МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА № 5/**. ПО НОХД № 217/16г. РАЙОНЕН СЪД ГР. МАЛКО ТЪРНОВО
Районна прокуратура Малко Търново е повдигнала обвинение против Д.С.Д., ЕГН **********,*** за това, че на ** пирамида в
зоната на отговорност на ГПУ М. Търново с цел да набави за себе си или за
другиго имотна облага е направил опит противозаконно да подпомогне на тридесет
лица чужди граждани М.Х.А., ** М., ** М., ** **, **, **, ** ** **, **, от които
шестнадесет лица: ** М., **, **, **, ** не са навършили шестнадесетгодишна
възраст , да пребивават и да преминават в страната в нарушение на закона, като
деянието е извършено чрез използване на МПС „** , собственост на Б.М., и
деянието е извършено по отношение на повече от едно лице – престъпление по чл. 281, ал. 2, т.1, предл.
Първо , т. 4 , т. 5 вр. ал. 1 вр. чл. 18, ал. 1 от НК.
В съдебно заседание представителят на
МТРП поддържа обвинението против подсъдимия. Предлага на съда да го признае за
виновен, предвид събраните по делото писмени и гласни
доказателства и да му наложи наказание лишаване от свобода в размер
на една година, което да бъде изтърпяно при „лек“ режим в затворническо
общежитие от открит тип.
Подсъдимият Д.С.Д. , редовно призован , явява се лично. В
хода на съдебното следствие му е назначен защитник – адв. М.П.,***. В
обясненията си пред съда Д. не се признава за виновен. Подсъдимият обяснява ,
че в действителност на посочената дата е бил при границата на Република
България с Република Турция. По това време е работел за свидетеля Б.М.. На **
гранична пирамида, за да събира инвентар и да прибере документи, които били
останали там на импровизирано място за почивка. Тогава към него и буса се
насочили упоменатите в обвинението лица и започнали да се качват в превозното
средство. Д. твърди, че не бил в състояние да им попречи и за това тръгнал да
търси съдействие от служителите на гранична полиция в района. В този момент се
бил появил служител на полицията – св. Д.Ж.. Д. не се признава за виновен,
твърди, че не е участвал в престъпни действия, които касаят чуждите граждани. В
своя защита излага подробни съображения.
Защитата на подсъдимият пледира за
оправдателна присъда. Адвокат П. излага, че не е установена връзка между лицата
получили парични средства за превеждане на чуждите граждани през територията на
страната и подсъдиямия Д.. На следващо място смята, че Д. е бил на границата на
страната, за да изпълнява трудовите си задължения. Защитата пледира, че не е
доказано извършване на престъпление от подсъдимия.
Съдът, след като обсъди
събраните по делото доказателства, на основание чл. 13 и 14 НПК, приема за
установено от фактическа страна следното:
Подсъдимият Д.С.Д. е жител *** 2016г. свидетелят Б.М. извършвал
дейност по изграждане на оградата по границата с Република Турция. М. бил
подизпълнител по проекта. Д. ползвал под наем бус собственост на свидетеля, за
да извозва работници от и до мястото им на работа. На ** гранична пирамида, се
намирали свидетелите Д.Ж. *** и свидетеля Ч.Ч.-***, командировани в ГПУ М.
Търново. Двамата полицаи изпълнявали задълженията си по охрана на държавната
граница, като Ж. извършвал обход. Ч. не бил с него по време на обхода. Около
посочения час , Ж. се намирал в района на ** гранична пирамида и преминал
възвишение , след което забелязал МПС – „**“ спряно на място. В него имало
качили се хора, както и такива навън до дясната му страна, извън „**“ - а. Подсъдимият
бил с гръб към него, от дясната страна на МПС – то. След като Ж. се насочил към
хората, Д. се обърнал и тръгнал към служителя на полицията. Обяснил му, че
лицата са се качили сами в буса и не могъл да направи нищо, за да ги спре.
Полицай Ж. задържал лицата , като уведомил ГПУ Малко Търново за установеното.
На място отишъл и св. Ч., пред който подсъдимият отново разказал това, което е
споделил на Ж. – че лицата сами са се качили в превозното средство и не могъл
да им се противопостви. След установяване на лицата групата била отведена в ГПУ
М. Търново, като част от лицата били откарани от Д. до там, а други с превозни
средства на управлението. В ГПУ М. Търново Д.Д. бил задържан със заповед по
ЗМВР за срок до 24часа. След отвеждането на чуждите граждани в управлението
същите са били установени като граждани на ** Лицата не са притежавали валидни
документи за идентификация, като с помощта на преводач са снети самоличностите
им.
Съдът, след като се запозна със събраните по делото
доказателства , обсъди същите прие, че са налице предпоставките на чл. 304 от НПК. Съображенията за това са следните.
В хода на разследването са били извършени разпити на
свидетели, разпознавания, оглед на веществено доказателство – процесното МПС,
предадени са веществени доказателства чрез доброволно предаване, привлечен и
разпитан е обвиняем. В хода на проведеното съдебно следствие са разпитани
свидетели, приобщени са писмени доказателства. Съдът , след като се запозна със
събраните доказателства , счита следното. В хода на разследването са били
разпитани чуждите граждани М.Х.А., ** **. Същите са били разпитани от
разследващия полицай в присъствието на преводач, но разпитите им не са били
проведени пред състав на съда. По тази причина , след разясняване на правата по
чл. 281 и сл. от НПК , касаещи прочитането на показанията на тези свидетели,
подсъдимият и защитника му се противопоставиха на прочитането им в съдебно
заседание по реда на чл. 281, ал. 5 от НПК. Показанията на
петимата свидетели не се ползваха при постановяване на присъдата .
На следващо място се обсъдиха и извършените
разпознавания на подсъдимия Д.. В НПК се изискава разпознаването на определено
лице да се извърши след представяне на
лицето заедно с три или повече лица сходни с него по външност. Т.е. изискването
на закона е да се представи лицето лично на разпознаващия. Само когато не е
възможно да се покаже самото лице , за разпознаването се ползва негова снимка ,
заедно със снимките на три други лица/ чл. 171, ал. 4 от НПК/. Разпознаването
на подсъдимия Д. е извършено по втория способ предвиден в закона. От
документите приложени по делото е установено, че Д. е бил задържан в ГПУ М.
Търново за времето от **. В протоколите за извършените следствени действия –
разпит преди разпознаването и разпознаване на лица е отбелязано, че първото
такова действие е започнало в **, а последното разпознаване е било реализирано
в периода **. Настоящият състав , счита, че разпознване при тези условия не
съответства на изискването на закона. Видно е , че към момента на извършване на
разпознаването Д. е бил в ГПУ М. Търново- задържан , и е имало възможност да
бъде представен лично на разпознаващите , като не е било нужно да се извършва
разпознаване по снимка. По тези съображения съдът не може да приеме и разпитите
преди разпознаване и самите разпознавания като годно доказателствено средство. Още
повече, че след установяването им на държавната граница , част от чуждите граждани
са били превозени до ГПУ М. Търново с процесния автомобил „**“, който е бил
управляван от Д..
Съдът обсъди и свидетелските показания на разпитаните по
делото свидетели. Свидетелят Ж. е разпитан в хода на досъдебното производство,
при първото разглеждане на делото и при настоящото съдебно следствие.
Показанията на същия не разкриват особени разлики в изложената фактическа
обстановка що се касае до установяване на лицата на място. Различия има в
комуникацията проведена между него и подсъдимия – в хода на досъдебното
производство Ж. не е изложил твърденията на Д. за чуждите граждани и действията
им. Такива показания са дадени в хода на първото разглеждане на делото в съд –
в показанията си от **. е обяснил, че Д. се е насочил към него, като му е
разказал, че чужденците сами са се качили в буса , казали му „плийс, плийс“ и
той ги бил съжалил. Обяснил му, че се намирал на държавната граница, за да си
прибере инвентар и метровки за оградата. В показанията си по настоящото
производство Д.Ж. е потвърдил думите си от предходния път . Единствената
разлика в обясненията на Д. са , че след молбата на чуждите граждани той ги „бил
съжалил, че са с малки деца и ги бил качил в буса“. Свидетелят е разказал, че Д.
го е помолил за съдействие, като твърдял, че те са нахлули в буса му. Също така
свидетелят е изложил, че двигателят на буса не е работел при установяването му,а
също така, че Д. е бил до дясната му страна и стоял до вратата, през която било
извършвано качването на хората. Така изложените обстоятелства потвърждават
факта, че на посочената дата в процесното МПС и до него са установени чуждите
граждани и подсъдимия Д.. В случая настоящия състав кредитира показанията на
св. Ж. като последователни и съответни на другите събрани доказателства. В хода
на съдебното следствие не се установиха данни за заинтересованост или особени
отношения между него и подсъдимия. В тази насока са и показанията на св. Ч.,
който обаче не е пряк свидетел на установеното от Ж. и разговора с подсъдимия.
Съдът също приема показанията на Ч. и ги счита за последователни и
непротиворечащи на останалите доказателства, но като взема предвид посоченото
обстоятелство, че не е пряк свидетел на установяването на лицата на място. На
следващо място се обсъдиха и показанията на св. В.Г. – служител на ГПУ М.
Търново. Свидетелят е разказал, че е бил уведомен от наряда, че до ** гранична
пирамида са установени по – горе посочените лица. Г. не е посетил мястото, като
след задържането им лицата са били доведени на място, където с тях е проведена
беседа. От чуждите граждани свидетелят е разбрал как същите са се озовали на територията
на България. В показанията си на **. Г. е заявил, че след като са се озовали на
границата , водачът на групата им е показал вратите на отворения бус и им е
казал да се качат в него. Преди това им обяснил, че имат организиран транспорт
на територията на страната, но не са знаели какъв и откъде ще ги вземе.
Обяснява също така, че е провел беседа с подсъдимия, който му бил обяснил, че
чуждите граждани сами са се качили в буса. След това Д. възнамерявал да потърси
съдействие от граничен патрул, за да му помогне. Пред Г.Д. заявил, че е казвал
на мигрантите да слизат от буса. В показанията си на **. Г. отново е разказал
за разговора си с чуждите граждани. Тук вече вмъква и друг елемент касаещ
водача на незаконно преминалите границата , а именно , че след като ги е довел
до нея им посочил да вървят напред около 200метра , след което същите са видели
буса и са се качили. При прочитането на предходните му показания уточнява, че
не помни точно какво да му казали, но указанията са били или „качете се в буса“
или „вървете в тази посока“. В изложението си свидетелят е споделил и своите
наблюдения относно практиката по превеждането на чужди граждани през границата
на страната. Относно процесните тридесет лица Г. обяснява, че същите са имали
оскъдна информация относно начина им на превеждане и транспортиране , като се
заплащали предварително суми на лице , което се явявало „гарант“ по
изпълнението на превеждането им с крайна цел Западна Европа. От така изложените
свидетелски показания за настоящия състав е невъзможно да приеме, че са събрани
доказателства за деяние извършено от Д. , което да се счете за съставомерно. От
показанията на Ж. , Ч. и Г. няма как категорично да се изведе , въпреки така
установените обстоятелства , намерение на Д. да извърши престъплението, за
което е бил обвинен. Обяснения от страна на Д. са не само средство за защита,
но и източник на доказателства, поради което следва да бъдат критично
разглеждани и обсъждани, но без да се отричат напълно. В тази връзка съдът
съпостави и показанията на посочените свидетели с обясненията на подсъдимия, но
от анализа , който се представи по – горе, не се установиха данни, чрез които
да се обори категорично защитната версия на Д. и да се достигне до категоричен
извод за вината му.
Относно квалификацията на деянието. За
съставомерността на деянието по чл. 281 от НК се изисква извършителят противозаконно да подпомага чужденец да пребивава или преминава в страната в нарушение
на закона – Закона за чужденците в
Република България, като е въведена и специфична користна цел – да да набави за себе си или
за другиго имотна облага. Всичко изложено е съобразено и с това, че обвинението
на Д. е било повдигнато за опит към процесното деяние по смисъла на чл. 18, ал.
1 от НК , т.е. изпълнителното деяние е започнало , но същото не е довършено
поради независещи от дееца причини. В
настоящото производство квалификацията е при обстоятелства определени от закона
за по тежки в ал. 2 – чрез МПС, по отношение на повече от едно лице и по
отношение на лица ненавършили 16-годишна възраст. Настоящият състав счита, че в
хода на съдебното следствие , при така събраните
доказателства, не се доказа Д.Д. да е извършил престъплението, за което е
привлечен като обвиняем. На първо място не се доказа, че Д. е направил опит противозаконното
да подпомогне чуждите граждани да пребивават и преминават в страната. Поради
невъзможността да се ползват показанията на чуждите граждани при постанояваване
на присъдата, съдът извърши анализ на свидетелските показания на другите
разпитани лица. От тях обаче не се доказа, дори по косвен път, че Д. е направил
опит да подпомогне лицата да пребивават и преминават в страната. Дори обратното
– свидетелите Ж. , Ч. и Г. са заявили, че думите на Д. са били, че е имал
намерение да уведоми органите охраняващи границата за станалото. Безспорно е
обстоятелството, че тридесетте лица са чужди граждани. Същите са се
идентифицирали като граждани на ** Същите са преминали незаконно държавната
граница и не са имали съответното разрешение да пребивават на територията на
Република България. С действията си лицата безспорно са нарушили разпоредбите
на ЗЧРБ – чл. 8, чл. 17, чл. 19, чл. 22 и сл. вр. §1, т. 3 б . Не се събраха данни и за особеното обстоятелство , което е
част от квалификацията – да е било с цел да се набави имотна облага. Няма
категорични данни , които да сочат , че Д. е действителност е имал намерение
срещу каквато и да е облага / парична, материална и др./ да превози и осигури
пребиваването на чуждите граждани в страната. В тази връзка не се представиха
доказателства Д. да е знаел кога, как и къде лицата ще преминат държавната
граница и ще се озоват на територията на страната. Впечатление прави и друг
факт по делото. Житейски логично е при извършване на такава престъпна дейност
моторното превозно средство, чрез което се осъществява деянието да е подготвено
за превоза на лицата. От събраните по делото доказателства – огледа на веществено
доказателство и протоколът, с който е приет за съхранение буса се вижда, че
същият е оборудван със седалки, като цяло към купето има видимост, а от
показанията за налично гориво се установява, че резервоарът е почти празен.
Това само косвено показва, че превозното средство не е било специално
предназначено за извършване на престъплението.
При този изход на делото беше присъдено вещественото
доказателство - „**” с рег.№ ** / със съпровождащи го свидетелство за
регистрация на МПС част II, талон за техническа изправност, гражданска
отговорност , контактен ключ/ да бъде върнато на собственика Б.С.М.,***.
По делото са направени разноски в общ размер на 290
лв., които следва да останат за сметка
на Държавата.
Водим от изложените съображения, съдът постанови
присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: