№ 858
гр. Велико Търново , 16.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, VI СЪСТАВ в публично
заседание на двадесет и девети юни, през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ
при участието на секретаря МИЛЕНА ИВ. РАДКОВА
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ Гражданско дело №
20204110103166 по описа за 2020 година
Производството е образувано по искова молба на „Б. П. П. Ф.” С.А., Париж, действащо
чрез „Б. П. П. Ф.” С.А. – клон България, срещу ЯВ. В. СТ., с която се иска да бъде прието за
установено съществуването на вземания на ищеца за сумата от 1 470.74 лева - главница по
договор за потребителски кредит № PLUS-13638661/28.7.2016 г., за сумата от 240.58 лева –
възнаградителна лихва по същия договор, както и за сумата от 552.92 лева - лихва за забава
върху главницата, ведно със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението
до изплащане на вземането, за които вземания е издадена заповед за изпълнение по ЧГД №
2560/2020 г. на Великотърновския районен съд.
Ищецът твърди, че между него и ответника е сключен договор за потребителски
кредит, по който страните са постигнали съгласие на ответника да бъде отпусната сумата от
1635 лева за срок от 15 месеца. Заявява, че сумата е преведена по сметка на ответника, като
за последния е възникнало задължение да върне същата в срок до 20.11.2017 г. Сочи, че
ответникът е преустановил плащанията по кредита на 20.11.2016 г., в резултат на което
вземанията по договора са станали изискуеми в пълен размер, считано от 20.12.2016 г.
Особеният представител на ответника оспорва исковата молба. Оспорва автентичността
на договор за кредит, като заявява, че същият не е подписан от ответника и че съдържанието
му е преправено след подписването му. Твърди, че представляваното от него лице не е
уведомено надлежно за настъпилата предсрочна изискуемост, а искането молбата да се
счита за такова волеизявление е недопустимо. Оспорва допустимостта на предявения при
условията на евентуалност осъдителен иск.
1
С писмена молба, постъпила преди проведеното открито заседание, ищецът поддържа
исковата молба.
В съдебно заседание процесуалният представител на ответника поддържа отговора на
исковата молба и направените в същия оспорвания на исковите претенции.
Великотърновският районен съд, като взе предвид събраните доказателства и
съобрази разпоредбите на закона, намира за установено следното от фактическа
страна:
От представените писмени доказателства се установява, че на 28.7.2016 г. между „Б. П.
П. Ф.” ЕАД и ЯВ. В. СТ. е сключен договор за потребителски кредит № PLUS-13638661.
Съгласно посоченото в договора, на ответника е предоставена сумата от 1635 лева срещу
задължение за връщане на същата и на уговорената лихва в срок до 20.11.2017 г. Според
посоченото в чл. 2 от условията по договора, от общия размер на кредита е удържана сумата
от 297.79 лева за погасяване на задълженията по договор № CREX-13006477, като е
финансирано и закупуването на застраховка „Защита на плащанията“ със сумата от 135 лева.
В договора е посочено, че общият размер на плащанията възлиза на 1974.60 лева,
включваща главницата, уговорената възнаградителна лихва, премията за застраховката
„Защита на плащанията“, както и такса „Ангажимент“ в размер на 75 лева.
Кредитополучателят се е задължил да погаси кредита на 15 равни месечни вноски, всяка в
размер на 131.64 лева. Съгласно чл. 3, изр. 2 от условията на договора, с всяка месечната
вноска се изплаща част от главницата по кредита, ведно с надбавка, покриваща разходите на
кредитора по подготовка и обслужване на заема и определена добавка, съставляваща
печалбата за кредитора. Според чл. 5, изр. 2 от условията, при просрочване на две или
повече месечни погасителни вноски, считано от датата на втората непогасена вноска,
вземането на кредитора става предсрочно изискуемо в целия му размер, включително с
всички уговорени надбавки и с обезщетението за забава в размер на законната лихва върху
всяка забавена вноска.
При сключването на договора за кредит между „К. Ж. - з.” и „К. О. З., Клон България”,
от една страна, и ответника - от друга, е сключена застраховка „Защита на плащанията“ и
„Злополука” при общи условия, според която Я.С. е дал съгласието си при настъпване на
застрахователно събитие плащането да бъде извършено в ползва на „Б. П. П. Ф.” ЕАД.
По делото е представено извлечение по кредит № PLUS-13638661, според което по
договора са изплатени две вноски в общ размер от 263.28 лева.
Според заключението по изготвената счетоводна експертиза, на 28.7.2016 г. по сметка
на ответника е преведена сумата от 1 127.21 лева след приспадане на 75 лева за такса
„Ангажимент“, на 297.79 лева за погасяване на задължението по договор № CREX-13006477
и на 135 лева за покупка на застраховка „Защита на плащанията“. Посочено е, че по
договора са постъпили две плащания в общ размер от 263.28 лева, с които са погасени
2
164.26 лева от главницата и 99.02 лева от договорената лихва. Заключено е, че задълженията
по кредита възлизат на сума в общ размер от 2 264.24 лева, от които 1 470.74 лева –
главница, 240.58 лева – договорна лихва и 552.92 лева – обезщетение за забава.
Според заключението по изготвената графическа експертиза, подписите за клиент под
договора за потребителски кредит са положени (изпълнени) от ответника ЯВ. В. СТ., като
след отпечатването на първоначалния текст и след полагането на подписите на страните
съдържанието на договора не е изменяно.
При така установената фактическа обстановка съдът приема следното от правна
страна:
Предявени са кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл.
422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, вр. чл. 240 ЗЗД и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД, като в
условията на евентуалност са предявени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1,
вр. чл. 240 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.
Въз основа на представените доказателства съдът приема за установено съществуването
на правоотношение по силата на договор за потребителски кредит № PLUS-
13638661/28.7.2016 г. Съгласно посоченото в договора, „Б. П. П. Ф.” ЕАД е предоставил на
ответника кредит в размер на 1635 лева, като според заключението по изготвената
счетоводна експертиза на 28.7.2016 г. по сметка на ответника е преведена сумата от 1127.21
лева с оглед удържането на 135 лева за застрахователна премия, на 75 лева за такса
„Ангажимент“ и на 297.79 лева за погасяване на задължение по договор CREX-13006477. С
получаване на заемната сума е завършен фактическият състав на договора, което е породило
задължение за ответника да върне заетата сума и уговорената възнаградителна лихва в срок
до 20.11.2017 г.
По делото не са ангажирани доказателства преди подаване на исковата молба
кредиторът да е отправил волеизявление, че прави кредита предсрочно изискуем, поради
което задълженията на ответника по договора са станали изискуеми с настъпване на падежа
на всяка от погасителните вноски. Въпреки, че ищецът се е позовал на предсрочна
изискуемост на кредита в заявлението си по чл. 410 ГПК е допустимо предявеният иск за
установяване дължимостта на вземанията по договора да бъде уважен за вноските с
настъпил падеж към датата на формиране на силата на присъдено нещо. Към момента на
приключване на съдебното дирене пред настоящата инстанция е настъпил крайният падеж
на задълженията, като на основание чл. 235, ал. 3 ГПК този факт следва да бъде съобразен
от съда.
От заключението по изготвената счетоводна експертиза се установява, че незаплатената
главница по договора е в размер на 1 470.74 лева, а незаплатената договорна лихва за
периода е в размер на 240.58 лева. Според заключението по счетоводната експертиза,
размерът на обезщетението за забава, начислено върху неплатената главница, възлиза на
3
552.92 лева.
Мотивиран горното, съдът намира, че исковете се явяват основателни и доказани за
сумата от 1 470.74 лева – главница, за сумата от 240.58 лева – договорна (възнаградителна
лихва) и за сумата от 552.92лева – мораторната лихва. Т.е. за пълните размери на
претендираните суми.
Предвид уважаването на установителните искове, не е налице вътрешно-процесуалното
условие за разглеждане на осъдителните искове.
По разноските:
В настоящото производство ищецът е направил разноски за държавна такса,
възнаграждение за особен представител, за вещо лице и за юрисконсулт, като съдът намира,
че делото не се отличава с фактическа и правна сложност, поради което определя
юрисконсултското възнаграждение в размер на 100 лева. По този начин към реално
направените разноски следва да се прибави определеното юрисконсултско възнаграждение,
които събрани се равняват на сумата от 720.44 лева.
Предвид изхода на делото в полза на ищеца следва да бъдат присъдени и разноските в
заповедното производство в размер от 88.39 лева.
В тежест на ответника следва да се възложи и сумата от 200 лева, представляваща
възнаграждение за вещото лице по допуснатата графическа експертиза.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че ЯВ. В. СТ., ЕГН ********** дължи на „Б. П. П. Ф.”
С.А., Париж, действащо чрез „Б. П. П. Ф.” С.А. – клон България, ЕИК ********* сумата от
1 470.74 лева - главница по договор за потребителски кредит № PLUS-13638661/28.7.2016 г.,
сумата от 240.58 лева – възнаградителна лихва за периода от 20.11.2016 г. до 20.11.2017 г.,
както и за сумата от 552.92 лева – мораторна лихва за периода от 20.12.2016 г. до 16.10.2020
г., ведно със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението – 27.10.2020 г. до
изплащане на вземането, за които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по ЧГД № 2560/2020 г. на Великотърновския районен съд.
ОСЪЖДА ЯВ. В. СТ., ЕГН ********** да заплати на „Б. П. П. Ф.” С.А., Париж,
действащо чрез „Б. П. П. Ф.” С.А. – клон България, ЕИК *********, сумата от 720.44 лева,
представляваща направените в исковото производство разноски, както и сумата от 88.39
лева, представляваща направените разноски в производството по ЧГД № 2560/2020 г. на
Великотърновския районен съд.
4
ОСЪЖДА ЯВ. В. СТ., ЕГН ********** да заплати в полза на бюджета на съдебната
власт по сметка на Районен съд – Велико Търново сумата от 200 лева, представляваща
възнаграждение за вещо лице, както и сумата от 5 лева – в случай на служебно издаване на
изпълнителен лист.
Решението подлежи на обжалване пред Великотърновския окръжен съд в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
5