Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 25.02.2021 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Г.О., І Г.О., в закрито заседание на двадесет и пети февруари две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЕЛЕНА МАВРОВА
ЧЛЕНОВЕ:1. СТИЛИЯНА ГРИГОРОВА
2. РАЙНА МАРТИНОВА
като разгледа докладваното от съдия Маврова ч.гр.д. № 1362/2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 435 и сл. от ГПК.
Образувано е по жалба, подадена от длъжника „Т.С.“ ЕАД, срещу постановление от 07.12.2020
г. по изпълнително дело № 20207850400240 на ЧСИ Л.М., рег. № 785 на КЧСИ, с което е отказано да
бъдат намалени приетите за събиране в полза на взискателя разноски за
адвокатски хонорар от 400 лв. до 200 лв. (размера по чл. 10, т. 1 от Наредба №1
от 2004 г.), както и размера пропорционалната такса по т. 26 от ТТР към ЗЧСИ.
В жалбата се
поддържа, че от страна на „Т.С.“ ЕАД е подадено възражение от 02.12.2020
г. за прекомерност на определения адвокатски хонорар във връзка с получена
покана за доброволно изпълнение по горепосоченото изпълнително дело, като е
поискано същият да бъде намален до посочения размер в чл. 10, т. 1 от Наредба №
1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Поддържа се, че приетият хонорар от ЧСИ е незаконосъобразно изчислен, тъй като
обжалваното постановление надвишава сумата от 200 лв. за образуване на
изпълнителното дело, като включва и сума по чл. 10, т. 2 от Наредбата – за
водене на изпълнително дело и извършване на действия, с цел удовлетворяване на
парични вземания. Излага, че възнаграждение по т. 2 на чл. 10 от Наредбата се
дължи само в случаите, когато са налице двете кумулативни предпоставки –
извършено процесуално представителство, защита и съдействие от страна на
упълномощения представител на взискателя по изпълнителното дело и извършване на
действия с цел удовлетворяване на паричното вземане. Счита адвокатският хонорар
за прекомерен, защото делото не представлява фактическа и правна сложност.
Поддържа, че адвокатският хонорар е прекомерен, защото ВКС в своята практика
приема, че общините са „сигурни платци“, а „Т.С.“ ЕАД е дружество, чийто
едноличен собственик е Столична община.
Взискателят по изпълнителното дело „Д.А.“ ЕООД, счита жалбата за неоснователна. Поддържа, че претендираното
адвокатско възнаграждение е изцяло заплатено, а след образуването на
изпълнителното дело първоначално посочените изпълнителни способи са оттеглени,
като е поискано налагането на запор върху банковите сметки на длъжника. Сочи,
че отделно от това са депозирани и становища, които представляват действия,
обосноваващи присъждане на адвокатски хонорар в пълен размер.
В мотивите си по чл. 436,
ал. 3 от ГПК съдебният изпълнител поддържа, че жалбата е неоснователна, защото
оспорените суми са съобразени с НМРАВ и ТТР към ЗЧСИ, като адвокатското
възнаграждение е определено в минимален размер съгласно материалния интерес по
делото.
След преценка на доводите в
жалбата и доказателствата по делото, настоящият състав намира за установено
следното:
Жалбата е допустима (ТР
3/2015 г.), а разгледана по същество и е основателна.
Изпълнително дело № 20207850400240
на ЧСИ Л.М., рег. № 785 на
КЧСИ, е образувано по молба от „Д.А.“ ЕООД,
чрез адвокатско съдружие „Б.Л.“, за събиране на вземания от „Т.С.“ ЕАД,
обективирани в изпълнителен лист от 30.01.2020 г., в размер на 360 лв. Към
молбата за образуване на изпълнителното дело е представен
договор за цесия между взискателя - цесионер и посочения в изпълнителния лист
като кредитор К.И.Б.- цедент, по силата на който горепосоченото вземане е
прехвърлено. Приложено е и споразумение за адвокатско възнаграждение от 16.11.2020
г. , както и платежно нареждане, видно от които е договорено адвокатско
възнаграждение от 400 лв., платено по банков път.
С молба от 18.11.2020
г. взискателят е оттеглил първоначално посочените в молбата за образуване на
делото изпълнителни способи и е поискал налагането на запор върху банковите
сметки на длъжника. На последният е връчена покана за доброволно изпълнение
на 25.11.2020 г., в която е посочено, че задълженията по
изпълнителното дело включват, освен горепосочените вземания по изпълнителния
лист и за адвокатско възнаграждение, така също разноски за издаване на изпълнителния
лист, банкови такси, и такси по ТТР към ЗЧСИ и такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ, в
размер на 92,27 лв.
С обжалваното постановление от 07.12.2020 г., във
връзка с постъпило възражение от страна на „Т.С.“ ЕАД от 03.12.2020 г., ЧСИ е
отказал да намали адвокатския хонорар, както и оспорената от длъжника такса по
изпълнението по т. 26 от ТТР към ЗЧСИ.
Съгласно чл. 78, ал. 5 ГПК, ако заплатеното от
страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна
и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да
присъди по-нисък размер на разноските. В тази връзка следва да се има предвид,
че разноските следва да се определят към приключване на делото, като се отчете
сложността на делото при релевирано искане за прекомерност на адвокатското
възнаграждение (ТР 6/2013 г. на ОСГТК на ВКС).
Според нормата на чл. 10, т. 1 от Наредба № 1 от
09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, за
образуване на изпълнително дело се дължат 200 лв., а за процесуално
представителство, защита и съдействие и извършване на действия с цел
удовлетворяване на парични вземания, приложима е нормата на чл. 10, т. 2 от
НМРАВ. Безспорно дължимо е адвокатско възнаграждение за образуване на
изпълнителното дело в размер на 200 лв. Не е налице обаче извършването на изпълнителни действия от страна на
процесуалния представител на взискателя с цел удовлетворяването на вземането,
поради което за разликата над 200 лв. до претендираните 400 лв. разноски за
адвокатско възнаграждение не се дължат. Извод в обратен смисъл не следва от факта, че взискателят е изменил
изпълнителния способ, довел до събиране на вземането, доколкото това действие е
извършено в срока за доброволно изпълнение и не може да се приеме за същинско
такова по водене на изпълнителното дело по смисъла на чл. 10, т. 2 от НМРАВ.
При определяне размера на
начислената от съдебния изпълнител пропорционална такса по т. 26 от Тарифата за
таксите и разноските към ЗЧСИ, следва да се има предвид като база за
изчисляването ѝ вземането по изпълнителния лист и в него не се включват разноските за възнаграждението за адвокат по изпълнителното дело, поради което таксата следва да бъде преизчислена. Съгласно т. 26, б. „б“ от ТТР към
ЗЧСИ, за изпълнение на парично
вземане се събира такса върху събраната сума, както следва: от 100 до 1000 лв.
- 10 лв. + 10 на сто за горницата над 100 лв.. Предвид че вземането, за което е
образувано изпълнителното дело, е в размер на 360 лв., то и дължимата такса се
равнява на 36 лв. без ДДС или 43,20 лв., като в тази част обжалваното постановление
следва да бъде отменено - за разликата над този размер до начислените 92,27 лв.
с ДДС.
Независимо от изхода на спора, доколкото жалбата е насочена срещу акт на
съдебния изпълнител и се преценява законосъобразността на негови действия,
настоящият състав намира, че не следва да се присъждат разноски в
производството по обжалване действията на органа по изпълнението.
Предвид на изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ по жалба, подадена от „Т.С.“ ЕАД по
изпълнително дело №20207850400240 на ЧСИ Л.М.,
рег. № 785 на КЧСИ, постановление от 07.12.2020 г., с което съдебният изпълнител е отказал да намали приетите за събиране в
полза взискателя „Д.А.“ ЕООД разноски за адвокатско
възнаграждение - над сумата от 200 лв. до претендираните 400 лв., както и начислената такса по т. 26 от ТТР към
ЗЧСИ – над 43,20 лв. с ДДС до определените 92,27 лв. с ДДС, и ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
НАМАЛЯВА на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК адвокатско възнаграждение, прието за събиране в полза на взискателя „Д.А.“ ЕООД, до размера от 200 лв., дължимо за образуване на изпълнително дело №20207850400240
на ЧСИ Л.М., рег. № 785 на КЧСИ, както и намалява
определената такса по т. 26 от ТТР към ЗЧСИ до размера на 43,20 лв. с ДДС.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.