Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Варна,
15.10.2020 год.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение, двадесет и шести състав, в
публично заседание на петнадесети септември две хиляди и двадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛА ГЪЛЪБОВА
При участието на секретаря Теодора Станчева разгледа докладваното
от съдията
гр.д. № 1979 по
описа на ВРС за 2020 год. и, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на Ж.А.М.,
ЕГН **********, с адрес: ***4 срещу „Д.З.” АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление ***, с която е предявен иск по чл.405 от КЗ за заплащане на сумата от 305.17 лева,
представляваща дължимо застрахователно обезщетение съгласно договор за
застраховка „Каско” на МПС, сключен със застрахователна полица №
0312160187000817/07.07.2016г. за причинени имуществени вреди на
лек автомобил „*****” с ДК № *****, изразяващи се в увреждане на предна броня,
калник преден ляв и врата предна лява, настъпили вследствие на ПТП, установено
на 14.02.2017г. Претендират се и направените по делото разноски.
В исковата
молба са изложени твърдения, че между страните е сключен договор за застраховка
„Пълно Каско“ със застрахователна полица № 0312160187000817/07.07.2016г. за лек
автомобил „*****” с ДК № *****, собственост на ищцата. На 14.02.2017г. сутринта
водачът Евгени Русев Влайков установил, че паркираният на ул. „*****лек
автомобил „*****” с ДК № ***** е ударен
в предната лява част от неизвестно МПС. Увредени били предна броня, калник
преден ляв и врата предна лява, като се налагало да бъдат боядисани. Ремонтът
бил извършен от „Роуд Асистънс“ ЕООД, за което били заплатени 663 лева. Ищецът
предявил претенция пред ответното дружество за заплащане на застрахователно
обезщетение, по която била заведена щета № *********/15.02.2017г., но
застрахователят не заплатил обезщетение.
В срока по чл.131, ал.1 от ГПК от ответника е
депозиран писмен отговор на исковата молба, с който оспорва предявения иск като
неоснователен. Твърди се, че на 06.03.2020г. ответното дружество е заплатило
застрахователно обезщетение в размер на 357.83 лева по банкова сметка ***е. Твърди се, че това е пълният размер на
дължимото обезщетение. Сочи се, че банкова сметка, ***ието е посочена едва на
05.02.2020г., което има последиците на забава на кредитора и следователно
производството е заведено преждевременно. Ответникът счита, че не е дал повод
за завеждане на иска. Сочи се, че изплатеният размер на застрахователното
обезщетение е определен съгласно т.53 във връзка с т.54.4 от Общите условия към
застраховка „Каско“ .
В съдебно заседание процесуалният представител на ищеца
поддържа исковата молба.
С писмена молба, депозирана преди съдебно заседание
процесуалният представител на ответника поддържа отговора и настоява за
отхвърляне на иска.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и
събраните по делото доказателства, преценени заедно и по отделно, намира за
установено от фактическа страна следното:
Не е спорно по делото, че между страните със застрахователна полица №
0312160187000817/07.07.2016г. е сключен договор за
застраховка „Каско” за лек автомобил марка „*****” с ДК № *****, действащ към датата на процесното ПТП.
Не е спорно между страните, а и се установява от представените писмени
доказателства че ищцата е уведомила застрахователя за настъпило застрахователно
събитие – щета на паркинг с искане за оценка на вреди от 15.02.2017г., че при
застрахователя е заведена щета № *********,
изготвен е опис-заключение за щетите –
облицовка предна броня, калник преден ляв и врата предна лява и че застрахователят
на 06.03.2020г. е изплатил на ищцата застрахователно обезщетение в размер на 357.83
лева. В искането за оценка на вредите изрично е посочено, че застрахованият
желае обезщетението да бъде определено по представени фактури.
От ищеца е представена фактура №
**********/05.02.2020г., издадена от „Роуд Асистънс“ ЕООД с получател Ж.А.М. за
сумата от 663 лева за труд, боя и материали по щета № *********, л.а. „*****”, *****.
Представен е и приемателен протокол за документи по чл.106, ал.3/ал.4 от КЗ по
преписка по щета № ********* от
05.02.2020г. за, съгласно който от пълномощника на ищцата) са представени
следните документи: фактура за извършени разходи, платежно, работна карта и
пълномощно+банкова сметка.
