РЕШЕНИЕ
№ 3018
гр. София, 25.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 11-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и трети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Д Л. Д
при участието на секретаря А И. И
като разгледа докладваното от Д Л. Д Административно наказателно дело №
20231110207668 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН
Образувано е по жалба на Г. Н. ротив Наказателно постановление № 2 г., издадено от
началник на група при ОПП-СДВР, с което, на основание чл. 179, ал. 2 вр. ал. 1, т. 5 ЗДП, на
жалбоподателя била наложена глоба, в размер на 200 лева за нарушение на чл. 25, ал. 1 ЗДП, както
и, на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 ЗДП – глоба, в размер на 50 лева и лишаване от
правоуправление, за срок от един месец, за нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „в“ ЗДП.
НП е обжалвано от санкционираното, лице в срока по чл. 59, ал. 2 ЗАНН. В жалбата си
оспорва наказателното постановление – навежда доводи за процесуални нарушения (неспазен срок
по чл. 34, ал. 1 ЗАНН; необсъдено възражение; неописани щети; непрецизно описание); за
недоказаност. Моли за отмяна на атакуваното НП. Претендира деловодни разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно уведомен, се представлява. Поддържа
жалбата, по изложените в нея съображения. Пледира недоказаност на административното
обвинениЕ. Претендира разноски.
Административнонаказващият орган, редовно уведомен, не изпраща представител.
Съдът, като съобрази изложените от страните доводи и възражения и служебно
провери законосъобразността и правилността на обжалваното наказателно постановление, с
оглед изискванията на чл. 314 НПК вр. чл. 84 ЗАНН, намира за установено от фактическа
страна следното:
На 26.01.2022 г., около 15:34 ч. в гр. София св. З. Ч. управлявала лек автомобил Мерцедес,
с посока на движение
Пътното платно било стеснено, поради паркирани от двете страни автомобили.
В района на бл. 47, насрещно движещ се автомобил спрял, за да пропусне Ч.. В момента
на разминаването им, неустановено МПС с неустановен водач, до този момент намиращо се зад
1
пропускащия автомобил, предприело маневра по движение наляво, в резултат на което със своя
предна лява част реализирало ПТП със задна лява част на автомобила на Ч., непосредствено след
което напуснало местопроизшествието.
От инцидента имало причинени само леки материални вреди.
Гореописаната фактическа обстановка се установява след анализ на събраните по
делото доказателства и доказателствени средства за тяхното установяване: показания на
свидетелите З. Ч. и Д. Т.; АУАН; НП; декларации; скица; протокол за ПТП; възражение; докладна
записка; картон на водач; заповеди за компетентност; служебна бележка.
В конкретния случай, спорът между страните касае както фактите, така и приложимото
право.
Въз основа на показанията на разпитаните свидетели, съдът не намира основания да
подлага под съмнение обстоятелството, че на посочените дата, приблизителен час и място е
възникнал пътен инцидент, с участието на Ч. и то – по описан от нея начин (последиците от
произшествието са закрепени в изготвения протокол за ПТП и скица и кореспондират с описания
от очевидеца механизъм).
Същевременно, обаче, касателно авторството, няма как да не бъдат направени някои
критични бележки. Действително, в съдебно заседание от 23.06.2023 г. св. Ч. добросъвестно
декларира несигурност, по отношение пълния регистрационен номер на другия автомобил –
обстоятелство, което, предвид отдалечеността на инцидента във времето (26.01.2022 г.) не буди
основания за тревога. По-същественото, обаче, че Ч. потвърждава несигурност и към момента на
инцидента – обстоятелство, което, отнесено към механичните поправки в изготвената докладна
записка (л. 15) при оформяне регистрационния номер на напусналия участник в инцидента, дава
сериозни основания за отправената от повереника критика.
Нещо повече – нито в АУАН, нито в НП се съдържат данни за приложена законова
презумпция по чл. 188, ал. 1 ЗДП, в който смисъл и обвинителната теза обвързва фигурата на
жалбоподателя с физическия причинител на инцидента. В противовес на подобно твърдение,
обаче, е представената от жалбоподателя служебна бележка, от съдържанието на която се
установява, че на посочените дата и час Г. се е намира на друго (и относително отдалечено) място
от това – на процесния инцидент. В този смисъл и въпросът с доказаността на авторството следва
да намери подчертано отрицателен отговор.
Въз основа на гореустановената фактическа обстановка настоящият състав прави
следните правни изводи:
По допустимостта на жалбата
Същата е процесуално допустима, доколкото е подадена от надлежно легитимирана
страна – наказаното физическо лице, в преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, както и срещу
подлежащо на обжалване НП. С оглед на това жалбата е породила присъщия й суспензивен (спира
изпълнението на НП) и деволутивен (сезиращ съда) ефект.
По приложенето на процесуалния закон
При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният съд е винаги
инстанция по същество – чл. 63, ал. 1 ЗАНН. Това означава, че съдът следва да провери
законосъобразността на постановлението, т. Е. дали правилно са приложени процесуалният и
материалният закони, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – аргумент от чл.
2
314, ал. 1 НПК вр. чл. 84 ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие, съдът служебно (чл. 13, чл.
107, ал. 2 и чл. 313-314 НПК вр. чл. 84 от ЗАНН) констатира, че АУАН и НП са издадени от
компетентни органи; в предвидената от закона писмена форма и съдържание – чл. 42 и чл. 57
ЗАНН, както и при спазване на предвидения за това процесуален ред.
Налице е и редовна процедура по връчването на АУАН на жалбоподателя. НП също е
връчено надлежно на санкционираното лице, но и по правило това обстоятелство има отношение
единствено към началото на преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, но не и към
законосъобразността на неговото издаване, което хронологически предхожда връчването му.
Възраженията за допуснати процесуални нарушения, от категорията на съществените, са
неоснователни.
На първо място, единственият случай, в който законодателят е поставил императивно
изискване за двама свидетели в акта, е този – по чл. 40, ал. 3 ЗАНН. В този смисъл и доколкото
АУАН не е подписан от св. Ч., но е положен подпис от св. Станилов, то и наличието на един
свидетел носи признаците на достатъчност (в този смисъл Р от 06.04.2009 по а.д. 460/2009 X кас с-
в; Р от 13.02.2009 по а.д. 7009/2008 АССГ X кас с-в; Р 25.04.2008 по а.д. 1228/2008 I кас с-в и др.).
На следващо място, едногодишният срок по чл. 34, ал. 1 ЗАНН не е изтекъл (деянието е
датирано към 26.01.2022 г., а АУАН е съставен на 20.01.2023 г.). Същевременно, обаче,
тримесечният такъв е започнал да тече от момента, в който контролните органи са разполагали ц
нужния обем информация, за да преценят наличието или не на нарушение, респективно – неговия
автор. Независимо, че попълнената от жалбоподателя декларация за авторство (л. 9) не е датирана,
то тази на Николай Петков носи дата – 18.01.2023 г. (без да става съвсем ясна причината, поради
която подобни сведения са били снети), т. Е. най-рано към този момент би могло да бъде отнесено
началото на цитирания срок.
Обсъждането на подаденото възражение винаги и всякога е белег на прозрачност в
работата на държавната и общинската администрация (въпреки оскъдността му, в конкретния
случай). Доколкото, обаче, наказващият орган е пристъпил към издаване на НП, то имплицитно
същото е било прието за неоснователно (в този смисъл Р 6404/2014 АССГ, I кас. с-в) и отсъствието
на детайлно обсъждане не ограничава правото на защита, на собствено основаниЕ.
В допълнение, в АУАН и НП се съдържат твърдения за всички обстоятелства, попадащи в
предмета на доказване, като допълнителна конкретика никога не е неуместна, но без отсъствието й
да бъде коментирано, в контекста на съществените процесуални нарушения.
По приложението на материалния закон
Атакуваното НП, обаче, е незаконосъобразно от материалноправна гледна точка.
Съгласно константната съдебна практика (напр. Решение № 3115/10.05.2013 г. по а.д. № 863/2013
г., VI кас. с-в., Решение № 4292/27.06.2013 г. по а. д. № 4340/2013 г., II кас. с-в, Решение от
29.06.2009 г. по к.н.а.х.д. № 2821/2009 г., XII кас. с-в, Решение от 07.11.2008 г. по к.н.а.х.д. №
5485/2008 г., II кас. с-в, Решение от 20.12.2008 г. по к.н.а.х.д. № 6110/2008 г., XII кас. с-в, Решение
от 07.11.2008 г. по к.н.а.х.д. № 5488/2008 г., II кас. с-в, Решение № 202/09.01.2013 г. по а. д. №
8671/2012 г., V кас. с-в, Решение № 2659/22.04.2013 г. по а. д. № 11623/2012 г., V кас. с-в, Решение
№ 3138/10.05.2013 г. по а. д. № 11616/2012 г., V кас. с-в, Решение № 3607/27.05.2013 г. по а. д. №
2655/2013 г., X кас. с-в, Решение № 3670/29.05.2013 г. по а. д. № 2059/2013 г., V кас. с-в, Решение
№ 3607/27.05.2013 г. по а. д. № 2655/2013 г., X кас. с-в, Решение № 3670/29.05.2013 г. по а. д. №
3
2059/2013 г., V кас. с-в, Решение № 3138/10.05.2013 г. по а. д. № 11616/2012 г., V кас. с-в и редица
други. В тази насока е и застъпеното от АССГ принципно становище, че всяка страна следва да
докаже ползващите я обстоятелства: Решение от 2009 г. по к.н.а.д № 4913/2009 г., XII кас. с-в,
Решение № 6959/15.12.2012 г. по адм. д. № 6963/2012 г., II кас. с-в, Решение от 2009 г. по к.н.а.д
№ 6429/2009 г., XII кас. с-в, Решение № 4793/12.07.2013 г. по адм. д. № 5987/2012 г., V кас. с-в,
Решение № 5192/24.07.2013 г. по а. д. № 176/2013 г., XIV кас. с-в и др.) в тежест на наказващия
орган е да докаже обвинителната си теза. В конкретния случай, нито от събраните гласни, нито от
наличните писмени доказателства може да се формира извод – именно жалбоподателят да е бил
лицето, управлявало другия автомобил, участвал в инцидента, като единственият очевидец (от
който е снето обяснението) изнася изключително фрагментарни данни, непозволяващи и
идентификация (Ч. дори заявява, че водачът на другия автомобил бил от женски пол, но го
определя като жена на средна възраст, а жалбоподателят е роден на 03.10.1989 г.).
По разноските
С оглед изхода на производството пред настоящата съдебна инстанция, представените
доказателства за направени разноски, наличието на изрична претенция за присъждане и липсата на
възражение за прекомерност, в полза на жалбоподателя следва да бъде присъден пълният
претендиран размер.
По изложените съображения съдът приема, че НП е незаконосъобразно и следва да бъде
отменено.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 23-4332-002508/22.02.2023 г., издадено от
началник на група при ОПП-СДВР, с което, на основание чл. 179, ал. 2 вр. ал. 1, т. 5 ЗДП, на Г. Н.
била наложена глоба, в размер на 200 лева за нарушение на чл. 25, ал. 1 ЗДП, както и, на основание
чл. 175, ал. 1, т. 5 ЗДП – глоба, в размер на 50 лева и лишаване от правоуправление, за срок от
един месец, за нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „в“ ЗДП.
ОСЪЖДА, на основание чл. 63д, ал. 1 ЗАНН, СДВР да заплати на Г. Н. Петкова-
Немигенджева, ЕГН ********** сумата от 500 (петстотин) лева – деловодни разноски.
Решението може да се обжалва с касационна жалба, по реда на АПК, чрез Софийски
районен съд пред Административен съд – София-град, в 14-дневен срок от получаване на
съобщението, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4