Определение по дело №846/2015 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

Производството е образувано по жалба от “. Д.” и С Т. Д. против извършения на 18.12.2012 г. опис на недвижим имот по изп. д. № 737 по описа за 2012 г. на ЧСИ, с рег. № 796, с район на действие – Окръжен съд-Б..

Сочи се в жалбата, че описът е незаконосъобразен. Същият е извършен на имоти извън тези, за които са получили уведомление. Извършен е и на двуетажна сграда, за която им е отстъпено право на строеж, но се намира в съседния парцел 56126.601.136 и е в режим на свързано застрояване със сградата в имот 56126.601.141. Същият обект включен в 56126.601.136 е описан от ЧСИ като „другата част от обекта на друго ниво/по-ниско/ представляващо отделно помощение свързано с магазина посредством три стълби и свод”. Следващия описан обект 56126.601.141.1.2 няма никаква връзка с частта от втория етаж в имот 56126.601.136.2, поради което в протокола нелогично е посочено, че до останалата част от самостоятелния обект в сградатата с идентификатор 56126.601.141.1.2 се стига с отделен вход. Вследствие на изложените факти твърдят, че с принудителното изпълнение е насочено върху обект, за който не са надлежно уведомени, тъй като се намира в съседния имот, а от друга страна двуежтажната сграда в имот 56126.601.136.2 на основание чл. 444, т. 7 от ГПК е несеквестируема вещ.

Взискателят и ответник по жалбата твърди, че жалбата е недопустима, тъй като с описа не се отстранява лицето от имота, в която хипотеза жалбата на основание чл. 435, ал. 2 ГПК е допустима. Алетернативно се поддържа, че е и неоснователна. В тази връзка се изтъква, че единствения възможен законов начин за отразяване на самостоятелни обекти, части от които попадат в две сгради е тези самостоятелни обекти да получат идентификацията на една от сградите, в които попадат. В случая те са получили идентификация на сградата с идентификатор 56126.601.141.1. В съответствие с тази идентификация длъжниците-жалбоподатели са уведомени за описа на обектите, така както е визирано в протокола на ЧСИ. Сочат, че жалбоподателите са тези, които след като твърдят следва да докажат, че същото им е единствено жилище и не надхвърля жилищните нужди на семейството на длъжника. Липсват доказателства, че нямат друго жилище, а от данните по изп. делото са събрани доказателства, че Сн. Д има жилищен наследствен имот.

В становището си ЧСИ описва подробно действията, които е извършил в изпълнителното производство. По отношение на подадената жалба излага съображения за нейната неоснователност, тъй като длъжниците са уведомени за описа на обектите така както са посочени в схемите и на място в тези граници са описани в атакувания опис, като преповтаря съображенията на взискателя. Няма съображения относно довода за несеквестируемостта на жилището.

От материалите по делото се установява следното:

Видно е, че с нотариален акт № 133/91 г. на С. Д е отстъпено право да направи пристройка към съществуващата жилищна сграда, построена в п. 12 /по КК съответстващ на поземлен имот с идентификатор№ 56126.601.136 / и то откъм западната страна на сградата, така както ще бъде дадено петното от техническите органи съобразно архитектурния проект. Жалбоподателите сочат, че са реализирали това право. С нотариален акт № 100/98 г. те купуват съседния п. 13, в кв. 8 от 290 кв.м., понастоящем по КК с идентификатор № 56126.601.141. Разрешено им е с разрешение за строеж № 73/19.6.2002 г., издадено по одобрени проекти на 30.5.2002 г. от гл. архитект на Общината да построят обект: Четириетажна сграда с магазин за мебели в УПИ 13 и пристройка с два етажа на изградена на два етажа пристройка към двуетажна жилищна сграда в УПИ 12 кв 8. Има удостоверение от Община П. № 170/6.11.2012 г. за степента на завършеност на обектите заснети от кадастъра в п. 13, идентичен на имот с идентификатор № 56126.601.141: на първи етаж – магазин за мебели и на първи жилищен етаж. В скицата от АГКК № 14378/6.8.12 г. за сградата с идентификатор 56126.601.141.1 за право на собственост е цитирано именно разрешението за строеж № 73.

В атакувания протокол за опис на недвижимо имущество от 18.12.2012 г. ЧСИ е описал самостоятелен обект в сграда с идентификатор № 56126.601.141.1, представляващ магазин със застроена площ от 232 кв.м., състоящ се от зала, битова стая за персонала с баня и тоалетна, за който е учредена ипотека в полза на взискателя с нотариален акт № 51/2007 г., като в протокола е описано, че част от него се намира на друго ниво - /по-ниско/, за която част жалбоподателите сочат, че е построена в съседния имот с идентификатор № 56126.601.136. При описването на втория самостоятелен обект от същата сграда, намираща се в имот № 56126.601.141 с предназначение жилище е посочено, че „до останала част” от него „се стига през отделен вход. В същата има обособени две помещения, санитарен възел, за която няма изграден вход от новопостроеното, което съгл. арх. проекти е трябвало да е до стълбищната клетка.”, която констатация жалбоподателите оспорват, както и че при описанието и на този обект недопустимо е включена част от единственото им жилище, находящо се в съседния имот.

От заключението на експертизата се установява, че описаните от ЧСИ обекти с идентификатори № 56126.601.141.1.1 и № 56126.601.141.1.2 съответстват на границите им по схеми № 2154/21.11.2012 г. и № 21541/21.11.2012 г., издадени от СГКК. Обектите от тези схеми експертите са установили, че попадат в два имота имот № 56126.601.141 и в имот № 56126.601.136: от общата застроена площ от 228,81 кв.м. на сградата „Жилищна сграда с магазин за мебели” в поземлен имот с идентификатор 56126.601.141 попадат 174,35 кв.м. и 54,36 кв.м. в поземлен имот с идентификатор № 56126.601.136. Попадането на застройката в двата имота е предвидено с изменението на действащият подробен устройствен план за застрояване на гр. П. със заповед № 1196/24.11.1994 г.

При огледа експертите са констатирали, че на място са изпълнени два етажа - първи етаж, който представлява магазин за мебели и втори етаж –апартамент- жилище. Констатирали са, че основната част от магазина 174,35 кв.м. се намира в ПИ № 56126.601.141 /или п. 13/, а 54,46 кв.м. е част от партерния етаж на двуетажната жилищна сграда, находяща се в съседния № 56126.601.136 /п.12/, като двете части са функционално свързани, така както е предвидено в одобрения архитектурен проект. Има съответствие между архитектурен проект и изграденото на място, за разлика от втория етаж, относно който експертите сочат, че по архитектурен проект също следва да има функционална връзка между съществуващото застройка в № 56126.601.136 и предвиденото застрояване в имот № 56126.601.141, като обаче на място няма изградена тази функционална връзка.

Съдът като съобрази изложеното, нормата на чл. 435, ал. 2 от ГПК, в която измежду изброените като подлежащи на атакуване действия от длъжника е посочено и насочването на изпълнението върху имущество, което длъжникът смята за несеквестируемо и взе предвид довода в жалбата, че с описа е насочено принудително изпълнение върху несеквестируема вещ, каквато е двуетажната сграда в поземлен имот № 56126.601.136, която е описана от ЧСИ като част от обектите от съседния имот, счита жалбата за допустима.

При преценка на основателността й съдът я намира за частично основателна.

Установи се от заключението на експертите, че описът на обектите с идентификатори № 56126.601.141.1.1 и № 56126.601.141.1.2 е съобразен със схемите от КК. Относно първи етаж се установи, че е изграден на място в съответствие с архитуктурния проект, предвиждащ функционална връзка между двете части, намиращи се в два съседни имота и площта, описана от ЧСИ съответства на площта от нотариалния акт, с който връху него е учредена от жалбоподателите ипотека в полза на всискателя. С оглед тези установени обстоятелства несъстоятелно се твърди от жалбоподателите, че с описването и частта от магазина, попадаща в съседния имот № 56126.601.136 е описана част от двуетажната сграда, която е единствено тяхно жилище. Затова и жалбата срещу описа в тази му част е неоснователна.

Съдът счита, жалбата за основателна по отношение довода за насочване на принудително изпълнение срещу втория етаж от сградата 56126.601.141.1.2, представляващ жилище, за което жалбоподателите сочат, че им е единствено, което доказват с представянето на нотариално заверена декларация. Насочването на принудителното изпълнение срещу него е в нарушение на чл. 444, т. 7 от ГПК, който забранява изпълнението да се насочва срещу жилище на длъжника, ако той и никой от членовете на семейството му, с които живее заедно, нямат друго жилище, независимо от това, дали длъжникът живее в него. Взискателят е този който следва да установи, че не същестуват пречки да се насочи принудителното изпълнение върху съответната вещ. Притежаването на иделни части от други имоти от Сн. Д според съда не преодолява забраната на чл. 444, т. 7 от ГПК след като Джадеви живеят в описания от ЧСИ имот 56126.601.141.1.2. Липсата на функционална връзка между застроените части на това ниво, находящи се в двата имота е без значение в случая, тъй като липсват доказателства за условията на чл. 39, ал. 2 от ЗС по отношение на частта, намираща се в имот № 56126.601.141., при наличието на които и ако се надхвърлят жилищните нужди на основание чл. 447, т. 7 от ГПК може може да се насочва принидутелното изпълнение. Ето защо в тази част жалбата съдът намира за основателна и отменя насочването на принудителното изпълнение срещу обект 56126.601.141.1.2.

По отношение на довода в жалбата за незаконосъбразността на описа, поради това, че схемите на обектите не съответстват на границите на поземлените имоти съдът намира, че не може да се преценява от ЧСИ, нито от съда по повод атакуване на негови действия. Това е административен въпрос, разрешаването, на който не е в правомощията на ЧСИ. Затова ЧСИ правилно при описа е съобразил схемите за обектите. Довода в жалбата, че не са уведомени за изпълнението е допустим в хипотеза на атакуване действие на ЧСИ, когато длъжникът се отстранява от имота и очевидно на основание чл. 435, ал. 2 ГПК той е неотносим срещу извършването на опис на недвижим имот, с което действие длъжникът не се отстранява от имота, поради което същият не следва да се разглежда от съда.

Водим от изложеното и на основание чл. 435, ал. 2 от ГПК, Окръжният съд

Р е ш и:

Потвърждава насочването на принудителното изпълнение върху обект с идентификатор № 56126.601.141.1.1 с извършения на 18.12.2012 г. опис на недвижим имот по изп. д. № 737 по описа за 2012 г. на ЧСИ, с рег. № 796, с район на действие – Окръжен съд-Б..

Отменя насочването на принудителното изпълнение върху обект с идентификатор № 56126.601.141.1.2 с извършения на 18.12.2012 г. опис на недвижим имот по изп. д. № 737 по описа за 2012 г. на ЧСИ, с рег. № 796, с район на действие – Окръжен съд-Б..

Решението е окончателно.

Председател: Членове: