241 от 21.06.2021г. на  Районен  съд – Дупница  по  АНД № 269/2021год., с което е отменено  Наказателно постановление № 21-1139-000175   от  04.01.2021год.  В жалбата се съдържат оплаквания за пороци на решението, които съставляват касационни основания по чл. 348, ал.1, т.1 от НПК. Нарушението на закона поради неправилното му прилагане се свързва с доказано нарушение и редовно проведено административнонаказателно производство. Прави се искане за отмяна на решението и потвърждаване  на наказателното постановление.

Ответникът  С.Д.Н. ***, чрез процесуалния си представител  адв. С.П., изразява писмено становище за недопустимост и евентуално за неоснователност на касационната жалба.  Счита оспореното решение за правилно. Поддържа наведените във възивното производство оплаквания за незаконосъобразност на НП поради пороци във формата на АУАН и НП, изразяващи се в дописване на НП и противоречие между фактическите обстоятелства и предявеното обвинение. Допълнително сочи неспазване на срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН. По съществото на релевираното деяние се отрича съставомерността на същото с твърдения, че  МПС  не е управлявано от нарушителя;  че ТМИ не е връчен на водача и съдържанието му е несъответно на изискванията на Наредба № 1 от 19.07.2017г.; че  липсва на отказ за изследване, доколкото  лицето не е отказало даване на проба за химико-токсикологично лабораторно изследване; че отсъства виновно поведение. Прави искане за оставяне в сила на оспорения съдебен акт и за присъждане на деловодни разноски по приложен списък.

В настоящото производството се разглежда и  частна касационна жалба, предявена от С.Д.Н. ***, чрез пълномощника му  адв. С.П., против определение № 260212 от 03.08.2021г. на  Районен  съд – Дупница  по  АНД  № 269/2021г.,  с което е оставено без уважение искане  на жалбоподателя Н. за изменение на постановеното решение по делото в частта за присъдените разноски.  Сочи се неправилност на оспорения съдебен акт поради противоречие с материалния закон и необоснованост. Иска се отмяна на определението и присъждане на пълния размер на претендираните разноски, които се считат за доказани.

            Представителят на Окръжна прокуратура - Кюстендил дава заключение за неоснователност на предявените  жалби.

Административният съд, извършвайки преценка на доказателствата по делото, на касационните основания и на доводите на страните, както и след служебна проверка на оспорените съдебни актове  на осн.чл.218, ал.2 от АПК и във връзка с чл.236 от АПК, приема следното:

Касационната жалба е подадена от страна с право на касационно оспорване, срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване по реда на чл.208 от АПК, в преклузивния срок по чл.211, ал.1 от АПК  и отговаря на изискванията за форма и съдържание по чл.212 от АПК, поради което се явява процесуално допустима.

Частната касационна жалба е подадена в срок от страна с право на касационно оспорване, срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване  и е редовна, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, касационната жалба се приема за основателна, а частната касационна жалба – за неоснователна. Съображенията са следните:

Предмет на въззивно оспорване е Наказателно постановление № 21-1139-000175 от 04.01.2021год., издадено от  началник  група в Сектор “Пътна полиция” при ОД на МВР – Кюстендил, с което на С.Д.Н.  са наложени административни  наказания  “глоба” в размер на 2000,00лв.  и  “лишаване от право да управлява  МПС”  за срок 24 месеца, на осн. чл.174,  ал.3, пр.2  от ЗДвП.

Оспореното НП е издадено въз основа на съставен АУАН № АА52083/01.01.2021г.,  който е връчен на нарушителя на датата, когато е издаден.

В  АУАН и НП е посочено, че  на 01.01.2021год.,  около 17,30часа,  по ул. “Св. Иван Рилски” на с. Блажиево в посока гр. Дупница, Н.  управлява лек автомобил “Мерцедес Е320” с рег. № КН2484ВС,  като  отказва да му бъде извършена  проверка с Дрегер друг тест 5000 с фабр. № ARFM 0082, за установяване употреба на наркотични вещества.  Сочи се, че водачът е изпробван за алкохол с техническо средство Алкотест Дрегер 7510 с фабр. № 0176,  пробата на който е отрицателна, както и че му  е издаден талон за медицинско изследване № 0059116.   Прието е, че лицето отказва да му бъде извършена проверка с  тест за установяване употребата на наркотични вещества  и  неизпълнява предписание за химико-токсикологично лабораторно изследване  за установяване на употреба на наркотични вещества или техни аналози, което деяние е квалифицирано  като административно нарушение по чл.174, ал.3, пр.2 от ЗДвП. 

