Решение по дело №2562/2012 на Районен съд - Русе

Номер на акта: 19
Дата: 3 януари 2013 г. (в сила от 12 февруари 2013 г.)
Съдия: Ралица Йорданова Русева
Дело: 20124520202562
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 26 октомври 2012 г.

Съдържание на акта

                                        РЕШЕНИЕ №                            

                                    Гр.Русе, 03.01.2013 г.

                                 В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РУСЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Х наказателен състав, в публично заседание на четвърти декември  две хиляди и дванадесета година в състав:

                                                                   Председател: Ралица Русева

При секретаря О.П. и с участието на прокурора Мирослав Маринов, като разгледа докладваното от съдията НАХД № 2562 по описа за 2012 г., за да се произнесе, съобрази:

     Производството е по гл.ХХVІІІ от НПК.

     С постановление от 25.10.2012 г. прокурор при Русенска районна прокуратура е внесъл в Русенски районен съд материалите по досъдебно наказателно производство  № 876/ 2011 г. по описа на РРП, водено срещу Н.П.К. ***, за престъпление по чл.131 ал.І т.12 вр. чл.130 ал.І от НК, за това, че на

07.10.2011 г., в гр.Русе, причинил на К. А. Б. лека телесна повреда, изразяваща се в кръвонасядания на лигавицата на горната устна, счупвания на носните кости, съпроводени с оток на носа, оток на дясната длан, охлузвания на дясното коляно и лявата предмишница- разстройство на здравето, неопасно за живота, като деянието е извършено по хулигански подбуди, с предложение обвиняемият да бъде  освободен от наказателна отговорност за извършеното деяние, като му бъде наложено административно наказание по реда на чл.78 а от НК.В съдебно заседание предложението се поддържа.

    В съдебно заседание, деецът редовно призован   не се явява, представлява се от упълномощен защитник.Становището на защитата е за липса на извършено престъпление по възприетата квалификация.

    Съдът, след преценка на събраните доказателства, приема за установени следните фактически обстоятелства:

     Подс.Н.П.К. е български гражданин, роден на *** ***, със средно образование, неженен, неосъждан, работи.

     На 06.10.2011 г., около 21.00 часа, св.К. Б. се срещнал след предварителна уговорка със св.Д. М. пред магазин „СБА” на ул.”Александровска” в гр.Русе.Двамата се насочили към намиращо се на същата улица заведение- „Фреш”, където седнали на една маса с познати, сред които били подс.К. и св.А. Е..Няколко часа по- късно компанията решила да посети някой от нощните клубове в гр.Русе и така около полунощ четирите упоменати лица се насочили към клуб „Опиум 1”.В заведението св.Е. поръчал бутилка уиски, по- късно- още една и всички консумирали от алкохола.В заведението към тях се присъединили св.Т. С., Ц. А. и Р. Р., които също поръчали алкохол.Св.Е. и деецът, както и момчетата от другата компания започнали да танцуват последователно със св.Д. М..Около 03.30 часа св.К.Б. казал на св.М. да си тръгват и да я изпрати.Б. целял да избегне конфликт, тъй като забелязал, че някои от упоменатите присъстващи показвали желание за по- близки отношения със свидетелката.Така, св.К.Б. и св.Д.М. се насочили към изхода, но били последвани от св.А.Е. и подс.К..Последните започнали да ги уговарят да не напускат клуба.Всички излезли пред входа заедно със св.Т. С., Ц. А. и Р. Р..Св.К.Б. отказал категорично, хванал св.М. за ръка и тръгнали по ул.”Александровска” в посока площад „Свобода”.Виждайки това, д.К. разпоредил на Б. да не ходи никъде.Тъй като последният отказал да се подчини, подсъдимият и св.Е. заявили, че не са заплатили сметката си.Св.Б. продължил, но бил застигнат от К., който го попитал: „Защо тя ще си тръгва с теб?!”, и го хванал на няколко пъти за гърлото, стискайки го все по- силно и започвайки да го души.К. Б. се изплашил, отскубнал се и започнал да бяга към площада, но бил последван от подсъдимия, св.Е. и останалите свидетели от тяхната компания, цитирани по- горе.В близост до павилион за вестници и списания, намиращ се пред „Доходното здание”, непосредствено пред лятната градина на заведение „Хепи”, св.Б. изпуснал мобилния си телефон, спрял и се навел да го вземе.В това време подс.К. го застигнал и го ритнал силно в главата.От този удар свидетелят паднал на земята и се опитал да стане, но не успял поради обстоятелството, че подсъдимият продължавал да го рита с крака в тялото и да го удря с юмруци в лицето.Случващото се било наблюдавано от св.Е., който не се намесил.До пристигането на останалите свидетели, К. успял да нанесе в главата и тялото на Б. няколко удара, при което последният отново паднал на земята.Пристигналите свидетели прекратили побоя, Б. станал и побегнал в посока на Съдебната палата.Подс.К. се опитал да го настигне, но не успял и се отказал.Компанията на подсъдимия се върнала в заведението, а св.М.  се опитала да намери пострадалия и го застигнала  на паркинга, намиращ се между сградата на Съдебната палата и клуб „Интим”.Междувременно св.Б. се свързал с тел.112 и съобщил за инцидента.

     Съгласно неоспореното заключение на назначената СМЕ на К. Б. са причинени следните наранявания- кръвонасядания на лигавицата на горната устна, счупвания на носните кости, съпроводени с оток на носа, оток на дясната длан, охлузвания на дясното коляно и лявата предмишница, които довели до разстройство на здравето, неопасно за живота.

     Изложеното се установява от приложените по делото писмени доказателства и доказателствени средства- справка за съдимост, биографична справка, декларация за семейно и материално положение, показанията на свидетелите К. Б., Д. М., А. Е., Т. С., Ц. А., Р. Р., И. Т., Д. С., заключение на СМЕ, заключение на техническа експертиза, протокол за доброволно предаване и др.

     Правни изводи:

     Възприетата по делото фактическа обстановка не се оспорва от страна на дееца.Приетите за установени фактически обстоятелства- познанството на лицата, срещата им на инкриминираната дата, посещенията на упоменатите заведения, възникналият последващ конфликт и нанесен побой, не се отричат.

      Възраженията от страна на защитата е за липса на извършено престъпление- нанасяне на лека телесна повреда по хулигански подбуди, поради липса  субективна страна.Твърди се, че поведението на дееца е било лично мотивирано от пострадалия и действията му са били единствено с такава насоченост, а не с хулигански мотив и цел да се скандализира обществото.

      Съобразявайки събраните доказателства и доводите на страните, съдът намира, че с действията си подс.Н.П.К. е осъществил от обективна и субективна страна  престъплението по чл.131 ал.І т.12 вр. чл.130 ал.І от НК, тъй като на 07.10.2012 г., в гр.Русе, причинил на К. А. Б. лека телесна повреда, изразяваща се в кръвонасядания на лигавицата на горната устна, счупвания на носните кости, съпроводени с оток на носа, оток на дясната длан, охлузвания на дясното коляно и лявата предмишница- разстройство на здравето, неопасно за живота, като деянието е извършено по хулигански подбуди. 

