Решение по дело №7407/2018 на Софийски градски съд

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

гр. София, 23.04.2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, ІІ-в състав в открито заседание на седемнадесети април през две хиляди и деветнадесетата година, в състав:

 

                                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светлин Михайлов

    Членове: Пепа Тонева

                                                                                      мл.съдия: Габриела Лазарова

 

при секретаря Антоанета Луканова..………………………………………… и с участието на прокурора …………………………………………………………………………… като разгледа докладваното от ……………съдия Михайлов …..в.гр.дело № 7 407..... по описа

за 2018 г.,     и за да се произнесе, съдът взе предвид:

                        Производството е по реда на чл.258 от ГПК.

                        Образувано е по повод постъпила въззивна жалба от В.А. Т., с която обжалва решение № 185 084 от 02.08.2017 г., постановено по гр.д. № 36 343/16 г., по описа на Софийски районен съд, Гражданско отделение, 74 състав, в частта, в която са уважени предявените искове. Твърди, че решението е незаконосъобразно, като постановено при противоречие с материалния закон. Твърди, че съдът неправилно е приел, че е налице облигационна връзка, както и че за процесния период ищецът не е издавал фактури на ответника.  В тази връзка оспорва изискуемостта на задълженията. Твърди, че решението е незаконосъобразно, тъй като се дължат суми за доставена и ползвана енергия, а не за презюмирана и начислена. Оспорва, че за процесния период имота се е ползвал от нея. Моли съда да отмени решението като неправилно и незаконосъобразно и претендира разноски в производството.

                        Ответникът по въззивната жалба „Т.С.“ ЕАД редовно уведомен оспорва жалбата.  Твърди, че атакуваното решение е правилно и законосъобразно, поради което моли същото да се потвърди. Претендира разноски и прави евентуално възражение за прекомерност на претендираните от ответника разноски.

                        Третото лице помагач „Т.с.“ ЕООД редовно уведомено не взима становище по жалбите.

                        Съдът след като се съобрази с доводите на страните и обсъди събраните по делото писмени доказателства, съобразно разпоредбата на чл.235 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

                        От фактическа страна:

           Не се спори между страните, а се установява и от обжалваното решение № 185 084 от 02.08.2017 г., постановено по гр.д. № 36 343/16 г., по описа на Софийски районен съд, Гражданско отделение, 74 състав, че съдът е признал за установено по искове с правно основание чл.415, ал.1 във вр. с чл. 124, ал.1 от ГПК във вр. с чл.79, ал. 1 и чл.86, ал. 1 от ЗЗД, предявени от „Т.С." ЕАД, против В.А. Т., че В.А. Т. дължи на „Т.С." ЕАД следните суми: сумата от 2 491.66 лв., за доставена от дружеството топлинна енергия през периода от 01.05.2013 г. - 30.04.2015 г., ведно със законна лихва за периода от 13.4.2016 г. до изплащане на вземането, лихва в размер на 299.24 лв. за периода от 30.4.2013 г. до 31.3.2016 г. , за които суми е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. №20 254/16 г. на СРС, като е отхвърлил предявения иск с правно основание чл.415, ал.1 във вр. с чл. 124, ал.1 от ГПК във вр. с чл.79, ал. 1 от ЗЗД за разликата до пълния предявен размер и предявения иск с правно основание чл.415, ал.1 във вр. с чл. 124, ал.1 от ГПК във вр. с чл.86, ал. 1 от ЗЗД за разликата до пълния му предявен размер, като неоснователни; осъдил е на основание чл.78, ал.1 във вр. с ал.8 от ГПК В.А. Т. да заплати на „Т.С." ЕАД сумата от 719.58 лв., представляваща разноски по делото, и сумата от 367.05 лева - разноски в заповедното производство и е осъдил на основание чл.78, ал.1 във вр. с ал.8 от ГПК „Т.С." ЕАД да заплати на В.А. Т. сумата от по 300 лв. разноски в двете производства.

           Не се спори, а се установява и от определение от 17.11.2017 г., постановено по по гр.д. № 36 343/16 г., по описа на Софийски районен съд, Гражданско отделение, 74 състав, че съдът е изменил решение № 185 084 от 02.08.2017 г. постановено по гр.д. № 36 343 по описа за 2016 г. на СРС, като е осъдил на основание чл.78, ал.1 във вр. с ал.8 от ГПК „Т.С." ЕАД да заплати на адвокат К.И.С.САК, в качеството и на процесуален представител на В.А. Т. в производството по ч.гр.д. № 20 254 по описа за 2016 г., на СРС и при условията на чл.38, ал.1, т.З ЗА сумата от 150 лв. разноски в производството и е осъдил на основание чл.78, ал.1 във вр. с ал.8 от ГПК „Т.С." ЕАД да заплати на адвокат В.В.Т.САК, в качеството и на процесуален представител на В.А. Т. в производството по гр.д. № 36 343 по описа за 2016 г., на СРС и при условията на чл.38, ал.1, т.З ЗА сумата от 150 лв. разноски в производството.

         Не се спори между страните, а се установява и от представените доказателства, че ответникът е собственик на процесния имот, по силата на договор за дарение. От приетото и неоспорено от страните заключение на СТЕ се установява безспорно, че сградата - етажна собственост, в която се намира имотът, е присъединена към топлопреносната мрежа, а стойността на доставената топлинна енергия за периода м.03.2013 г. - м.04.2015 г. за топлоснабдяван имот с абонатен №191194, находящ се в гр. София, възлиза общо на 2 491.66 лева.

           От правна страна:

            При така установената фактическа обстановка съдът направи  следните правни изводи:

            Видно от обстоятелствената част и петитума на исковата молба и направените уточнения са предявени обективно и субективно съединени искове, при условията на кумулативното обективно съединяване, с правно основание чл. 422 ГПК, вр.чл.124, ал.1 от ГПК, вр. с чл. 79. ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ  и чл. 422 ГПК, вр.чл.124, ал.1 от ГПК,  вр. с чл. 86 ЗЗД.

           С атакуваното решение № 185 084 от 02.08.2017 г., постановено по гр.д. № 36 343/16 г., по описа на Софийски районен съд, Гражданско отделение, 74 състав, съдът е признал за установено по искове с правно основание чл.415, ал.1 във вр. с чл. 124, ал.1 от ГПК във вр. с чл.79, ал. 1 и чл.86, ал. 1 от ЗЗД, предявени от „Т.С." ЕАД, против В.А. Т., че В.А. Т. дължи на „Т.С." ЕАД следните суми: сумата от 2 491.66 лв., за доставена от дружеството топлинна енергия през периода от 01.05.2013 г. - 30.04.2015 г., ведно със законна лихва за периода от 13.4.2016 г. до изплащане на вземането, лихва в размер на 299.24 лв. за периода от 30.4.2013 г. до 31.3.2016 г. , за които суми е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. №20 254/16 г. на СРС, като е отхвърлил предявения иск с правно основание чл.415, ал.1 във вр. с чл. 124, ал.1 от ГПК във вр. с чл.79, ал. 1 от ЗЗД за разликата до пълния предявен размер и предявения иск с правно основание чл.415, ал.1 във вр. с чл. 124, ал.1 от ГПК във вр. с чл.86, ал. 1 от ЗЗД за разликата до пълния му предявен размер, като неоснователни; осъдил е на основание чл.78, ал.1 във вр. с ал.8 от ГПК В.А. Т. да заплати на „Т.С." ЕАД сумата от 719.58 лв., представляваща разноски по делото, и сумата от 367.05 лева - разноски в заповедното производство и е осъдил на основание чл.78, ал.1 във вр. с ал.8 от ГПК „Т.С." ЕАД да заплати на В.А. Т. сумата от по 300 лв. разноски в двете производства.

            По допустимостта и основателността на подадената въззивна жалба:

            По отношение на допустимостта на подадената въззивна жалба, съдът, в настоящия си състав намира, че същата е допустима. Подадена от оправомощени лица и в установените от закона срокове, поради което е процесуално допустима, а атакуваното решение е валидно.

            Релевираните в жалбата са релевирани основания за незаконосъобразност на атакуваното решение, свързани с липсата на качеството потребител на топлинна енергия, както и изискуемостта на задълженията, като се твърди, че ответникът не е получавал фактури, които са елемент на изискуемостта. Така релевираните основания съдът намира за неоснователни.

            Отношенията между доставчиците и потребителите на топлинна енергия за исковия период са регламентирани в Закона за енергетиката /ЗЕ/. Съгласно установените в същия правила, за да бъде обвързано едно лице от договор за продажба на топлинна енергия с топлопреносно предприятие при публично известни общи условия, същото следва да има качеството на потреби-тел/клиент на топлинна енергия за битови нужди. Съгласно нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ - в редакцията, действала до 17.07.2012 г., "потребители на топлинна енергия" са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, а по силата на легалното определение, дадено в § 1, т. 42 от ДР (отм.) на ЗЕ, действал до 17.07.2012 г., "потребител на енергия или природен газ за битови нужди" е физическо лице - собственик или ползвател на имот, което ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за домакинството си. След отмяната на § 1, т. 42 от ДР на ЗЕ и с влизане в сила на измененията на ЗЕ от 17.07.2012 г., се въвежда понятието "клиент на топлинна енергия", което е еквивалентно по смисъл на понятието "потребител на топлинна енергия". Съгласно новата редакция на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, действаща през исковия период, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинната енергия.

    Следователно, за да бъде определено едно лице като потребител/клиент на топлинна енергия за битови нужди съгласно визираната законова уредба е необходимо да бъде установено, че същото е собственик или носител на вещно право на ползване върху имот, който е присъединен към абонатна станция или нейно самостоятелно отклонение. С оглед данните по делото и предвид липсата на оспорване от страна на ответника, че е собственик на процесния имот, съдът в настоящия си състав намира, че изводите на първоинстанционния съд по отношение на правото на собственост върху топлоснабдения имот са правилни и законосъобразни. Ответникът притежава качеството потребител на топлинна енергия, като собственик на процесния топлоснабден имот.

    По отношение на наведените доводи за незаконосъобразност на атакуваното решение, свързани с липсата на изискуемост, предвид липсата на получени фактури, съдът намира следното:

    При неизпълнение на парично задължение се дължи законната лихва от деня на забавата. Длъжникът изпада в забава съгласно чл. 84 ЗЗД от деня, определен за изпълнението. Когато няма определен ден за изпълнение забавата настъпва след като бъде поканен от кредитора. Само при задължения от непозволено увреждане длъжникът се смята в забава и без да е поканен да изпълни. С оглед данните по делото и предвид ОУ на ищеца, представляващи част от договорните отношения между страните, в които е предвиден срок за заплащане на ползваната топлинна енергия, съдът намира, че за иревантен факта на получаването на фактурата по отношение на възникване на задължението за плащането й.

    С оглед на изложеното, съдът намира, че атакуваното решение е правилно и законосъобразно и като такова следва да се потвърди.

    Водим от гореизложеното Софийски градски съд

 

           

Р   Е   Ш   И:

 

                        ПОТВЪРЖДАВА решение № 185 084 от 02.08.2017 г., постановено по гр.д. № 36 343/16 г., по описа на Софийски районен съд, Гражданско отделение, 74 състав, като правилно и законосъобразно.

                        Решението е постановено при участието на трето лице помагач – „Т.с.“ ЕООД.

                        Решението  не подлежи на касационно обжалване, на основание чл.280, ал.3 от ГПК.

 

            Председател:                                              Членове: 1.

 

 

                                                                                                                                  2.