            Към административнонаказателната преписка е приложен Талон за медицинско изследване № 0059116, изд. на 01.01.2021г.  в 18,00ч., Същият е изготвен от актосъставителя  Ивайло Владимиров Джаджаров и съдържа данни за отказ на водача да даде  проба  за наркотични вещества и указание за явяване в ФСМП – Дупница до 60 минути от връчване на талона. Видно е, че жалбоподателят е удостоверил с подписа си, че иска да бъде изследван с медицинско и химическо или химико-токсикологично изследване.  Липсва подпис на лицето в графата за връчване на екземпляр от талона. Нарушителят   признава в жалбата, че не се е явил за вземане на проба за  изследване.

В производството пред РС е разпитан актосъставителят, който потвърждава изложените фактически обстоятелства относно управлението на МПС от дееца и неговия отказ за бъде изпробван с тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози  на  посочените в АУАН дата, място и време. Свидетелят допълнително сочи, че  при поканата за даване на проба за установяване  употреба на наркотици,  водачът  поискал време за да реши  като заявил, че е осъждан за употреба на наркотици, след което  попитал с какво техническо средство ще бъде изпробван и  започнал да води телефонни разговори и да  проверява в Гугъл  дали ще му отчете теста, а накрая отказал  да  бъде изпробван с техническото средство.  За горното били издадени АУАН и ТМИ,  които били предявени на нарушителя. В указания  в ТМИ час последният не се  явил за даване на кръв за медицинско изследване, поради което ТМИ  останал без залепени стикери.   

При събраните доказателства,  районният съд постановява  оспореното  решение, с което отменя  издаденото наказателно постановление като незаконосъобразно.  Приел е, че в административнонаказателното производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила по чл.44, ал.1 от ЗАНН, както и при описание на административното нарушение, доколкото в НП е добавен и отказ да са изпълни  предписание за  химико- токсикологично изследване  за установяване на употреба на наркотични вещества, каквито данни няма в АУАН. По съществото на релевираното деяние, съдът е преценил, че същото не е доказано. Горният извод е мотивиран с доводи за това, че за да е съставомерно административното нарушение по чл.174, ал.3, пр.2 от ЗДвП, е необходимо да се установи отказ на  водача да бъде изследван за употреба на наркотици  с тест, както и по арг. от чл.3а, т.1 от  Наредба № 1 от 19.07.2017г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, да откаже да изпълни предписание за  химико- токсикологично изследване  за установяване на употреба на наркотични вещества, каквото предписание в случая не е съставено надлежно, а и не му е връчено.

С решението си, районният съд е осъдил ОДМВР – Кюстендил да заплати на нарушителя деловодни разноски в размер на 370,00лв., като по възражение на АНО, е приел, че адвокатското възнаграждение в общ размер от 650,00лв. е прекомерно – не е съобразено с фактическата и правна сложност на спора по делото и го е намалил до присъдената сума.

По отношение на съдебния акт в частта за разноските, жалбоподателят Н. чрез пълномощника си,  е предявил искане за изменение с присъждане на пълния размер на претендираните разноски. Съдът се е произнесъл с оспореното определение  от 03.08.2021г., с което искането е оставено без уважение. Формирани са мотиви за неоснователност на претенцията за разноски за държавна такса, пътни и транспортни разходи, които са недължими, а  за адвокатското възнаграждение за процесуално представителство е прието,  че е съобразено с правилата на чл. 18, ал.2 вр. с чл.7, ал.2, т.2 от Наредба  № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.     

Касационната  инстанция, при служебната проверка на оспорените  съдебни актове съобразно изискванията на чл.218, ал.2 от АПК, не констатира основания за нищожност и недопустимост на същите. Преценката за съответствието с материалния закон на оспорените решение и определение, както и относно посочените в жалбите пороци, сочещи касационни основания по чл.348, ал.1, т.1 от НПК, съотв. по чл.209, т.3 от АПК,  обосновава следните изводи:

По отношение на съдебното решение:

Оспореното въззивно  решение е неправилно, поради  което и на осн. чл.222, ал.1 от АПК вр. с чл.63, ал.1 от ЗАНН  следва да се отмени и да се постанови решение по съществото на спора за  потвърждаване на наказателното постановление.  Правните изводи  на районния съд за незаконосъобразност на НП са в противоречие с доказателствата по делото и приложимите  правни  норми  на  специалния закон  и  на ЗАНН.

Както се посочи, за да отмени НП съдът е приел наличие на съществени процесуални нарушения и недоказаност на релевираното деяние. Горните доводи са необосновани  от събраните доказателствени средства  и  са неправилни с оглед относимите разпоредбите  на  чл. 42, т.3 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, съотв. на чл.174, ал.3, пр.2 от ЗДвП.  

Противно на приетото в оспорения съдебен акт, касационният съд не констатира   съществени  нарушения  на  формалните изисквания относно съдържанието на АУАН и на НП, вкл. при описание на процесното деяние.  Отразените данни  относими към същото, както и към съставомерните елементи по чл.174, ал.3, пр.2  от ЗДвП,  са посочени точно в АУАН и в НП, а обратната теза на районния съд  е необоснована. Фактическите обстоятелства са ясни и безпротиворечиви  относно съставомерното  поведение  на водача по  отказ  за  бъде изпробван с тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози,  което отговаря на дадената правна квалификация по чл.174, ал.3, пр.2 от ЗДвП. Описаното нарушение съдържа посочения съставомерен за отговорността отказ от проверка с теста. От съдържанието  на  АУАН и процесното НП се извежда по безпротиворечив начин волята  на  органа  за  налагане на административно наказание  поради отказ на водача да бъде проверен с тест за употреба на наркотични вещества или техни аналози.

Вписаното допълнение в НП относно неизпълнение на предписание за лабораторно изследване  не  се намира в кумулативна връзка с отказа за изпробване с тест  по  смисъла на приложената санкционна норма, а и  АНО не е отразил факти, респ. не е направил фактически констатации  за поведение на водача във връзка с издадения му талон за медицинско изследване. Обратно, отказът на нарушителя да бъде изпробван с тест е надлежно описан и квалифициран като административно нарушение по чл.174, ал.3, пр.2 от ЗДвП.  Възпроизведения, в резултат  на ненужен формализъм, пълен текст на санкционната норма не е съществен  порок във формата на НП.  Правилата за пълнота на обвинението биха били удовлетворени изцяло  ако  в обстоятелствената част на наказателното постановление беше вписано, че водачът отказва извършване на проверка с тест за установяване употреба на наркотични вещества,  т.е. ненужно и в разрез с прецизността,  се явява вписването на отказ за изпълнение на предписание за химико-токсикологично изследване само защото е визиран в хипотезата на санкционната разпоредба.  Но доколкото в случая АНО изрично е посочил, че нарушителят е  отказал  проверка с тест, то липсва противоречие с данните в АУАН и  предявеното обвинение е ясно, а изводите на въззивния съд в обратен смисъл са необосновани и неправилни.

 На следващо място, настоящият състав на касационната инстанция счита за  незаконосъобразни  формираните  мотиви  в оспореното решение за допуснато съществено процесуално нарушение поради неспазен  срок  по чл.44, ал.1 от ЗАНН.  Видно е по делото, че АУАН е съставен на 01.01.2021год.  и е връчен на нарушителя на същата дата,  а НП е издадено на 04.01.2021год.,  т.е. преди да е изтекъл 3-дневният срок за възражения, предвиден в чл.44, ал.1 от ЗАНН.  Действително, според  визираната процесуална норма, освен възраженията при съставяне на акта, в тридневен срок от подписването му нарушителят може да направи и писмени възражения по него. Безспорно е, че неспазването на срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН е процесуално нарушение, но същото не е съществено, доколкото не е засегнало  сериозно правото на защита на нарушителя.  Последното  не е преклудирано с изтичането на  тридневния срок за възражение по АУАН и нарушителят  надлежно е упражнил  правото си на защита  в производството по съдебното обжалване на издаденото НП.  Видно е, че водачът на МПС не е възразил срещу констатациите в АУАН при предявяването му, а и не твърди, че  разполага и иска да представи  доказателствени средства във връзка с предявеното му обвинение, в който случай  за АНО би възникнало задължението по чл.44, ал.2 от ЗАНН да ги събере и обсъди.  От друга страна,  с разпоредбата на чл.60, ал.1, пр.2 от ЗАНН  също  е предвидена възможност за нарушителя да посочи доказателства.   Следователно, законодателят  е предвидил множество гаранции  за ефективно упражняване на правата на нарушителя и  неспазването на  срока  за възражения по АУАН, само по себе си,  не  ограничава  съществено  правната възможност  да  бъдат  реализирани същите.   В случая,  упражнявайки  активно правото си на съдебно обжалване, Н. не е предявил  възражение  за нарушено право на защита вследствие  неспазен срок по чл.44, ал.1 от ЗАНН /вж. въззивната жалба/. Такива оплаквания са наведени едва в касационното производство и са провокирани от мотивите на въззивния съд.  Изводите  от изложеното са, че нарушението на чл. 44, ал.1 от ЗАНН не е съществено процесуално нарушение.  Същите са обосновани и от  приетото в правната теория и съдебна практика, че  съществени са онези нарушения на процесуалните правила, които ограничават правото на защита на наказаното лице или които биха могли да доведат до различни констатации от тези, които са направени от наказващия орган относно това, кой е нарушителят и извършил ли е твърдяното нарушение, какъвто не е случая по делото. 

Необосновани от доказателствата по делото и неправилни с оглед приложимия закон, са и формираните от въззивния съд  доводи за недоказаност на административното нарушение.  Анализът на събраните писмени и гласни доказателствени средства установява извършването на релевираното деяние. Видно от съдържанието на АУАН, ТМИ и показанията на разпитания свидетел е, че  на  посочените в НП  дата, час и място,  С.Н.  е  бил  водач  на  МПС по  смисъла на легалната дефиниция по §6, т.25 от ДР  на ЗДвП - преди спирането от контролните органи,  същият е управлявал   процесния  автомобил /твърденията му за това, че МПС е било паркирано, са  останали недоказани/.  Безспорно  доказан  е  и  отказът  на  водача да бъде проверен с описания в АУАН и НП  тест за употреба на наркотични вещества или техни аналози. Както се посочи по-горе, регламентираното в чл.174, ал.3 от ЗДвП  лабораторно изследване, съответно отказа от извършването му,  не е предвидено да бъде в кумулативна  връзка с отказа  за проверка с теста,  видно от граматическото тълкуване на нормата поради употребения  съюз „или“.   Следва, че  съставомерен за отговорността  на  водача е отказът от изследване с тест, а поддържаните  от него оплаквания  за нарушения в процедурата по издаване на ТМИ и неговото съдържание са ирелевантни. Именно с отказа за изследване с тест за установяване употреба на наркотични вещества от водача на процесното МПС, се явяват осъществени  елементите от  фактическия състав на нарушението по чл.174, ал.3, пр.2 от ЗДвП и правилно е ангажирана административнонаказателната отговорност на нарушителя, на който АНО е наложил предвидените административни наказания.   Издаденото наказателно постановление е законосъобразно и касационната инстанция го потвърждава, отменяйки неправилното въззивно решение.

Във връзка с доводите на нарушителя и за пълнота на мотивите, съдът счита за необходимо да посочи, че  не са налице  съществени нарушения на закона при издаване на ТМИ. Неоснователно  се твърди за нечетлива дата на същия. Поправката в първата част от талона следва да се преценява с оглед цялостното му съдържание, в което датата на изготвяне е 01.01.2021г. Липсва основание да се счита, че има неяснота в начина на изпълнение на медицинското изследване. В ТМИ водачът посредством подписа си е удостоверил желание за извършване на медицинско и химическо или химическо-токсикологично изследване.  Липсата на стикери върху ТМИ е обоснована от отсъствие на хипотезата по чл.3, ал.3 от Наредба №1/19.07.2017г. , според която  стикери се полагат при съставен АУАН за установена с техническо средство концентрация на алкохол в кръвта над 0.5 на хиляда и при попълване на протокол за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози, каквито документи не са съставени  в случая.

По частната касационна жалба:

Предвид  резултата от касационната проверка на въззивното решение, което като неправилно  подлежи на отмяна  и  предвид произнасянето от настоящата инстанция по съществото на спора при усл. на чл.222, ал.1 от АПК за потвърждаване на оспореното наказателно постановление, на нарушителя не се следват деловодни разноски, вкл. за настоящото производство.  Предявената жалба срещу определението на районния съд, с което не е уважено искане за изменение на решението в частта за разноските,  е неоснователна и следва да се отхвърли, като съдът не дължи произнасяне  по наведените от жалбоподателя доводи, относими към вида и размера  на претендираните разноски.   

Водим от гореизложеното и на осн.  чл. 222, ал.1 от АПК във вр. с чл.63, ал.1 от ЗАНН,  Административният съд

                                                            Р   Е   Ш   И:

           

ОТМЕНЯ  решение № 260241  от  21.06.2021г. на  Районен  съд – Дупница  по  АНД № 269/2021год.,  и вместо него постановява:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 21-1139-000175 от 04.01.2021год.,  издадено  от  началник  група в Сектор “Пътна полиция” при ОД на МВР – Кюстендил, с което на С.Д.Н., ЕГН **********,***,  са наложени административни  наказания  “глоба” в размер  на  2000,00лв.   и   “лишаване от право да управлява  МПС”  за срок 24 месеца, на осн. чл.174,  ал.3,пр.2  от ЗДвП.

ОТХВЪРЛЯ  частната касационна жалба, предявена от С.Д.Н. ***, чрез пълномощника му  адв. С.П., против определение № 260212  от  03.08.2021г. на  Районен  съд – Дупница  по  АНД  № 269/2021г.

Решението не може да се обжалва.

            Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи от същото.   

          

Председател:                              Членове: 1.                            2.