№ 293
гр. София , 24.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-Б в закрито заседание на двадесет и
четвърти август, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Венета Цветкова
Членове:Валерия Братоева
Атанас Маджев
като разгледа докладваното от Валерия Братоева Въззивно гражданско дело
№ 20211100509693 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 435 и сл. ГПК.
Образувано е по жалба на длъжника в изпълнителното производство ЗАД „ОЗК
Застраховане“ АД, ЕИК *****, срещу постановление за разноски, изх. № 35745/15.06.2021 г.
на частен съдебен изпълнител М.П. от 15.06.2021 г. по изп. дело № 20218510401588, с което
е оставено без уважение искането на жалбоподателя да бъдат намалени приетите в поканата
за доброволно изпълнение разноски за адвокатско възнаграждение на взискателя ЗД „Б.И.“
АД до сумата 200 лева, както и да бъде намален размера на начислената пропорционална
такса по т. 26 ТТРЗЧСИ.
Жалбоподателят твърди, че определените разноски за адвокатско възнаграждение над
сумата от 200 лева до приетия размер от 400 лева били прекомерни предвид ниската правна
и фактическа сложност на делото, тъй като в изпълнителното производство не били
предприети изпълнителни действия с участието на взискателя и нямало основания за
дължимост на възнаграждение по чл. 10, т. 2 Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения (НМРАВ). Процесуалният му представител
единствено депозирал молбата за образуване на производството и не извършил никакво
представителство.
Взискателят ЗД „Б.И.“ АД не е депозирало становище по жалбата.
В мотиви на ЧСИ, на основание чл. 436, ал. 3 ГПК, са развити съображения за
неоснователност на жалбата, тъй като заплатеният адвокатски хонорар бил под установения
в НМРАВ минимум и в този случай без значение била правната и фактическа сложност на
1
спора. От друга страна процесуалният представител на взискателя извършвал действия и
извън депозирането на молбата за образуване на изпълнителното производство, поради
което било дължимо и възнаграждението по чл. 10, т. 2 НМРАВ.
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, след като обсъди доводите на жалбоподателя и
прецени представените доказателства, намира следното:
Съгласно чл. 435, ал. 2 ГПК длъжникът може да обжалва постановлението за глоба и
насочването на изпълнението върху имущество, което смята за несеквестируемо,
отнемането на движима вещ или отстраняването му от имот, поради това, че не е уведомен
надлежно за изпълнението, както и постановлението за разноски. Жалбата се подава чрез
съдебния изпълнител в едноседмичен срок от извършването на действието, съответно от
деня на съобщението (чл. 436, ал. 1 ГПК).
В разглеждания случай правото на жалба е упражнено срещу акт на съдебния
изпълнител, с който е оставено без уважение искането на длъжника ЗАД „ОЗК
Застраховане“ АД, за намаляване размера на адвокатското възнаграждение, претендирано от
взискателя ЗД „Б.И.“ АД, поради прекомерност до сумата от 200 лева - дължимо адвокатско
възнаграждение за образуване на изпълнителното производство, съгласно чл. 10, т. 1 от
Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
като се изключи сумата от 200 лева – възнаграждение по т. 2.
Съгласно чл. 78, ал. 5 ГПК, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е
прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът
може, по искане на насрещната страна, да присъди по-нисък размер на разноските в тази им
част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 ЗА. В
изпълнителното производство адресат на искането за намаляване на адвокатското
възнаграждение, е съдебният изпълнител, пред когото се развива изпълнението, който
следва да се произнесе по това искане и този негов акт подлежи на съдебен контрол относно
законосъобразността му.
Следователно, жалбата, по която е образувано настоящото производство, има
допустим предмет на съдебен контрол - правото на жалба по същество е упражнено срещу
акт на съдебен изпълнител М.П., peг. № 851, с което искането на длъжника ЗАД „ОЗК
Застраховане“ АД за намаляване на адвокатското възнаграждение на взискателя до размера
от 200 лева е оставено без уважение. Произнасянето на съдебния изпълнител е
обективирано в постановление за разноски, изх. № 35745/15.06.2021 г..
От приложените преписи на документите, съдържащи се в изп. дело №
20218510401588, се установява, че изпълнителното производство е образувано срещу ЗАД
„ОЗК Застраховане“ АД, по молба на ЗД „Б.И.“ АД, депозирана чрез процесуален
представител - адв. Г., въз основа на изпълнителен лист от 23.10.2020 г., издаден по гр. дело
№ 12909/2019 г. на СРС, за принудително събиране на сумата от 3032,22 лева – присъдено
по суброгационен иск застрахователно обезщетение, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 05.03.2019 г. до окончателното й погасяване, сумата 319,23 лева –
обезщетение за забава и сумата 891,28 лева – разноски за производството. В молбата за
образуване на изпълнителното производство взискателят е посочил конкретен изпълнителен
способ – запор върху вземания на длъжника от кредитна институция, като към същата е
2
представен договор за правна защита и съдействие, сключен между взискателя ЗД „Б.И.“ АД
и адв. Г., видно от който за провеждане на изпълнителното производство на последния е
заплатено възнаграждение в размер на 400 лева, с ДДС.
До длъжника ЗАД „ОЗК Застраховане“ АД е изпратена покана за доброволно
изпълнение, в която е включена сумата 400 лева - разноски за адвокатско възнаграждение,
която покана е получена от задълженото лице на 09.06.2021 г., съответно на 15.06.2021 г.
длъжникът подал възражение срещу определеното като дължимо адвокатско
възнаграждение с искане за неговото намаляване до 200 лева. С постановлението за
разноски от 15.06.2021 г. ЧСИ М.П., оставил искането без уважение, което обуславя
процесуалната допустимост на жалбата, тъй като при всички случаи адресат на искане за
намаляване на адвокатско възнаграждение в изпълнителното производство е съдебният
изпълнител. А актът на съдебния изпълнител подлежи на обжалване пред съответния
окръжен съд, което обуславя процесуалната допустимост на жалбата.
В рамките на предоставените от съдебния изпълнител преписи от документите,
съдържащи се в изп. дело № 20218510401588 не се установява към момента на релевиране
на искането за намаляване на приетите разноски на взискателя за адвокатско
възнаграждение да са извършвани каквито и да било изпълнителни действия. Задължението
е погасено чрез плащане в рамките на срока за доброволно изпълнение, като не се
установява упълномощеният адвокат Г. да е осъществявал някаква процесуална активност
извън депозирането на молбата за образуване на производството.
Съгласно решение № 523 от 19.07.2012 г. по гр. д. № 1496/2010 г., Г. К., IV Г. О. на
ВКС и решение № 82/08.5.2012 г. по гр. д. № 1891/2010 г., длъжникът не отговаря за
разноски в изпълнителното производство само в два случая: когато не е дал повод за
предявяване на изпълнителния лист, защото е платил дълга си преди това и когато
изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или отменени от съда. Във всички
останали случаи, дори когато длъжникът е платил в срока за доброволно изпълнение, той
отговаря за разноски в изпълнителното производство. Жалбоподателят не оспорва
принципната си отговорност за разноски, но оспорва техния размер.
Съгласно чл. 10, т. 1 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, за процесуално представителство, защита и съдействие по
изпълнително дело възнаграждението е 200 лева - за образуване на изпълнително дело.
Съгласно чл. 10, т. 2 с. а. за процесуално представителство, защита и съдействие на страните
по изпълнително дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични
задължения - 1/10 от съответното възнаграждение по чл. 7, ал. 2 НМРАВ.
В случая, спорен е въпросът дължи ли се на взискателя адвокатско възнаграждение над
размера от 200 лева, т. е. и за извършване на действия с цел удовлетворяване на парични
вземания в хода на изпълнителното дело (чл. 10, т. 2 НМРАВ).
Настоящият състав намира, че такова възнаграждение няма основание да бъде
възложено в тежест на длъжника ЗАД „ОЗК Застраховане“ АД. Съгласно чл. 426, ал. 1 и ал.
2 ГПК, съдебният изпълнител пристъпва към изпълнение по молба на заинтересованата
страна, в която взискателят посочва начина на изпълнение, като редовността на молбата се
проверява по реда на чл. 129 ГПК.
3
В случая, извън депозирането на молбата за образуване на изпълнителното
производство, в която е посочен изпълнителен способ не се установява от страна на
процесуалния представител на взискателя да са инициирани и извършени каквито и да било
действия с цел удовлетворяване на паричното вземане. В този смисъл, в производството е
дължимо единствено и само възнаграждението по чл. 10, т. 1 НМРАВ - за образуване на
изпълнителното производство и затова в тежест на ЗАД „ОЗК Застраховане“ АД следва да
се възложи само минималното адвокатско възнаграждение за защитата, осъществена от един
адвокат, като при осъществените по конкретното изпълнително дело факти съдът намира, че
няма основание за начисляване на възнаграждение по чл. 10, т. 2 НМРАВ.
От друга страна производството за принудително удовлетворяване на присъдени
разноски (изп. дело № 20218510401588 на ЧСИ М.П.) се характеризира с изключително
ниска правна и фактическа сложност, поради което няма никакво основание в тежест на
длъжника ЗАД „ОЗК Застраховане“ АД да бъде възлагано адвокатско възнаграждение над
установения минимум, който съгласно НМРАВ възлиза на 200 лева и то само за реално
извършеното от адв. Г. процесуално представителство, изразено в депозиране на молба за
образуване на производството.
По изложените съображения, постановлението за разноски на съдебния изпълнител от
15.06.2021 г., с което е отказано намаляването на определеното в размер на 400 лева в полза
на взискателя ЗД „Б.И.“ АД адвокатско възнаграждение до размера от 200 лева, следва да се
отмени като незаконосъобразно, като вместо това възнаграждението се намали до сумата от
200 лева, която съставлява минималния размер на адвокатското възнаграждение за
образуване на изпълнително дело, съгласно разпоредбата на чл. 10, т. 1 от Наредба № 1 от 9
юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Таксата по т. 26 ТТРЗЧСИ е дължима в начисления от съдебния изпълнител размер,
тъй като същата е определена върху събрано вземане в общ размер от 4951,93 лева, видно от
сметка № ********** от 28.06.2021 г., което не включва адвокатското възнаграждение на
взискателя, а главницата (3032,22 лева), законната лихва до извършеното плащане –
23.06.2021 г. в размер на 709,20 лева, обезщетението за забава (319,23 лева) и разноските,
присъдени в съдебното производство (891,28 лева), поради което за тази такса размера на
адвокатското възнаграждение е без значение, тъй като то не е част от приетия от съдебния
изпълнител материалния интерес.
Недължимостта на тази такса й би била обосновима само в хипотезата на извършено
плащане преди образуване на изпълнителното производство, а такова не е налице. Наистина
размерът на тази такса се обуславя от размера на действително дължимото възнаграждение
за процесуално представителство на взискателя, затова след неговото намаляване от страна
на съда, като необходима и закономерна последица би се наложило и ревизирането на тази
такса (поради което и от длъжника е подадена жалба), но след като то не е включено в
основата, върху която таксата е определена, последната не подлежи на намаляване.
При този изход на спора в полза на ЗАД „ОЗК Застраховане“ АД следва да се присъдят
разноските за настоящото производство, които възлизат на сумата 265 лева, формирана от
заплатени държавни такси в размер от 25 лева и адвокатско възнаграждение в размер на 240
лева.
4
Така мотивиран, СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ, по жалба на длъжника ЗАД „ОЗК Застраховане“ АД, ЕИК *****,
постановление за разноските от 15.06.2021 г. на частен съдебен изпълнител М.П. по изп.
дело № 20218510401588, с което е оставено без уважение подаденото от длъжника
възражение за прекомерност на приетите разноски за адвокатско възнаграждение на
взискателя ЗД „Б.И.“ АД и ПОСТАНОВЯВА:
НАМАЛЯВА приетите в поканата за доброволно изпълнение, изх. № 33392/07.06.2020
г. разноски за адвокатско възнаграждение на взискателя ЗД „Б.И.“ АД по изп. дело №
20218510401588 на ЧСИ М.П. до сумата 200 (двеста) лева.
ОСЪЖДА ЗД „Б.И.“ АД, ЕИК ****, да заплати на ЗАД „ОЗК Застраховане“ АД, ЕИК
*****, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата 265 (двеста шестдесет и пет) лева – разноски
за настоящото производство.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5