***ия на застраховка „Каско на МПС“ на „Дженерали Застраховане“.
От заключението на изготвената по делото съдебно-автотехническа експертиза,
което съдът кредитира, като обективно и компетентно изготвено, се установява,
че механизмът на настъпване на събитието е следния: пряк контакт между
процесния автомобил, който е възможно да е в покой и друго превозно средство
или друг обект, движещ се в близост до процесния автомобил. Експертизата е приела
щетите, установени след оглед на застрахователя , описани в опис-заключение за
вреди: облицовка предна броня – боядисване, калник преден ляв – ремонт на
степен 1 и боядисване, врата предна лява – боядисване. Общата стойност на
уврежданията по средни пазарни цени към датата на събитието, като при
изчисляване на средната пазарна цена на труда се използва цената, предлагана в
сервизи, които са сертифицирани по европейски сертификат за качество ISO
9001:2008, както и в сервизи, които не са сертифицирани по европейски
сертификат за качество ISO 9001:2008, е в размер на 1157.55 лева.
При така установените фактически обстоятелства съдът
достигна до следните правни изводи:
Предявеният иск е с правно основание по чл.405, ал.1
от КЗ и е процесуално допустим.
Съгласно разпоредбата на чл.405, ал.1 от КЗ при настъпване на застрахователното
събитие застрахователят е длъжен да плати
застрахователно обезщетение
в уговорения срок.
Съобразно правилата на чл. 154, ал.
1 ГПК за разпределение на доказателствената тежест в процеса, в тежест на ищеца
е да установи, наличието на валидно сключен договор за имуществена застраховка, настъпване на застрахователно
събитие по него, претърпените вреди и техния размер, както и причинно-следствената
връзка между събитието и вредите. Ответникът следва да докаже плащане на застрахователното обезщетение или
друг правопогасяващ факт.
Не са спорни между страните, а и се
установяват от доказателствата по делото обстоятелствата за сключването на
валиден договор за застраховка между тях, за настъпване на застрахователно
събитие, за наличието на уведомление от страна на застрахования за настъпило
застрахователно събитие, както и за заплащане на обезщетение от страна на
застрахователя в размер на 357.83 лева (след завеждане на исковата молба).
Основният
спорен между страните въпрос касае размера на
дължимото застрахователно обезщетение.
При настъпване на покрито от договора застрахователно
събитие за застрахователя възниква задължение, съгласно 405 от КЗ да заплати на
застрахования уговореното застрахователно обезщетение. Обезщетението трябва да
бъде равно на размера на вредата към деня на настъпване на застрахователното
събитие (чл.386, ал.2 от КЗ). Обезщетението не може да надвишава действителната
/при пълна увреда/ или възстановителната /при частична увреда/ стойност на
застрахованото имущество, т. е. стойността, срещу която вместо застрахованото
имущество може да се купи друго със същото качество съответно стойността,
необходима за възстановяване на имуществото в същия вид, в това число всички
присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на
обезценка (чл.
400, ал. 2 от КЗ). Поради това, ако застрахованият по застраховка
"Каско на МПС" представи доказателства за причинени в резултат на
застрахователно събитие вреди на застрахования автомобил и за извършен в
специализиран сервиз ремонт за тяхното поправяне, застрахователят не може да
откаже изплащане на застрахователно обезщетение в размер на дължимите за
ремонта средства при условие, че те не надхвърлят уговорената застрахователна
сума и отразяват реалната възстановителна стойност /в този смисъл Решение № 209
от 30.01.2012 г. на ВКС по т. д. № 1069/2010 г., II т. о/. Отделно от това, последователна
е практиката на ВРК съобразно, която на застрахования се следва обезщетение в
размер на действителната/възстановителната стойност на автомобил, а не
обезщетение съобразно методиката на застрахователя.
В настоящия случай се установи, че застрахованият е
пожелал изплащане на обезщетение по представени фактури и е представил пред
застрахователя фактура за ремонт на процесния автомобил на стойност на 663
лева. От заключението на съдебно-автотехническата експертиза се установи, че
реалната възстановителна стойност е в размер на 1157.55 лева, която е почти два
пъти по-голяма от претендираната от ищеца сума по фактура за ремонт.
От общия размер на застрахователното обезщетение
следва да бъде приспадната заплатеното такова в размер на 357.83 лева.
Следователно дължимо на ищеца е останало застрахователно обезщетение в размер
на 305.17 лева.
По гореизложените съображения съдът намира, че предявеният иск се явява
основателен и следва да бъде уважен изцяло.
С оглед изхода и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищцата направените по делото разноски. Ищецът е направил
разноски в размер на 50 лева за платена държавна такса и 200 лева за
съдебно-автотехническа експертиза. Адвокат Р.Д., който е оказал безплатна
правна помощ на ищеца претендира и адвокатско възнаграждение, на основание
чл.38, ал.2 във вр.с чл.38, ал.1, т.2 от ЗАдв. Съдът не се е произнесъл по
разноските с определението за частично прекратяване на прекратяван е на
производството поради оттегляне на претенцията, като няма пречка да направи това
и с акта, с който приключва делото – съдебното решение, на основание 81 от ГПК.
Съгласно чл.78, ал.2 ГПК ответникът не дължи разноски, ако с поведението си не
е дал повод за завеждане на иска и признае иска. Ищецът е оттеглил частично
предявения иск, предвид настъпилото в хода на процеса частично плащане по
заявената от него претенция. Плащането е направено дори преди получаване от
страна на ответника на препис от исковата молба. Установи се, че необходимите документи за
изплащане на застрахователно обезщетение ищецът е предоставил на застрахователя
на 05.02.2020г. Исковата молба е депозирана на 14.02.2020г., т.е. преди
изтичане на срока по чл.108, ал.1 от КЗ от 15 работни дни след представяне на
изискуемите по чл.106, ал.3 от КЗ документи. Доколкото няма данни между
страните с процесния застрахователен договор да е уговорен по-кратък срок, съдът намира, че следва да вземе
предвид именно срока по чл.108, ал.1 от КЗ. В този смисъл ответникът не е
станал повод за завеждане на делото касателно до сумата, която реално е
изплатил и отговорността му за разноски следва да бъде съобразена с частта от
иска, която е уважена, както и да му бъдат присъдени разноски съобразно с
прекратителната част. По изложените съображения съдът намира, че ответникът
следва да бъде осъден да заплати в полза на ищеца разноски в размер на 23,01
лева за държавна такса и 200 лева за депозит за вещо лице (разноските за
експертиза са направени след частичното прекратяване), както и да заплати на
адв. Р.Д. дължимо адвокатско възнаграждение в размер на 138,08 лева. Ищецът от
своя страна съобразно с прекратилната част следва да заплати на ответника
направените по делото разноски за юрисконсултско възнагражение в размер на
53,97 лева, определено съгласно чл.78, ал.8
от ГПК във вр. с чл.37 от ЗПП и чл.25, ал.1 от НЗПП (от общо
100 лева).
Мотивиран от горното, Варненският районен съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „Д.З.” АД, ЕИК ********* със седалище и адрес
на управление *** да заплати на Ж.А.М., ЕГН **********, с адрес: ***4 сумата от 305.17 лева, представляваща дължимо
застрахователно обезщетение съгласно договор за застраховка „Каско” на МПС,
сключен със застрахователна полица № 0312160187000817/07.07.2016г. за причинени имуществени вреди на лек автомобил „*****”
с ДК № *****, изразяващи се в увреждане на предна броня, калник преден ляв и
врата предна лява, настъпили вследствие на ПТП, установено на 14.02.2017г.
ОСЪЖДА „Д.З.” АД, ЕИК ********* със седалище и адрес
на управление *** да заплати на Ж.А.М., ЕГН **********, с адрес: ***4 сумата от 223,01 лева, представляваща направени по делото разноски.
ОСЪЖДА „Д.З.” АД, ЕИК ********* със седалище и адрес
на управление *** да заплати на адвокат Р.Д.Д., ЕГН ********** сумата от 138,08 лева, представляваща дължимо
адвокатско възнаграждение, на основание чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата.
ОСЪЖДА Ж.А.М., ЕГН **********, с адрес: ***4 да заплати на „Д.З.” АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление *** лева, представляваща
направени по делото разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: