Р Е Ш
Е Н И Е
№ 286
гр. Пловдив, 02.03.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД ПЛОВДИВ, ГО, V състав в открито съдебно заседание от трети февруари
две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛАНА ИЗЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА СТЕФАНОВА
ЗОРНИЦА ТУХЧИЕВА
при участието на
секретаря Петя Цонкова, като разгледа докладваното от младши съдия Зорница
Тухчиева въззивно гражданско дело № 2158
по описа за 2019 г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК
Образувано е по въззивна жалба вх. № 46740/16.07.2019
г. по описа на РС – Пловдив от М.Г., в качеството му на управител и представляващ
„Сарафово Инвест“ООД срещу решение № 2565/19.06.2019 г., постановено по гр.
дело № 20129 по описа на РС-Пловдив за 2018 г., XVIII – ти граждански състав, с което съдът е отхвърлил
предявените от дружеството - жалбоподател против Г.А.В. искове за осъждане на
последната да заплати сумата от общо 7405 евро, дължима по два предварителни
договори за покупко-продажба на недвижими имоти от 04.06.2007 г., както и
законна лихва върху горепосочената сума от 19.12.2013 г.
С обжалваното решение дружеството - жалбоподател е
осъдено да заплати на адв. П. сумата от 964.49 лв., представляваща адвокатско
възнаграждение за процесуално представителство по реда на чл. 38, ал.1, т.3 от Закона
за адвокатурата.
Във въззивната жалба се излагат подробни съображения
за немотивираност, необоснованост, неправилност и незаконосъобразност на атакувания
първоинстанционен акт. Въззивникът се противопоставя на изводите на първоинстанционния
съд, като конкретно навежда оплаквания, че съдът не е обсъдил възраженията
относно характера на договорното правоотношение. В тази връзка се аргументира
тезата, че в процесния случай е налице договор със смесен характер като такъв
включващ договор за изработка и предварителен договор за покупко-продажба на недвижим
имот, поради което се обосновава самостоятелност на облигационното отношение,
породило задължението за заплащане на претендираните суми.
Въз основа на изложеното е формулирано искане за отмяна
на първоинстанционното решение, като се иска от въззивния съд да постанови
решение, с което да уважи изцяло предявените с исковата молба претенции.
Претендира се присъждане на съдебно - деловодни разноски, включително и за адвокатско
възнаграждение.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на
въззивната жалба, депозиран от адв. П. - пълномощник на Г.А.В., в който се
поддържа тезата за допустимост, но неоснователност на въззивната жалба. Аргументира
се становище, че атакуваният съдебен акт е правилен, законосъобразен и
обоснован, поради което като такъв следва да бъде потвърден изцяло. Претендира
се присъждане на направените във въззивното производство съдебно - деловодни
разноски, съгласно приложен списък по чл. 80 от ГПК. В тази връзка е формулирано
особено искане за присъждане на адвокатско възнаграждение на основание чл. 38,
ал.1, т.3 от Закона за адвокатурата и чл. 5, т. 3, предл. 1 от Наредба № 1 от
2004 г.
Настоящият
въззивен състав след като прецени събраните по делото доказателства,
становищата на страните и наведените от тях възражения, приема за установено
следното:
Въззивната
жалба е подадена в предвидения от закона срок от лице, имащо право на жалба
срещу акт, подлежащ на инстанционен контрол, поради което се явява процесуално
допустима.
Разгледана
по същество, същата е неоснователна по следните съображения:
Съгласно
разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността
на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо -
постановено е в рамките на правораздавателната компетентност на съдилищата по
граждански дела и в съответствие с основанието и петитума на искането за
съдебна защита.
Съгласно
чл. 269 изр. 2 от ГПК по правилността на решението съдът е ограничен от
посоченото в жалбата, доколкото не се засяга приложението на императивна
материалноправна разпоредба, както и не се твърди конкретно нарушение на
процесуалните правила, обосноваващо служебно събиране на доказателства.
По
делото не се спори, а и във въззивната жалба не са наведени конкретни твърдения
за неправилно установени факти от страна на първостепенния съд, поради което и
с оглед разясненията в т. 3 от ТР № 1/ 09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на
ОСГТК на ВКС, въззивният съд не може да приеме различни от посочените факти.
В настоящия случай не се спори, а и от събраните по
делото писмени доказателства се установява следната фактическа обстановка:
На 04.06.2007
год. между ищцовото дружеството –жалбоподател в настоящото производство
и ответната страна - Г.В. са сключени два предварителни договора за покупко -
продажба на недвижим имот.
От първия
договор се установява, че страните са постигнали съгласие за изграждането и
последващото прехвърлане на правото на собственост върху недвижим имот –
обособен обект, който ще бъде изграден в жилищна сграда, находяща се в кв. ****, УПИ VII - 454, кв. 59 по плана на
кв. ****, с административен адрес: гр. ****, а именно: АПАРТАМЕНТ среден /№ 3/, на първи етаж, състоящ се от дневна с
кухня, спалня, баня, WC, тераса, подземен гараж, при граници: север – коридор,
юг – вътрешен двор, запад – апартамент, изток – апартамент за сумата от
28 250 евро, която купувачът се задължава да заплати на продавача по
следния начин: 2825 евро при подписване на предварителния договор; 22 600
евро – при сключване на окончателен договор по нотариален ред и сумата от 2825 евро – при издаване на сградата.
От вторият договор се установява, че страните са
постигнали съгласие относно изграждането
и последващото прехвърляне на правото на собственост върху недвижим имот –
обособен обект, който ще бъде изграден в
жилищна сграда, находяща се в кв. ****, УПИ VII - 454, кв. 59 по плана на кв. ****,
с административен адрес: гр. ****, а именно: АПАРТАМЕНТ ляв /№ 11/, на
четвърти етаж, състоящ се от дневна с кухня, 2 спални, баня, WC, тераса, подземен
гараж, при граници: север – външен зид,
юг – вътрешен двор, запад – апартамент, изток – вътрешен двор за сумата от
45 800 евро, която купувачът се задължава да заплати на продавача по
следния начин: 4580 евро – при подписване на предварителния договор;
36 640 – при сключване на окончателния договор по нотариален ред; 4580 –
при издаване на сградата.
Видно от нотариален акт № 129, том IV, рег. № 6456,
дело № 674 от 20.12.2007 г.
по описа на Нотариус с рег. № 257 на НК, район на действие – РС- Бургас правото
на собственост върху 32,89/592 кв.м.
ид.ч. от УПИ VII – 454 е прехвърлено от ищцовото дружество на П. В. В. /съпруг
на Г.В./, като същият е придобил и правото на строеж по отношение на
гореописания Апартамент № 3.
От нотариален акт № 130, том IV, рег. № 6458, дело №
675 от 20.12.2007 г. по описа
на Нотариус с рег. № 257 на НК, район на действие – РС - Бургас се установява,
че ищцовото дружество е прехвърлило правото на собственост върху 32,89/592
кв.м. ид.ч. от УПИ VII – 454, както и правото на строеж по отношение на
Апартамент № 11 на К. П. П. /дъщеря на Г.В./.
По делото е представено и Удостоверение № 210/
19.12.2013 г. за въвеждане в експлоатация на строеж. От същото се установява,
че строежът на сградата, в която се намират процесните апартаменти е изпълнен в
съответствие с необходимите изисквания. Като възложители са посочени редица
лица, сред които К. П. П., собственик съгласно нотариален акт № 130/2007г.,
както и П. В. В., собственик съгласно нотариален акт № 129/2007г.
Предвид
изложеното, спорът по настоящото дело се е
концентрирал върху правната страна, а именно върху характера на предварителните договори, съответно за наличето на
основание, пораждащо задължение за заплащане на претендираните суми от страна
на въззиваемата.
За да постанови обжалваното
решение, предходната съдебна инстанция е приела, че от съдържанието на
представените два броя предварителни договора се установява, че страните са
уговорили заплащане на претендираните от ищцовото дружество суми, като са
поставили това плащане под условие, а именно въвеждането в експлоатация по
съответния административен ред на обектите, предмет на договорите. Отделно от
това, съдът е посочил, че няколко месеца след сключването на предварителните
договори, правото на строеж върху процесните апартаменти е прехвърлено на трети
лица – съпругът и дъщерята на ответната страна по спора. Същевременно по делото
не са представени доказателства относно прехвърлянето правата по предварителния
договор от страна на Г.В. спрямо трети лица, макар и такива с които същата има
родствена връзка. Така мотивиран, съдът е стигнал до правилния извод за липса
на основание за присъждане на претендираните от ищцовото дружество суми. Приел
е, че за да е налице валидно вземане е необходимо да бъде завършен фактическият
състав по сключване на окончателните договори, обстоятелство, което не се
наблюдава в настоящия случай.
Настоящият съдебен състав
споделя доводите на предходната съдебна инстанция, като допълнително с оглед
наведените в жалбата възражения държи да отбележи следното:
В доктрината и теорията няма
спор, че предварителният договор е такова съглашение, с което страните си
обещават да сключат окончателен за прехвърляне на правото на собственост върху
конкретен недвижим имот срещу цена (чл. 19, ал. 2 вр. чл. 183 ЗЗД). За него законът изисква писмена
форма за действителност ( чл. 19, ал. 1 вр. чл. 18 ЗЗД). Същата е и формата за извършените
заместване или замяна на купувача по предварителния договор. Тогава се
променя една от страните по договора (чл. 20а, ал. 2 ЗЗД), а замяната или заместването следва да отговарят също на писмената форма
за действителност, произтичаща от чл. 19, ал. 1 ЗЗД. Заместването на купувача
по предварителния договор е всякога резултат от осъществените изисквания по чл.
101 ЗЗД и по чл. 99 ЗЗД. Новият купувач замества първоначалния както в неговото
задължение, така и в неговото вземане за окончателен договор по предварителния
договор. Той е частен правоприемник на купувача, сключил предварителния
договор. Замяната на купувача по предварителния договор е всякога и резултат от
осъществените изисквания на чл. 107 ЗЗД. Новият купувач заменя първоначалния в
правоотношението по предварителния договор. Възникналото с купувача, който е
сключил предварителния договор се погасява, а на негово място възниква ново
правоотношение между продавача по предварителния договор и новия купувач (настъпва субективна новация).
В исковия процес заместването
или замяната на купувача по предварителния договор за покупко – продажба на
недвижим имот (предпоставките на чл. 19, ал. 1
вр. чл. 101 и чл. 99 ЗЗД или на чл.19, ал. 1 вр. чл. 107 ЗЗД) могат да се докажат чрез
писмения договор, сключен с участието
на страните по предварителния договор и на новия купувач или чрез
поредицата писмени договори, сключени помежду им - така Решение № 94 от
28.08.2019 г. постановено по гр. дело № 3612/2018 г. , III г.о., ВКС. Заместването
или замяната не могат да се докажат само чрез договора по нотариален акт за
покупко - продажба, сключен между продавачът по предварителния договор и
третото лице, за което се твърди да е заместило или заменило купувача по
предварителния договор, макар да има за предмет същия имот. Заместването или замяната винаги е
резултат и от волята на купувача, сключил предварителния договор, а той
не притежава надлежна процесуална легитимация на страна в нотариалното
производство, предвидено в ГПК, респективно никога не е страна по договора за
покупко – продажба, сключен с нотариалния акт. Процесуалната легитимация на
страна в нотариалното производство за извършване на сделка с право на
собственост или с ограничено вещно право върху недвижим имот принадлежи само на
прехвърлителя и на приобретателя, но не и на различен субект, който е без
отношение към извършваното в нотариална
форма разпореждане.
Настоящият съдебен състав
като съобрази гореизложеното, както и постигната с процесните предварителни
договори уговорка, обективирана в чл. 25 според която клаузите по договора
могат да бъдат изменяни, поправяни или преправяни посредством писмен анекс, подписан от двете страни намира
за изцяло неоснователни наведените в жалбата възражения за неправилност и
необоснованост на атакувания съдебен акт. По
делото липсват доказателства относно прехвърлянето на правата по
предварителните договори от страна на ответницата спрямо трети лица, съответно
П. В. - съпруг и К. П. – дъщеря на ответницата. В този смисъл изцяло
необосновани са и доводите на жалбоподателя /впрочем релевирани за първи път с
писмено становище преди провеждане на единственото по делото открито съдебно
заседание/, че отношенията между страните могат да се извлекат от действията на
ответницата, която била дала съгласие за прехвърляне правото на строеж върху
процесните апартаменти на дъщеря ѝ и съпруга ѝ при проведен телефонен разговор между нея и
представляващия дружеството – жалбоподател.
Действително, в настоящия случай процесните
предварителни договори разкриват признаците на такива със смесен характер.
Създадена е облигационна обвързаност между страните по договор за изработка –
изграждане на бъдеща вещ от въззивника срещу заплащане на определено
възнаграждение и задължението да се сключи окончателен договор за прехвърляне
на правото на собственост, когато веща придобие същността на самостоятелен
обект на собственост, годен предмет на сделка с транслативно действие.
Действително, така както е посочил въззивникът, касае се за две отделни
правоотношения, функционално
обединени в един договор със смесен характер, доколкото целта на
договора не е само сключването на окончателен такъв, а и построяването на
процесните обекти.
Не може, обаче, да се
споделят доводите на жалбоподателя, че в настоящия случай същия се явява изправна страна по
предварителните договори спрямо въззиваемата Г.В., доколкото е построил
апартаментите и е изпълнил задължението си за прехвърляне правото на
собственост върху тях, чрез прехвърляне правото на строеж в изискуемата от
закона нотариална форма. Или иначе казано – не е налице завършен фактически
състав по сключване на окончателни договори между страните по тях, за да се
приеме, че въззивника има валидно вземане спрямо въззиваемата.
Отделно от това така, както и
предходната инстанция е изтъкнала, клаузите в договора следва да бъдат
тълкувани във взаимовръзка,
предвид което необосновано се явява
възражението на въззивника, че в случая съществуващи са останали
облигационни задължения, обвързващи страните със степента на завършеност на
сградата, а именно с издаването на разрешение за ползване. От представеното
удостоверение за въвеждане в експлоатация се вижда, че в същото са посочени
имената на К. П. и П. В. като възложители, което е обяснимо предвид факта, че
същите са придобили права върху процесните обекти преди да бъдат въведени в
експлоатация.
По
изложените съображения, съдът счита, че обжалваното решение следва да бъде
потвърдено като правилно и законосъобразно постановено.
По разноските:
Предвид
изхода на делото въззиваемата страна има право на разноски. Процесуалният
представител на същата претендира заплащането на възнаграждение при условията
на чл. 38, ал. 1, т. 3 ЗАдв. Съобразно
обжалваемия интерес в размер на 14 482,92 лева /равностойността в лева на
претендираните суми в общ размер от 7405 евро/, възнаграждението следва да се
определи на основание чл. 38, ал. 2 във вр. чл.36, ал. 2 от ЗАдв във вр. чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения. Същото се равнява на 964,49 лева (830 лв. + 3 % от 4 482,92 лв.) и следва
да бъде заплатено от въззивника на основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв.
С оглед на правилата,
установени от чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК въззивното решение не подлежи на
касационно обжалване, тъй като настоящото решение е по търговско дело по
смисъла на същата разпоредба с цена на иска до 20 000 лв. и е относно
облигационно правоотношение.
По
изложените съображения, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение
№ 2565/19.06.2019 г., постановено по гр. дело № 20129 по описа на РС-Пловдив за
2018 г., XVIII – ти граждански състав
ОСЪЖДА „Сарафово
Инвест“ ООД, ЕИК **** да заплати на
адвокат Р.Р.П.,***, служебен адрес : град **** сумата от 964,49
лева - адвокатско възнаграждение за
процесуално представителство по реда на чл. 38, ал. 1, т. 3 от ЗАдв.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: