РЕШЕНИЕ
№ 247
гр. Бургас, 16.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, V ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на шести февруари през две хиляди двадесет
и трета година в следния състав:
Председател:Вяра Ив. Камбурова
Членове:Галя В. Белева
Димитър П. Стоянов
при участието на секретаря Таня Н. Михова
като разгледа докладваното от Вяра Ив. Камбурова Въззивно гражданско
дело № 20232100500028 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 - чл. 273 от ГПК.
Образувано е по повод въззивна жалба вх.№47811/21.12.2022г., подадена от ОД на МВР –
гр.Бургас, с адрес: град Бургас, ул.”Христо Ботев” № 46, чрез юрисконсулт Ана Димчева,
срещу Решение №2886/15.12.2022г., постановено по гр.д.№6568/2022г. по описа на Районен
съд- Бургас.
С посоченото решение, Бургаският районен съд е осъдил Областна дирекция на МВР –
Бургас /ОД на МВР/, с адрес гр.Бургас, ул.”Христо Ботев” № 46, да заплати на Ц. Г. М., със
съдебен адрес гр. Бургас, ул. „Раковски“ № 2, следните суми: 565,37 лева, представляваща
допълнително трудово възнаграждение за положен нощен труд от 66,35 часа за периода от
01.10.2019 г. до 09.07.2020 г., които часове са разликата между заплатен нощен труд и
преизчисления такъв с коефициент 1,143, отчетен като извънреден, ведно със законната
лихва върху присъдената сума от депозиране на исковата молба на 14.10.2022 г. до
окончателното й изплащане; 140,89 лева, представляваща мораторна лихва за периода от
01.02.2020 г. до 13.10.2022 г. върху присъденото допълнително трудово възнаграждение за
положен нощен труд; 360 лева, представляваща разноски по делото.
Със същото решение, съдът е осъдил на основание чл.78, ал.6 от ГПК ответника да заплати
по сметка на Бургаски районен съд сумата от 100 лева, представляваща дължима държавна
такса за уважените искове, както и сумата от 150 лева, представляваща разноски за
производството – изплатено от бюджета на съда възнаграждение на вещото лице по
съдебно-икономическа експертиза.
С жалбата се изразява недоволство от решението и се иска неговата отмяна.
Жалбоподателят счита, че същото е неправилно и необосновано, постановено в
1
противоречие с материалния закон.
Излага се становище, че съдът неправилно преизчислил положения от ищеца нощен труд по
правилата на КТ и Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, според
които нощният труд се преизчислявал с коефициент 1,143.
Заявява се, че по отношение полагането на нощния труд, се прилагали правилата на
действалите към процесния период подзаконови нормативни актове(наредби), уреждащи по
специален начин заплащането на нощния труд в системата на МВР. В тях липсвали
разпоредби, които да регламентират увеличение на часовете нощен труд с коефициент.
Съгласно действащата уредба, съотношението между дневен и нощен труд в системата на
МВР следвало да бъде 1:1, т.е. осем часа нощен труд- равни на осем часа дневен труд, а не
както по КТ и Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, съгласно
които 7 часа нощен труд се приравнявали на осем часа дневен такъв.
Развива подробни съображения, че нощният труд (между 22.00ч.и 06.00ч.) не представлявал
извънреден такъв. Счита, че извънреден труд би бил налице само, ако служителят
действително работи извън установеното работно време. Превръщането на нощните часове
положен труд с коефициент 1.143 било установено с оглед увеличаване заплащането на
положения нощен труд с допълнително възнаграждение от 0.25 лева, а не за генериране и
заплащане на извънреден труд.
Въззивникът намира, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че липсата на
регламентация във въпросните подзаконови нормативни актове, обуславяла прилагане на
общата Наредба за структурата и организацията на работната заплата по отношение на
държавните служители по чл.142,ал.1,т.1 от ЗМВР
Излага аргументи във връзка с постановеното от Съда на Европейския съюз решение от
24.02.2022г. по дело С-262/2020г., по отправено преюдициално запитване от РС-Луковит по
гр.д.№606/2019г. за тълкуване нормите на Директива 2003/88/ЕО и на Съвета от 04.11.2003г.
и съответствието им с националното законодателство.
Иска се, атакуваното решение да бъде отменено и съдът да постанови ново, с което
предявените искови претенции да бъдат отхвърлени. Претендира се присъждане на
направените в производството по делото разноски. При условията на евентуалност е
направено възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната
страна.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е депозиран отговор от въззиваемия, чрез адв.Станко Кралев-
БАК, с който се оспорва въззивната жалба изцяло. Въззиваемият намира атакуваният
съдебен акт за правилен и законосъобразен.
Излага се становище относно приложимите нормативни актове през процесния период.
Направен е подробен анализ, като се цитира съдебна практика (Решение №311/08.01.2019г.
по гр.д.№1144/2018г. по описа на ВКС, ІV-то г.о., Решение №540/07.07.2010г. по гр.д.
№.895/2009г. ВКС І-во г.о.).
Посочва се, че изводите на районния съд съответствали на постановеното от Съда на
Европейския съюз решение от 24.02.2022г. по дело С-262/2020г., по отправено
преюдициално запитване от РС-Луковит по гр.д.№606/2019г.
Моли обжалваното решение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
Претендира се присъждане на сторените по делото разноски пред въззивната инстанция. На
основание чл.78,ал.5 от ГПК, е направено възражение за прекомерност на адвокатския
хонорар на насрещната страна.
Страните не се явяват и не изпращат представители в с.з.
След преценка на събраните по делото доказателства и като обсъди съображенията на
страните, Бургаският окръжен съд прие за установено следното:
2
Първоинстанционният съд е бил сезиран от Ц. Г. М. с искова молба, предявена срещу
Областна Дирекция на МВР - Бургас, с която се претендира осъждане на ответника, да му
заплати сумата от 200.00 лева, от която 160.00 лева - главница, представляваща дължимо
допълнително възнаграждение за положен извънреден труд, получено в резултат на
преизчисляване на положения нощен труд с коефициент 1.143 и 40,00 лева - обезщетение за
забавено плащане на главницата/лихва/, за периодите от падежа на съответното трудово
възнаграждение, при сумирано тримесечно отчитане, до подаването на исковата молба,
заедно със законната лихва върху главницата от подаването на исковата молба до
окончателното изплащане на задължението.
Излагат се доводи за приложимост на нормата на чл. 9, ал. 2 от Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата /НСОРЗ/, който предвижда, че при сумирано
изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен
на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време,
установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място.
В хода на производството ищецът е направил изменение на иска си, като от първоначално
предявения размер на главния иск от 160.00 лева за извънреден труд я е увеличил до размера
от 565.37 лева за 66.35 часа положен извънреден труд и от първоначалния размер на
акцесорната претенция от 40,00 лева е направил увеличение до размера от 140.89 лева, за
периода от 01.02.2020 г. до 13.10.2022г.
В отговора на исковата молба ответната страна е оспорила предявените искове като счита
същите за неоснователни, както и оспорва претендирания размер на претенцията. Твърди се,
че заявеният в исковата молба коефициент 1,143 се получава при приравняване на 7 часа
нощен труд към 8 часа дневен труд, което е приложимо при трудови правоотношения по
реда на Кодекса на труда и служебни правоотношения по реда на Закона за държавния
служител, но не и в настоящия случай. Аргументира тезата, че процесният нощен труд е
своевременно отчетен и заплатен, че е налице специална нормативна уредба в процесния
период - чл. 3, ал. 3 от Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г., с която е предвидено, че за
държавните служители в МВР е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и
6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов
период. Съобразно това законово разрешение, за целия процесен период съотношението
между дневен и нощен труд е като 1 към 1 (8 часа нощен труд, равни на 8 часа дневен труд).
На държавните служители от системата на МВР за всеки отработен час се изплаща
допълнително възнаграждение за нощен труд, в размер на 0,25 лева.
Първоинстанционният съд е уважил изцяло предявения иск, като е изложил мотив, че
цитираната в отговора на исковата молба Наредба на Министъра на вътрешните работи не
съдържа изрична норма за преобразуване на часовете положен нощен труд с коефициент,
каквато е съществувала в Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014г, но при наличие на такава
празнота в уредбата на реда за организация и разпределение на работното време, за
неговото отчитане, за компенсиране на работата извън редовното работно време, режима на
дежурство, времето за отдих и почивка, следва да намери субсидиарно приложение общата
Наредба за структурата и организацията на работната заплата. Съдът е приел, че на
основание чл. 9, ал. 2 от тази наредба, при сумирано отчитане на работното време нощните
часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната
продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане
на работното време за съответното работно място, т.е. 1.143. Неприлагането на цитираната
НСОРЗ и КТ ще доведе според съда до по-неблагоприятно положение на ищеца, който е
държавен служител спрямо работещите по трудово правоотношение, а това противоречи на
духа и целта на закона.
В съответствие с правомощията си по чл. 269 ГПК въззивната инстанция намира, че
обжалваното решение е валидно и допустимо, поради което следва да разгледа спора по
3
същество, в рамките на заявените оплаквания във въззивната жалба.
Въззивният съд намира, че фактическата обстановка по делото се установява такава, каквато
е изложена в обжалваното решение и по нея не е налице спор между страните. Районният
съд е съобразил и анализирал всички относими и допустими доказателства, въз основа на
които е достигнал до правилни изводи относно това какви релевантни за спора факти и
обстоятелства се установяват с тях. Във въвзивното производство не са ангажирани
доказателства, които да променят приетата и изяснена от първата инстанция фактическа
обстановка, поради което, настоящият съд я възприема изцяло и препраща към нея на
основание чл. 272 ГПК, като не е необходимо същата да се преповтаря и в настоящото
решение. Следва да се посочи и, че във въззивната инстанция спорът е концентриран върху
правните изводи на съда, като по същество страните не оспорват представените
доказателства и приетата за установена фактическа обстановка.
По наведените оплаквания за неправилност на решението, по които въззивният съд дължи
произнасяне, съдът намира следното:
Наведените във въззивната жалба възражения обобщено се свеждат до това, че по
отношение на служителите на МВР следва да се прилагат наредбите, издадени от министъра
на вътрешните работи, на основание законовата делегация на чл. 187, ал. 9 ЗМВР, които
уреждат реда за организация и разпределяне на работното време, за неговото отчитане и
компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време,
режимът на дежурствата, времето за отдих и почивки, поради което се счита от въззивника,
че БРС неправилно е приел наличие на непълнота в специалната уредба, при която следва
субсидиарно да се приложи Наредбата за структурата и организацията на работната заплата,
в т. ч. и нормата на чл. 9, ал. 2 НОСРЗ.
Настоящата инстанция намира така релевираните възражения за неоснователни.
Съгласно разпоредбата на чл. 178, ал. 1, т. 3 ЗМВР, към основното месечно възнаграждение
на държавните служители се изплащат допълнителни възнаграждения за за извънреден труд.
Какво се разбира под извънреден труд се казва в нормата на чл. 143, ал. 1 КТ – „извънреден
е трудът, който се полага по разпореждане или със знанието и без противопоставянето на
работодателя или на съответния ръководител от работника или служителя извън
установеното за него работно време“. В случая, съгласно чл. 187, ал. 1 ЗМВР нормалната
продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40
часа седмично при 5-дневна работна седмица, като работното време на държавните
служители се изчислява в работни дни – подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови
смени – сумарно на тримесечие, а при работа на смени е възможно полагането на труд и
през нощта между 22. 00 и 6. 00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8
часа за всеки 24-часов период (чл. 187, ал. 3 ЗМВР). А разпоредбата на чл. 187, ал. 5, т. 2 и
ал. 6 ЗМВР /в нейната предходна редакция, приложима към настоящата хипотеза/
постановява, че работата извън редовното работно време от 280 часа годишно се компенсира
с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечие – за
служителите, работещи на смени, чрез заплащане с 50% увеличение върху основното
месечно възнаграждение.
Действително, по отношение реда за организацията и разпределянето на работното време, за
неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън
редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за
държавните служители, са създадени специални правила, определени с наредба на
министъра на МВР на основание законовата делегация на чл. 187, ал. 10 ЗМВР /преди ал.9/.
Така, за процесния период 01.10.2019г. – 09.07.2020 г. са действали правилата на Наредба
№8121з-592/25.05.2015 г. и Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. на министъра на вътрешните
работи, уреждащи реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото
отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на
4
дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на
вътрешните работи. Цитираните наредби съдържат аналогични текстове относно
възможността на държавните служители в МВР да полагат труд и през нощта между 22. 00 и
06. 00 часа, като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов
период (чл. 3, ал. 3 от двете наредби). И в двете наредби – в чл. 31 от тях е предвидено, че
отработеното време между 22. 00 и 06. 00 часа се отчита с протокол, който се изготвя до
десето число на месеца, следващ месеца на полагане на труда, като при отчитане на броя
часове време на труд между 22. 00 и 06. 00 часа, в протоколите за отчитането им броят
часове се посочва само в цяло число.
Видно е обаче и е безспорен факт, че в Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. и в Наредба №
8121з-776/29.07.2016 г. липсва изрично регламентирано правило за начина и методологията,
по която следва да се отчитат отработените часове за положения труд пред нощта, както е
било уредбата в предходната Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. (отм.); – чл. 31, ал. 2 от
същата, който гласи, че при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове
положен труд между 22. 00 и 06. 00 часа за отчетния период се умножава по 0, 143, като
полученото число се сумира с общия брой отработени часове за отчетния период. При това
положение, въззивният съд намира, че в действащите в процесния период подзаконови
нормативни актове е налице празнота в специалната уредба, касаеща служителите в МВР,
както правилно е приел и районния съд, като възраженията на въззивника в този смисъл са
неоснователни.
Съгласно чл. 46, ал. 2 ЗНА, когато нормативният акт е непълен, за неуредените от него
случаи се прилагат разпоредбите, които се отнасят до подобни случаи, ако това отговаря на
целта на акта. Именно такъв е и настоящият случай. С оглед безспорния факт, че
служителите в МВР са държавни служители, то за неуредените в специалния закон
отношения следва да се приложи общия закон, а именно Закона за държавния служител
(ЗДСл). Аргумент за субсидиарно приложение на ЗДСл за правоотношенията на
служителите на МВР и при липса на изрична разпоредба в ЗМВР, е и това, че обратното
разбиране би поставило в неравностойно положение държавните служители в МВР спрямо
другите държавни служители, както и спрямо работниците и служителите, работещи по
трудови правоотношения. Ето защо, макар и в действащия ЗМВР да няма законова
делегация, препращаща към общия Закон за държавния служител, както това е било уредено
в отменения ЗМВР, то доколкото няма изрично уредено нещо друго, за неуредените
отношения приложение намира ЗДСл, който от своя страна пък препраща към трудовото
законодателство по КТ. Така, разпоредбата на чл. 67, ал. 3 ЗДСл постановява, че
минималните и максималните размери на основните заплати по нива и степени за
държавните служители, размерите на допълнителните възнаграждения и редът за
получаването им се определят с наредба на Министерския съвет и не могат да бъдат по-
ниски от определените в трудовото законодателство.
Предвид горното и тъй като размерите на допълнителните възнаграждения на държавните
служители не могат да бъдат по-ниски от определените в трудовото законодателство, то при
безспорната липса на изрична уредба в специалните наредби, издадени от министъра на
МВР, в случая субсидиарно приложение намират правилата на Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата. Ето защо, изводите на БРС са правилни, а всички
изложени възражения от въззивника са неоснователни.
Съгласно разпоредбата на чл. 9, ал. 2 НСОРЗ, при сумарно изчисляване на работното време
нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на съотношението между
нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за
подневно отчитане на работното време за съответното работно място, т. е. приложимият
коефициент е 1, 143. Предвид изложените по-горе съображения, въззивният съд намира, че
при липсата в случая на специално правило, което да определя методология за
5
превръщането на отработените нощни часове в дневни при сумирано изчисляване на
работното време на държавните служители в МВР, то наличната нормативна празнота
следва да се преодолее чрез субсидиарното приложение на чл. 9, ал. 2 НСОРЗ. Както бе
посочено, възприемането на обратното становище би поставило държавния служител в
системата на МВР в неравностойно положение спрямо работниците по трудово
правоотношение и другите държавни служители, чийто правоотношения се регламентират
от КТ и ЗДСл. Ето защо, настоящата инстанция намира за неоснователни изложените във
въззивната жалба възражения и доводи относно неприложимост към процесното служебно
правоотношение на установения в нормата на чл. 9, ал. 2 НСОРЗ коефициент за
преизчисление на нощния труд в дневен.
С оглед изложените съображения и предвид събраните по делото доказателства, въззивният
съд намира, че исковата претенция за заплащане на допълнително възнаграждение за
положен от ищеца извънреден труд за процесния период, получен след преобразуване на
положените часове нощен труд в дневен, се явява доказана по основание. По отношение на
размера на претенцията, съдът съобрази приетата в първата инстанция и неоспорена от
страните съдебно-икономическа експертиза, от която се установява, че реално положен
нощен труд за процесния период е 464 часа, които преизчислени с коефициент 1.143 и
приравнени на дневно работно време възлизат на 530.35 часа, като разликата от 66.35 часа
не е отчетена по протоколи за положен труд и стойността на тези 66.35 часа в размер на
565.37 лв. не е начислена, съответно – не е изплатена на ищеца. Ето защо, предявеният иск
се явява основателен и доказан в претендирания размер от 565.37 лв., поради което следва
да бъде уважен изцяло, ведно със законната лихва върху сумата от подаване на исковата
молба.
За пълнота, следва да се посочи, че Решение на СЕС от 24.02.2022г. по дело С-262/20,
образувано по преюдициално запитване, отправено от РС –Луковит, не налага различно от
направеното от настоящия съд, тълкуване на националноправната уредба. В решението е
прието, че чл. 8 и чл. 12, буква „а“ от Директива 2003/88ЕО не налагат да се приема
национална правна уредба, която да предвижда, че нормалната продължителност на нощния
труд за работници в публичния сектор е по-кратка от нормалната продължителност на труда
през деня. Съдът е приел, че във всички случаи в полза на такива работници трябва да има
други мерки за защита под формата на продължителност на работното време, заплащане,
обезщетения или сходни придобивки, които да позволят да се компенсира особената тежест
на нощния труд. Именно предвид липсата на предвиден адекватен механизъм за
компенсиране на служителите в МВР, който да не ги поставя в по – неблагоприятно
положение от работниците и служителите, полагащи труд по общото трудово
законодателство, както и отчитайки тежестта, обществената значимост и правата на
слуижителите в МВР, настоящият състав намира, че именно прилагането на трудовото
законодателство осигурява прилагането в пълнота на европейското законодателство в
рамките на процесната хипотеза.
Водим от горните мотиви, въззивният съд намери, че обжалваното решение следва да се
потвърди като правилно и законосъобразно, а въззивната жалба - оставена без уважение като
неоснователна.
Пред въззивния съд искане за разноски заявява всяка една от страните. Предвид изхода по
спора разноски се дължат на въззиваемата страна на основание чл.78, ал.3 от ГПК.
Последните са своевременно поискани, като са представени доказателства за заплащане на
сумата от 480 лв. с ДДС, представляваща адвокатско възнаграждение за въззивното
производство. Съдът намира за неоснователно направеното от въззивника възражение за
прекомерност, като заплатеният адвокатски хонорар е съобразен с правната и фактическа
сложност по делото, а и не надвишава значително установените с Наредба № 1/2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, размери, предвидени в чл.7, ал.2 от
6
същата.
Мотивиран от изложеното, Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №2886/15.12.2022г., постановено по гр.д.№6568/2022г. по
описа на Районен съд- Бургас.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР – Бургас, адрес: гр. Бургас, ул. "Христо Ботев" № 46,
представлявана от директора, да заплати на Ц. Г. М., ЕГН**********, съд. адрес гр.Бургас,
ул.“Раковски“ №2, адв. Кралев, сумата от 480 лв. с ДДС за направените във въззивното
производство пред БОС съдебни разноски за заплатено адвокатско възнаграждение.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7