Р Е
Ш Е Н И Е
№ 110/30.03.2022 г., град Добрич
В ИМЕТО НА НАРОДА
ДОБРИЧКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в открито съдебно
заседание на осми март през две хиляди двадесет и втора година в състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
ТЕОДОРА МИЛЕВА |
|
ЧЛЕНОВЕ: |
СИЛВИЯ САНДЕВА |
|
|
НЕЛИ КАМЕНСКА |
При участието на прокурора ЗЛАТКО ТОДОРОВ и секретаря СТОЙКА
КОЛЕВА разгледа докладваното от съдия С.Сандева к.а.х.д. № 24/2022 год. по
описа на АдмС - Добрич и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ХІІ
от АПК.
Образувано е по подадена чрез пълномощник касационна жалба от “Доверие
Брико” АД, ЕИК ххххх, със седалище и адрес на управление град С., бул. “.” № .,
представлявано от изпълнителния директор Т.Ц.Х., против решение № 94/03.09.2021
г. по а.н.д. № 363/2021 г. по описа на Районен съд – Добрич. В жалбата се излагат
доводи за неправилност на решението поради допуснати съществени процесуални
нарушения, нарушение на материалния закон и явна несправедливост на наложеното
наказание. Оспорва се съставомерността на деянието по т. І от НП. Изразява се
несъгласие с изводите на съда за немаловажност на деянията по т. І и т. ІІ от
НП. Твърди се, че в обжалваното решение липсват конкретни мотиви, които да
обосновават отказа за прилагане на чл. 28 от ЗАНН. Сочи се, че съдът не е взел
предвид всички смекчаващи отговорността обстоятелства. Иска се отмяна на
обжалваното решение и постановяване на друго по същество, с което да се отмени
изцяло НП. Налице е и искане за присъждане на сторените разноски по
делото.
Ответникът
- ДАМТН, не изразява становище по касационната жалба.
Представителят на Окръжна прокуратура
– Добрич дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че решението
на районния съд е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде оставено
в сила.
Съдът, като прецени доводите на
страните и събраните по делото доказателства, в рамките на наведените от
жалбоподателя касационни основания, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в срока
чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, от легитимирана страна с правен интерес от обжалване на
решението, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество, е частично
основателна по следните съображения :
Производството пред районния съд е било образувано по жалба на “Доверие
Брико” АД, град София, срещу наказатално постановление № РСХ-20 от 22.02.2021
г. на главен директор на Главна дирекция на пазара при ДАМТН, с което на
касатора са наложени две имуществени санкции от по 500 лева на основание чл.
52в и чл. 52д от Закона за техническите изисквания към продуктите (ЗТИП) за две
административни нарушения - 1.) по чл. 4б, т. 3 от ЗТИП, във вр. с чл. 7, ал. 1
и ал. 2 и чл. 12, ал. 2 от Наредбата за съществените изисквания и оценяване на
съответствието на личните предпазни средства (НСИОСЛПС), във вр. чл. 11, § 2 и
чл. 15 от Регламент (ЕС) 2016/425; - 2.) по чл. 4б, т. 4 от ЗТИП, във вр. с чл.
9, ал. 3 и чл. 12, ал. 2 от НСИОСЛПС, във вр. чл. 11, § 2 и т. 1.4 от приложение
ІІ от Регламент (ЕС) № 2016/425. Видно от обстоятелствената част на НП,
дружеството е санкционирано за това, че на 08.10.2020 г. в качеството си на
търговец по смисъла на § 1, ал. 1, т. 10 от ДР на ЗТИП предлага за продажба в
стопанисвания от него обект - Мосю Бликолаж – Добрич, продукт -
светлоотразителна жилетка, оранжев цвят с две хоризонтални ленти -
светлоотражателни, без ЕС декларация за съответствие и без инструкции и/или
указание за употреба на български език.
С обжалваното решение районният съд е приел, че вменените на жалбоподателя
нарушения са безспорно установени, но наложените му имуществени санкции към
средния размер са незаконосъобразни с оглед на обстоятелството, че се касае за
първо нарушение с не особено голяма опасност, поради което е изменил
наказателното постановление, като е намалил размера на санкциите от 500 лева на
250 лева всяка една от тях. Изложил е мотиви, че търговецът предлага продукта
без описаните в АУАН и НП документи, като нарушенията са в резултат от
противоправното му бездействие. Направил е извод, че изискването на закона е
тези документи да придружават продуктите в търговския обект след пускането им
на пазара и да са на разположение във всеки момент, поради което правилно
наказващият орган е ангажирал административнонаказателната отговорност на
дружеството.
Решението е неправилно в частта
относно т. І от НП, тъй като е като постановено при неизяснена фактическа
обстановка и в нарушение на материалния закон.
По делото няма спор, че процесният продукт има характеристиката на лично
предпазно средство (ЛПС), поради което по отношение на него са приложими
изискванията на Регламент (ЕС) № 2016/425 и приетата на основание чл. 7, ал. 1
от ЗТИП НСИОСЛПС (по-нататък Наредбата). Съгласно посочената за нарушена норма
на чл. 4б, т. 3 от ЗТИП търговците са длъжни да предлагат само продукти, които
са придружени с декларация за съответствие в случаите, когато такава се изисква
от наредбите по чл. 7. В случая в чл. 7, ал. 1 от Наредбата е предвидено, че за
ЛПС, чието съответствие е било оценено съгласно процедура за оценяване на
съответствието по чл. 19 от Регламента, се съставя ЕС декларация за
съответствие съгласно изискванията на чл. 15 от Регламента, а ал. 2
регламентира, че декларацията трябва да е преведена на български език. ЕС
декларацията за съответствие потвърждава, че е доказано изпълнението на приложимите
съществени изисквания за опазване на здравето и за безопасност, установени в
приложение ІІ от Регламент (ЕС) № 2016/245 (Регламента), видно от текста на чл.
15, § 1 от Регламента. Съгласно разпоредбата на чл. 11, § 2 от Регламента, към
която препраща чл. 12, ал. 2 от Наредбата, преди да предоставят ЛПС на пазара дистрибуторите
проверяват, че е придружено от необходимите документи и от инструкциите и
информацията, посочени в т.1.4 “Инструкции и информации на производителя” от
приложение ІІ, на език, лесно разбираем от потребителите и другите крайни
ползватели в държавата членка, в която ЛПС ще се предоставя на пазара. Една от необходимите
информации в цитираната т.1.4 от приложението е интернет адресът, където може
да се намери ЕС декларацията за съответствие ( б. “л”), като в текста изрично е
посочено, че информацията, посочена в букви и), й), к) и л) не трябва да се
съдържа в инструкциите, предоставени от производителя, ако ЛПС се придружава от
ЕС декларация за съответствие. Съгласно чл. 8, § 7 от Регламента
производителите гарантират, че ЛПС се придружават от инструкциите и
информацията, посочени в т.1.4 от приложение ІІ, на език, лесно разбираем от
потребителите и другите крайни ползватели, както е определен от съответната
държава членка. Според следващия § 8 на същия член производителят предоставя ЕС
декларацията за съответствие заедно с ЛПС или включва в инструкциите и
информацията, посочени в т.1.4 от приложение ІІ, интернет адреса, на който може
да се намери ЕС декларацията за съответствие. От цялостния анализ на
нормативната уредба следва извода, че задълженията за предоставяне на ЕС
декларация за съответствие и на информация за интернет адреса, където може да
се намери тази декларация, са дадени алтернативно, т.е. достатъчно е да е
изпълнено поне едно от тях, за да се приеме, че са спазени изискванията на
Регламента. Аргумент в подкрепа на този извод е и съображение 24 от Регламента,
който гласи, че на органите за надзор на пазара следва да се осигури лесен
достъп до ЕС декларацията за съответствие. За да се изпълни това изискване,
производителите следва да гарантират, че ЛПС се придружават от копие на ЕС
декларацията за съответствие или от интернет адреса, на който може да се намери
ЕС декларацията за съответствие. Ето защо, ако продуктът съдържа информация за
интернет адреса, където може да се намери ЕС декларацията за съответствие, не е
нужно да се придружава от самата декларация и обратното – ако продуктът се
придружава от ЕС декларация за съответствие, не е нужно в инструкциите за употребата
му да се съдържа информация за интернет адреса, където може да се намери ЕС
декларацията за съответствие. В случая от материалите по преписката е видно, че
продуктът е предлаган без декларация за съответствие, но никъде в констативния
протокол, АУАН и НП, а и в показанията на проверяващите органи, дадени пред съда,
няма сведения, дали той е бил придружен с информация за интернет адреса, на
който може да се намери декларацията за съответствие. Действително в
констативния протокол е посочено, че има обявен интернет адрес на
производителя, но не и може ли на този адрес да се намери декларацията за
съответствие или не. При липсата на такива констатации е невъзможно да се
определи дали реално е извършено нарушение на правилата на Регламента и чл. 4б,
т. 3 от ЗТИ, където изискването за наличие на декларация не е безусловно, както
правилно е възразил и жалбоподателят. Само при непосочването на нужния интернет
адрес може да се приеме, че неприлагането на декларацията към продукта е
съставомерно деяние, какъвто извод не е направен нито от наказващия орган, нито
от районния съд. С оглед на изложеното настоящата касационна инстанция счита, че
вмененото на търговеца нарушение не е безспорно доказано, поради което и
издаденото НП е незаконосъобазно и необосновано като постановено при допуснато
съществено нарушение на чл. 52, ал. 4 от ЗАНН.
Като е стигнал до обратните правни
изводи, без да съобрази цялостната нормативна регламентация относно
изискванията за ЕС декларация за съответствие, районният съд е постановил един
неправилен и незаконосъобразен акт, който следва да бъде отменен и вместо него
да бъде постановен друг по същество, с който да се отмени НП в частта му по т.І,
без да се разглеждат останалите възражения в жалбата.
Решението е правилно и законосъобразно
в частта относно т. ІІ от НП.
Не се споделят оплакванията на касатора за явна несправедливост на
наказанието и неправилно приложение на чл. 28 от ЗАНН.
На първо място, районният съд е намалил имуществената санкция по т.ІІ от НП
до нейния законоустановен минимум, поради което няма как тя да е явно несправедлива.
На второ място, не са налице някакви изключителни обстоятелства, които да разкриват
по-ниска степен на обществена опасност на деянието в сравнение с обикновените
случаи на нарушения от същия вид. Нито броят и цената на продуктите, нито
наличието на пиктограми или символи върху пришития етикет на продукта могат да
обусловят извод за приложението на чл. 28 от ЗАНН. Всички те смекчават тежестта
на нарушението, без да го правят маловажно. Действително съдът е приел, че нарушението
не е с особено голяма обществена опасност, но това има отношение към
индивидуализацията на наказанието, а не и към малозначителността на деянието. Неоснователно
е позоваването в жалбата на чл. 9, ал. 1 от ЗЗП, защото в случая се касае за
нарушение на ЗТИП, във НСИОСЛПС и Регламент (ЕС) № 2016/245, което засяга обществени
отношения, свързани с изискванията за опазване на здравето и за безопасност по
отношение на личните предпазни средства, поради което икономическият оператор е
бил длъжен да положи необходими грижи и усилия, за да гарантира, че
инструкциите за ползвателите са на български език. С оглед на конкретните
обстоятелства по извършване на нарушението, както и с оглед на вида на
стопанисвания от жалбоподателя търговски обект, който се характеризира със
значителен клиентопоток, следва да се приеме, че липсват основания за квалифициране
на деянието като маловажно. По тези съображения правилно и законосъобразно наказващият
орган, а след това и районният съд са преценили, че не е налице хипотезата на
чл. 28 от ЗАНН и са отказали да я приложат. Липсват касационни основания за
отмяна на решението в частта относно т.ІІ от НП, поради което то следва да бъде
оставено в сила в тазу му част.
Предвид на изхода от делото и на основание чл.
63д, ал. 1 от ЗАНН жалбоподателят има право на разноски по делото съразмерно
уважената част на жалбата. Съгласно представения в касационното производство
договор за правна защита и съдействие (във въззивното производство не са
представени доказателства за извършени разноски) жалбоподателят е заплатил
адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева, поради което и ответникът
следва да бъде осъден да му заплати разноски в размер на 150 лева.
Водим от гореизложеното, както и на основание чл. 221, ал. 2, във вр. чл. 222, ал. 1 от АПК, Административният съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 94/03.09.2021 г. по
а.н.д. № 363/2021 г. по описа на Районен съд – Добрич В ЧАСТТА, в която е
изменено наказателно постановление № РСХ-20 от 22.02.2021 г. на главен директор
на Главна дирекция на пазара при ДАМТН в частта му по т. І, КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № РСХ-20 от 22.02.2021 г. на главен
директор на Главна дирекция на пазара при ДАМТН В ЧАСТТА, в която на “Доверие
Брико” АД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление град София, бул. “.” № .,
представлявано от изпълнителния директор Т.Ц.Х., е наложена имуществена санкция
в размер на 500 лева на основание чл. 52в от ЗТИП за извършено административно
нарушение по чл. 4б, т. 3 от ЗТИП.
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 94/03.09.2021 г. по а.н.д. № 363/2021 г. по описа
на Районен съд – Добрич в останалата му част.
ОСЪЖДА ДАМТН – София да заплати на “Доверие Брико” АД, ЕИК ., със седалище
и адрес на управление град София, бул. “.” № ., представлявано от изпълнителния
директор Т.Ц.Х., сторени разноски по делото в размер на 150 лева.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: