Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 320
гр. Севлиево, 12.12.2019 година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Севлиевският районен съд, в открито съдебно заседание на тринадесети ноември две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТО ХРИСТОВ
при секретаря Ивелина Цонева, като разгледа докладваното от съдията Христов гражданско дело № 579/2019 г. и за да се произнесе
взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 124, ал. 1 вр. чл. 439 ГПК.
Постъпила е искова молба от М.Г.Л., с
ЕГН **********,*** срещу „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ" ЕАД, с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ***,
представлявано от Д.Б.Б..
Ищцата твърди, че на същата бил предоставен
потребителски кредит в размер на 1500,00 лв. от „Банка Пиреос България"АД
- клон Севлиево, който тя внасяла редовно. В един момент започнала да получава
покани, запорни съобщения и др. от ЧСИ М.Б. при СГС, че дължи огромни суми,
които вече издължила. Уведомили я, че задължението по предоставения й от „Банка
Пиреос България"АД банков продукт било цедирано. Започнала да прави
справки в банката и при съдебния изпълнител като й давали различни сметки за
плащане, претендирали все различни суми. Освен доброволните вноски които
направила, няколко месеца й удържали различни суми от пенсията. Ищцата внасяла
месеци наред, а все й казвали, че задълженията й не намаляват, че не постъпвали
там където трябвало и т. н.. Ищцата запазила платежни нареждания, които
удостоверявали плащания от нейна страна. При изискване на справка от „Банка
Пиреос България" АД - клон Севлиево, същата получила отговор, в който
банката веднъж посочвала, че й предоставили потребителски кредит, а по-долу в
справката било написано, че цедираното задължение било по кредитна карта.
Ищцата категорично отричала да й е предоставяна кредитна карта. От съдебния
изпълнител и от ответника претендирали все различен остатък. Ответника
предложил началото на 2019 г. вместо сумата от 3 667,97 лв. да заплати 545,00
лв.. Тази „оферта" й предлагали няколко месеца чрез телефонни обаждания.
Това силно разтревожило ищцата, тъй като й се сторило странно да й се предлага
такова „сконто". Неясно защо много от плащанията не били отразени от
съдебния изпълнител и от ответника. Преводи не били осчетоводявани своевременно
и по този начин били натрупвани лихви, което било неправилно и
незаконосъобразно. Счита, че за ищцата се пораждал правен интерес от завеждане
на предявения отрицателен установителен иск. Целта била да бъде установено по
отношение ответника, че ищцата не дължи сумата от 3 667,97 лв., тъй като
задължението й било погасено. Смята, действията на ответника във връзка с
неосчетоводяване на сумите/вноските, натрупването на допълнителни такси, лихви,
разноски и то години наред за незаконосъобразно, противоречащо на морала и
добрите нрави. Възразява срещу претендираните от ответника суми за
лихви/договорни, наказателни, законни, претендираните от ответника лихви,
именовани като „лихви за забава преди и след закупуване". Счита, че
нуждата от защита чрез установителен иск се свързвала с наличието на спор - в
конкретния случай претендиране на отричано от ищцата право. С разрешаването на
спора със сила на присъдено нещо щяло да се внесе яснота и определеност в материалноправните
отношения между страните, изключвала се възможността за бъдеща защита на
правото на кредитора пред правозащитни органи. Сочи съдебна практика в подкрепа
на доводите си - Решение № 331 от 27.03.2012 г. на ВКС по гр. д. № 298/2011 г.,
II г. о., ГК; Определение № 662 от 21.11.2014 г. на ВКС по т. д. № 407/2014 г.,
II т. о., ТК и Решение № 55 от 14.04.2014г. на ВКС по гр.д. 2/2013г., II г.о.,
ГК. С подаване на иска ищцата целяла да се защити от бъдещи действия от страна
на ответника. Следвало да се отрече становището, че отрицателният установителен
иск е допустим само в изрично предвидени от закона случаи, доколкото такова
ограничение било предвидено само по отношение на факти и разширителното му
прилагане щяло да доведе до недопустимо ограничаване на гарантираното от
основния закон право на защита при накърняване на субективните права на
гражданите. Иска постановяване на
решение, с което да се признае за установено между ищцата и ответника, че
ищцата не дължи на ответника сумата от 3667,97 лв., тъй като погасила всички
задължения произтичащи от предоствения от „Банка Пиреос България"АД банков
продукт. Претендира разноски.
В едномесечен срок
от връчване на препис от исковата молба с доказателствата, ответника е подал
писмен отговор, в който оспорва иска като неоснователен. На 12.02.2008 г.
ищцата М.Г.Л. направила искане за потребителски кредит пред Банка Пиреос
България АД, а на 15.02.2008 г. подписала договор за предоставяне на
потребителски кредит с № 0203/1081/000000000447 с Банка Пиреос България АД, по
силата на който получила кредит в размер на 3 200,00 лв., за който трябвало да
плати на кредитора и договорна лихва в размер на 7,99 %, начислена за първите 6
/шест/ месеца на договора, а за остатъка от срока на договора 17,99 %. Страните
договорили, че отпуснатата в кредит сума и начислената върху нея сума, ищцата
ще върне на 72 бр. месечни вноски, като падежа на последната месечна вноска е
15.02.2014 г.. Падежните дати, размерът на всяка месечна вноска, каква част от
дължимите суми погасява месечната вноска и остатъка от задължението, били
подробно посочени и в подписания от страните погасителен план, неразделна част
от договора за кредит. Ищцата не спазила задълженията си по договора, в
резултат на което Банката инициирала заповедно производство, снабдила се със
заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, с които образувала ИД 9891
по описа за 2012 г. на ЧСИ М.Б., с peг. № 838 в КЧСИ. На 14.01.2016 г. бил
сключен рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ на
основание чл. 99 от ЗЗД между "Банка Пиреос България" АД, с ЕИК
********* и „Агенция за събиране на вземания" АД /сега „Агенция за
събиране на вземания" ЕАД/, с ЕИК *********, по силата на който вземането,
произтичащо от Договор за предоставяне на потребителски кредит с №
0203/1081/000000000447 от 15.02.2008 г., сключен между "Банка Пиреос
България" АД и М.Г.Л., било прехвърлено в полза на „Агенция за събиране на
вземания", ведно с всички привилегии, обезпечения, принадлежности и лихви,
като вземането било индивидуализирано в Приложение № 1 от 14.01.2016 г. към
Рамковия договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 14.01.2016
г.. Съгласно чл. 5.1. от договора за цесия, „Агенция за събиране на
вземания", в качеството на цесионер се задължила от името на цедента и за
своя сметка да изпраща уведомления за извършената цесия, за което „Агенция за
събиране на вземания" имала изрично пълномощно от "Банка Пиреос
България" АД. В изпълнение договорните си задължения и на изискванията на
Закона за задълженията и договорите, АСВ в качеството си на пълномощник
изпратило на ищцата по реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД уведомление за извършената
цесия от страна на "Банка Пиреос България" АД с изх. №
УПЦ-С-БП-Т/0010-0203-00000000447 от 01.02.2016 г., в което същата била
уведомена и за размера на задължението й към 01.02.2016 г. и й бил даден 5
/пет/ дневен срок, в който да заплати задължението си или да договори
разсрочването му. В него била дадена информация и за начина, по който може да
преведе дължимата сума към новия си кредитор. Писмото било получено лично от
ищцата М.Г.Л. на 15.02.2016 г. в 11,30 часа, видно от обратна разписка с баркод
на пратката № PSSDTS002AATM, на Български пощи ЕАД. Към отговора на исковата
молба ответника прилагал и заверено копие от уведомлението за извършената цесия
от страна на "Банка Пиреос България" АД с Изх. №
УПЦ-С-БП-Т/0010-0203-00000000447 от 01.02.2016 г., като моли за връчването на
същото на ищцата, ведно с отговора на исковата молба. Ищцата твърдяла, че
въпреки че си е изплатила задължението по договора, срещу нея било образувано
изпълнително дело и продължавали да търсят парични средства от нея, като това
твърдение било наведено за първи път с исковата молба, към която били приложени
и вносни бележки за доброволни плащания в периода от 2011 г. до 2017 г.. В
исковата молба вносните бележки били описани като 25 страници. При разделянето
на вносните бележки на тримата получателя, а именно: 1 платени суми към
Банката, 2. платени суми по сметка към ЧСИ Бъзински и 3. платени суми към АСВ
се констатирало, че: I. представените вносни бележки, за платени суми към
Банката са снимани по 2 пъти, като не можело да се приеме, че е станала грешка
при прилагането им, защото на всеки лист от приложените 25 листа с вносни
бележки били снимани по 2 /два/ бр. вносни бележки, а дублираните веднъж били
първа, веднъж втора на съответния лист, като били снимани с различни други
вносни бележки; конкретно сниманата като първа на съответния лист вносна
бележка от 14.11.11 г. за 1000,00 лв., с вносна бележка от 06.02.2012 г. за
60,00 лв., вносната бележка от 14.11.11 г. за 1000,00 лв. била снимана втори
път като втора от съответния лист с вносна бележка от 17.09.2012 г. за 60,00
лв.; другите дублирани суми били: 50,00 лв. от 09.10.11 г.; 50,00 лв. от
07.11.12 г.; 60,00 лв. от 06.02.2012 г., снимана и с вносна бележка от 100,00
лв. от 06.10.11 г.; 50,00 лв. от 08.05.12 г.; 120,00 лв. от 03.07.12 г.; II.
при внимателен прочит и на платежните, за които се твърдяло, че са платени суми
по сметка на ЧСИ Бъзински и на АСВ, наредени през Банка ДСК ЕАД, се виждало, че
има представени нечетливи копия от платежни нареждания, като част от тях били
изцяло с нечетливо съдържание и копия от разпечатани на компютър операционни
бележки, в които не бил посочен получателя на сумата. При засичане на датите и
сумите от копията на разпечатаните на компютър операционни бележки с четящите
се копия от платежни нареждания, същите се припокривали като дати и суми, т.е.
отново имало представени платежни по 2 пъти с твърдение за заплащане на
дължимите по процесния договор суми. В исковата молба ищцата недобросъвестно не
посочила размера на заплатените от нея суми, а от приложените към исковата
молба копия от вносни бележки не можело да се установи какъв е общият размер на
заплатените суми от ищцата, тъй като част от копията недобросъвестно били
представени изцяло нечетливи, а голяма част от другите били представени по два
пъти по делото. Претендира разноски.
В съдебно заседание ищцата,
в докладвани писмени молби поддържа предявения иск по заявените в исковата
молба доводи.
В съдебно заседание ответника, в докладвани писмени молби, поддържа отговора по съображенията изложени
в същият.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по
делото доказателства, прие за установено следното от фактическа страна:
Установява се от договор за предоставяне на
потребителски кредит с № 0203/1081/000000000447 от 15.02.2008 г., погасителен
план, Общи условия и искане за сключване на потребителски кредит, че „Банка Пиреос България" АД е
предоставила на ищцата и кредитополучател М.Г.Л., кредит в размер на 3 200,00
лв., като последната се е задължила да върне кредита, заедно с лихвите. М.Г.Л. се е задължила да заплати на кредитора 72
месечни погасителни вноски, при падеж на последната месечна вноска 15.02.2014
г.. Падежните дати, размерът на всяка месечна вноска, каква част от дължимите
суми погасява месечната вноска и остатъка от задължението, били подробно
посочени и в подписан от страните погасителен план. Договорната лихва била в
размер на 7,99 %, начислена за първите 6 месеца на договора, а за остатъка от
срока на договора 17,99 %.
Установява се от договор за прехвърляне на
вземания от 14.01.2016 г., приложение № 1 към него от 21.08.2017 г. и писмено
потвърждение за сключена цесия, че между „Банка Пиреос България" АД и „Агенция
за събиране на вземания" АД, е сключен договор за цесия по силата, на
който вземането по договор за предоставяне на потребителски кредит с № 0203/1081/000000000447
от 15.02.2008 г. е прехвърлено в полза
на „Агенция за събиране на вземания" АД.
Видно от пълномощно от „Банка Пиреос
България" АД за ответника, уведомително писмо от „Агенция за събиране на
вземания" АД и известие за доставяне, че ответника е упълномощен от „Банка
Пиреос България" АД да уведоми длъжниците по вземанията прехвърлени с договор
за прехвърляне на вземания от 14.01.2016 г., като уведомително писмо,
адресирано до ищцата е получено от същата.
От отговор
от „БАНКА ПИРЕОС БЪЛГАРИЯ" АД,
е видно, че договор за предоставяне на потребителски кредит №
0203/1080/00000000447 2008 г. е сключен на 15.02.2008 г. между банката като
кредитор и М.Г.Л., в качеството на кредитополучател, като не са налице данни последната
да е ползвала други продукти на банката извън посочения потребителски кредит. Всички
задължения по договор за предоставяне на потребителски кредит №
0203/1080/00000000447 2008 г. на М.Г.Л. са прехвърлени на „Агенция за събиране
на вземания" АД, с ЕИК ********* с договор за цесия от 14.01.2016 г., като
към посочената дата дългът е в общ размер на 3 126,75 лева, от които: присъдена
главница - 2 664,62 лева и законна лихва – 462,13 лева.
От удостоверение изх. № 82802/05.08.2019 г.
по изп. дело № 20128380409891 на частен
съдебен изпълнител peг. № 838 М.Б. е видно, че по молба на взискателя
"БАНКА ПИРЕОС БЪЛГАРИЯ" АД, прехвърлил вземането си по силата на
договор за цесия на "АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ" ЕАД, въз основа
на изпълнителен лист, от 20.09.2012 г. по ч. гр. д. № 1321/2012г. по описа на
Районен съд Севлиево е образувано изпълнително дело № 20128380409891 срещу М.Г.Л.,
за заплащане на главница в размер на 2 908,23 лв., ведно със законната
лихва върху нея от 18.09.2012 г.. По изпълнителното дело постъпила обща сума в
размер на 1 282,33 лв., от които 1 082,33 лв. били разпределени към
взискателя, а сумата от 200,00 лв. била разпределена за такси и разноски
съгласно ТТР към ЗЧСИ. Към датата на изготвяне на удостоверението задължението
по изпълнително дело № 20128380409891 било в размер на 4 234,57 лв., от
които главница в размер на 2 664,62 лв., законна лихва в размер на 1 237,45
лв., както и дължима пропорционална такса по т. 26 от ТТР към ЗЧСИ в размер на
302,50 лв..
От съобщение изх. № 112439/11.11.2019 г. по изп.
дело № 20128380409891 на частен съдебен изпълнител peг. № 838 М.Б. е видно, че с
оглед на: постъпила молба от взискателя „Агенция за събиране на вземания"
ЕАД с вх. № 56069/09.10.2019 г., за парични постъпления по сметка на взискателя
в размер на 1088,15лв.; на постъпила
молба от „Агенция
за събиране на
вземания" ЕАД с
вх. № 63769/11.11.2019 г., за
парични постъпления в размер на 380,00лв., преведени по сметка „Банка Пиреос
България" АД; преведените от Частен съдебен изпълнител М.Б. на взискателя
суми до 22.06.2016 г. в размер на 1082,33лв.; преведените
по сметка на Частен съдебен изпълнител М.Б. такси в размер на 200,00лв.; остатъкът от задължението по изп. дело №
20128380409891 след редуцирането му към момента на удостоверението е в размер
на 2 784,04 лв. към взискателя и 449,30 лв. такси и разноски по изп. дело
съгласно ТТР към ЗЧСИ.
По делото са представени и други, извън обсъдените
по – горе, неотносими към предмета на правния спор документи.
Установява се от заключението на вещото лице по
съдебно - счетоводната експертиза следното: на 15.02.2008 г. М.Г.Л. е сключила договор за
потребителски кредит № 0203/1081000000000447, с „Банка Пиреос България" АД
по силата, на който банката й е предоставила потребителски кредит в размер на
сумата 3 200,00 лв.; М.Г.Л. няма сключени други договори с „Банка Пиреос
България" АД; сумата, която е цедирана от „Банка Пиреос България" АД
на ответника е в размер на сумата 3 126,75
лв.; ЧСИ М.Б. своевременно е разпределял и превеждал сумите към взискателя по
изпълнителното дело; непогасеното задължение от страна М.Г.Л. по изпълнително
дело № 20128380409891, е подробно описано в удостоверение изх. №
82802/05.08.2019 г. на ЧСИ М.Б., като описаното задължение не отразява реалното
задължение, тъй като с директно внесените суми в „Банка Пиреос България"
АД и в „Агенция за събиране на вземанията" ЕАД след образуване на изпълнителното
дело не е коригиран размера на дълга при ЧСИ М.Б.; внесените суми от М.Г.Л. в
„Банка Пиреос България" АД след образуване на изпълнителното дело са общо
380,00 лв., през периода от 09.10.2012 г. до 26.05.2015 г., като „Банка Пиреос България" АД не е
уведомявала ЧСИ М.Б. за тях; внесените суми от М.Г.Л. в „Агенция за събиране на
вземанията" ЕАД, след сключване на договора за цесия през периода от
10.02.2016 г. до 14.07.2017 г. са на обща стойност 1048,15 лв., като в същия
период е извършен и превод на сумата 40,00 лв. от Банка „Пиреос България"
АД, или общо сумата 1088,15 лв.; в съдебно заседание вещото лице заявява, след
запознаване с изготвеното
след заключението съобщение изх. № 112439/11.11.2019 г., че същото сочи сумата след
преизчисляване на дълга, като се отчита внесената сума в „Агенция за събиране
на вземанията" ЕАД, но не и внесената в „Банка Пиреос България" АД в
размер на 380 лв., като задължението на ищцата към ответника трябва да се
намали и със сумата от 380 лв., но като се изключи това счита, че посочената в
съобщението сума е вярно изчислена.
При така установените обстоятелства съдът прие следното от правна
страна:
Уважаването на предявеният
отрицателен установителен иск, с правно основание
чл. 124, ал. 1 вр. чл. 439 ГПК, предполага установяването от ищцата на изгодните за нея
твърдени в исковата молба положителни факти, на които основава доводите си,
включително тези, с които обосновава правния си интерес от иска, а именно фактите,
от които произтичат нейните засегнати от правния спор права. В тежест на
ответника е да докаже всички изгодни за него положителни факти, на които
основава възраженията си.
По делото се установиха от договор за предоставяне
на потребителски кредит с № 0203/1081/000000000447 от 15.02.2008 г.,
погасителен план, Общи условия и искане за сключване на потребителски кредит,
че „Банка Пиреос България" АД е предоставила на ищцата и кредитополучател М.Г.Л.,
кредит в размер на 3 200,00 лв., като последната се е задължила да върне
кредита, заедно с лихвите, като се установи и конкретното съдържание на
договорните отношения между страните по договора за потребителски кредит.
Установи се от договора за прехвърляне на вземания от 14.01.2016 г., приложение
№ 1 към него от 21.08.2017 г. и писменото потвърждение за сключена цесия, че
между „Банка Пиреос България" АД и „Агенция за събиране на вземания"
АД, е сключен договор за цесия по силата, на който вземането по договор за
предоставяне на потребителски кредит с № 0203/1081/000000000447 от 15.02.2008
г. е прехвърлено в полза на „Агенция за
събиране на вземания" АД. Установи се от пълномощното от „Банка Пиреос
България" АД за ответника, уведомителното писмо от „Агенция за събиране на
вземания" АД и известието за доставяне, че договора за цесия е съобщен на
ищцата, поради което е настъпил материалноправния ефект по чл. 99, ал. 4 ЗЗД.
Следва да се разгледа правопогасителния довод на
ищцата за недължимост на процесното вземане поради плащането му. Установи се по
делото от съвкупната преценка на заключението на вещото лице по съдебно -
счетоводната експертиза, удостоверение изх. № 82802/05.08.2019 г. по изп. дело
№ 20128380409891 на частен съдебен изпълнител peг. № 838 М.Б. и съобщение изх.
№ 112439/11.11.2019 г. по изп. дело № 20128380409891 на частен съдебен
изпълнител peг. № 838 М.Б., че ищцата е извършила частично плащане на
процесното вземане. Видно от удостоверението изх. № 82802/05.08.2019 г., към
датата на изготвяне на удостоверението задължението към взискателя по
изпълнително дело № 20128380409891 е било в размер на 4 234,57 лв., от които
главницата е в размер на 2 664,62 лв., а законната лихва в размер на 1 237,45
лв.. От съобщение изх. № 112439/11.11.2019 г., се установява, че по изп. дело №
20128380409891 на частен съдебен изпълнител peг. № 838 М.Б. по молба на
взискателя са приспаднати от задължението по делото парични постъпления по сметка на взискателя в
размер на 1088,15лв. и сума, в размер на 380,00лв., преведена по сметка на
праводателя на взискателя „Банка Пиреос България" АД, като остатъкът от
задължението към взискателя по изп. дело № 20128380409891 след приспадането на тези
суми към момента на удостоверението е в размер на сумата 2 784,04 лв.. От съобщение
изх. № 112439/11.11.2019 г., се установява, че и сумата, в размер на 380,00 лв.,
преведена по сметка на праводателя на взискателя „Банка Пиреос България"
АД, която вещото лице сочи в заседанието, като неотразена в съобщението, е
приспадната от частен съдебен изпълнител М.Б., поради което в тази част заявеното от вещото лице не следва да
се кредитира, като следва да се кредитира съобщението изх. № 112439/11.11.2019
г., предвид и съответствието на посочените в същото суми с предходно,
издаденото удостоверение изх. № 82802/05.08.2019 г., доколкото при сравнение на
посочените в двата документа, дължими от длъжницата суми, е видно, че разликата
между тях е незначителна, логично в размер, съизмерим с начислената по делото
законна лихва.
Предвид всичко изложено
се налага извод, че вземането предмет
на предявеният по делото иск е частично недължимо, а предявеният иск, с правно основание чл. 124,
ал. 1 вр. чл. 439 ГПК ГПК е частично основателен и следва да се уважи, до
размер на разликата от предявения размер 3667,97 лева до дължимата сума 2
784,04 лева или за сумата 883,93 лева, като до предявения размер иска е
неоснователен, поради което следва да се отхвърли като такъв.
С оглед
изхода на делото направеното от ответника искане в този смисъл и на основание
чл. 78, ал. 3 ГПК, ищцата следва да бъде осъдена да заплати на ответника, по
съразмерност разноски по делото за възнаграждение за представляването му от
юрисконсулт и възнаграждение на вещо лице в общ размер на 273,24 лева. На основание
чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да плати в полза на РС – Севлиево
държавната такса в размер на 50,00 лева, от заплащането на която ищцата е
освободена.
Воден от
горното, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, по предявения иск от М.Г.Л.,
с ЕГН **********,*** срещу „АГЕНЦИЯ ЗА
СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ" ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ***, представлявано от Д.Б.Б., че
М.Г.Л., с ЕГН **********, НЕ ДЪЛЖИ на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ
НА ВЗЕМАНИЯ" ЕАД, с ЕИК *********, сумата от 883,93 лева, произтичаща от договор за предоставяне на М.Г.Л.
на потребителски кредит с № 0203/1081/000000000447 от 15.02.2008 г., сключен с
„Банка Пиреос България" АД и договор за прехвърляне на вземания от
14.01.2016 г., за която е образувано изпълнително дело № 20128380409891 на
частен съдебен изпълнител, с peг. № 838 М.Б., като ОТХВЪРЛЯ предявения иск В
ЧАСТТА за разликата над сумата 883,93 лева до пълния му предявен размер на
сумата 3667,97 лева, като неоснователен.
ОСЪЖДА М.Г.Л., с ЕГН **********,***, да заплати на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ" ЕАД,
с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ***, представлявано
от Д.Б.Б., разноски по делото в общ размер на сумата 273,24 лева.
ОСЪЖДА
„АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ" ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, ***, представлявано от Д.Б.Б., да заплати на РС
– Севлиево държавната такса в размер на сумата 50,00 лева.
Решението подлежи на обжалване в
двуседмичен срок от връчването му на страните пред Габровския окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: