Р Е Ш Е Н И Е
№ 260001 / 1.9.2020
г.
гр. Карнобат
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД
КАРНОБАТ НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ
На двадесет и девети юли две хиляди и двадесета година
в публичното
заседание в следния състав :
Районен съдия : Георги Добрев
и
секретаря Галина Милкова
като
разгледа докладваното от съдия Добрев н.а.х.д. № 137 по описа за 2020 година и за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по постъпила жалба от Н.С.Д.
ЕГН **********,*** против наказателно постановление № 19-0282-000290 / 12. 08. 2019г. на Началник група към ОДМВР Бургас, РУ-
Карнобат.
С
посоченото наказателно постановление на жалбоподателя е наложена глоба общо в
размер на 120 лв. на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 150А, ал. 1 и чл. 186, ал. 7 от ЗДвП. По съображения
изложени в жалбата е поискана отмяна на издаденото наказателно постановление.
В
съдебно заседание не се явява жалбоподателя или негов процесуален представител.
В
съдебно заседание процесуален представител на АНО не се явява.
Съдът
установи, че жалбата е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, до надлежния съд по местоизвършване на твърдяното нарушение, поради което
е процесуално допустима.
Районен съд - Карнобат, след като разгледа и анализира събраните по делото доказателства, намира за
установено от фактическа страна следното :
Обжалваното от жалбоподателя Д. наказателно
постановление № 19-0282-000290 / 12. 08. 2019г. на
Началник група към ОДМВР Бургас, РУ- Карнобат, е издадено въз основа на акт за
установяване на административно нарушение
сер. АА № 022238 от 14. 07. 2019
година, с който АУАН са констатирани извършени административни нарушения от
жалбоподателя Д. на дата 14. 07. 2019
година, които се изразяват в следното: На 14. 07. 2019 г. в 10, 06 часа
в община Карнобат, на път (Болярово-Средец)- Драка- Малина- Житосвят- Драганци-
Карнобат на трети клас път № 795 км. 50+ 100 в посока от гр. Карнобат към АМ Тракия
управлява лек автомобил Форд Фокус с рег. № А7551АН собственост на Д.И.Д. ЕГН **********:
1. Управлява моторно превозно средство след като е лишен от това право по
административен ред ; 2. Управлява МПС с наложено наказание глоба по фиш /Н/378165
от 10/05.20 незаплатена в срока за доброволно плащане. С което виновно е
нарушил чл. 150А, ал. 1 от ЗДвП и чл. 186, ал. 7 от ЗДвП.
В НП издадено въз основа на горепосочения АУАН е
посочено, че жалбоподателят Д. на 14. 07. 2019 г. в 10. 06 часа в община
Карнобат, на път трети клас № 795, като водач лишен от СУМПС- Форд Фокус 1,4 И
с рег. № А7551АН, държава България при
обстоятелствата: на трети клас път № 795 км. 50+ 100 в посока от гр. Карнобат
към АМ Тракия управлява лек автомобил Форд Фокус с рег. № А7551АН собственост
на Д.И.Д. ЕГН **********: 1. Управлява моторно превозно средство след като е
лишен от това право по административен ред ; 2. Управлява МПС с наложено
наказание глоба по фиш /Н/378165 от 10/05.2019 г. незаплатена в срока за
доброволно заплащане.
Е извършил : 1. Управлява моторно превозно средство,
след като е лишен от това право по съдебен или административен ред, с което
виновно е нарушил чл. 150А, ал. 1 от ЗдвП.
2.Водач, който управлява МПС с наложено наказание
глоба по фиш, незаплатена в срока за доброволно заплащане, с което виновно е
нарушил чл. 186, ал. 7 от ЗДвП.
За извършените нарушения на основание чл. 53 от ЗАНН
на жалбоподателя Д. са наложени следните административни наказания: По чл. 177,
ал. 1, т. 1 от ЗДвП- глоба в размер на 100 лева и на основание чл. 185 от ЗДвП-
глоба в размер на 20 лева.
От показанията
на разпитаните в съдебно заседание свидетели служители на
МВР: Т.Д.Т. актосъставител и Тотьо И.Д.- свидетел на констатиране на акта и
съставянето му, е видно, че на 14. 07. 2019 г. същите са извършили проверка на
автомобил управляван от жалбоподателя. При извършената проверка същия не е
представил свидетелство за правоуправление на МПС, като жалбоподателя е заявил,
че няма как да предостави такова. При извършената проверка в масивите на МВР,
се установило, че водачът не разполага със свидетелства за управление на МПС,
тъй като същото му е отнето по административен ред, което съставлявало
нарушение на чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП. Според свидетелите е констатирано и още
едно нарушение, а именно, че жалбоподателя управлява МПС след наложено
наказание глоба, неплатена в срока за доброволно заплащане, което според тях е
нарушение на чл. 186, ал. 7 от ЗдвП. За установените нарушения са съставили
процесния АУАН, на базата на който е издадено и обжалваното наказателно
постановление.
Към материалите по административно наказателната
преписка е представена докладна записка, от която е видно, че при извършена
справка в АИС БДС, относно правоспособността на жалбоподателя Д. е установено,
че същия притежава СУМПС валидно до 28. 07. 2025 г.. Статуса на документа
„отнет/иззет „ от дата 27. 06. 2019 г.. В докладната записка не посочено по
какъв начин и с какъв акт е отнето или иззето СУМПС на жалбоподателя.
От изисканата справка от съда за нарушител/водач е
видно, че на стр. 1 от справката е отразено, СУМПС е отнето/иззето, но никъде
не фигурира от коя дата, на какво
основание и с какъв акт същото е отнето или иззето. По горе в същата справка е
видно, че свидетелството на жалбоподателя е било отнемано на 24. 10. 2016 г. с
Акт № Г283492/ 24.10. 2016 г. и
възстановено на 26. 10. 2018 г.. Въпросния акт, с който е отнето СУМПС фигурира
и в графа актове, както и фигурира в графа НП издаденото въз основа на него НП
№ 16-0769-003885 / 29. 11. 2016 г., който според въпросната справка е влязъл в
сила на 03. 07. 2019 г.. В същата справка в графа ЗППАМ е посочена ЗППАМ №
16-0769-001753 / 24. 10. 2016 г. на ОДМВР Бургас сектор ПП-Бургас, с която на
основание чл. 171, т. 1, б. б от ЗДвП се отнема СУМПС на жалбоподателя, връчена
на 26. 10. 2018 г., като не е отразена дата на влизане в сила и за същата е
посочено, че СУМПС се отнема временно до решаване на въпроса за отговорността,
но не повече от 6 месеца, като статус е записано отпадане на основанието.
Описаната фактическа обстановка съдът приема за
установена въз основа на събраните писмени и гласни доказателства.
Разгледана
по същество жалбата е основателна по следните съображения:
За
да се произнесе по съществото на правния спор /по основателността на жалбата/,
съдът съобрази, че настоящото производство е от административно - наказателен
характер и същественото при него е да се установи има ли извършено
административно нарушение от лицето посочено в АУАН и НП. Процедурата по
установяването на административно нарушение, издаването на НП и неговото
обжалване е уредена в ЗАНН. За неуредените в посочения нормативен акт случаи,
чл. 84 от ЗАНН, препраща към субсидиарно приложение на разпоредбите
на НПК. В производството по обжалване на НП, наказващият орган е този, който
поддържа административнонаказателното обвинение, съответно тежестта на
доказване е за него. Тук следва да се отбележи, че актовете за установяване на
административно нарушение нямат обвързваща доказателствена сила, т. е.
посоченото в акта не се счита за доказано. Това означава, че в тежест на
административно - наказващия орган, тъй като именно той е субекта на
административно- наказателното обвинение, е да докаже по безспорен начин пред
съда, с всички допустими доказателства, че има административно нарушение и че
то е извършено виновно от лицето, посочено като нарушител. Следва да бъдат
спазени и изискванията на ЗАНН за съставянето на акта и издаването на
Наказателното постановление. Когато в АУАН или НП са нарушени съществени
процесуални правила при съставянето на акта и издаването на НП, то последното
ще следва да бъде отменено като незаконосъобразно. Тук следва да се посочи, че
критерият за определяне на съществените нарушения на процесуалните правила е
този, че нарушението е съществено, когато ако не е било допуснато, би могло да
се стигне и до друго решение по въпроса, или когато е довело до ограничаване на
правата на страните в която и да е фаза на процеса.
С
атакуваното НП е ангажирана административно- наказателната отговорност на
жалбоподателя за извършени нарушения по чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП и чл. 186, ал. 7 от ЗДвП " За да управлява моторно превозно средство, водачът
трябва да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към
която спада управляваното от него моторно превозно средство, да не е лишен от
право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен
ред, както и свидетелството му за управление да е в срок на валидност, да не е
временно отнето по реда на чл. 171, т. 1
или 4 или по реда
на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс и да не е обявено за невалидно, тъй като е изгубено,
откраднато или повредено.“ Видно в посоченият текст се съдържат множество
хипотези, представляващи административно нарушение. В обстоятелствената част на АУАН е посочено, че
жалбоподателят управлява МПС , след като е лишен от това право по
административен ред, в обстоятелствената част на НП е посочено, че същия
управлява |МПС , след като е лишен от това право по административен ред, като
по долу е записано, че управлява МПС, след като е лишен от това право по
съдебен или админстративен ред, а като основание за налагане на санкция е
посочена разпоредбата на чл. 177, ал. 1, т. 1 от ЗДвП „Наказва се с глоба от
100 до 300 лв.: 1. който управлява моторно превозно средство, след като е лишен
от това право по съдебен или административен ред.“.
Относно визираното нарушение настоящият състав намира, че АУАН и НП са
издадени при съществено нарушение на процесуалните правила, което е довело до
ограничаване правото на защита на наказаното лице. Съгласно чл. 42 от ЗАНН
и чл. 57 от ЗАНН задължителен
реквизит, както на АУАН, така и на НП е посочване на обстоятелствата при които
е извършено нарушението. В настоящия случай липсва отразяване по какъв ред и с
какъв акт е отнето СУМПС- със съдебен акт ли е сторено това или по
административен ред и съответния акт
подлежи ли на изпълнение и изпълнен ли е същия. С оглед цитираните недостатъци
на описанието на деянието от фактическа страна е затруднено както правото на
защита на нарушителя и възможността да разбере какво нарушение му се вменява
във вина, така и възможността на съда да се произнесе по съставомерността на
деянието. Посочените недостатъци при описание на нарушението в АУАН и НП не
могат да се санират чрез събиране на данни за непосочените обстоятелства едва
на етап съдебно следствие. Още повече, че такива не са предоставени от АНО, а в
изисканата от съда справка за Нарушител/ водач, такива безспорни изводи не
могат да бъдат направени. В правната теория е прието, че АУАН определя предмета
на вмененото нарушение и предмета на доказване в процеса. АУАН очертава
нарушението, неговите съставомерни признаци от обективна и субективна страна,
срещу което нарушителят трябва да се брани. В този смисъл посочването на всички
съставомерни признаци на вмененото нарушение в АУАН, съответно в НП, се явява
същностен елемент от правото на защита на нарушителя. Непосочването на
съставомерните признаци поставя нарушителя в положение да се брани срещу едно
предполагаемо нарушение, с чиито фактически рамки той не е запознат. Гарантирането
на правото на защита на нарушителя изисква същия да бъде запознат с фактическите
рамки на нарушението още в началото на административно-наказателното
производство, т.е към монета на съставяне на АУАН. Само на посоченото основание
обжалваното НП следва да бъде отменено като незаконосъобразно.
Само за прецизност съдът следва да отбележи, че не
са налице основанията за налагане на второто наказание- наказанието по чл. 185 от ЗДвП- видно същото е
наложено за нарушение на чл. 186, ал. 7 от ЗДвП, който гласи: „Издаден фиш,
глобата по който не е платена доброволно в 7-дневен срок от датата на
издаването му, се смята за влязло в сила наказателно постановление и се изпраща
за събиране на публичния изпълнител.“. Съдът счита, че незаплащането от водача
на МПС в срока по чл. 186, ал. 7 от ЗДвП на наложена с фиш глоба не
представлява съставомерно от обективна страна деяние - административно
нарушение, респ. не е налице основание за налагане на санкция по чл. 185 от ЗДвП. Предвид систематичното място на посочената
норма, липсата на плащане на наложена с фиш глоба в определения за доброволно
изпълнение на публичното задължение срок, не е основание за реализиране на
административнонаказателна отговорност. Нормативно установените правни
последици, които законът предвижда при неспазване на срока за заплащане на
глобата, се свързват единствено с предприемане на мерки за принудително
събиране на публичното държавно вземане.
Следователно НП следва да бъде отменено и в тази му част.
Водим
от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ,
наказателно постановление № 19-0282-000290
/ 12. 08. 2019г. на Началник група към ОДМВР Бургас, РУ-
Карнобат, с което на Н.С.Д., ЕГН: **********,*** за нарушения на чл. 150а,
ал. 1 и чл. 186, ал. 7 от ЗДвП на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 177,
ал. 1, т. 1 от ЗДвП и чл. 185 от ЗДвП са наложени наказания глоба в размер на
100 лева и глоба в размер на 20 лева.
НАСТОЯЩОТО
РЕШЕНИЕ подлежи на касационно
обжалване пред Административен съд Бургас в 14-дневен срок, считано от
съобщаването му на страните.
Районен съдия :