№ 45
гр. Варна, 18.01.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Мая В. Нанкинска
Членове:Трайчо Г. Атанасов
Ерна Якова-Павлова
при участието на секретаря Невена Ст. Братоева
Сложи за разглеждане докладваното от Ерна Якова-Павлова Въззивно
наказателно дело от частен характер № 20233100601558 по описа за 2023
година.
На именното повикване в 14:13 часа се явиха:
ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ - ПОДСЪДИМ И. Х. С. – редовно призован, не се явява.
Представлява се от адв.Д. Д. от ВАК, редовно упълномощен и приет от първата инстанция.
ЧАСТНИЯТ ТЪЖИТЕЛ Ж. П. М. - редовно призован, явява се лично и с адв.П. П.
от ВАК, преупълномощен от адв. Р. и приет от съда от днес.
Адв.Д.: Да се даде ход на делото. Когато се чух с подзащитния ми той обясни, че е с
температура и със съмнения за Ковид и го посъветвах да не идва.
Адв. П.: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото, поради
което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
На основание чл.331, ал.2 от НПК делото СЕ ДОКЛАДВА от съдия НАНКИНСКА
Адв. Д.: Обжалвам цялата присъда. Казах си, че след като излязат мотивите ще
допълня по исканията си още становища. Желаем на основание чл.334, т.2 от НПК да
измените присъдата, като постановите друга такава оправдателна на моя подзащитен. Няма
да соча нови доказателства.
1
Адв. П.: Нямам искания по доказателствата и няма да соча нови такива.
СЪДЪТ, с оглед становищата на страните в днешното съдебно заседание, намира
делото за изяснено от фактическа и правна страна и ДАВА ход на същото
ПО СЪЩЕСТВО:
Адв. П.: Уважаеми окръжни съдии, моля, да потвърдите първоинстанционното
решение, като правилно и законосъобразно мотивирано.
В хода на делото не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила
и присъдата е изцяло основана на събраните в съдебното следствие доказателства. Анализът
на същите води до извода, че възведените с частната жалба обвинения са доказани и
подсъдимият извършил инкриминираните деяния. Налице са две букви от гласните
доказателства, като едните на обвинението, а другите са на защитата и естествено са
противоречиви помежду си. Аз считам, че следва да бъдат кредитирани показанията на
свидетелите на обвинението по няколко причини:
Първата е, че същите кореспондират изцяло с останалите доказателства по делото,
като писмени документи, съдебномедицинска експертиза. На второ място и двамата
свидетели на обвинението са трети лица и нямат връзка със страните и като такива са
непредубедени. Едната свидетелка е комшийка на частния тъжител и е била пряк свидетел
на цялата случка, като тя дава доста подробни доказателства за това точно какво се е
случило. Вторият свидетел не е видял самата случката, но е бил много близо зад вратата на
оградата и е чул цялата кавга. Най - важното е, че е видял следите от удара. Важно е да се
отбележи, че тези свидетели са били разпитани и в хода на полицейската проверка и техните
показания не са се изменили, като няма никаква съществена разлика в това, което са
изказали пред съда и показанията, които са дали пред полицията.
Не така стои положението със свидетелите на защитата, обаче. Техните показния са
различни от тези, които са дадени пред органите на МВР и считам, че не са посредствени
свидетели на инцидента.
Моля Ви, за изцяло потвърждаване на първоинстанционното решение и присъждане
на разноските.
Ч.тъжител М.: Поддържам казаното от адвоката ми.
Подс.С.: Уважаеми окръжни съдии, да наистина мотивите се основават единствено
само на свидетелските показния и на писмените такива, които са медицинските
документации събрани по делото, на които съдът е взел решение, че подсъдимият е
извършител на деянието.
Свидетелските показания, в своята съвкупност, на свидетелите на тъжителя изразяват
едно и също мнение, че подсъдимият е извършил такова деяние, че е взел керемидата и е
ударил тъжителя М.. Забележете, че свидетелските показния са на свидетелката К. и на
жената, с която М. съжителства на семейни начала. Да обясня първо моето становище за
свидетелските показния на жената на М.. Съдът не ги е взел предвид при взимане на своето
решение, като не ги е кредитирал по разбираеми причини, че тя е заинтересована страна, но
забележете нещо много изключително важно – този свидетел дава три пъти показния, а
именно пред полиция, в досъдебното производство и пред съда. И трите показния са
различни и се различават съществено, което само по себе си говори, че този свидетел е бил
ангажиран с нужното внимание да даде такива показания, че да уличи подсъдимия в
извършване на престъпление.
Следващият свидетел, на който съдът също е кредитирал показанията, а именно
2
съседката К., която, забележете, съдът не го е взел под внимание, не го е описал в мотивите
си и в конфликт със семейството на подсъдимия. Това обстоятелство е изключително важно,
т.к. е и в приятелски отношения със семейството на тъжителя. Естествено, тук е налице е
съществено обстоятелство, при което свидетелят е заинтересовано лице от изхода на едно
осъдително решение, отрицателно за подсъдимия, тоест осъдително. В обясненията си тя
казва как е чула вътре от къщата, че навън на улицата има някаква кавга и обяснява как е
излязла от къщата, като е помислила… и е гледала болния си мъж, забележете, разликите в
обясненията, и как е чула и излязла на улицата навън, за да види да не би случайно на мъжа
й да му е станало нещо, а малко преди това казва, че е била вътре в къщата, за да гледа този
мъж. Тези обстоятелства са началото на посоката на мислене на нас, като защита, че нейните
обяснения също са в следствие на една заинтересованост, която заинтересованост е стигнала
до там, че да бъде извършено такова действие в следствие на което подсъдимия И. С. да
бъде уличен в извършване на такова престъпление, т.к. те не са в доброи отношения
помежду си семействата. Видно е и е записано в протоколите на обясненията. Излизайки от
къщата си, тя обяснява при разпита си, обяснява какво е налично в нейния двор, като
растителност, и става ясно, че има растителност между погледа й тя като излезе от къщата и
между улицата. Има храсти и цветя, които не са могли да дадат точна и адекватна видимост,
за да се види изключително ясно действията, които са извършени на улицата между
подсъдимия и тъжителя. Свидетелката казва „…категорично видях как той замахва и
хвърли керемидата…“. Изрично съм я запитал дали е видяла да лети керемидата и тя пред
съда каза, че е видяла как керемидата полетя към него.
Другият свидетел на тъжителя казва, че тая керемида не е летяла. Обстоятелствата на
тези двама свидетели са категорични за мен, че има договореност между тях и между
тъжителя да дадат такива показния, за да уличат моя подзащитен в извършване на
престъпление. Няма друг пряк свидетел, които категорично да е видял, чул или да знае
обстоятелство, при което подс. С. да е наранил и да е извършил това деяние, което му е
вменено. Това са за мен изключително важни обстоятелства, които водят до изграждане на
една правилна теза за определяне на деяние и извършител. Свидетелката К. казва в
обясненията си, че се е намирала на десет метра навътре в къщата, което е изключително
важно. От къщата до оградата си и оттам до улицата. Става ясно, че действието се е развило
на другата страна на улицата, което не налага измерителни допълнителни действия, за да
разберем колко е широка улицата. Знаем обичайната широчина на тези пространства, така
че между нея и между мястото на извършване, ориентировъчно, разстоянието е не по –
малко от тридесет метра. Тук е друг въпросът тя какво е чула и дали е чула, но важното е, че
тя казва, че е видяла как лети керемидата. Няма други такива данни, които да посочват това
действие, а именно керемидата да е летяла към М.. Друго нещо, което е много важно е, че
съдът е възприел ситуацията, че при удара керемидата се счупва на две, като едната част
остава в ръцете на подсъдимия, а другата част пада и нанася травма на тъжителя. Тук е
категорично и безспорно обстоятелство, че се разминават твърденията на основния
свидетел, на който се изгражда цялата теза за „нападението с керемида“ и възприятието на
съда, който е възприел, че керемидата е останала наполовина в ръцете на извършителя.
Свидетелката казва керемидата летеше, а съдът е възприел, че керемидата е останала
наполовина в ръцете на С., което е изключително важно. Това е обстоятелство, което казва
как и по какъв начин е станало такова деяние, ако е имало. Ами, явно, че единият свидетел
на който се опира решението на съда не казва истината. Истината е, че такъв бой между тях
двамата не се е осъществил и такъв удар не е имало и керемида въобще не е имало при
отношенията между тях двамата. Да, наистина и двамата си признават в разпити и
показания, че между тях е имало кавга, че те са се скарали, че са имало обтегнати
междусъседски отношения, но това обстоятелство за нанесен удар не се е случило.
Съдът не е кредитирал и още едно обстоятелство, което подсъдимият казва. В деня
на извършване на инкриминираното деяние, тъжителят е извършвал строителни работи на
3
границата между двата имота, като е ясно от обясненията, че единият имот е в голяма
денивилация от другия. Изграждал е подпорна стена и подсъдимия казва как е чул някакво
падане на предмети, в случая камъни. Той каза как е чул нещо и е разбрал, че част от тази
подпорна стена е паднала и ударила М.. По нататък в обясненията си пред съда казва, че
веднага след това М. запали колата и замина някъде и се върнал след известно време, като с
него бил и свидетелят Т., който също е разпитван пред съда. Същият е казал, също така, че е
чул кавгата между тях и не е упоменал никакви казани думи и реплики между тях, нито пък
е бил свидетел на пряк удар с предмет върху М.. Мнението на подсъдимия пред съда беше,
че той смята тези травми на М. за получени тогава, когато оградата паднала върху него.
На следващо място искам да отбележа, че според мен съдът неправилно е кредитирал
единствено и само показанията на двамата свидетели, като такива, които изцяло да
препокрият фактическата обстановка, която е извършена в хода на съдебното следствие, а
именно да се установи извършената вина и травмата на тъжителя. Аз смятам, че това съда
неправилно го е възприел, също така и други факти и обстоятелства. Например, в следващия
абзац, съдът е възприел, че двете лица са се познавали от 1975 - 1976 г., когато последния,
тоест М. е дошъл да живее с М. М. на семейни начала. В съдебното производство и в
досъдебното такова се съдържат данни и се събраха такива, от които е видно и ясно, че
тъжителят живее десет - дванадесет години преди случката заедно със свид. М. М. на
семейни начала. Това разминаване ме налегна на мисълта, че съдът отново неправилно е
възприел следващото обстоятелство, което, ако е налице едно неправилно възприето, за мен
би следвало, че и предното, за което изтъкнах достатъчно мотиви, неправилно е възприето,
като тежест на доказване и на извършване на тези действия от страна на подсъдимия. Тези
реплики, които са посочени в хода на съдебното следствие, които са казани между
подсъдимия и тъжителя, ние не ги потвърждаваме и напротив, моят подзащитен казва, че
цинични реплики е нямало между тях двамата двупосочно. Нито единия, нито другия е казал
такива цинични реплики. Че е имало кавга е ясно, че са повишавали тон и са викали, да, ясно
е, но нямаме данни да са се псували, както е известен термина, помежду си двамата.
На следващо място, искам да отбележа още едно обстоятелство, което за мен е
изключително важно. Това е момента, в който М. събаря с чук комина. След кратка реплика,
„защо го събаряш“ от другата страна отговорът е, има го записано, „ей така“. Съдът е
възприел, че М. е посегнал и ударил с чука по ръката подсъдимия. Това обстоятелство е
възприето от съда, като доказано такова. Не е без значение. Това е действие извършено от
тъжителя спрямо подсъдимия. Това действие категорично след удара е факт, който е
наличие на лека телесна повреда, като и подсъдимия казва, че ръката му била ожулена. Не е
потърсил медицинска помощ по разбираеми причини, защото не е необходимо когато се
ожули човек и се одраска и получи леко нараняване да търси медицинска помощ. Ще Ви
кажа защо е важно това, което казвам. Според мен е абсолютно важно това, защото е налице
хипотезата на чл.130, ал. 3 от НПК, т.к. това обстоятелство не е ревизирано изцяло и
задълбочено във воденото съдебно следствие, въпреки че е казано на съда. Аз лично смятам,
че това е изключително важен момент, т.к. подзащитният е получил травма, макар лека, и
Законодателят е предвидил точно тази норма, при която е явно, че двете страни, като съседи,
са имали някаква кавга, която е решима, но са стигнали до такъв момент, че едната страна е
използвала обстоятелства, които са неверни, които са непълни, неточни в идеята си да заведе
дело срещу другата страна и да го уличи, като извършител на престъплението. Тези неща са
важни, за да могат да покрият моето искане, което го отправих в началото, а именно да бъде
приложен текста на чл.334, т.2 от НПК да измените присъдата и да постановите, като
оправдателна такава, според също така хипотезата на чл.130, ал.3 от НПК, която безспорно е
налице. Ако продължа моята теза за отмяната ще се припокрива с част от другите
обстоятелства и ще ги повтаряме, включително и това, че съдът е възприел свид. Й.В.П.,
като човек, който не е видял, но забележете, че в неговите показания пише, че той е гледал
през цялото време. Не че не е видял, защото не е гледа, а е гледал и не е видял. Това е
4
според мен грешка на елоквенцията, защото може би неправилно се е изказал свидетеля или
неправилно е бил разбран от съда, но вярното обстоятелство е, че е гледал и не е видял да се
нанасят удари. В смисъл на това, че е виждал през цялото време, а това е съществено
обстоятелство, защото се явява пряк свидетел – очевидец, потвърждаващ нашите факти.
СЪДЪТ се оттегли на тайно съвещание, след което счете делото за изяснено и обяви,
че ще се произнесе с решение в законоустановения срок.
Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 14:37 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
5