Решение по дело №15/2019 на Районен съд - Велико Търново

            Административнонаказващият орган, редовно призован за съдебно заседание, не се представлява и не заема  становище.

            Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

            Наказателно постановление № 18-1275-000792 от 25.05.2018г. е издадено от Началник сектор ПП към ОД на  МВР-В. Търново, въз основа на АУАН № 724, и бл. № 583251 от 09.05.18г. , съставен от инспектор Т.Д.Г. (п.и в сектор ПП при ОД на МВР - В. Търново) в присъствието на св. Д.Н.М..

            При описание на нарушението и на обстоятелствата, при които е извършено било прието, че на 09.05.18г., около 17,20ч., в Община В.Търново, на път - трети клас № 5302, на около 500 м. от с. П, жалбоподателят, като собственик на домашно животно "овца" не го направлявал непрекъснато, като животното излязло, внезапно на пътното платно и се ударило в предна дясна част на, на правилно, движещия се от с. Пчелище, към с. П л. а "Рено" с рег. № ******, управлявано от А.Г., с което домашното животно станало причина за ПТП, с материални щети.

            Извършеното деяние било квалифицирано като административно нарушение на разпоредбите на чл. 106 от ЗДВП. За това нарушение и на основание чл. 184, ал.1, т. 1 от ЗДВП, на Е.И.Л. било наложено административно наказание - глоба в размер от 30 лв. НП било връчено на нарушителя на 17.12.18г.

            Разпитани в производството пред ВТРС св. Г. (актосъставител) и св. М. (свидетел при съставяне и връчване на АУАН) заявяват, че не са били свидетели на извършване н нарушението. Твърдят, че фактическата обстановка са възприели по данни на водача на пострадалото МПС, както и по такива изложени от жалбоподателя. Свидетелите сочат, че не са присъствали на извършване на нарушението, а при пристигането им на местопроизшествието, на място е бил единствено постарадалия л. а, а пострадало животно или стадо с овце не е имало на място. Свидетелите заявяват, че не са установили кой е бил водача на стадото, а извършителя, в лицето на жалбоподателя, са определили въз основа на заявеното от въззивника, и в частност, че той поемал вината, тъй като животното било негово. При това св. М. заявява, че са извършили проверка, като са обиколили селото да търсят животните които са причинили произшествието, при което са обиколили околните къщи, сред които и имота на въззивника, както и стопанския двор, като са разпитвали, дали се гледат овце в тези имоти, къде са  пасени през този ден, и кои са техните собственици.

            В показанията си свидетелката Г Л (майка на жалбоподатля) сочи, че непосредствено преди да е бил съставен АУАН на въззивника, срещнала сина си, който и споделил, че го били търсели от полицията и той отивал да разбере за какво ставало дума. Свидтелката го придружила до мястото на нарушението, където двамата, от присъстващите лица разбрали, че животно - овца и прибягало на пътя и се е ударило в л. а. Свидетелката заявява, че при пристигането им не е имало животни. При това заявява,че действително сина и бил земеделски производител и отглеждал животни, сред които имало и овце, но твърди, че негови животни не са били там. Сочи, че в селото имало няколко стада с овце, като в едно от тях били и животните собственост на жалбоподателя, но това стадо не било съставено само от неговите животни, а имало и такива, които били и на др. стопани. Твърди, че след като се прибрали в дома им извършили оглед на всички собствени на Л. животни, при което не установили  да е имало наранено  или пострадало животно.

            Разпитан по делото св. Г., (водач на пострадалия л.а) заявява, че от дясната страна, на пътя, по посоката му на движение рязко и ненадейно изкочила една овца, която се ударила в предната дясна част на превозното средство, след което избягала и се присъединила към воденото от овчар стадо, находящо се от лявата му страна, извън пътя. Свидетелят сочи, че е отишъл  при овчаря, спрямо който заявява, че е било лице различно от жалбоподателя, като о е заговорил за обстоятелствата около възникналото произшествие . Твърди, че това непознато лице му отвърнало с обиди, след което извело стадото от района. Свидетелят декларира, че не му е станало известно името и самоличността на този овчар.

            Изложената фактическа обстановка се установява от показанията на разпитанте по делото свидетли, както и от приобщените писмените доказателства.

            От правна страна съдът приема, че подадената жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежна страна и в законоустановения срок по чл. 59, ал.2 от ЗАНН.  Разгледана по същество се явява и основателна.

            Съдът, след запознаване с доказателствата по делото констатира, че при съставянето на акта за установяване на административното нарушение и при издаването на наказателното постановление са допуснати  съществени  нарушения на процесуалните правила, опорочаващи административнонаказтелното производство и предпоставящи отмяна на обжалваното НП.

            Съдът намира, че така изложените в акта и наказателното постановление факти са несъставомерни от обективна страна по възприетата правна квалификация на осъщественото деяние.

            Предвид изложеното, издаденото наказателно постановление се явява незаконосъобразно и неправилно и като такова следва да бъде отменено.

            Така мотивиран, съдът

Р   Е   Ш   И  :

            Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд гр. Велико Търново, по реда на глава 12 от АПК, в 14 дневен срок от съобщаването на страните, че е изготвено.

                                                                                   Районен съдия: