Решение по дело №240/2023 на Административен съд - Видин

Производството е по чл.145 от АПК във вр. с чл.73,ал.4 от Закона за управление на средствата от Eвропейските фондове при споделено управление (ЗУСЕФСУ).

Образувано е по жалба на Община Видин против Решение №РД-02-36-1020/04.11.2022г. на Заместник-министъра на регионалното развитие и благоустройство и Ръководител на управляващия орган на ОП „Региони в растеж” 2014-2020г., с което е приключен сигнал за нередност с № 2045 с установяване на нередност и извършено нарушение на чл.49,ал.1 от ЗОП , чл.3,ал.1,т.1 от ЗОП, чл.21,ал.17  от ЗОП и чл. 2,ал.1 и ал.2 от ЗОП от бенефициера Община Видин и е определена финансова корекция в размер на 735 303,28 лв с ДДС  , представляваща 5% от безвъзмездната финансова помощ по Договор № АО-02-15-244/ВG16RFОР001-1.010-0001-С01-S-04/07.09.2018г. с изпълнител "КИД ПЛЮС" ЕООД-гр.Видин и Договор № АО-02-15-243/ВG16RFОР001-1.010-0001-С01-S-03/07.09.2018г. с изпълнител "КАРО ТРЕЙДИНГ"ООД-гр.София , с обща стойност на допустимите разходи, върху които е определена финансовата корекция- 14 706 065,61 лв с ДДС.

 Твърди се в жалбата, че решението е незаконосъобразно като издадено в нарушение на материалния закон и допуснати процесуални нарушения.  Сочи се , че административният орган трети път издава решение за едно и също нарушение , което е в нарушение на чл.91,ал.2 от АПК. Сочи се , че проектното предложение , заедно с разписания бюджет и количествено-стойности сметки, е одобрено с решение на Ръководителя на управляващия орган, поради което никой не може да черпи права от своето неправомерно поведение. Сочи се, че всички доставки са изцяло необходими за изпълнението на инвестиционния проект и за използването му по предназначение, като считат, че е незаконосъобразно и нецелесъобразно разделянето на предмета на обособените позиции на други отделни процедури и обособени позиции, което би се отразило както на цената, така и на качеството на строителството на съответното училище. Сочи се, че дейностите са свързани функционално и времево, като изпълнението на проекта е обвързано с конкретен срок, който се отнася и до оборудването  и обзавеждането, в който смисъл сочи че е и практиката на ВАС и разпоредбите на Директива  2014/24/ЕС на Европейския парламент и на Съвета.

Иска се от съда да бъде отменен изцяло оспореният административен акт като незаконосъобразен. Претендират се разноските за производството.  

Ответникът по делото-Зам.министърът на регионалното развитие и благоустройство и ръководител на УО на ОПРР, чрез процесуалния си представител, в писмено становище оспорва жалбата и моли съда да отхвърли жалбата като неоснователна. Претендират се разноските за производството.

След като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, съдът намира за установено следното от фактическа страна:

На 04.10.2017г. между Управляващия орган по Оперативна програма „Региони в растеж” 2014-2020 /ОПРР/ – Главна дирекция „Стратегическо планиране и програми за регионално развитие“ към Министъра на регионалното развитие и благоустройство от една страна и община Видин от друга е сключен административен договор № от ИСУН BG16RFOP001-1.001-0001-С01 /№РД-02-37-134 от 04.10.2017г./ за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по ОП”РР”-100%, в размер до 16 919 040,98 лв за изпълнение на проектно предложение „Подобряване състоянието на образователната инфраструктура в гр.Видин“. В изпълнение на проекта с Решение на Кмета на Община Видин е открита процедура за обществена поръчка, обявление за която е публикувано в официалния вестник на ЕС. Видно от същото, предметът на поръчката е „СМР по проект „Подобряване състоянието на образователната инфраструктура в гр.Видин“ , по 2 обособени позиции : обособена позиция №1 – „Основна реконструкция на сградата на ПМГ „Екзарх Антим I”, оформяне на околното пространство и нов физкултурен салон към ПМГ „Екзарх Антим I“ - гр. Видин, ул. “Княз Борис I“ № 25“, обособена позиция №2 - „Консервация, реставрация и експониране на сградата на СОУ “Цар Симеон Велики" - гр. Видин, оформяне на околното пространство и пристройка и надстройка на физкултурен салон към СОУ“. Обектите на обществената поръчка включват изпълнение на СМР в съответствие с изготвени , съгласувани и одобрени работни проекти.

След проведена процедура по обособените позиции са сключени съответните договори , като следва : Договор № АО-02-15-244/ВG16RFОР001-1.010-0001-С01-S-04/07.09.2018г. с изпълнител "КИД ПЛЮС" ЕООД-гр.Видин по обособена позиция №1 на стойност 5399633, 64 лв без ДДС , съответно 6479560,37 лв с ДДС, и Договор № АО-02-15-243/ВG16RFОР001-1.010-0001-С01-S-03/07.09.2018г. с изпълнител "КАРО ТРЕЙДИНГ"ООД-гр.София, по обособена позиция №2 на стойност 7249826,48 лв без ДДС , съответно 8699791,78 лв с ДДС.

Във връзка с регистриран сигнал за нередност в УО с №2045 ответникът е уведомил бенефициера за този сигнал, както и за стартирането на процедура по чл.73 от ЗУСЕФСУ с писмо , изпратено чрез ИСУН на 28.07.2022г. , отворено на 20.10.2022г. в което подробно е описано констатираното от УО  нарушение, за извършването на което е отпочнато производството.

Няма данни за депозирано възражение по настоящето производство.

Въз основа на извършената проверка е издадено оспореното решение, с което е приключен сигналът за нередност с установяване на извършено нарушение от Община Видин , представляващо нередност , основание за налагане на финансова корекция , а именно:

Установено е извършено нарушение на чл. 49, ал. 1 от ЗОИ, чл. 3, ал.1, т. 1 от ЗОП, чл. 21, ал. 17 от ЗОП и чл. 2, ал. 1 и 2 от ЗОП , изразяващо се в незаконосъобразна техническа спецификация-незаконосъобразно смесване на строителство и доставки, които не са необходими за неговото изпълнение, което е довело до ограничаване на участие в търга на потенциални икономически оператори - доставчици на обзавеждане и оборудване;

Това нарушение е квалифицирано като нередност по т. 11, б.“б“ от Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредба за посочване на нередности, представляващи основания за извършване на финансови корекции, и процентните показатели за определяне размера на финансовите корекции по реда на ЗУСЕФСУ, за което е определена финансова корекция в размер на 5 % върху всички засегнати от нарушението разходи-върху допустимите разходи по двата сключени договора.

Установява се по делото, че за процесното нарушение са издадени предходни решения от УО- Решение № РД-02-36-101/29.01.2020г. и Решение № РД-02-36-936/22.07.2021г. , и двете отменени с влезли в сила решения на АС-Видин и ВАС , приложени по делото. Видно от същите е установено извършеното нарушение от икономическия оператор , но е направена неправилна правна квалификация на нарушението- не е извършена посочената от УО в отменените решения нередност от икономическия оператор.

По делото е назначена строително-техническа експертиза , която е дала заключение кои предмети от оборудването и обзавеждането изискват трайно прикрепване/монтиране /напр.електронни баскетболни табла, седалки , успоредка , гимнастическо въже , шведска стена , табели , бели дъски, закачалки, тенис – маса, фитнес уредите на открито и др/ и кои не , кои изискват изграждане на инсталации /например ел. инсталации-табла , комютърно работно място , телевизор, мултимедиен проектор, аудио система/, но в съдебно заседание вещото лице изрично уточнява , че посочените дейности-оборудване и обзавеждане , не са част от СМР . Изслушана е и съдебно-икономическа експертиза, която е дала заключение за изплатените суми за доставка на оборудване и обзавеждане на всеки един от изпълнителите по двата договора, която съответства на заложеното количество  и стойност по обществената поръчка , като сумите за доставка по всяка от обособените позиции надхвърля предвидените стойности за доставка за прилагане на процедурите по чл. 18, ал. 1, т. 1 – 11 от ЗОП съгласно чл.20,ал.1,т.1,б.“б“ от ЗОП в приложимата редакция .

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Жалбата е допустима, като подадена против подлежащ на оспорване административен акт, от адресат на акта, в законоустановения срок за обжалване.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Решението е издадено от компетентен орган. Съгласно чл.69,ал.1 от ЗУСЕФСУ управляващите органи провеждат процедури по администриране на нередности. Съгласно чл.73,ал.1 от ЗУСЕФСУ финансовата корекция се определя по основание и размер с мотивирано решение на ръководителя на управляващия орган, одобрил проекта. Със заповед № РД-02-14-790/17.08.2022г. на Министъра на регионалното развитие и благоустройство на Десислава Георгиева-заместник министър на регионалното развитие и благоустройство, са възложени правомощия на ръководител на Управляващия орган по Оперативна програма „Региони в растеж“2014-2020г.

Оспореният акт е издаден в законоустановената писмена форма, подробно е мотивиран, при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на производствените правила, издаден е в съответствие с материалния закон.

Наложена е от ответника на жалбоподателя финансова корекция във връзка с нередности при изпълнението на задълженията му по договора за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по оперативната програма "Региони в растеж“ (2014-2020), съфинансирана от Европейския фонд за регионално развитие.

Съобразно чл.2,т.36 от Регламент № 1303/2013, „нередност", за програмен период 2014-2020 г., означава всяко нарушение на правото на Съюза или на националното право, свързано с прилагането на тази разпоредба, произтичащо от действие или бездействие на икономически оператор, участващ в прилагането на европейските структурни и инвестиционни фондове, което има или би имало за последица нанасянето на вреда на бюджета на Съюза чрез начисляване на неправомерен разход в бюджета на Съюза.

Видно от легалната дефиниция на понятието „нередност”, за налагане на финансова корекция следва да са налице три предпоставки: действие или бездействие на икономически оператор, което води до нарушение на правото на Европейския съюз или на националното право, свързано с неговото прилагане; нанасянето на вреда на общия бюджет на Съюза, като се отчете неоправдан разход в общия бюджет; вредата да е в резултат на това действие или бездействие на икономическия оператор.

В случая жалбоподателят по делото има качеството на икономически оператор по смисъла на чл.2,т.37 от Регламент от № 1303/2013г., приложи за процесния пграмен период.

Съгласно разпоредбата на чл. 70, ал. 1 от ЗУСЕФСУ финансовата подкрепа със средствата на Европейските структурни и инвестиционни фондове може да бъде отменена само на някое от посочените правни основания, в частност чл.70,ал.1,т.9 от ЗУСЕФСУ-приложеното основание от административния орган в случая : за нередност, съставляваща нарушение на правилата за определяне на изпълнител по глава четвърта, извършено чрез действие или бездействие от страна на бенефициента, което има или би имало за последица нанасянето на вреда на средства от ЕФСУ; Съгласно чл.49,ал.2 от глава 4-та на ЗУСЕФСУ за определянето на изпълнител за дейностите по строителство, услуги и/или доставки на стоки – обект на обществена поръчка по смисъла на Закона за обществените поръчки, се прилагат правилата, предвидени в Закона за обществените поръчки – когато бенефициентът е възложител по смисъла на същия закон. Следователно за нарушение на правилата на ЗОП по определяне на изпълнител е налице основание за отмяна на финансовата подкрепа като съобразно чл.70,ал.2 от ЗУСЕФСУ случаите на нередности, за които се извършват финансови корекции по ал. 1, т. 9, се посочват в нормативен акт на Министерския съвет-НАРЕДБА за посочване на нередности, представляващи основания за извършване на финансови корекции, и процентните показатели за определяне размера на финансовите корекции по реда на Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове. Това е предвидено и в чл.1,ал.1 от Наредбата.

В случая от значение е дали от икономическия оператор, какъвто безспорно е Община Видин, е извършено нарушение на правото на Европейския съюз или на националното право, свързано с неговото прилагане, а в случай, че е извършено такова, дали това нарушение има или би имало за последица нанасянето на вреда на бюджета на Съюза чрез начисляване на неправомерен разход в бюджета на Съюза.

Съобразно чл.3,ал.1 от ЗОП обекти на обществени поръчки са дейностите по : строителството, включително изпълнение или проектиране и изпълнение на строителство, свързано с една от дейностите по приложение № 1, и изпълнение или проектиране и изпълнение на строеж/т.1/; доставките на стоки, осъществявани чрез покупка, лизинг, наем или финансов лизинг, със или без право на закупуване, както и всички необходими предварителни дейности по употребата на стоката, като инсталационни или монтажни работи, тестване на машини и съоръжения и други/т.2/.

Видно от събраните по делото доказателства е, че обектът/предметът/ на процесната обществена поръчка е строителство/т.1/, но в същата са включени и дейности, представляващи обект на обществена поръчка-доставка по смисъла на чл.3,ал.1,т.2 от ЗОП, които следва да бъдат предмет на отделна обществена поръчка. Предвидените в техническите спецификации и КСС дейности по обзавеждане и оборудване, подробно описани в решението на УО по всяка от обособените позиции, не представляват дейности по доставка и монтаж, необходими за изпълнение на строителството, тъй като не са от предвидените дейности в Приложение №1 по ЗОП. Видно от разпоредбата на чл.3,ал.1,т.2 от ЗОП всички необходими предварителни дейности по употребата на стоката, като инсталационни или монтажни работи се включват към обществената поръчка по доставка на стоки и не представляват СМР или дейности, необходими за изпълнение на строителството по смисъла на т.1.

С оглед гореизложеното като е включил в предмета на проведената обществената поръчка за строителство посочените от административния орган дейности по доставка на стоки възложителят е нарушил императивната забрана на чл. 21, ал. 17 от ЗОП, като при определяне на стойността на поръчката за строителство е включил и доставки, които не са необходими за изпълнението на обектите по двете обособени позиции. В този смисъла са и двете, постановени по случая решения на ВАС- Решение № 2823/02.03.2021 г. на ВАС по адм. дело 11474/2020г. и Решение № 5703/13.06.2022 г. на ВАС по адм. дело 8/2022г., съобразно които от възложителя е извършено посоченото нарушение на чл.21,ал.17 от ЗОП във вр. с чл.3 от ЗОП, което е довело до нарушение и на чл.2,ал.2 от ЗОП.

Извършено е нарушение и на чл.49,ал.1 от ЗОП, която въвежда изискване техническите спецификации да осигуряват равен достъп на кандидатите или участниците до процедурата за възлагане на обществената поръчка и да не създават необосновани пречки пред възлагането на обществената поръчка в условията на конкуренция. Преценката за обосноваността на поставените от бенефициера изисквания следва да бъде извършена съобразно предмета на конкретната процедура. В случая предметът е строителство, а възложителят е заложил в документацията към техническите спецификации и технически спецификации за оборудване и обзавеждане, което е извън предмета на строителството, с което е нарушил чл.49,ал.1 и чл. 2,ал.1,т.1 и т.2 и ал.2 от ЗОП, тъй като с поставените изисквания са нарушени принципите на равнопоставеност и недопускане на дискриминация и на свободна конкуренция и необосновано е ограничено участието на стопански субекти в обществените поръчки с поставените допълнителни изисквания и дейности, излизащи извън предмета на обществената поръчка за строителство, съответно е ограничена конкуренцията. Съобразно чл.42,т.1 от Директива 2014/24/Ес на Европейския парламент и на Съвета от 26 февруари 2014 година за обществените поръчки и за отмяна на Директива 2004/18/ЕО техническите спецификации, определени в приложение VII, точка 1, се посочват в документацията за обществената поръчка, като в техническите спецификации се определят необходимите характеристики на строителството, услугата или доставката. В приложение VII е определено съдържанието на техническите спецификацици като същите са дефинирани отделно за строителство и отделно за доставка и услуги. Предвид горното направеният от административния орган извод за нарушение на посочените разпоредби е законосъобразен и обоснован. Развитите от него подробни доводи за нарушение на чл.2 от ЗОП следва да бъдат изцяло възприети. Налице е действие на икономически оператор, което води до нарушение на националното право, свързано с неговото прилагане, което е елемент от фактическия състав на нередността .

По отношение на другите предпоставки – нарушението да има или би имало за последица нанасянето на вреда на бюджета на Съюза, Съдът намира следното:Трайно установена е практиката на ВАС, че нередност може да съществува и тогава, когато е налице възможност за нанасянето на вреда на общия бюджет, като няма изискване да се докаже наличието на точно финансово изражение. Това тълкуване е трайно установено и в практиката на Съда на ЕС. Нарушението на правото на Съюза, респ. националното право, и в частност на принципите на равнопоставеност и конкуренция, винаги създава потенциална възможност за настъпване на вреда в бюджета на Съюза. В случая от икономическия оператор е ограничено участието на стопанските субекти относно участието им в обществена поръчка чрез включването на доставка на стоките в обществената поръчка за строителство, което именно е довело до евентуална вреда за бюджета на съюза, т.е налице са и другите елементи от описаното по-горе определение и в този смисъл е налице нередност, представляваща основание за извършване на финансова корекция – чл. 70, ал. 1, т. 9 от ЗУСЕФСУ.

В оспореното решение органът е изложил мотиви за прилагане на пропорционалния метод по чл. 5 от Наредбата, като в този смисъл е изрично и Решение №5703/13.06.2022г., постановено по АД № 8/2022г., с което именно поради прилагане на диференцирания метод е отменено предходно решение на органа, с което е установено същото нарушение. Когато финансовото изражение на нередността не може да бъде точно определено, законодателят е допуснал прилагането на пропорционалния метод за определяне на размера на вредата – чл. 72, ал. 3 от ЗУСЕСИФ.

Нарушението правилно и обосновано е квалифицирано от Ръководителя на Управляващия орган като нередности по смисъла на т. 11, б. "б" от Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредба за посочване на нередности, представляващи основания за извършване на финансови корекции, и процентните показатели за определяне размера на финансовите корекции по реда на ЗУСЕСИФ (Наредбата), а именно " Използване на условия за изпълнение на поръчката, или технически спецификации, които не са дискриминационни по смисъла на т. 10 от настоящото приложение, но ограничават достъпа на кандидатите или участниците", в случаите, при които са приложени дискриминационни критерии/условия/спецификации, но е налице минимално ниво на конкуренция, т. е. получени са две или повече оферти, които са допуснати и отговарят на критериите за подбор, тъй като от една страна имат възпиращ и разубеждаващ ефект към евентуалните кандидати за участие в процедурата, което води до намаляване на конкуренцията, а от друга страна до невъзможност да се извърши обективна оценка на предложенията и да се избере икономически най-изгодната оферта. Не се спори, че са подадени 7 оферти, като 6 от тях са допуснати и отговорят на критериите за подбор, поради което е прието от органа, че е налице минимално ниво на конкуренция и е приложен най-благоприятният за икономическия оператор процентен показател-5%. Правилно е определена и основата, върху която е определена финансовата корекция – допустимите разходи върху цялата стойност на договорите, предвид обстоятелството, че безвъзмездно предоставените средства са 100% средства, предоставени от ЕФСУ, по смисъла на чл.1,ал.2 от ЗУСЕФСУ.

/В този смисъл е Решение № 7350 от 5.07.2023 г. на ВАС по адм. д. № 3359/2023 г., VII отд., Решение № 7529 от 1.08.2022 г. на ВАС по адм. д. № 3292/2022 г., VII о. и др./

Предвид гореизложеното Съдът намира, че обжалваното Решение е издадено от компетентен орган, в изискваната от закона форма, спазени са материалните разпоредби, спазени са и процесуалните разпоредби-икономическият оператор е уведомен за започване и на това производство, предоставена му е възможност за възражение, от което същият не се е възползвал, съответства и на целта на закона, поради което е законосъобразно и не са налице основания за отмяната му.

Неоснователни са изложените в жалбата доводи за нарушение на материалния закон. Административният орган подробно е разяснил правните и фактически обстоятелства, като е изградил законосъобразни изводи за наличие на нередност.

Развитите доводи относно доставката на оборудване и обзавеждане, а именно, че се касае за един обект на обществена поръчка, тъй като се касае за дейности по изпълнение на строителство, предвидени в едно общо функционално пространство, с времева връзка със строителството, не могат да бъдат възприети, тъй като противоречат на посочените законови разпоредби. Изрично разпоредбата на чл.3,ал.1,т.2 от ЗОП включва към обекта „доставка на стоки“ и дейностите по техния монтаж и тези дейности не представляват дейности по изпълнение на строителство по смисъла на чл.3,ал.1,т.1 от ЗОП във вр. с Приложение №1. В този смисъл е категорично и уточнението от вещото лице. Неоснователно е позоваването на съображение 78 от Директива 2014/24/ЕС на Европейския парламент и на Съвета, възприет и в чл.46,ал.1 от ЗОП , тъй като същото визира разделянето на обособени позиции , разделянето на предмета на обществената поръчка на обособени позиции по смисъла на §.2,т.29 от ДР на ЗОП, а в случая се касае за различни предмети , обекти на обществени поръчки по смисъла на чл.3 от ЗОП. Дори и съобразно посоченото съображение възможността е изключение, като именно в същото се предвижда за засилването на конкуренцията възлагащите органи по-специално да се насърчават да разделят големите поръчки на обособени позиции.

Не може да бъде споделено и възражението, че визираните доставки са одобрени от УО именно като изпълнение на строителни работи, тъй като количествата и стойностите на оборудването и обзавеждането са заложени в изпълнение именно на строителните работи, поради което в нарушение на основен правен принцип органът сега им налага санкция. Действително от УО е одобрено проектното предложение на бенефициера, в частност заложените дейности по проекта със съответните им стойности, но задължение на бенефициера по договора е именно да изпълни дейностите по одобреното проектно предложение при спазване на националното законодателства, в частност ЗОП, което не е сторено в случая. Дори чл.9 от договора, сключен между УО и бенефициера, изрично предвижда, че разход, одобрен първоначално с проектното предложение като допустим за финансиране, който впоследствие поради посочените в разпоредбата обстоятелства промени статута си на недопустим за финансиране, не подлежи на верификация. В случая се касае за допустими разходи, при извършването на който обаче са нарушени правилата на ЗОП, поради което на икономическия оператор се налага и финансова корекция.

Неоснователно е и оплакването за незаконосъобразност на решението с оглед обстоятелството, че се налага финансова корекция за трети път за едно и също нарушение. Действително за същото нарушение са издадени две предходни решения за налагане на финансова корекция, но и двете са отменени с влезли в сила решения на АС-Видин и ВАС, поради което не е налице кумулиране на финансовата корекция върху един и същ разход, нито е налице хипотезата на чл.91,ал.2 от АПК. Не е налице и идентичност между постановените решения от УО, съответно преразглеждане на спор, разрешен с влязъл в сила съдебен акт, тъй като се касае за различни нередности, за които са постановени решения от УО. Не е налице итендитет между нарушението на националното законодателство  и нередността, за която е ангажирана отговорността на икономическия оператор , поради което и не е налице идентичност между постановените решения от УО.

По делото не е направено възражение, но за пълнота следва да бъде посочено, че не са изтекли и предвидените давностни срокове за защита на финансовите интереси на ЕС . Съобразно чл. 3, §. 1 от Регламент /Е0/ № 2988/95 на Съвета от 18.12.1995 г. относно защитата на финансовите интереси на Европейските общности, срокът за давност за процедурите за извършването на проверките на Общността, мерките и санкциите е четири години от момента, в който нередността по смисъла на чл.1,§.1 е извършена, като в случай на продължаваща или повторно извършена нередност срокът за давност започва да тече от датата, на която нередността е прекратена, а в случай на многогодишна програма срокът за давност във всеки случай продължава, докато програмата изрично не бъде прекратена. Съобразно посочената разпоредба срокът за давност се прекъсва от всяко действие на компетентните органи, което е нотифицирано на лицето, свързано с разследването или правните действия, отнасящи се до нередността, и започва да тече отново след всяко действие, което го прекъсва, но въпреки това срокът за давност влиза в сила най-късно на датата, на която изтича срок равен на двукратния давностен срок, ако компетентните власти не са наложили санкция. Съобразно Решение на Съда (четвърти състав) от 21 декември 2011 година по дело C-465/10 (Ministre de l’Intérieur, de l’Outre-mer, des Collectivités territoriales et de l’Immigration срещу Chambre de commerce et d'industrie de l'Indre) когато в качеството си на възлагащ орган получателят на субсидия от ЕФРР не е спазил правилата за възлагане на обществените поръчки разглежданата нередност трябва да се счита за „продължаваща нередност" по смисъла на чл.3,§.1, втора алинея от Регламент № 2988/95 и  четиригодишният давностен срок започва да тече от деня, в който завършва изпълнението на неправомерно сключения договор за обществена поръчка. В случая от икономическата експертиза по делото се установява , че изпълнението и на двата договора е приключило през 2020г., поради което не е изтекъл посочения 4-годишен давностен срок към момента на издаване на процесното решение за налагане на финансова корекция .

Предвид горното жалбата е неоснователна . Обжалваното решение е постановено в съответствие с материалния закон, мотивирано е, не са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила, поради което липсват основания за неговата отмяна от визираните в чл.146 от АПК .

С оглед на изхода от спора и направено от ответника искане, на основание чл. 143,ал.3 АПК следва да бъде осъден жалбоподателят да заплати на Министерството на регионалното развитие и благоустройство – юридическото лице, в чиято структура е органът – ответник, направените по делото разноски за водене на делото пред всички инстанции, съобразно представения списък и доказателства за плащане, а именно : разноски за адвокатско възнаграждение в размер на по 38050,92 лв за всяка от инстанциите, 500 лв, заплатени за всяка от изготвените по делото експертизи, и поискано ю.к. възнаграждение за настоящето разглеждане на делото, което съдът определя на 200 лв на основание чл. 78, ал. 8 от Гражданския процесуален кодекс във вр. с чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ, изхождайки от обстоятелството , че е проведено едно съдебно заседание, за което е депозирано подробно писмено становище и няма други извършени процесуални действия, или общо жалбоподателят следва възстанови на МРРБ разноски в размер на 77301,84 лв.

Направеното възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение е неоснователно , тъй като същото е точно в минималния размер , предвиден в чл.7,ал.2,т.6 във вр. с чл.8,ал.1 от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения за една инстанция, с оглед защитавания интерес.

Воден от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2 от АПК, Административен съд Видин

 

                              Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Община Видин, представлявана от кмета Цветан Ценков, против Решение № РД-02-36-1020/04.11.2022г. на Заместник-министъра на регионалното развитие и благоустройство и Ръководител на управляващия орган на ОП „Региони в растеж” 2014-2020г., с което е установена нередност и е определена финансова корекция на Община Видин в размер на 735 303,28 лв с ДДС, представляваща 5% от безвъзмездната финансова помощ по Договор № АО-02-15-244/ВG16RFОР001-1.010-0001-С01-S-04/07.09.2018г. с изпълнител "КИД ПЛЮС" ЕООД-гр.Видин и Договор № АО-02-15-243/ВG16RFОР001-1.010-0001-С01-S-03/07.09.2018г. с изпълнител "КАРО ТРЕЙДИНГ"ООД-гр.София.

ОСЪЖДА Община Видин, представлявана от кмета Цветан Ценков, да заплати на Министерство на регионалното развитие и благоустройство направените по делото разноски за всички съдебни инстанции в размер на 77301,84 лв.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховен административен съд в четиринадесет дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

                                                   Съдия: