РЕШЕНИЕ
№ 3051
гр. София, 07.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 131-ВИ СЪСТАВ, в публично
заседание на шестнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:ВЕСЕЛИНА ИВ. НЯГОЛОВА
при участието на секретаря МАЯ Г. КАРГОВА
като разгледа докладваното от ВЕСЕЛИНА ИВ. НЯГОЛОВА
Административно наказателно дело № 20211110213232 по описа за 2021
година
Производството е по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН.
С наказателно постановление № 22-007527 от 02.09.2021г., на директора на Дирекция
„Инспекция по труда”-София град на основание чл. 416, ал. 5, вр. чл. 415, ал. 1 от КТ на „**-
01“ ЕООД, с ЕИК *********, в качеството му на работодател е наложена имуществена
санкция в размер на 2000/две хиляда/лева за извършено нарушение на разпоредбата на чл.
415, ал. 1 от КТ.
Недоволно от издаденото наказателното постановление е останало санкционираното
лице, което в срочно подадена жалба го атакува с искане за отмяна. В жалбата най-напред
се излагат оплаквания за допуснати процесуални нарушения, а именно липса на пълно и
точно описание на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено, в частност
относно мястото на извършване на нарушението, като се изтъква, че не е посочен
конкретния обект, в който е полаган труд, нито неговия административен адрес, а е
използвано общото понятие "предприятието на работодателя", което може и да не съвпада с
адреса на управление на дружеството, или мястото където се дължи изпълнението на
предписанието. На следващо място се прави оплакване за непълно установена фактическа
обстановка, доколкото наказващият орган не е установил заеманата от лицето, до което се
отнася предписанието длъжност, кога и къде е работила, респективно не е установено дали
лицето е престирало труд през месец ноември 2020г., за който да й се дължи заплащане на
трудово възнаграждение. В тази връзка се изтъква, че през посочения период лицето не е
работило непрекъснато, поради наложените ограничителни мерки във връзка с епидемията
от COVID-19, които са довели и до липса на приходите на дружеството, затруднили
изплащане на възнагражденията. Посочените обстоятелства се определят като смекчаващи
такива, с оглед, на което жалбоподателят намира, че наложената санкция в размер над
минималния се явява несъответна. В заключение се претендира за квалифициране на случая
1
като маловажен и приложение на чл.28 ЗАНН, като се изтъква, че чл.415в КТ не изключва
общата преценка за маловажност на случая.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не изпраща представител.
Въззиваемата страна - ДИТ-София-град, редовно призовани, се представлява от
юрисконсулт Петров, който моли НП да бъде потвърдено като се изтъква, че даденото
предписание не е било обжалвано, влязло е в сила, и до момента не са представени
доказателства за неговото изпълнение, като от събраните по делото доказателства
нарушението се явява безспорно установено. Претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Съдът като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства, поотделно
и в тяхната съвкупност, прие за установено от фактическа страна следното:
Жалбоподателят „**-01” ЕООД, ЕИК ********, е търговско дружество със седалище
в гр. София, представлявано от управителя си – Ив. М. Ив.
За периода от 25.01.2021г. до 09.02.2021г. служители на ДИТ-София-град, извършили
последваща проверка по спазване на трудовото законодателство от страна на „**-01” ЕООД,
в качеството му на работодател по смисъла на §1, т. 1 от ДР на КТ, включително относно
изплащане на дължимите трудови възнаграждения на работници и служители на
дружеството. Резултатите от проверката били обективирани в Протокол за извършена
проверка № ПР2103777/09.02.2021г., връчен на управителя на дружеството.
В хода на проверката на база представени от дружеството справки и ведомост за
заплати, било констатирано, че „**-01“ ЕООД в качеството му на работодател е начислило
на лицето С. Ян. Б. трудово възнаграждение за месец ноември 2020г. в размер на 382.86
лева, съгласно представената ведомост за заплати, но не е изплатило същото.
Във връзка с констатираните по време на проверката нарушения, включително
посоченото, в изготвения от страна на контролните органи протокол, на основание чл. 404,
ал. 1, т. 1 от КТ, били издадени задължителни предписания на „**-01” ЕООД, като съгласно
т.8 от диспозитивната част на протокола, на дружеството-жалбоподател било издадено
предписание в срок до 22.03.2021г. да заплати на С. Б. трудовото възнаграждение за
извършената от нея през месец ноември 2021г. работа. Няма данни предписанието, имащо
характер на принудителна административна мярка, да е било атакувано пред горестоящия
административен орган или съда. Принудителната административна мярка, с която се
формулира предписанието е влязла в сила и подлежи на изпълнение от страна на нейния
адресат.
С оглед осъществяване на контрол по изпълнение на предписанията, дадени на
основание чл. 404, ал. 1, т. 1 от КТ, от страна на инспектори при ДИТ София-град, с
участието на управителя на дружеството, била извършена последваща проверка на „**-01”
ЕООД, за което бил съставен Протокол № ПР 2123816/19.08.2021г.
По време на проверката била изискана информация за изпълнение на дадените с
предходния протокол предписания. От страна на дружеството не били представени
доказателства за изпълнение на предписанието под № 8, като липсвали каквито и да било
документи, доказващи изплащането на трудовото възнаграждение на служителя С. Б. или,
който и да е друг служител за месец ноември 2020г.
В тази връзка на 18.08.2021г. от страна на Д.Я. старши инспектор в ДИТ-
София бил съставен Акт за установяване на административно нарушение № 22-007527, с
който срещу „**-01” ЕООД, било повдигнато административнонаказателно обвинение за
това, че не е изпълнило в срок даденото под № 8 от протокол от 09.02.2021г. предписание за
изплащане на трудовото възнаграждение на посоченото в протокола лице, квалифицирано
от актосъставителя като нарушение на чл.415, ал.1 от КТ.
Актът бил съставен с участието на управителя на дружеството, и му бил връчен
2
препис от същия.
На база на така съставения АУАН било издадено процесното наказателно
постановление № 22-007527 от 02.09.2021г., на директора на Дирекция „Инспекция по
труда”-София град на основание чл. 416, ал. 5, вр. чл. 415, ал. 1 от КТ на „**-01“ ЕООД, с
ЕИК ********, в качеството му на работодател е наложена имуществена санкция в размер
на 2000/две хиляда/лева за извършено нарушение на разпоредбата на чл. 415, ал. 1 от КТ.
Изложената фактическа обстановка, съдът прие за установена въз основа на
показанията на свидетеля Р.А., дадени в хода на съдебното следствие и приложените по
делото писмени доказателства- Протокол за извършена проверка с изх.№ ПР
2103777/09.02.2021г., Протокол за извършена проверка с изх.№ ПР 2123816/18.08.2021г.,
АУАН № 22-007527 от 18.08.2021г., НП № 22-007527 от 02.09.2021 г., Заповед № 3-
0058/11.02.2014 г. на изпълнителния директор на ИА „ГИТ”, заповед за назначаване и
длъжностна характеристика на актосъставителя, ведомост за заплати, сигнал до ДИТ-София
град.
Настоящият съдебен състав кредитира в цялост показанията на свидетеля А., тъй като
същите се явяват логични, последователни, вътрешнобезпротиворечиви и съответни на
приобщените по делото писмени доказателства. Показанията на свидетелката са достатъчно
информативни, като съдържат изчерпателна информация за елементите от състава на
нарушението. Съдът възприема в цялост приобщените по делото по реда на чл. 283 от НПК,
писмени доказателства, като намира, че същите са логични, последователни, съответни и не
се опровергават при преценката им, както поотделно, така и в тяхната съвкупност, като не са
налице основания за дискредитиране, на който и да е от доказателствените източници,
събрани в хода на административнонаказателното производство и съдебното следствие. Тук
е мястото да се отбележи, че независимо, че по делото не е приложен трудов договор или
друг документ, удостоверяващ възникването на трудовото право-отношение между
дружеството-жалбоподател и работника Б., то не съществува съмнение по отношение на
неговото съществуване, доколкото лицето е вписано във ведомостта за заплати както за
процесния, така и за предходни месеци. Нещо повече, самият факт не се оспорва, а липсата
на доказателства единствено се изткъква като пропуск на контролната администрация при
комплектоване на преписката. Предвид на това и с оглед липсата на противоречия между
доказателствените източници, както и на спор по правото, по аргумент за противното от чл.
305, ал. 3, изр. 2 от НПК, съдът намира, че не се налага подробното обсъждане на всеки от
тях поотделно.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира за установено от правна
страна следното:
Жалбата се явява процесуално допустима - същата изхожда от легитимирано лице,
депозирана е в предвидения от закона преклузивен срок, и срещу акт, подлежащ на
обжалване, но разгледана по същество в рамките на правомощията на съда по чл.314 НПК
вр. чл.84 ЗАНН да извърши цялостна проверка на атакувания акт, се явява неоснователна в
искането за отмяна на наказателното постановление поради следните съображения:
При съставянето на акта за установяване на административно нарушение и при
издаването на наказателното постановление са спазени изискванията за форма и
съдържание, както и специфичните процедурни правила, свързани с участието на свидетели,
предявяване на АУАН, и сроковете за това. АУАН № 22-007527 от 18.08.2021г. е
издаден от компетентен орган - старши инспектор при ДИТ-София, в кръга на неговите
правомощия и в присъствието на двама свидетели. Съгласно чл. 416, ал.1 от КТ, актовете за
установяване на нарушения се съставят от длъжностните лица към службите за контрол, към
които съгласно чл. 399, ал. 1 от КТ се числи и ИА “ГИТ”, съответно нейните подразделения
и служители, какъвто е и Д.Я., служител на ДИТ София –град, на длъжност старши
инспектор в агенцията. Актът е подписан от съставителя и двама свидетели, съгласно
3
изискванията на чл. 43, ал.1 от ЗАНН и е предявен на законния представител на
дружеството нарушител. На следващо място актът отговаря на изискванията за форма,
съдържание и реквизити, регламентирани в чл.42 ЗАНН, като в тази връзка не се
констатират нарушения на процесуалните правила, които да се определят като съществени и
да внасят неяснота относно фактическите и правни рамки на формулираното обвинение.
Въз основа на така издадения акт за установяване на административно нарушение е
съставено обжалваното НП, което изхожда от териториално и материално компетентен
орган, съгласно т. 4 на Заповед № 3-0058 от 11.02.2014 г. на изпълнителния директор на ИА
“ГИТ”. Атакуваното наказателно постановление № 22-007527 от 02.09.2021г. е издадено в
законоустановения срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН въз основа на АУАН от 18.08.2021г., като е
налице пълно съответствие между установените фактически обстоятелства в АУАН и НП.
При съставянето на същото не се констатират нарушения на чл. 57, ал.1 ЗАНН, в частност
посочения в жалбата порок- липса на място на извършване на нарушението. Същото е
достатъчно ясно дефинирано, а именно - в предприятието на работодателя, където съгласно
изричната разпоредба на чл.270, ал.1 КТ е мястото, на което следва да се изплаща трудовото
възнаграждение, като посочването му по този начин, дори да не се съдържа точния
административен адрес, не води до каквато и да е неяснота в описанието на нарушението и
обстоятелствата, при които е извършено.
В хода на административно-наказателното производство на дружеството-
жалбоподател е било повдигнато обвинение за осъществено от негова страна
административно нарушение, което съгласно съставения АУАН и издаденото НП, се
изразява в това, че „**-01” ЕООД, в качеството си на работодател е нарушило разпоредбата
на чл. 415, ал. 1 от КТ, като не е изпълнило даденото му предписание под № 8 от Протокол
за извършена проверка от 09.02.2021г., и не е изплатило на служителя С. Ян. Б., дължимото
за месец ноември 2020г. трудово възнаграждение, в указания в предписанието срок, а
именно до 22.03.2021г., като липсват данни същото въобще да е било изплащано.
Изложената в АУАН и НП фактическа обстановка кореспондира с приетата за
установена от настоящия съдебен състав. Правилно наказващият орган е подвел фактите под
посочената в НП материално-правна норма. Това следва от обстоятелството, че съгласно
изричния текст на предписание под № 8, дадено в Протокол за извършена проверка
ПР2103777/09.02.2021г., връчен на същата дата, дружеството жалбоподател е следвало в
срок до 22.03.2021г. да изпълни задължението си за заплащане на трудовото възнаграждение
за месец ноември 2020г. на посочения в предписанието служител.
Предписанието е издадено в изпълнение на правомощията на контролните органи по
чл.404, ал.1, т.1 КТ и е насочено към отстраняване неизпълнение на задължение на
работодателя, произтичащо от изрична норма на трудовото законодателство. Тук е мястото
да се отбележи, че посочените предписания представляват принудителна административна
мярка по смисъла на чл. 22 ЗАНН, като в тази си част Протоколът за извършена проверка
представлява съвкупност от отделни индивидуални административни актове, всеки, от които
подлежи на самостоятелна преценка за законосъобразност, на самостоятелно оспорване по
административен и съдебен ред, каквото не е било направени. Предвид на това същият е
влязла в сила и подлежи на изпълнение. Не могат да бъдат споделени оплакванията на
жалбоподателя за липса на доказателства относно дължимостта на трудовото
възнаграждение, като видно от приложените писмени доказателства- ведомост за заплати
изготвена през месец декември, за месец ноември 2020г., на работника С. Б. е начислено
трудово възнаграждение, което подлежи на своевременно изплащане. Липсва отбелязване за
използване на платен годишен или друг вид отпуск от страна на лицето, но дори и
посоченото възнаграждение да е начислено само за работа само през част от периода, то това
не се отразява нито на неговата дължимост, нито на задължението за изпълнение на
даденото предписание. Видно от констатациите на последващата проверка при същата не са
4
представени доказателства за изплащане на възнаграждението, респективно посоченото
предписание не е било изпълнено не просто в определения срок, но и към датата на
приключване на проверката- 18.08.2021г. При това законосъобразно е констатирано, че е
налице неизпълнение на задължително предписание, с което е осъществен състава на
нарушение по чл.415, ал.1 КТ.
Доколкото се касае за нарушение извършено от юридическо лице, то изследването на
субективната страна на извършеното е безпредметно. Тук е мястото да се отбележи, че не
могат да бъдат споделени доводите на жалбоподателя за липса на виновно поведение,
поради липса на парични средства. От една страна субект на отговорността е ЮЛ, а от друга
липсата на пари като родово определена вещ, никога не е основание за освобождаване от
отговорност.
За нарушаване на разпоредбата на чл. 415, ал. 1 от КТ се предвижда имуществена
санкция или глоба в размер от 1 500 до 10 000 лв. Санкцията, която е наложена на
жалбоподателя е в размер от 2000 /две хиляда/лева т.е. близък до минималния, като съдът не
намира основания за неговото намаляване предвид естеството и тежестта на нарушението. В
тази връзка следва да се изтъкне наличието на множество неизпълнение предписания,
обстоятелството, че проверката от 09.02.2021г, при което е издадено процесното
предписание е последваща такава и видно от съдържанието на протокола, трудовото
възнаграждение на същия служител не е било надлежно изплащано и за предходни периоди,
които са обект на други предписания. Не на последно място следва да се отчете периода
между датата на издаване на предписанието- 09.02.2021г. и на последващата проверка, при
която е констатирано неговото продължаващо неизпълнение- 18.08.2021г., е значителен.
Предвид на това съдът намира, че наложената имуществена санкция, която е в размер почти
равен на минималния, не следва да бъде редуцирана.
Неоснователни са и доводите за маловажност на нарушението, като на първо място
следва да се посочи, че чл.415в КТ съдържа специална уредба на маловажните случаи на
административни нарушения на трудовото законодателство, която изключва приложението
на общото правило на чл.28 ЗАНН. Не са налице обаче основания за приложение и на чл.
415в от КТ, като съгласно същия за нарушение, което е отстранено веднага след
установяването му по реда, предвиден в този кодекс, и от което не са произтекли вредни
последици за работници и служители, работодателят се наказва с имуществена санкция или
глоба в размер от 100 до 300лв. В настоящия случай нарушението не е отстранено нито е
налице втората кумулативна предпоставка за приложението на чл. 415в от КТ, а именно да
не са произтекли вредни последици за работниците. В настоящия казус неизпълненото
предписание касае неизплатено трудово възнаграждение, като следва да се държи сметка, че
положеният труд по трудово правоотношение е възмезден, а основно задължение на
работодателя съгласно разпоредбата на чл. 128, ал. 1, т. 2 от КТ е да заплаща уговореното
трудово възнаграждение за извършената работа. Забавянето при изплащането на полагащо
се трудово възнаграждение на работника във всички случи е вредна последица за него,
поради което и привилегированата разпоредба на чл. 415в от КТ, уреждащ маловажните
случаи на административни нарушения в областта на трудовото законодателство не следва
да намери приложение.
По изложените съображения от фактическо и правно естество наказателното
постановление следва да бъде потвърдено.
Предвид изхода на делото следва да бъде уважено и направеното на основание
чл.63д, ал.4 от ЗАНН искане на процесуалния представител на въззиваемата страна за
присъждане на разноски под формата на юрисконсултско възнаграждение. Основанието за
това е нормата на чл.144 АПК, вр. чл.78, ал.8 ГПК и даденото в тази връзка задължително
тълкуване на върховната съдебна инстанция, въплътено и в правилото на чл.63д, ал.5 ЗАНН,
в полза присъждането на възнаграждение определено според правилата на Наредбата за
5
заплащане на правната помощ, в случай на представителство на административен орган от
страна на юрисконсулт. В настоящото производство, въззиваемата страна- ДИТ-София е
била представлявана от надлежно упълномощен за това юрисконсулт, като съдът намери, че
справедливият размер на възнаграждението, преценен в рамките указани на чл.27е
Наредбата за заплащането на правната помощ, относим именно към защита в производства
по ЗАНН е 80 лева, доколкото по делото е проведени едно съдебно заседание по същество и
е разпитан само един свидетел, не са представяни допълнителни доказателства. Същото
съобразно искането следва да бъде присъдено в полза на ИА ГИТ, като първостепенен
разпоредител с бюджетни средства.
Воден от горното, и на основание чл. 63, ал. 2, т.5 от ЗАНН, СЪДЪТ:
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 22-007527 от 02.09.2021г., на
директора на Дирекция „Инспекция по труда”-София град на основание чл. 416, ал. 5, вр.
чл. 415, ал. 1 от КТ на „**-01“ ЕООД, с ЕИК ********, в качеството му на работодател е
наложена имуществена санкция в размер на 2000/две хиляда/лева за извършено нарушение
на разпоредбата на чл. 415, ал. 1 от КТ.
ОСЪЖДА „**-01“ ЕООД, с ЕИК ******** да заплати на ИА ГИТ сумата от
80/осемдесет/ лева, съдебни разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд –
София град в 14 – дневен срок от съобщаване на страните, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6