№ 123
гр. Пловдив, 02.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на дванадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Вера Ив. Иванова
Членове:Катя Ст. Пенчева
Тодор Илк. Хаджиев
при участието на секретаря Мила Д. Тошева
като разгледа докладваното от Тодор Илк. Хаджиев Въззивно гражданско
дело № 20245000500235 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на В. А. М. против Решение № 73/
07.03.2024 г. по гр. д. № 270/2023 г. на ОС – П. в частта, в която е отхвърлен
предявения против о.П. иск с правно основание чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД над
сумата от 15 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди,
причинени от ухапване от безстопанствено куче на 14.05.2022 г. в гр. П., до
пълния предявен размер от 25 100 лв.
Жалбоподателят счита определеното обезщетение от 15 000 лв. за
твърде занижено, излага доводи, че с оглед претърпяното телесно увреждане
и психическата травма от посочения инцидент предявеният иск следва да се
уважи в пълен размер. Предвид изложеното иска да се отмени решението,
вместо което се постанови ново, с което да предявеният иск се уважи в пълен
размер от 25 100 лв.
Въззиваемата страна о.П. чрез пълномощника си оспорва въззивната
жалба.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
1
съвкупност във връзка с доводите на страните, констатира следното от
фактическа и правна страна:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от надлежна
страна и против акт, подлежащ на въззивно обжалване, поради което е
допустима.
В. А. М. е предявил против о.П. иск по чл. 49 вр. 45 ЗЗД за сумата от 25
100 лв. (частичен от 40 000 лв.), представляваща обезщетение за
неимуществени вреди от ухапване от безстопанствено куче на 14.05.2022 г. в
гр. П..
Обжалваното решение в частта, в която предявеният иск е уважен до
сумата от 15 000 лв., е влязло в сила поради необжалването му от ответника
о.П., с оглед на което по отношение на фактическия състав на чл. 49 вр. чл. 45
ЗЗД, на който се основава исковата претенция, е формирана сила на
пресъдено нещо.
Въззивната жалба е само относно размера на присъденото обезщетение
за неимуществени вреди. Установено по делото е, че на 14.05.2022 г. в гр. П.,
на ул. „Ц.С.“ ишецът В. А. М. бил нападнат от безстопанствено куче,
вследствие на което е получил следните увреждания: Многофрагментно
счупване на ключицата на дясната раменна става; Контузия на главата с оток
и кръвонасядане; Разкъсно – контузна рана на лявата челна област с размери
0. 7 на 0. 7 см.; Контузия на главата с оток и кръвонасядане в лявата теменна
област към края на веждата и слепоочието с травматичен оток и
кръвонасядане с размери 10 на 6 см.; Разкъсно – контузна рана на лява
теменна област с размери 1 на 0.8 см.; Мозъчно сътресение със загуба на
съзнание; Контузия на гръдния кош с кръвонасядане в лявата част с размери
13 на 9 см.; Контузия на дясната странична поясна област към бедрото с
кръвонасядане с размери 10 на 8 см.; Охлузване на поясната област с размери
3 на 3 см.; Контузия на лявото рамо с оток и масивно кръвонасядане с размери
19 на 10 см.; Разкъсно – контузна рана на лявото рамо с размери 0.8 на 0.8 см.;
Контузия на дясното бедро с масивно кръвонасядане в горна трета вътрешна
странична повърхност с размери 10 на 13 см.; Охлузване на дясната
странична поясна област; Три разкъсно – контузни рани на дясното бедро с
размери 1 на 0. 6 см. за всяка, зеещи с дълбочина 0. 5 см. и 1. 3 на 0. 6 см.;
Охлузване на предната повърхност на дясното коляно с размери 3 на 3 см.;
2
Отоци и белези.
Видно от заключението на приетата комплексна съдебнопсихиатрична и
медицинска експертиза счупването на дясната ключица се възстановява за
срок от 2 – 2. 5 месеца, а мекотъканните увреждания – рани, охлузвания и
кръвонасядания – за период от около 2 – 3 седмици. Според експертизата в
първите две – три седмици пострадалият е имал интензивни болки от страна
на счупването и мекотъканните увреждания, които с течение на времето са
намалели. Към настоящия момент ищецът е напълно възстановен от
получените травми, но е налице калус в областта на счупването и ръбци от
рани в областта на дясното бедро. Вследствие на инцидента при ищеца е
налице посттравматично стресово разстройство, чиято продължителност е от
около 2 години.
Според обясненията на бащата А. М., дадени по реда на чл. 176 ГПК,
които съдът кредитира като логични и непротиворечиви, след инцидента
синът му носел превръзка на ръката повече от 30 дни. Около 20 дни след
инцидента изпитвал силни болки в ръката, за което му давали обезболяващи
лекарства. Изпитвал болки при всяко движение на ръката, които продължили
дори и след сваляне на превръзката. Няколко месеца след случая синът му
бълнувал, не можел да спи спокойно.
При тези данни по делото въззивната инстанция намира жалбата за
основателна, тъй при определяне на обезщетение първоинстанционният съд
не е отчел според тяхната тежест и значение редица фактори от значение за
интензитета на неимуществените вреди. Присъденото обезщетение не
съответства на броя, характера и тежестта на получените увреждания, както и
на сериозните по значимост негативните последствия в психологичен план.
Окръжният съд не е отчел специфичния механизъм на настъпване на вредите,
изразяващ се в непровокирано нападение на безстопанствено куче, не е
отчетена младата възраст на пострадалия – на 13 години - и състоянието на
безпомощност, страх и ужас, в което се е намирал по време на нападението.
Определеното обезщетение не съответства на характера и броя на получените
травматични увреждания, най – тежкото от които е многофрагментно
счупване ключицата на дясната раменна става, възстановитеният процес на
което е протекъл около 2 – 2. 5 месеца, през което време е търпял значителни
неудобства както от гледна точка на възможността за самообслужване, така и
3
от гледна точка на възможността да води активен начин на живот, присъщ на
всяко дете. Следва да се отчете също така, че възстановителният процес е бил
съпроводен със силен болков синдром за период от около 2 – 3 седмици,
наложило приемането на обезболяващи медикаменти, който постепенно е
намалял. Отделно от изложеното следва да се съобрази, че нападението на
куче, съпроводено с ухапвания, представлява изключително стресогенно
събитие, което оставя тежки и продължителни следи в съзнанието на
пострадалия, още повече, ако се касае за дете. Видно от заключението на
комплексната съдебно – психиатрична и медицинска експертиза ищецът е
преживял остра стресова реакция, която впоследствие е преминала в
посттравматично стресово разстройство, чиито типични симптоми включват
епизоди на повтарящо се изживяване на травмата под формата на внезапно
оживяване на минали сцени, сънища или кошмари, чувство на страх и
избягване на сигнали, напомнящи на пострадалия за първоначалната травма,
които симптоми се откриват и при ищеца – след инцидента няколко месеца
имал неспокоен сън, сънувал кошмари, към настоящия момент продължава да
изпитва страх от кучета, отказвал да кара колело, избягвал района, където е
станало нападението. Според вещото лице посттравматичното стресово
разстройство е с продължителност от около 2 години, като при ищеца част от
симптомите персистират и до сега макар и със значително намален
интензитет. Ето защо с оглед изключително стресогенния механизъм на
настъпване на уврежданията, техния характер и тежест, неудобствата, които е
търпял ищеца в хода на своето физическо възстановяване, както и дългия
период на възстановяване на психическото му здраве – около 2 години,
дължимото обезщетение за неимуществени вреди следва да се определи на 30
000 лв. Тъй като настоящият иск е предявен като частичен за сумата от 25 100
лв., обжалваното решение следва да се отмени в частта, в която е отхвърлен
над сумата от 15 000 лв. вместо което се постанови ново, с което същият се
уважи в пълен размер ведно със законната лихва от датата на увреждането.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът о.П. следва да заплати по
сметка на ОС – П. ДТ в размер на 1004 лв.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да заплати по сметка
на ОС – П. заплатените от бюджетните средства на съда разноски за вещи
4
лица в размер на 936 лв.
Съобразно уважения в пълен размер иск и с оглед правната и
фактическа сложност на правния спор о.П. следва да заплати на основание чл.
38, ал. 2, т. 1 ЗА на адв. Д. С. Т. за осъщественото безплатно процесуално
представителство на ищеца В. А. М. адвокатско възнаграждение в размер на
3000 лв. за първата и 1500 лв. за въззивната инстанция или общо 4500 лв. за
двете инстанции.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 73/ 07.03.2024 г. по гр. д. № 270/2023 г. на ОС –
П. в частта, в която предявеният от В. А. М. против о.П. иск с правно
основание чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД е отхвърлен над сумата от 15 000 лв. до
сумата от 25 100 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди,
причинени от ухапване от безстопанствено куче на 14.05.2022 г. в гр. П.,
както и в частта на разноските, вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА о.П. да заплати на В. А. М., ЕГН **********, гр. П., ул.
„П.Б.“ №***, ет.*, ап.** още сумата от 10 100 лв., представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, причинени от ухапване от
безстопанствено куче на 14.05.2022 г. в гр. П., ведно със законната лихва,
считано от датата на увреждането – 14.05.2022 г.
ОСЪЖДА о.П. да заплати по сметка на ОС – П. ДТ в размер на 1004
лв., както и разноски за вещи лица в размер на 936 лв.
ОСЪЖДА на основание чл. 38, ал. 2 ЗА о.П. да заплати на Д. С. Т.
адвокатско възнаграждение за оказано безплатно процесуално
представителство на В. А. М. в производството пред ОС – П. и АС – Пловдив
в размер на 4500 лв.
Решението може да бъде обжалвано пред ВКС в едномесечен срок от
връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
5
1._______________________
2._______________________
6