      Подсъдимият предприел и осъществил действия, с които демонстрирал явно неуважение към обществото.Същият непредизвикано и на публично място, в присъствието на други лица- свидетелите Е., С., А., нанесъл побой на св.Б..Възраженията на защитата, че действията му били лично мотивирани, не следва да се възприемат като основателни, тъй като поведението на пострадалия не се отличавало с никакви прояви, излизащи извън рамките на нормалното държание.Няма данни Б. да е отправил закани, обиди и др.подобни провокативни действия, с които да привлече и предизвика негативното отношение на подсъдимия.Обстоятелството, че последният е решил да прояви невъзпитаност под формата на груба невъздържаност в отношението си към трети лица- свидетелите Б. и М., чието присъствие /особено на последната/ искал да си осигури без значение на тяхното желание, не би могло да се оцени като приемливо поведение в нормалните обществени отношения.Факт е, че съпътстващите подсъдимия свидетели прекратили побоя, което доказва негативната им оценка за случилото се.Демонстрираното явно неуважение към обществото, конкретно изразено в засягането на правата и интересите на конкретно лице- пострадалия, при липсата на доказан факт, който би могъл да се определи като личен мотив, налагат извода, че деянието е извършено по „хулигански подбуди”.От субективна страна престъплението е извършено с пряк умисъл.Деецът е пълнолетен, вменяем, съзнавал е обществената опасност на действията си, предвиждал е и е целял настъпването на общественоопасните последици.От установената фактическа обстановка се доказва, че подс.К. последователно и упорито е демонстрирал агресия спрямо пострадалия, мотивиран от желанието си да наложи собствената си воля в конкретна ситуация, незачитайки мнението на трети лица и абстрахирайки се от присъствието на свидетели на грубите му и невъздържани действия.

      При тези обстоятелства, преценявайки относимите към реализирането на наказателната отговорност факти, съдът намира следното:

      Деянието, за което е предаден подс.К. на съд е наказуемо с наказание лишаване от свобода за срок до три години.Подсъдимият не е осъждан, пълнолетен е, не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на Раздел ІІ Глава VІІІ от НК, а  имуществените вреди- последица от действията,  са възстановени, същото не е извършено в пияно състояние, с него не са  причинени тежка телесна повреда или смърт, не са налице и други обективни предпоставки съгласно ал.VІІ на чл.78 а от НК, които да препятстват приложението на института „освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание”.Именно това мотивира съда в спазване на нормата на закона да освободи подс.Н.П.К. от наказателна отговорност за извършеното престъпление, като  му наложи административно наказание глоба.

        При оценка на  относимите към отговорността обстоятелства, съдът отчита липсата на отегчаващи такива, а като смекчаващо следва да се съобрази чистото съдебно минало.Съгласно критериите на закона, при индивидуализацията на наказанието глоба следва да бъде отчетено и имотното състояние на дееца.Съгласно доказателствата по делото, декларираната липса на имоти и пари, месечен доход от 700 лв., съдът намира, че административното наказание следва да се ориентира към минималния законов размер, като се определи конкретно на 1000 лв.

         Мотивиран така и на основание чл.378 ал.ІV т.1 от НПК съдът

                                              РЕШИ:

         ПРИЗНАВА Н.П.К., ЕГН **********, български гражданин, роден на *** ***, със средно образование, неженен, неосъждан, за

         ВИНОВЕН в това, че  на 07.10.2011 г., в гр.Русе, причинил на К. А. Б. лека телесна повреда, изразяваща се в кръвонасядания на лигавицата на горната устна, счупвания на носните кости, съпроводени с оток на носа, оток на дясната длан, охлузвания на дясното коляно и лявата предмишница- разстройство на здравето, неопасно за живота, като деянието е извършено по хулигански подбуди, поради което и на основание чл.378 ал.ІV т.1 от НПК вр. чл.78 а от НК го ОСВОБОЖДАВА от наказателна отговорност за извършеното по чл.131 ал.І т.12 вр. чл.130 ал.І от НК престъпление, като му НАЛАГА АДМИНИСТРАТИВНО НАКАЗАНИЕ ГЛОБА в размер на 1000 /хиляда/ лева.

           ОСЪЖДА подс.Н.П.К., с установена самоличност, да заплати в полза на Държавата сумата от  196.15 /сто деветдесет и шест лева и петнадесет стотинки/  за разноски на досъдебното производство.

           Решението подлежи на обжалване пред Русенски окръжен съд в 15- дневен срок, от известяването му на страните.

                                             Районен съдия: